Изобретателят на литиево-йонната батерия Джон Гудинаф почина на 100 годишна възраст
Той получава Нобелова премия на 97-годишна възраст, когато интензивно се занимава с научна активност и работи върху " супербатерия "
Емил Василев преди 8 секунди 5 СподелиНай-четени
IT НовиниДаниел Десподов - 9:56 | 26.06.2023През идващите 20 години се чака термоядреният ракетен мотор DFD да направи нечуван пробив в космонавтиката
IT НовиниДаниел Десподов - 15:53 | 26.06.2023Учените са разчувствани от идващата този четвъртък огромна гравитационна вълна
IT НовиниЕмил Василев - 18:56 | 26.06.2023Най-бързият реактивен аероплан в света „ Overture “ е крачка по-близо до действителността
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Джон Гудинаф, изобретателят на литиево-йонната батерия, която зарежда разнообразни устройства от всекидневието ни – от мобилни телефони до електрически коли, умря в дом за възрастни хора в Остин, Тексас на 100 годишна възраст. Следващият месец той щеше да отпразнува 101-ия си рожден ден.
Роден в Йена, Германия на 25 юли 1922 година, Гудинаф е второто от четирите деца на Ервин и Хелън Гудинаф. Като бебе той идва в Съединени американски щати, откакто татко му приема преподавателско място в Йейл.
Като младеж Джон Гудинаф избира латински и гръцки език, с цел да прикрие слабостта си в британския и се концентрира върху математиката в учебното заведение в Гротон, Масачузетс. След това получава стипендия за Йейл, където запипсва математика и работи на няколко места, с цел да заплати за образованието си. През 1943 година той е свикан за дейна работа във военновъздушните сили на армията. След това получава стипендия за проучване на физика в Чикагския университет, където приключва магистърска и докторска степен.
Литиево-йонната батерия
В началото на кариерата си Гудинаф работи по основаването на основите на потреблението на RAM паметта в компютрите в лабораторията „ Линкълн “ на Масачузетския софтуерен институт. Тъй като обаче федералното финансиране на плана пресъхва, той се реалокира в Оксфорд, където преподава в химическа лаборатория и стартира работа върху батериите.
Приблизително по същото време Exxonn патентова първата акумулаторна батерия, основана от английския химик Стенли Уитингам, който употребява литий за анод и титанов дисулфид за катод. Батерията на Уитингам създава високо напрежение, само че се възпламенява или експлодира при презареждане.
Гениалността на Гудинаф се показва в потреблението на пластове от литиев и кобалтов оксид за катода, което основава ‘джобове “ за протичане на литиевите йони и прави батерията по-малко нестабилна. Изобретението става допустимо след 4 години усилена работа. Все отново Оксфордският университет не се интересува от патентоването му и правата са трансферирани на английска организация за проучване на атомната сила.
Нобелова премия за химия 97 години
Междувременно Акира Йошино в Япония усъвършенства анода на батерията, като употребява графитен въглерод и отстранява чистия литий, като вместо това се употребяват единствено литиеви йони, които са по-безопасни.
През 1991 година Sony комбинира катода на Гудену с анода на Йошино, с цел да сътвори първата в света литиево-йонна (Li-ion) батерия, която през годините е усъвършенствана в допълнение, с цел да зарежда портативни устройства и електрически транспортни средства.
Тъй като приносът му в никакъв случай не е бил патентован, Гудинаф в никакъв случай не е получавал пари за работата си, макар че тя се употребява на практика във всяко домакинство по света. През 2019 гoдина на 97-годишна възраст той споделя премията от 900 000 $ за Нобелова премия за химия с Уитингам и Йошино.
Въпреки това Гудинаф взе участие интензивно в научните проучвания в Университета в Остин, Тексас, където работи от 1986 година насам. Интересно е, че той също по този начин е съдействал за създаването на катоди от литиево-железен фосфат (LFP), които в този момент са желани пред никеловите и кобалтовите катоди заради това, че са по-устойчиви и евтини, оповестява The New York Times.
Последният план на Джон Гудинаф е обвързван с потреблението на електролити в твърдо положение с литиеви или натриеви електроди, които могат да съхраняват големи количества възобновима сила и да се зареждат за минути.
Увлечен от своите проучвания и работейки по хрумвания надалеч оттатък нормалната пенсионна възраст, Гудинаф живееше живота си на 100 % по този начин както искаше.
