Актьорът Франко Неро, който бяга от скуката на винаги красивия герой победител
Той влиза допълнително от 250 функции и играе във филми от всички жанрове. Но с една ще получи прякора си - Джанго. На филмовия фестивал във Варна Франко Неро взе огромната премия за принос към международното кино. Той е Човек на деня на Свободна Европа.
" Аз съм от дребното артисти, които са се снимали във всички жанрове и постоянно откровено съм се забавлявал ", споделя италианският артист Франко Неро във Варна, представен от Българска телеграфна агенция. Той беше специфичен посетител на 32-рото издание на Международния кино фестивал " Любовта е полуда " и получи огромната премия за повсеместен принос към международното кино.
Неро е влезнал допълнително от 250 функции, а следващата година се чака да играе в български филм. Той споделя, че е избрал да бъде " същински артист ", като избегне скуката на постоянно красивия воин победител.
" Избрах да бъда същински артист, да променям жанра и да поемам опасности, което ще докара до върхове и спадове по пътя, само че ще групирам плодовете на своя труд ", споделя Неро.
На фестивала " Любовта е полуда " Неро се показва с кино лентата " Щастливи дни " на младия режисьор и сценарист Симоне Петралия . В него си партнира с Анна Галиена, Мария де Медейрос, Марко Розети. Филмът споделя за любовна история, като интерпретира тематиката за края на живота и за любовта, която поддържа духа.
Следващата година следва Неро да се снима във филм на българския режисьор Джеки Стоев , а в момента завършва монтажът на последния му филм - " Имението ", режисирано от сина му Карло Неро .
Актьорът взе участие и в оперни и театрални спектакли, само че не играе постоянно на сцената.
" За благополучие пребивавам от това, което работя, и постоянно съм отказвал присъединяване в реклами ", споделя той.
Франко Неро e роден през 1941 година в Парма, Италия с името Франческо Спаранеро. Склонността му към актьорството се демонстрира още в тийнейджърските му години, когато стартира да провежда и взе участие в училищен пиеси.
След къс престой в локалното театрално учебно заведение се реалокира в Рим, където се причислява към дребна група другари за да снимат документални филми. Все още нерешителен в крайното си предопределение, той работи на разнообразни места в екипа.
Учи стопанска система и търговия в Миланския университет и се появява в известни италиански фоторомани.
През 60-те години младият Неро се мести да живее и работи в Милано. Той работи като фотограф, когато е открит от режисьора Джон Хюстън. Неро играе във кино лентата му " Библията: В началото " (1966), само че огромната му известност идва с ролята му на Джанго (1966) в едноименния филм на режисьора Серджо Корбучи .
Героят - самотният стрелец, повлякъл ковчег след себе си, придобива необятна популярност и донася на Неро голяма известност.
В средата на 60-те години спагети уестърните набират скорост в международен мащаб, само че Неро не се лимитира единствено с такива функции, а взе участие във филми от всевъзможен род през полицейските филми, филмите на ужасите и фантастиката. Работи с едни от най-хубавите европейски режисьори, като Луис Бунюел , Райнер Вернер Фасбиндер , Клод Шаброл , Сергей Бондарчук , Михаил Какоянис , Елио Петри , Марко Белокио , Енцо Г. Кастелари и доста други.
През 1967 година Джошуа Логан го включва във филмовата версия на мюзикъла " Камелот " (1967), като за ролята си Неро е номиниран за премията " Златен глобус ".
В края на 60-те и през 70-те години, с раждането на политическото кино, Неро става един от водещите артисти в това ново направление с филми като " Бог с нас " (1970), " Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката " (1971), " Следствието е завършено: забравете " (1973), " Убийството на Матеоти " (1973), " Мусолини - последното деяние " (1974).
Но паралелно, а и след залеза на политическото кино Неро продължава да се снима и в чисто комерсиални филми като " Триумфалният марш " (1976) на Марко Белокио или " Querelle " (1982) на Райнер Вернер Фасбиндер.
В началото на 80-те Неро стартира да написа, да режисира и да продуцира лични филми. Между продукциите отделя време и за театралната сцена. Неро работи и за благотворителни организации.
Носител е на доста награди, а през 1992 година за артистичните му заслуги президентът на Италия го удостоява с рицарско звание на Италианската република. През 2011 година е почетен от университета Брунел в Лондон с почетната купа лекар хонорис идея, а в Торонто - със звезда на Алеята на славата.
През 2012 година режисьорът Куентин Тарантино кани Неро да изиграе още веднъж Дажанго - в " Джанго без окови ", за който Тарантино се въодушевява
от трансформиралия се в класика филм на Корбучи.
" Срещахме се непрекъснато през годините до пандемията от COVID-19. Каза ми, че желае да снима идващия си филм на лента, тъй като не е обожател на цифровото ", споделя артистът за Тарантино, който дефинира като " талант ".
Преди дни в превод на британски излезе " Джанго и останалите " - книгата на Неро, в която артистът споделя детайлности за работата си с режисьори като Клод Шаброл, Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Сергей Бондарчук, Куентин Тарантино.
" Аз съм от дребното артисти, които са се снимали във всички жанрове и постоянно откровено съм се забавлявал ", споделя италианският артист Франко Неро във Варна, представен от Българска телеграфна агенция. Той беше специфичен посетител на 32-рото издание на Международния кино фестивал " Любовта е полуда " и получи огромната премия за повсеместен принос към международното кино.
Неро е влезнал допълнително от 250 функции, а следващата година се чака да играе в български филм. Той споделя, че е избрал да бъде " същински артист ", като избегне скуката на постоянно красивия воин победител.
" Избрах да бъда същински артист, да променям жанра и да поемам опасности, което ще докара до върхове и спадове по пътя, само че ще групирам плодовете на своя труд ", споделя Неро.
На фестивала " Любовта е полуда " Неро се показва с кино лентата " Щастливи дни " на младия режисьор и сценарист Симоне Петралия . В него си партнира с Анна Галиена, Мария де Медейрос, Марко Розети. Филмът споделя за любовна история, като интерпретира тематиката за края на живота и за любовта, която поддържа духа.
Следващата година следва Неро да се снима във филм на българския режисьор Джеки Стоев , а в момента завършва монтажът на последния му филм - " Имението ", режисирано от сина му Карло Неро .
Актьорът взе участие и в оперни и театрални спектакли, само че не играе постоянно на сцената.
" За благополучие пребивавам от това, което работя, и постоянно съм отказвал присъединяване в реклами ", споделя той.
Франко Неро e роден през 1941 година в Парма, Италия с името Франческо Спаранеро. Склонността му към актьорството се демонстрира още в тийнейджърските му години, когато стартира да провежда и взе участие в училищен пиеси.
След къс престой в локалното театрално учебно заведение се реалокира в Рим, където се причислява към дребна група другари за да снимат документални филми. Все още нерешителен в крайното си предопределение, той работи на разнообразни места в екипа.
Учи стопанска система и търговия в Миланския университет и се появява в известни италиански фоторомани.
През 60-те години младият Неро се мести да живее и работи в Милано. Той работи като фотограф, когато е открит от режисьора Джон Хюстън. Неро играе във кино лентата му " Библията: В началото " (1966), само че огромната му известност идва с ролята му на Джанго (1966) в едноименния филм на режисьора Серджо Корбучи .
Героят - самотният стрелец, повлякъл ковчег след себе си, придобива необятна популярност и донася на Неро голяма известност.
В средата на 60-те години спагети уестърните набират скорост в международен мащаб, само че Неро не се лимитира единствено с такива функции, а взе участие във филми от всевъзможен род през полицейските филми, филмите на ужасите и фантастиката. Работи с едни от най-хубавите европейски режисьори, като Луис Бунюел , Райнер Вернер Фасбиндер , Клод Шаброл , Сергей Бондарчук , Михаил Какоянис , Елио Петри , Марко Белокио , Енцо Г. Кастелари и доста други.
През 1967 година Джошуа Логан го включва във филмовата версия на мюзикъла " Камелот " (1967), като за ролята си Неро е номиниран за премията " Златен глобус ".
В края на 60-те и през 70-те години, с раждането на политическото кино, Неро става един от водещите артисти в това ново направление с филми като " Бог с нас " (1970), " Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката " (1971), " Следствието е завършено: забравете " (1973), " Убийството на Матеоти " (1973), " Мусолини - последното деяние " (1974).
Но паралелно, а и след залеза на политическото кино Неро продължава да се снима и в чисто комерсиални филми като " Триумфалният марш " (1976) на Марко Белокио или " Querelle " (1982) на Райнер Вернер Фасбиндер.
В началото на 80-те Неро стартира да написа, да режисира и да продуцира лични филми. Между продукциите отделя време и за театралната сцена. Неро работи и за благотворителни организации.
Носител е на доста награди, а през 1992 година за артистичните му заслуги президентът на Италия го удостоява с рицарско звание на Италианската република. През 2011 година е почетен от университета Брунел в Лондон с почетната купа лекар хонорис идея, а в Торонто - със звезда на Алеята на славата.
През 2012 година режисьорът Куентин Тарантино кани Неро да изиграе още веднъж Дажанго - в " Джанго без окови ", за който Тарантино се въодушевява
от трансформиралия се в класика филм на Корбучи.
" Срещахме се непрекъснато през годините до пандемията от COVID-19. Каза ми, че желае да снима идващия си филм на лента, тъй като не е обожател на цифровото ", споделя артистът за Тарантино, който дефинира като " талант ".
Преди дни в превод на британски излезе " Джанго и останалите " - книгата на Неро, в която артистът споделя детайлности за работата си с режисьори като Клод Шаброл, Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Сергей Бондарчук, Куентин Тарантино.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ