Този ден ще бъде най-горчивият и най-тъжен в живота ви.

Този ден ще бъде най-горчивият и най-тъжен в живота ви. Денят, в който ще загубите майка си. Когато тя си отиде, всичко ще се промени. Завинаги. Ще започнете да чувствате неща, за които даже не сте подозирали. Ще мислите за работи, които в никакъв случай не са ви хрумвали. Ще се изненадвате от обстановки, които даже не сте забелязвали.

Това ще са неща, които не сте знаели, чувствали или разбирали. Това ще бъде нещо изцяло ново и то ще разбие сърцето ви.

Без значение на какъв брой години сте, ще усетите изключително мощно какъв брой доста ви липсва майка ви на тази земя. Колко значима и скъпа е била тя за вас. Колко доста сте я обичали, по какъв начин сте приемали любовта и наличието ѝ за даденост. Сърцето ви безусловно стопира при мисълта " Къде е тя в този момент, на кой свят е? ".

Струва ви се необикновено, само че майка ви към момента е до вас. Тя вечно ще бъде вашият ангел-хранител, който няма да ви напусне или не помни. Трудно е да се повярва, само че ще можете да се закълнете, че към момента усещате нейния мирис, нейното наличие. Няма да можете да я докоснете, да я повикате, само че тя към момента е някъде там. А от време на време няма да усещате това наличие и сърцето ви ще се свива и ще отронвате… " Мамо! "

Ще се чудите по какъв начин знае по кое време да ви навести в най-тежките ви моменти. Откъде знае, че плачете с лице, заровено във възглавницата? Но единствено тя ще може да утеши и изтрие сълзите ви с невидимото си наличие...

Ще прекарвате дни, месеци, години, чудейки се дали знае какъв брой доста я обичате, какъв брой доста ви липсва... Ще се обвинявате, че не сте ѝ показвали любовта си, когато към момента сте имали опция. Днес бихте дали всичко, с цел да върнете един от тези дни, с цел да кажете това, което не сте съумели.

Минутите ще ви се костват дни. Дните ще наподобяват като години. Така става, когато изгубим най-ценното нещо в този живот - нашата майка.

Ще ви липсват телефонните ѝ позвънявания, сладкият ѝ глас. Усмивката ѝ. Нейните нежни ръце. Ще помните всеки подробност. Всеки тон. Всяка дума.

Ще се замислите и над въпроса дали тя ви вижда от горната страна. Дали ѝ липсвате толкоз, колкото и вие?

Дали ви е споделила всичко, което е желала? А вие попитахте ли я за всичко, което е значимо и значимо?

Времето не лекува такива рани. То ги затваря. Така че ще минат месеци, години и един ден няма да боли толкоз доста. Главно тъй като осъзнавате, че майка ви остава вечно с вас. Нашите близки не отиват в мрака. Те остават в дълбините на сърцето ни. В съзнанието ни. В спомените ни от детството. В изпълнените с обич думи, в шегите, които сме си разменяли. В полъха напразно. В туптенето на сърцата ни.

Майка ви постоянно ще ви обича. Тя постоянно ще бъде до вас. Въпреки че не участва физически в нашия свят, душите ви са вечно свързани. Този съюз е по-силен от гибелта. Тази обич е самият Живот.

Източник: cluber.com.ua