Европейски представители са изправени пред остра критика заради плановете си

Европейски представители са изправени пред остра рецензия поради проектите си да одобряват делегация на талибаните в Брюксел във вторник. Правозащитни организации и евродепутати предизвестяват, че срещата рискува да възстановява режим, който забрани на девойките да посещават учебно заведение след шести клас и систематично изтласква дамите от публичния живот. Освен това двама водачи на талибаните са упрекнати в закононарушения против човечеството.

Белгийското външно министерство заяви в понеделник, че е издало пет еднодневни визи на представители на талибаните за присъединяване в среща в Брюксел. Източници на The Guardian настояват, че тя евентуално ще се организира във вторник.

Срещата идва единствено седмици откакто Европейската комисия удостовери, че от януари води диалози с талибаните по отношение на разширението на депортациите на афганистански мигранти.

Готовността на европейските институции да си сътрудничат с талибаните – които през 2024 година не разрешиха на дамите даже да приказват или да демонстрират лицата си отвън дома – внезапно контрастира с позициите на Европейския парламент, който неведнъж е приемал резолюции, осъждащи режима. Това декларира испанският евродепутат от групата на социалистите Хуан Фернандо Лопес Агилар.

„ Потресен съм. Това е възмутително и подкопава доверието и престижа на Европейския съюз. Не може да има подобен двоен стандарт “, разяснява той.

Срещу двама висши представители на талибаните има издадени заповеди за арест от Международния углавен съд. Те са упрекнати в закононарушения против човечеството поради преследването на дами и девойки. Европейският съюз също е наложил наказания на няколко лица, свързани с режима.

През май представител на Европейската комисия съобщи, че диалозите с талибаните са били координирани със Швеция, откакто 20 страни членки са поискали съответни механизми за връщане на афганистанци без законно право на престояване или на такива, които съставляват риск за сигурността. Според Комисията фокусът на договарянията е върху връщането на хора, които „ съставляват опасност за сигурността “ на Европейски Съюз.

Лопес Агилар обаче отхвърля това пояснение. Според него европейската политика се въздейства прекалено от крайнодесните партии и тяхната изразителност по тематиката за миграцията.

„ Ние сме 450 милиона души. Няма причина за суматоха поради избран брой мигранти, които бягат от обезсърчение, липса на благоприятни условия или гонене, което е съображение да изискат интернационална протекция “, отбелязва той. „ Миграцията не е опасност и даже не е рецесия. Тя е непрекъснат факт в историята на човечеството. “

След завръщането на талибаните на власт през 2021 година стотици хиляди афганистанци потърсиха леговище в Европа. Междувременно политическият спор към миграцията в доста страни става все по-рестриктивен, а редица държавни управления наподобяват склонни да подценен рисковете от връщането на хора в страна, обхваната от филантропична и правозащитна рецесия.

Според Международния избавителен комитет към 40% от популацията на Афганистан е наранено от апетит. Особено тежко остава ситуацията на дамите, които са изправени пред систематични ограничавания в достъпа до обучение, работа и опазване на здравето.

„ Връщането на афганистанци в страна, където съвсем половината население не може да си обезпечи задоволително храна, не е миграционна политика. Това е решение, което може да коства човешки животи “, предизвестява Лиса Оуен, шеф на организацията за Афганистан.

Подобни опасения са изразени и в отворено писмо, подписано от 83 афганистански и интернационалните правозащитни организации.

„ Афганистан сега е едно от най-опасните места в света за дамите. Принудителното връщане би изложило доста от тях на гонене, принуждение и тежко ограничение на главните им права “, се споделя в документа.

Въпреки че Европейският съюз акцентира, че срещата не съставлява публично признание на талибанския режим, съгласно Шагофа Гафори от Центъра за европейски политически проучвания в Брюксел се случва нещо по-проблематично.

„ Брюксел предлага нещо по-подмолно – нормализация “, написа тя този месец. „ Това не изисква подписан контракт, а настава последователно – посредством визи, даване на зали за срещи и тихата подмяна на правилата с прагматични покупко-продажби. “

Доклад на Организация на обединените нации от предходната година открива, че доста афганистанци, върнати в страната главно от Пакистан и Иран, са били подложени на случайни арести, задържане, изтезания и малтретиране от страна на управляващите. Според критиците тези депортации слагат под подозрение спазването на интернационалните отговорности на Европейски Съюз, които не разрешават връщането на хора в страни, където има риск от гонене или изтезания.

Гафори показва като образец полет от Германия през август 2024 година, проведен с посредничеството на Катар, с който са били депортирани 28 афганистански жители.

„ След като самолетът кацне, на практика няма благонадежден механизъм за наблюдаване. Има данни, че върнати лица са били арестувани и разпитвани, а най-малко един от тях след това е бил погубен “, добавя тя.

Според наличната информация Германия е депортирала повече от 100 афганистанци от август 2024 година насам, а Австрия също е почнала сходни процедури.

Европейската комисия твърди, че съдействието с талибаните е належащо за връщането на наказани нарушители в Афганистан. Според Решад Джалали от Европейския съвет за бежанците и изгнаниците обаче това може да бъде единствено началото.

„ Истинският риск е, че откакто депортациите бъдат нормализирани и обновени сред Европейски Съюз и фактическите управляващи в Кабул, това може да отвори пътя към доста по-широко връщане на афганистанци, които не са направили никакви закононарушения “, предизвестява той.

Разследване на немската телевизия ZDF, оповестено по-рано тази година, твърди, че измежду депортираните от страната е имало и самотни афганистански мъже без престъпни прояви.

Вместо това Джалали приканва Европейския съюз да работи дружно с интернационалната общественост за търсене на отговорност от талибаните.

„ Приоритетът на Европейски Съюз би трябвало да бъде отбраната на афганистанците и интернационалното право, а не основаването на механизми, които рискуват да легитимират един от най-репресивните режими в света “, споделя той.

Германският евродепутат от Зелените Хана Нойман също предизвестява, че депортациите съставляват освен филантропичен неуспех, само че и стратегическа неточност.

„ Ако Европа връща млади афганистански мъже в беднотия и безизходност, доста от тях ще станат подвластни от единствените структури, които към момента оферират заслон и храна – мрежите на талибаните и религиозните учебни заведения “, написа тя в обществените мрежи.

Според Нойман всяко сходно връщане евентуално укрепва режима.

„ Авторитарните системи не се задържат на власт единствено посредством принуждение. Те разчитат и на взаимозависимост, обществен надзор и насилствена преданост. Когато връщаме хора в обезсърчение, ние не отслабваме талибаните. Рискуваме да укрепим точно структурите, които ги поддържат на власт. “