Той се казва Христо Цветков, но в света на бягането

Той се споделя Христо Цветков, само че в света на бягането е прочут като. Oще в зората на бегаческата си кариера назовава по този начин своята страница, в която споделя прекарвания и страсти от надпревари и тренировки. Започва да бяга през 2015 година, с цел да покаже „ какъв брой е жалко бягането и по какъв начин никой не би трябвало да бяга “.

10 години по-късно той е шесткратен първенец в емблематичния планински маратон Витоша 100, като в края на юни извърши своята огромна фантазия – да измине 100-те километра за под 7 часа.

Времето му от 6 часа, 56 минути и 40 секунди изненада самия него и откри необятен отзив даже отвън света на бягането. Скоро след изпълнената цел се срещаме с него, с цел да ни опише по какъв начин се стига до сходно достижение, по какъв начин е съумял да трансформира бягането в специалност и каква е ролята във всичко това на маратонките и едно партньорство с DECATHLON.



Ти си доста известен в бегаческите среди, само че по какъв начин се представяш на хората, които не те познават – бегач, програмист, треньор или нещо друго?

Аз съм Ицо и отново търча. Това е нещото, което ме дефинира сега. Бегач съм. От няколко години се занимавам с треньорска активност, преди този момент десетина години съм бил програмист. Съвкупност от всички тези неща. До 2022 програмирах, след това взех решение, да напусна, с цел да оказвам помощ повече с новородения ми наследник. Тогава започнах да се занимавам с треньорство, оказа се, че има огромен интерес и сега се прехранвам с това. Не съм професионален бегач, тъй като в България е мъчно да си изкарваш прехраната с бегачески резултати.

Интересно ми е с какви спортове си се занимавал, преди да откриеш бягането?

С доста странни неща. Детството ми мина в залата за бойни изкуства, татко ми беше треньор. После с фрийрън, с циркови изкуства. Няколко години упражнявах тенис на маса и през 2015 за първи път дадох късмет на бягането. В началото го мразех, тъй като беше наказване в други спортове, които съм практикувал, само че внезапно ми стана пристрастеност и към този момент 10 години е съществена част от живота ми. Започнах да тичам, с цел да покажа какъв брой е жалко бягането и по какъв начин никой не би трябвало да бяга, само че в този момент приказвам за тичане всеки ден.