Този чифт наколенници е находка за археолозите, но тя е

Този чифт наколенници е находка за археолозите, само че тя е забавна с това, че има щемпел, който съдържа името на производителя Агатанор на старогръцки език (Aγαθάνωρ). Въпросната гробна находка е от Асеновград, датирана от IV в. прочие Хр. Тя беше показана на постерната галерия „ Доспехите на тракийските воини " ( " La panoplia dei guerrieri traci " ) – дело на Български културен институт в Рим. Изложбата беше изложена по време на Форума „ Тракийската цивилизация в подтекста на България и Европа. Митът за Спартак, знак на безсмъртието “. Вторият ден от конференцията се организира в Националния археологически музей на Древна Капуа в  Санта Мария Капуа Ветере. 



За любопитните снимки описа Венета Ненкова – тя е основателка на българското учебно заведение в Рим и ръководител на Българското културно сдружение „ Паралелело 43 “ в Рим. „ Това събитие е проведено от Катедрата по литературни, езикови и сравнителни проучвания към Университета „ L`Orientale " в Неапол и имаше за цел да насърчи научния разговор и обмена на хрумвания сред откриватели от Италия и България, с акцент върху споделените исторически и културни връзки сред античната традиция на Южна Италия и наследството на българските земи “, сподели през „ Марица “ дамата. 

От нея научаваме, че най-древните сведения за тракийските воини участват още в епическата поема „ Илиада “ от древногръцкия стихотворец Омир, където те са разказани като „ от близко сражаващи се “, с копия и мечове, „ коневъдци “, „ опитни да водят война в колесници, а когато би трябвало и пешком “. Писмените извори и материалните свидетелства от втората половина на I хиляди пр.Хр. дефинират пехотата като съществена бойна единица в цяла Тракия. Войниците са били въоръжени с разнообразни видове мечове (ромфея, акинак, ксифос, махайра), две копия (за мятане и за пробождане), лъкове, стрели, прашки и лек щит (пелта), откъдето идва и наименованието на лековъоръжената пехота – пелтасти. Същият комплект въоръжение, като изключим прашката, е употребен от леката конница. С появяването на локална аристокрация в края на VI – V в. пр.Хр. последователно въоръжението на елементарните и елитните конници стартира да се разграничава, като за последните е особено носенето на наколенници, ризници, брони и шлемове. През втората половина на I хиляди пр.Хр. траките трансформират войната в същински поминък, служейки като наемници в гръцките и елинистическите армии, където са високо ценени за своя военен опит и качества.  

Интересен образец е тази ризница с декорация от златни приложения: кръгли пластини и централно изображение с маска на Горгона Медуза. Примерът идва от землището на  Черноземен, Пловдивско. Находката е датирана от  V в. пр.Хр. и е изобретение на археолога и шеф на пловдивския Археологически музей – доцент доктор Костадин Кисьов.