Кой точно е генерал Армагедон, на когото Путин залага да обърне хода на войната?
Той счита, че до момента Русия е работила меко в Украйна и това би трябвало да се промени. Наричат го военачалник Армагедон, тъй като е коренен. Кремъл назначи Сергей Суровикин за специфичен пълководец на своите сили в Украйна. Досега подобен пост въобще не съществуваше.
Две значими вести пристигнаха в събота, 8 октомври – призори беше взривена част от Кримския мост, а няколко часа по-късно Кремъл заяви, че Сергей Суровикин става общоприет командващ на съветските елементи в Украйна.
Руските пропагандни канали оплакаха вредите по моста, само че съвсем незабавно тъгата им се смени с вяра поради новото предопределение. Суровикин е покровител на масирани ракетни удари по Украйна и е прочут с радикалните си дейности там, където е работил.
Назначаването му беше приветствано от две фигури, известни със същите радикални схващания – водача на военната група частни наемници " Вагнер " - Евгений Пригожин, и от чеченския водач Рамзан Кадиров.
И двамата бяха подлагали на критика военното командване поради мекия им, съгласно тях, метод в Украйна.
По време на съветското навлизане в Украйна Суровикин командва Южната войскова група. Прокремълските медии му приписват въвеждането на тактиката " огнен вал ” в Донбас – масиран разхвърлян артилерийски огън за подготовка на нахлуване.
Кариерата на 55-годишния Суровикин се развива бързо и е изпълнена със кавги на съвсем всеки стадий. Тя включва арести, условна присъда за трафик на оръжие и следствие на самоубийство на директен зависещ. Всичко това обаче не му пречи да се издига необикновено бързо в съветската военна подчиненост, демонстрира следствие на Радио Свобода.
През август 2021 година Суровикин е нараснал в чин армейски военачалник – най-високото звание (в съветската войска няма настоящи маршали). Към този миг той към този момент е отпред на Въздушно-космическите сили от три години и половина и става първият военачалник без опит в авиацията, който заема този пост.
През есента на 2017 година Суровикин е назначен за началник на военновъздушните сили и командва съветските сили в Сирия.
Именно по време на командването му те (включително наемниците от " Вагнер ”) понасят най-чувствителни загуби – един военачалник и няколко полковници, написа bg-voice.com.
Освен това, при боевете в Дейр ез-Зор Суровикин не съумява да се оправи със задачата да премине река Ефрат, чиято цел е да блокира напредването на кюрдите към петролните залежи. Въпреки това той получава от Путин " Златна звезда ” на воин.
Няколко незнайни и един пуч
Официалната биография на Сергей Суровикин съдържа прекалено много пропуски и загадки. Например в нея се споделя, че през 1987 година е приключил със златен орден Омската висша командна академия, само че няма данни къде е служил по-късно. Други източници оповестяват, че се е сражавал в Афганистан, само че не е известно по кое време и в коя част.
През 1989 година той служи в покрайнините на Москва в " придворната ” 2-ра гвардейска мотострелкова дивизия " Таман ”. През това време получава медал " Червена звезда ” и орден " За смелост ” – ненадейно за новоизлюпен лейтенант, пълководец на взвод.
Само четири години след дипломирането си Суровикин към този момент е капитан и пълководец на батальон. По времето на пуча против Михаил Горбачов през 1991 година точно неговата част убива трима цивилни. Един от дейните участници в събитията – Сергей Братчиков, твърди, че точно Суровикин е извадил револвер и е прострелял първия в челото.
Нищо обаче не може да бъде потвърдено – не са открити нито патронът, нито употребяваното оръжие, а служебният револвер на Суровикин е чист. Капитанът е арестуван единствено за няколко месеца, само че през декември 1991 година е освободен. Дори по-късно е нараснал в чин майор, твърди се – по напътствие на тогавашния президент Борис Елцин.
А единствено година по-късно 25-годишният майор прави нов скок в кариерата и е изпратен в влиятелната Висша военна академия " Фрунзе ”.
Трафик на оръжие
През 1995 година майор Суровикин е студент в академията и е наказан. Военният съд на Московския гарнизон го признава за отговорен по три обвинявания, свързани с трафик на оръжие.
Законът планува наказване до 10 година затвор, само че Суровикин е наказан едвам на 1 година условно. Тази история остава забравена до 2011 година, когато основният боен прокурор Сергей Фридински изпраща писмо до министъра на защитата Анатолий Сердюков. В този миг Суровикин, към този момент генерал-лейтенант, оглавява работна група " с вероятността да бъде назначен за шеф на Главното ръководство на военната полиция ”.
Прокурорът написа до министъра, че " освен по морални и етични съображения, само че и според закона за военната полиция е обосновано да се планува възбрана за работа на жители, които имат престъпно досие ”.
Разследващият комитет обаче се афишира в отбрана на Суровикин. Заключението на инспекцията е, че " по време на образованието във " Фрунзе ” е имало случаи, когато някои преподаватели са продавали нелегално оръжие. Изпълнявайки молбата на един подобен учител, майор Суровикин се съгласява да съобщи на собствен сътрудник от различен курс револвер, който сякаш трябвало да бъде употребен за присъединяване в съревнование. Майорът, без да знае същинските му планове, извършил заповедта ”.
По време на разпита самият Суровикин декларира, че е сигурен, че не е направил нищо нелегално и по тази причина " когато следствието откри, че офицерът е бил фиктивен, обвиняването беше свалено и присъдата беше анулирана ”.
Той обаче подава молба за анулация на присъдата едвам доста години по-късно, когато му следва предопределение на висок пост.
Желязна ръка, ликвидиране и самоубийство
На 32-годишна възраст Суровикин към този момент е полковник и началник-щаб на дивизия – в Таджикистан, където е изпратен в 201-ва мотострелкова дивизия.
През 2002 година той приключва Академията на Генералния щаб също с отличие. След това е назначен във Волго-Уралския боен окръг като пълководец на 34-та механизирана пехотна дивизия. Печели славата на пълководец с " желязна ръка ”, под чието управление се реализират триумфи. Но около всичко това следват нови кавги и престъпни произшествия, свързани с побоища и даже ликвидиране.
През март 2004 година военният съд на гарнизона в Екатеринбург осъжда двама бойци от дивизията на 8 години затвор за убийството на сътрудника им Ярослав Лазарев. Установено е, че той е погубен със знанието на офицерите. Това се случва, откакто Лазарев не се връща от отпуска. След известно време беглецът е оголен, проследен и хванат. Качват го в багажника на кола и го водят във военния лагер. Там на други двама бойци е подредено да го вържат за решетките на оръжейния склад и цяла нощ да го изтезават – първо го пребиват с ботуши, юмруци и палки, по-късно му пускат ток, а на сутринта той умира разпънат на кол.
Капитанът, който им подрежда какво да вършат, е наказан условно, а скоро Суровикин е награден с медал " За военни заслуги ”, тъй като е извел дивизията си на фронтовата линия.
Месец по-късно подполковник Виктор Цибизов
се обръща към прокуратурата с тъжба, че е бил пребит от своя старши боен пълководец ген.-майор Суровикин в кабинета му.
Причината – че е дал своя вот за " неправилния претендент ” във Верх-Исецкия регион на изборите за Държавната Дума. Генералът обаче упреква подполковника съвсем в дезертиране – сякаш не се явил на работа седмица и половина. Свидетели обаче още веднъж " не са открити ” и Цибизов е заставен да отдръпна молбата си.
Само месец по-късно – на 21 април 2004 година, заместникът на Суровикин полковник Андрей Штакал се самоубива в същия кабинет. Започва наказателно дело, само че скоро то също е прекъснато. Според военните прокурори ген.-лейтенант Александър Столяров е пристигнал в поделението на инспекция и не е останал удовлетворен. Затова е провел диалог с Штакал и Суровикин в неговия кабинет.
" На военнослужещите са направени забележки по отношение на хода на инспекцията. В отговор полк. Штакал се самоубива. Разследването открива, че Суровикин по никакъв метод не е виновен за тази покруса ”, написа в документите.
Колегите на 37-годишния полковник Штакал – парашутист с безупречна известност, притежател на медал " За смелост ” от войната, свидетелстват, че в никакъв случай не би поставил завършек на живота си и че тогава не е носел служебния си револвер. Така се " открива ”, че изстрелът е създаден не от неговото оръжие, а от непознато – на някой си офицер Бочкин. Версията е, че той е дал служебния си револвер на Штакал, с цел да го върне в склада,
само че полковникът не го е направил по някаква причина.
Съдебномедицинските специалисти пък сочат, че раната допуска, че Штакал не е имал желание да се самоубие, а единствено да го имитира, само че " не е пресметнал ъгъла на оръжието към слепоочието си ”.
Делото е завършено доста бързо и Суровикин е изпратен в Чечения като пълководец на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия. Там, на 21 февруари 2005 година, 9 бойци от 70-и мотострелкови полк умират, а 3-ма са тежко ранени, когато се срутва стената на птицеферма. Според формалната версия " чеченски бойци ” са стреляли с гранатомет. Генералът става телевизионна звезда, кълнейки се, че за всеки погубен ще ликвидира трима.
" Новая газета ” обаче прави следствие, което открива, че не е имало никаква борба и че пияни военни инцидентно са изстреляли гранатомет от вътрешността на комплекса или са били прекомерно небрежни с мина.
И този случай се протака, а ген. Суровикин е изместен във Воронеж, с цел да бъде нараснал в първи заместител на 20-та гвардейска комбинирана войска – ненавършил 39 година Едно след друго следват още няколко бързи покачвания, до момента в който приключва право във Военния институт на МО.
Във боен конгрес Радио Свобода открива следното изложение за Суровикин, написано от офицер, който е работил с него: " Той е доста интелигентен, само че юрка всички към себе си до смърт… ”.
Богатата брачна половинка
Често съпругите са най-голямото благосъстояние на съветския формален хайлайф – всички те са извънредно сполучливи в бизнеса и затова са също толкоз богати.
Към 2016 година, когато ген. Суровикин командва войските на Източния боен окръг, брачната половинка му Анна Борисовна Суровикина е с приход от 44,021 млн. рубли. Така заема второ място в листата на най-богатите съпруги на офицери от Министерството на защитата. Тя има три жилището с обща повърхност 479 кв. м, три имота с повърхност към 4,1 хиляди кв. м, къща с повърхност 686 кв. м, паркинг от 12 кв. м и нежилищно помещение от 182 кв. м. Има и Lexus RX 350.
Самият военачалник печели доста по-малко – 10,4 милиона рубли, като се изключи че има два жилището от общо 623 кв. м и автомобил Dodge Nitro.
Интересен е бизнесът на Суровикина – дружно с щерка си и братовчед си Александър Мишарин (губернатор на Свердловска област през 2009-2012 г.) тя е създател на дърводобивния цех " Аргуслес ”, прочут като " Аргус-СФК ”. Според Леонид Волков от екипа на опозиционера Алексей Навални, а тогава народен представител в Екатеринбургската регионална Дума, те са направили злоупотреби с дървен материал и районния бюджет. За това има обява в " УралИнформБюро ” още през 2012 година
След това Волков оповестява, че е получил закани от генерала: " През последната седмица този човек няколко пъти в разнообразни групи от хора сподели, че ще ме убие, тъй като съм обидил и оклеветил жена му ”.
Съпругата на генерала пък съди Волков и той е длъжен да изтрие обявата от блога си и да заплати морална отплата от 5000 рубли.
Когато Мишарин обаче към този момент не е губернатор на Свердловска област, а ген. Суровикин е изместен от Екатеринбург, " Аргус-СФК ” банкрутира – задълженията за наем на земя и гори към регионалния бюджет доближават десетки милиони рубли, а гората им е отнета по правосъден път.
Две значими вести пристигнаха в събота, 8 октомври – призори беше взривена част от Кримския мост, а няколко часа по-късно Кремъл заяви, че Сергей Суровикин става общоприет командващ на съветските елементи в Украйна.
Руските пропагандни канали оплакаха вредите по моста, само че съвсем незабавно тъгата им се смени с вяра поради новото предопределение. Суровикин е покровител на масирани ракетни удари по Украйна и е прочут с радикалните си дейности там, където е работил.
Назначаването му беше приветствано от две фигури, известни със същите радикални схващания – водача на военната група частни наемници " Вагнер " - Евгений Пригожин, и от чеченския водач Рамзан Кадиров.
И двамата бяха подлагали на критика военното командване поради мекия им, съгласно тях, метод в Украйна.
По време на съветското навлизане в Украйна Суровикин командва Южната войскова група. Прокремълските медии му приписват въвеждането на тактиката " огнен вал ” в Донбас – масиран разхвърлян артилерийски огън за подготовка на нахлуване.
Кариерата на 55-годишния Суровикин се развива бързо и е изпълнена със кавги на съвсем всеки стадий. Тя включва арести, условна присъда за трафик на оръжие и следствие на самоубийство на директен зависещ. Всичко това обаче не му пречи да се издига необикновено бързо в съветската военна подчиненост, демонстрира следствие на Радио Свобода.
През август 2021 година Суровикин е нараснал в чин армейски военачалник – най-високото звание (в съветската войска няма настоящи маршали). Към този миг той към този момент е отпред на Въздушно-космическите сили от три години и половина и става първият военачалник без опит в авиацията, който заема този пост.
През есента на 2017 година Суровикин е назначен за началник на военновъздушните сили и командва съветските сили в Сирия.
Именно по време на командването му те (включително наемниците от " Вагнер ”) понасят най-чувствителни загуби – един военачалник и няколко полковници, написа bg-voice.com.
Освен това, при боевете в Дейр ез-Зор Суровикин не съумява да се оправи със задачата да премине река Ефрат, чиято цел е да блокира напредването на кюрдите към петролните залежи. Въпреки това той получава от Путин " Златна звезда ” на воин.
Няколко незнайни и един пуч
Официалната биография на Сергей Суровикин съдържа прекалено много пропуски и загадки. Например в нея се споделя, че през 1987 година е приключил със златен орден Омската висша командна академия, само че няма данни къде е служил по-късно. Други източници оповестяват, че се е сражавал в Афганистан, само че не е известно по кое време и в коя част.
През 1989 година той служи в покрайнините на Москва в " придворната ” 2-ра гвардейска мотострелкова дивизия " Таман ”. През това време получава медал " Червена звезда ” и орден " За смелост ” – ненадейно за новоизлюпен лейтенант, пълководец на взвод.
Само четири години след дипломирането си Суровикин към този момент е капитан и пълководец на батальон. По времето на пуча против Михаил Горбачов през 1991 година точно неговата част убива трима цивилни. Един от дейните участници в събитията – Сергей Братчиков, твърди, че точно Суровикин е извадил револвер и е прострелял първия в челото.
Нищо обаче не може да бъде потвърдено – не са открити нито патронът, нито употребяваното оръжие, а служебният револвер на Суровикин е чист. Капитанът е арестуван единствено за няколко месеца, само че през декември 1991 година е освободен. Дори по-късно е нараснал в чин майор, твърди се – по напътствие на тогавашния президент Борис Елцин.
А единствено година по-късно 25-годишният майор прави нов скок в кариерата и е изпратен в влиятелната Висша военна академия " Фрунзе ”.
Трафик на оръжие
През 1995 година майор Суровикин е студент в академията и е наказан. Военният съд на Московския гарнизон го признава за отговорен по три обвинявания, свързани с трафик на оръжие.
Законът планува наказване до 10 година затвор, само че Суровикин е наказан едвам на 1 година условно. Тази история остава забравена до 2011 година, когато основният боен прокурор Сергей Фридински изпраща писмо до министъра на защитата Анатолий Сердюков. В този миг Суровикин, към този момент генерал-лейтенант, оглавява работна група " с вероятността да бъде назначен за шеф на Главното ръководство на военната полиция ”.
Прокурорът написа до министъра, че " освен по морални и етични съображения, само че и според закона за военната полиция е обосновано да се планува възбрана за работа на жители, които имат престъпно досие ”.
Разследващият комитет обаче се афишира в отбрана на Суровикин. Заключението на инспекцията е, че " по време на образованието във " Фрунзе ” е имало случаи, когато някои преподаватели са продавали нелегално оръжие. Изпълнявайки молбата на един подобен учител, майор Суровикин се съгласява да съобщи на собствен сътрудник от различен курс револвер, който сякаш трябвало да бъде употребен за присъединяване в съревнование. Майорът, без да знае същинските му планове, извършил заповедта ”.
По време на разпита самият Суровикин декларира, че е сигурен, че не е направил нищо нелегално и по тази причина " когато следствието откри, че офицерът е бил фиктивен, обвиняването беше свалено и присъдата беше анулирана ”.
Той обаче подава молба за анулация на присъдата едвам доста години по-късно, когато му следва предопределение на висок пост.
Желязна ръка, ликвидиране и самоубийство
На 32-годишна възраст Суровикин към този момент е полковник и началник-щаб на дивизия – в Таджикистан, където е изпратен в 201-ва мотострелкова дивизия.
През 2002 година той приключва Академията на Генералния щаб също с отличие. След това е назначен във Волго-Уралския боен окръг като пълководец на 34-та механизирана пехотна дивизия. Печели славата на пълководец с " желязна ръка ”, под чието управление се реализират триумфи. Но около всичко това следват нови кавги и престъпни произшествия, свързани с побоища и даже ликвидиране.
През март 2004 година военният съд на гарнизона в Екатеринбург осъжда двама бойци от дивизията на 8 години затвор за убийството на сътрудника им Ярослав Лазарев. Установено е, че той е погубен със знанието на офицерите. Това се случва, откакто Лазарев не се връща от отпуска. След известно време беглецът е оголен, проследен и хванат. Качват го в багажника на кола и го водят във военния лагер. Там на други двама бойци е подредено да го вържат за решетките на оръжейния склад и цяла нощ да го изтезават – първо го пребиват с ботуши, юмруци и палки, по-късно му пускат ток, а на сутринта той умира разпънат на кол.
Капитанът, който им подрежда какво да вършат, е наказан условно, а скоро Суровикин е награден с медал " За военни заслуги ”, тъй като е извел дивизията си на фронтовата линия.
Месец по-късно подполковник Виктор Цибизов
се обръща към прокуратурата с тъжба, че е бил пребит от своя старши боен пълководец ген.-майор Суровикин в кабинета му.
Причината – че е дал своя вот за " неправилния претендент ” във Верх-Исецкия регион на изборите за Държавната Дума. Генералът обаче упреква подполковника съвсем в дезертиране – сякаш не се явил на работа седмица и половина. Свидетели обаче още веднъж " не са открити ” и Цибизов е заставен да отдръпна молбата си.
Само месец по-късно – на 21 април 2004 година, заместникът на Суровикин полковник Андрей Штакал се самоубива в същия кабинет. Започва наказателно дело, само че скоро то също е прекъснато. Според военните прокурори ген.-лейтенант Александър Столяров е пристигнал в поделението на инспекция и не е останал удовлетворен. Затова е провел диалог с Штакал и Суровикин в неговия кабинет.
" На военнослужещите са направени забележки по отношение на хода на инспекцията. В отговор полк. Штакал се самоубива. Разследването открива, че Суровикин по никакъв метод не е виновен за тази покруса ”, написа в документите.
Колегите на 37-годишния полковник Штакал – парашутист с безупречна известност, притежател на медал " За смелост ” от войната, свидетелстват, че в никакъв случай не би поставил завършек на живота си и че тогава не е носел служебния си револвер. Така се " открива ”, че изстрелът е създаден не от неговото оръжие, а от непознато – на някой си офицер Бочкин. Версията е, че той е дал служебния си револвер на Штакал, с цел да го върне в склада,
само че полковникът не го е направил по някаква причина.
Съдебномедицинските специалисти пък сочат, че раната допуска, че Штакал не е имал желание да се самоубие, а единствено да го имитира, само че " не е пресметнал ъгъла на оръжието към слепоочието си ”.
Делото е завършено доста бързо и Суровикин е изпратен в Чечения като пълководец на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия. Там, на 21 февруари 2005 година, 9 бойци от 70-и мотострелкови полк умират, а 3-ма са тежко ранени, когато се срутва стената на птицеферма. Според формалната версия " чеченски бойци ” са стреляли с гранатомет. Генералът става телевизионна звезда, кълнейки се, че за всеки погубен ще ликвидира трима.
" Новая газета ” обаче прави следствие, което открива, че не е имало никаква борба и че пияни военни инцидентно са изстреляли гранатомет от вътрешността на комплекса или са били прекомерно небрежни с мина.
И този случай се протака, а ген. Суровикин е изместен във Воронеж, с цел да бъде нараснал в първи заместител на 20-та гвардейска комбинирана войска – ненавършил 39 година Едно след друго следват още няколко бързи покачвания, до момента в който приключва право във Военния институт на МО.
Във боен конгрес Радио Свобода открива следното изложение за Суровикин, написано от офицер, който е работил с него: " Той е доста интелигентен, само че юрка всички към себе си до смърт… ”.
Богатата брачна половинка
Често съпругите са най-голямото благосъстояние на съветския формален хайлайф – всички те са извънредно сполучливи в бизнеса и затова са също толкоз богати.
Към 2016 година, когато ген. Суровикин командва войските на Източния боен окръг, брачната половинка му Анна Борисовна Суровикина е с приход от 44,021 млн. рубли. Така заема второ място в листата на най-богатите съпруги на офицери от Министерството на защитата. Тя има три жилището с обща повърхност 479 кв. м, три имота с повърхност към 4,1 хиляди кв. м, къща с повърхност 686 кв. м, паркинг от 12 кв. м и нежилищно помещение от 182 кв. м. Има и Lexus RX 350.
Самият военачалник печели доста по-малко – 10,4 милиона рубли, като се изключи че има два жилището от общо 623 кв. м и автомобил Dodge Nitro.
Интересен е бизнесът на Суровикина – дружно с щерка си и братовчед си Александър Мишарин (губернатор на Свердловска област през 2009-2012 г.) тя е създател на дърводобивния цех " Аргуслес ”, прочут като " Аргус-СФК ”. Според Леонид Волков от екипа на опозиционера Алексей Навални, а тогава народен представител в Екатеринбургската регионална Дума, те са направили злоупотреби с дървен материал и районния бюджет. За това има обява в " УралИнформБюро ” още през 2012 година
След това Волков оповестява, че е получил закани от генерала: " През последната седмица този човек няколко пъти в разнообразни групи от хора сподели, че ще ме убие, тъй като съм обидил и оклеветил жена му ”.
Съпругата на генерала пък съди Волков и той е длъжен да изтрие обявата от блога си и да заплати морална отплата от 5000 рубли.
Когато Мишарин обаче към този момент не е губернатор на Свердловска област, а ген. Суровикин е изместен от Екатеринбург, " Аргус-СФК ” банкрутира – задълженията за наем на земя и гори към регионалния бюджет доближават десетки милиони рубли, а гората им е отнета по правосъден път.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ