40 години след Възродителния процес - разказват потърпевшите
Този декември се навършват 40 години от началото на така наречен " възродителен развой ", извършен от тоталитарния комунистически режим. Насилствената промяна на имената на българските турци и опитите за тяхната асимилация са срамна страница в историята на България.
Стотици български турци, които са се пробвали да се опълчват на желанията на комунистическата партия като са организирали мирни портести, са били изпратени в лагери. Хиляди са принудени да изоставен България по време на " Голямата екскурзия ".
В Нов български университет се организира конференция по случай годишнината, проведена от фондация " Истина и памет " и организацията.
Нито една камера не е запечатала нахлуването в домовете на българските турци през 1984 година Било е нощем, къща по къща, било е ужасно и години страхът не напуща тези домове, споделя един от оживелите в лагера в Белене Руфат Юмер.
" Почна по селата, където имаше малко население. Предимно вечер атакуваха, с цел да няма очевидци на злодеянията, тъй като никой не си сменяше името непринудено. Нападат селата, идват милиционерски коли, всяка вечер, хората живееха по горите, правеха бараки. Никога няма да не помни дядо ми, който заварих да копае яма, там живя ", сподели Руфат Юмер.
Камерите са включени месеци по-късно.
Тази привидна наслада от новата еднаквост идва след потушаването на десетки мирни митинги. Руфат Юмер, тогава 23-годишен студент, е от уредниците на митинга в село Млечино.
" Пребиха ни от пердах, с танкове, с бронетранспортьори, с автомати, нахлува върху популацията, стреляха. Мен ме изпратиха в Белене. Две години без съд и присъда. Майка ми и татко ми тези години плачеха, майка ми умря плачейки за нашата орис ", споделя Руфат Юмер.
Минали са 40 години. Виновни има, споделя Руфат Юмер, осъдени за Възродителния развой - не.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Стотици български турци, които са се пробвали да се опълчват на желанията на комунистическата партия като са организирали мирни портести, са били изпратени в лагери. Хиляди са принудени да изоставен България по време на " Голямата екскурзия ".
В Нов български университет се организира конференция по случай годишнината, проведена от фондация " Истина и памет " и организацията.
Нито една камера не е запечатала нахлуването в домовете на българските турци през 1984 година Било е нощем, къща по къща, било е ужасно и години страхът не напуща тези домове, споделя един от оживелите в лагера в Белене Руфат Юмер.
" Почна по селата, където имаше малко население. Предимно вечер атакуваха, с цел да няма очевидци на злодеянията, тъй като никой не си сменяше името непринудено. Нападат селата, идват милиционерски коли, всяка вечер, хората живееха по горите, правеха бараки. Никога няма да не помни дядо ми, който заварих да копае яма, там живя ", сподели Руфат Юмер.
Камерите са включени месеци по-късно.
Тази привидна наслада от новата еднаквост идва след потушаването на десетки мирни митинги. Руфат Юмер, тогава 23-годишен студент, е от уредниците на митинга в село Млечино.
" Пребиха ни от пердах, с танкове, с бронетранспортьори, с автомати, нахлува върху популацията, стреляха. Мен ме изпратиха в Белене. Две години без съд и присъда. Майка ми и татко ми тези години плачеха, майка ми умря плачейки за нашата орис ", споделя Руфат Юмер.
Минали са 40 години. Виновни има, споделя Руфат Юмер, осъдени за Възродителния развой - не.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ