Деветте живота на Гагарин. Малко известни факти за първия космонавт
Този човек беше съдбоносен да влезе в историята като първият поробител на околоземната орбита. Точно преди 90 години, на 9 март 1934 година, в село Клушино, Гжатски регион, Западна част на РСФСР, е роден Юрий Гагарин, офицер, космонавт, международна звезда. Биографите от дълго време са изследвали живота му под микроскоп и към момента в него има страници, за които малко хора знаят. Интересни обстоятелства за Гагарин и неговия исторически полет в космоса са в материала.
Поредица от произшествия
Едва неотдавна стана известно, че по време на предстартовата подготовка и полета на Юрий Гагарин е имало девет спешни и изключителни обстановки. Първият проблем беше открит на земята, няколко часа преди изстрелването. По това време астронавтът към този момент е седнал в кабината и люкът е затворен. Сензорите обаче демонстрират, че капсулата не е запечатана. Излитането при такива условия е сигурна гибел. Капакът е бързо отворен и запечатан още веднъж. Този път стои крепко.
Втората спешна обстановка се случва малко след излитането - връзката с “Кедър ” (радио позивната на Гагарин) е изцяло изгубена. Само приглушено хриптене се чува от високоговорителите в контрола на задачата. По-късно е открито, че виновникът е разстройването, породено от голямата скорост на ракетата, пробиваща атмосферата. Но тогава всички на земята са в действителност уплашени.
„ Не знам по какъв начин изглеждах в този миг, само че Сергей Королев, който стоеше до мен, беше доста обезпокоен “, написа в дневника си Николай Каманин, асистент на главнокомандващия на Военновъздушни сили по космоса. „ Когато взе микрофона, ръцете му трепереха, гласът му се чупеше, лицето му беше накриво и променено до неразбираемост. Всички въздъхнаха с облекчение, когато ни оповестиха, че връзката с астронавта е възобновена и че галактически транспортен съд е влезнал в орбита. "
Проблемите не свършват дотук - “Восток-1 ” се озовава на неверното място. В резултат на щета на един от инструментите корабът навлиза в извънпроектна орбита с разцвет с 40 километра по-висок от планувания. Ако спирачната система за задвижване не беше работила, Гагарин щеше да прекара 15-20 дни в космоса и надали щеше да оцелее - запасите от храна, вода и О2 в капсулата стигат единствено за 10 дни. Спирачната система обаче не се оправя изцяло със задачата си. Поради загубата на гориво орбиталната скорост на кораба е понижена със 132 метра в секунда - вместо изчислените 136. Това значи, че астронавтът няма да кацне в дадената зона.
Следващата спешна обстановка се случва с модула за втурване, който се отделя от приборния отсек 10 минути след разчетното време - на височина към 110 километра, когато се задействаха термичните датчици на аварийна система за делене. И тогава астронавтът рапортува на земята: „ Горя “. В прозорците пламтят пламъци и той си помисля, че на борда има пожар. Въпреки това обстановката е естествена, корабът е избавен от топлоизолация по време на спускането. Но Юрий Гагарин явно не е очаквал такива „ специфични резултати “.
Тестовете обаче още не са завършили. След като се катапултира от капсулата на височина от седем хиляди метра, астронавтът би трябвало да отвори два парашутни капака - главния и аварийния. Резервният обаче виси като парцал и не се надува незабавно. Малко по-късно Гагарин полита в облака, парашутът се изпълни с въздух и по-нататъшното втурване продължи както нормално. Въпреки това, незабавно след кацането, офицерът не съумява да отвори клапана за дълго време, позволявайки на атмосферния въздух да влезе в запечатания модул. Отнема му шест минути. Това е последната повреда на “Восток-1 ”.
А предпоследната, напълно евентуално, избавя живота на Гагарин. По време на спускането той не съумява да ръководи парашутите, защото лети с лице към вятъра. Отнася го право във Волга. Ситуацията е избавена от подреждането на портативния спешен ресурс, прикован към скафандъра с дълъг ремък. По някаква незнайна причина той се отлепя и астронавтът мигновено олеква с 30 кг. Това забавя спускането и Гагарин е отвеян по-далеч от реката.
Неуспешно изявление
Летейки в орбита над земните континенти на 12 април 1961 година, Гагарин надали можеше да си показа, че през идващите три години ще посети пет от тях. Експедицията „ Восток-1 “ завършва и стартира най-голямата, както през днешния ден биха се изразили, „ пиар акция “ на Съветския съюз. Ръководството на страната желае да извлече оптимални политически дивиденти от следващата победа в галактическата конкуренция и приготви интернационалното „ турне “ на първия космонавт изключително деликатно.
Още на 26 април 1961 година Президиумът на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз издава резолюция „ За ограниченията за по-нататъшно отбелязване и разпространение на първия полет на руски човек в космоса “. Задграничните пътувания на Юрий Гагарин са планувани взаимно от Министерството на защитата, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Министерството на външните работи. Само напролет и лятото на 1961 година космонавтът посещава Чехословакия, България, Финландия, Англия, Полша, Куба, Бразилия, Канада и Унгария и единствено за три години обикаля над 20 страни. Кулминацията на програмата, както се вижда от неотдавна разкритите архиви на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, би трябвало да бъде посещаване в Съединените щати.
Но формален Вашингтон по явни аргументи не бърза да предложения руския офицер на посещаване. Първо, Студената война е в разгара си. Второ, американците интензивно популяризират личния си астронавт номер 1 Алън Шепърд. Неговият полет на галактическия транспортен съд “Меркюри-3 ” на 5 май 1961 година искрено не доближава равнището на техническа трудност на задачата “Восток-1 ”. Ракетата не съумява да доближи орбита и полетът, траял едвам 15 минути и 28 секунди, се организира на суборбитални височини. Въпреки това американската преса възхвалява Шепърд по всевъзможен метод и омаловажава смисъла на подвига на Гагарин. Не е най-хубавият информативен декор за посещаване на руски космонавт.
Кремъл взема решение да тръгне по заобиколен път и стартира да работи посредством публични организации и лица. На апела се отзовава Джеймс Хагърти, вицепрезидент на американската телевизионна компания ABC с 20-милионна публика. И той с възторг се заема да приготви изявление със руския космонавт. Неуспешната среща сред Хрушчов и Кенеди във Виена на 4 юни 1961 година, в разгара на Берлинската рецесия, обаче проваля тези проекти. Историята на Гагарин за полета му в космоса по този начин и не е показана по американската телевизия.
Юрий Гагарин посещава Съединени американски щати единствено един път - през октомври 1963 година, пренос от Мексико за Германска демократична република. След това той приказва на 40-минутна конференция дружно с първата жена космонавт Валентина Терешкова.
Кутия с копчета
Въпреки това Съветският съюз съвършено „ се реваншира “ с най-близкия съдружник на Съединените щати, Англия, където Гагарин е почетен като народен воин и от локалните поданици, и от служащите и от самата кралица Елизабет II. Визитата е необятно отразена от международните медии и единствено затвърди статута на Съюз на съветските социалистически републики като пионер в космоса. В същото време Лондон въобще не желае сходен резултат.
Директивата на министър-председателя на страната Харолд Макмилън, представляващ Консервативната партия, е следната: да не се организират публични приеми в чест на руския посетител и да не му се притегля особено внимание. Само заместник-министърът на авиацията е изпратен да посрещне Гагарин и неговия антураж, които идват на Хийтроу на 11 юли 1961 година Британците обаче вземат решение друго.
Още на изхода от летището навалица чака делегацията, скандираща името на първия поробител на космоса. Според проекта руската задача отива в Манчестър, където се намира седалището на леярския съюз. Местното кметство издига алено знаме в чест на Гагарин. Химнът на Съюз на съветските социалистически републики е изпълнен от боен оркестър, а десетки хиляди британци се събират да слушат речта на космонавта на митинга.
„ Англичаните поемат самодейността на митинга в свои ръце. Улиците, по които минаваше Гагарин, бяха покрити с чадъри: под ръмещия дъжд хората чакаха с часове появяването на руския космонавт. Британците посрещнаха Юрий Гагарин с такава топлина и искреност, с подобен характер, който опроверга всички наши нормални показа за британската въздържаност и успокоение ”, спомня си Николай Каманин.
Забавен факт: точно след визитата си в Англия Гагарин, съгласно писателя и критик Лев Данилкин, е придобил навика постоянно да носи кутия с аварийни копчета, които да зашива на униформата си след всяка среща с почитатели. Благодарните земляни се пробват освен да допрян, прегърнат или целунат идола, само че и да откъснат нещо като сувенир. Най-често попадали на копчета.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5501Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед13282Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед9454Проф. Захари Захариев: Въпреки неодобрението - 70%-80%, България остава пленник на това правителствоАлтернативен Поглед13113 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед20353Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед378732Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед162185Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126090Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118309Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед93603Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурна
Поредица от произшествия
Едва неотдавна стана известно, че по време на предстартовата подготовка и полета на Юрий Гагарин е имало девет спешни и изключителни обстановки. Първият проблем беше открит на земята, няколко часа преди изстрелването. По това време астронавтът към този момент е седнал в кабината и люкът е затворен. Сензорите обаче демонстрират, че капсулата не е запечатана. Излитането при такива условия е сигурна гибел. Капакът е бързо отворен и запечатан още веднъж. Този път стои крепко.
Втората спешна обстановка се случва малко след излитането - връзката с “Кедър ” (радио позивната на Гагарин) е изцяло изгубена. Само приглушено хриптене се чува от високоговорителите в контрола на задачата. По-късно е открито, че виновникът е разстройването, породено от голямата скорост на ракетата, пробиваща атмосферата. Но тогава всички на земята са в действителност уплашени.
„ Не знам по какъв начин изглеждах в този миг, само че Сергей Королев, който стоеше до мен, беше доста обезпокоен “, написа в дневника си Николай Каманин, асистент на главнокомандващия на Военновъздушни сили по космоса. „ Когато взе микрофона, ръцете му трепереха, гласът му се чупеше, лицето му беше накриво и променено до неразбираемост. Всички въздъхнаха с облекчение, когато ни оповестиха, че връзката с астронавта е възобновена и че галактически транспортен съд е влезнал в орбита. "
Проблемите не свършват дотук - “Восток-1 ” се озовава на неверното място. В резултат на щета на един от инструментите корабът навлиза в извънпроектна орбита с разцвет с 40 километра по-висок от планувания. Ако спирачната система за задвижване не беше работила, Гагарин щеше да прекара 15-20 дни в космоса и надали щеше да оцелее - запасите от храна, вода и О2 в капсулата стигат единствено за 10 дни. Спирачната система обаче не се оправя изцяло със задачата си. Поради загубата на гориво орбиталната скорост на кораба е понижена със 132 метра в секунда - вместо изчислените 136. Това значи, че астронавтът няма да кацне в дадената зона.
Следващата спешна обстановка се случва с модула за втурване, който се отделя от приборния отсек 10 минути след разчетното време - на височина към 110 километра, когато се задействаха термичните датчици на аварийна система за делене. И тогава астронавтът рапортува на земята: „ Горя “. В прозорците пламтят пламъци и той си помисля, че на борда има пожар. Въпреки това обстановката е естествена, корабът е избавен от топлоизолация по време на спускането. Но Юрий Гагарин явно не е очаквал такива „ специфични резултати “.
Тестовете обаче още не са завършили. След като се катапултира от капсулата на височина от седем хиляди метра, астронавтът би трябвало да отвори два парашутни капака - главния и аварийния. Резервният обаче виси като парцал и не се надува незабавно. Малко по-късно Гагарин полита в облака, парашутът се изпълни с въздух и по-нататъшното втурване продължи както нормално. Въпреки това, незабавно след кацането, офицерът не съумява да отвори клапана за дълго време, позволявайки на атмосферния въздух да влезе в запечатания модул. Отнема му шест минути. Това е последната повреда на “Восток-1 ”.
А предпоследната, напълно евентуално, избавя живота на Гагарин. По време на спускането той не съумява да ръководи парашутите, защото лети с лице към вятъра. Отнася го право във Волга. Ситуацията е избавена от подреждането на портативния спешен ресурс, прикован към скафандъра с дълъг ремък. По някаква незнайна причина той се отлепя и астронавтът мигновено олеква с 30 кг. Това забавя спускането и Гагарин е отвеян по-далеч от реката.
Неуспешно изявление
Летейки в орбита над земните континенти на 12 април 1961 година, Гагарин надали можеше да си показа, че през идващите три години ще посети пет от тях. Експедицията „ Восток-1 “ завършва и стартира най-голямата, както през днешния ден биха се изразили, „ пиар акция “ на Съветския съюз. Ръководството на страната желае да извлече оптимални политически дивиденти от следващата победа в галактическата конкуренция и приготви интернационалното „ турне “ на първия космонавт изключително деликатно.
Още на 26 април 1961 година Президиумът на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз издава резолюция „ За ограниченията за по-нататъшно отбелязване и разпространение на първия полет на руски човек в космоса “. Задграничните пътувания на Юрий Гагарин са планувани взаимно от Министерството на защитата, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Министерството на външните работи. Само напролет и лятото на 1961 година космонавтът посещава Чехословакия, България, Финландия, Англия, Полша, Куба, Бразилия, Канада и Унгария и единствено за три години обикаля над 20 страни. Кулминацията на програмата, както се вижда от неотдавна разкритите архиви на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, би трябвало да бъде посещаване в Съединените щати.
Но формален Вашингтон по явни аргументи не бърза да предложения руския офицер на посещаване. Първо, Студената война е в разгара си. Второ, американците интензивно популяризират личния си астронавт номер 1 Алън Шепърд. Неговият полет на галактическия транспортен съд “Меркюри-3 ” на 5 май 1961 година искрено не доближава равнището на техническа трудност на задачата “Восток-1 ”. Ракетата не съумява да доближи орбита и полетът, траял едвам 15 минути и 28 секунди, се организира на суборбитални височини. Въпреки това американската преса възхвалява Шепърд по всевъзможен метод и омаловажава смисъла на подвига на Гагарин. Не е най-хубавият информативен декор за посещаване на руски космонавт.
Кремъл взема решение да тръгне по заобиколен път и стартира да работи посредством публични организации и лица. На апела се отзовава Джеймс Хагърти, вицепрезидент на американската телевизионна компания ABC с 20-милионна публика. И той с възторг се заема да приготви изявление със руския космонавт. Неуспешната среща сред Хрушчов и Кенеди във Виена на 4 юни 1961 година, в разгара на Берлинската рецесия, обаче проваля тези проекти. Историята на Гагарин за полета му в космоса по този начин и не е показана по американската телевизия.
Юрий Гагарин посещава Съединени американски щати единствено един път - през октомври 1963 година, пренос от Мексико за Германска демократична република. След това той приказва на 40-минутна конференция дружно с първата жена космонавт Валентина Терешкова.
Кутия с копчета
Въпреки това Съветският съюз съвършено „ се реваншира “ с най-близкия съдружник на Съединените щати, Англия, където Гагарин е почетен като народен воин и от локалните поданици, и от служащите и от самата кралица Елизабет II. Визитата е необятно отразена от международните медии и единствено затвърди статута на Съюз на съветските социалистически републики като пионер в космоса. В същото време Лондон въобще не желае сходен резултат.
Директивата на министър-председателя на страната Харолд Макмилън, представляващ Консервативната партия, е следната: да не се организират публични приеми в чест на руския посетител и да не му се притегля особено внимание. Само заместник-министърът на авиацията е изпратен да посрещне Гагарин и неговия антураж, които идват на Хийтроу на 11 юли 1961 година Британците обаче вземат решение друго.
Още на изхода от летището навалица чака делегацията, скандираща името на първия поробител на космоса. Според проекта руската задача отива в Манчестър, където се намира седалището на леярския съюз. Местното кметство издига алено знаме в чест на Гагарин. Химнът на Съюз на съветските социалистически републики е изпълнен от боен оркестър, а десетки хиляди британци се събират да слушат речта на космонавта на митинга.
„ Англичаните поемат самодейността на митинга в свои ръце. Улиците, по които минаваше Гагарин, бяха покрити с чадъри: под ръмещия дъжд хората чакаха с часове появяването на руския космонавт. Британците посрещнаха Юрий Гагарин с такава топлина и искреност, с подобен характер, който опроверга всички наши нормални показа за британската въздържаност и успокоение ”, спомня си Николай Каманин.
Забавен факт: точно след визитата си в Англия Гагарин, съгласно писателя и критик Лев Данилкин, е придобил навика постоянно да носи кутия с аварийни копчета, които да зашива на униформата си след всяка среща с почитатели. Благодарните земляни се пробват освен да допрян, прегърнат или целунат идола, само че и да откъснат нещо като сувенир. Най-често попадали на копчета.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5501Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед13282Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед9454Проф. Захари Захариев: Въпреки неодобрението - 70%-80%, България остава пленник на това правителствоАлтернативен Поглед13113 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед20353Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед378732Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед162185Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126090Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118309Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед93603Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурна
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ