Той си купи бучка сирене от три лева“ и един

Той си купи бучка „ сирене от три лв. “ и „ един вчерашен самун от 45 ст. “ Познах го още щом влязох в магазина. Бил ми е преподавател. Не съм го виждал четвърт век, само че ми се стори, че съвсем не се е трансформирал. На касата бях зад него и наведох глава с цел да не ме познае, някак обезпокоен. Беше си заключил колелото до моето и когато излязох се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час диалог. Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лв. за 40 години даскалство. Има наследник и щерка, от дълго време отпътували за Германия. В началото не му тежало доста, говорили по телефона и по скайп, само че когато довели внуците му и осъзнал, че мъчно се схваща с тях тъй като съвсем не говорели български му дотежало. Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, тъй като го е боязън, че в действителност може да се приберат. „ Този град умира, тази страна умира, старите хора мизерстваме, само че ме е жалост за младите! “ Този човек, който съжалих, в действителност той съжаляваше мен. За това, че пребивавам в родината си. В една умираща страна. Този човек ме учеше на родолюбие, а в този момент ми споделяше, че родината ми умира. Убиват я. Та, на всички отпадъци наричащи се „ управници “ желая да кажа – МАЙНАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! Няма да ни убиете. Ще си платите за всичко. За всеки изгонен българин, за всеки унищожен живот, за всеки откраднат лев, за всеки изяден вчерашен самун, за всяко българско дете незнаещо български! За това, че превърнахте родината ни в страна на мафията. Ще водим тази борба до край и ще ви видя в пандизите. И внуците ми ще приказват български… Георги Борисов Георгиев, Фейсбук