Той остава на равнището на общи формули – борба с

" Той остава на нивото на общи формули – битка с олигархията, правдивост, правосъдна промяна, самостоятелност – само че без изясненост какво съответно се предлага и по какъв начин ще бъде осъществено. По външнополитическите тематики двусмислеността е още по-видима ", твърди Боряна Димитрова. 

Боряна Димитрова: Липсва външнополитически спор, Радев няма да провокира „ цунами “
В българската политика липсва същински спор по външнополитическите тематики, макар че страната е директно наранена от световните процеси. Това прави обществения диалог фрагментарен, а решенията – неразбираеми за обществото.

Пред БГНЕС социологът от „ Алфа Рисърч “ Боряна Димитрова съобщи, че казусът не е еднопосочен, а надълбоко спорен.

От една страна, българските политици наподобяват „ глухи “ за протичащото се на интернационалната сцена. Причината, по думите на Димитрова, е неналичието на обществен спор – главните партии не показват ясно позициите си, нито в границите на Европейския съюз, нито по световните тематики. Така обществото няма опция да построи осведомено мнение за това коя партия какви решения би подкрепила.

„ България не е дребна къща на края на света “

България не е изолирана, а взе участие директно в интернационалните процеси. Въпреки това външната политика рядко участва като систематичен диалог, който да приготвя обществото за стратегическите избори на страната. Решенията се вземат ненадейно, без публичен диалог, съобщи още тя и означи, че макар неналичието на спор, решения се вземат, а обществото научава за тях постфактум – „ разсънваме се или си лягаме вечер и виждаме, че България се е включила към някакъв пакт “, без предварителна информация или разискване.

Това демонстрира, че партиите имат своите външнополитически изчисления, само че не ги споделят обществено.

„ Външната политика като парещ картоф “

Показателен образец за този жанр на деяние е институционалното прекачване на отговорност, което се видя в края на президентския мандат на Румен Радев – размяната на реплики сред държавното управление и президента кой е получил поканата от Тръмп за „ Съвета за мир “, кой я е препратил и защо става дума. Това е признак на по-дълбок проблем – неглижиране на външната политика като обществен диалог.

„ Партиите имат залози, само че обществото не ги знае “

От една страна липсва спор, от друга – партиите явно вършат своите външнополитически избори. Информацията за тях обаче не доближава до огромна част от обществото, което съгласно социолога е сериозен либерален ущърб.

„ Стратегията на Радев е висока степен на несигурност “

На този декор разумно поражда въпросът допустимо ли е един политик да няма ясна външнополитическа позиция. Димитрова отбелязва, че държанието на Румен Радев – както през деветте му години като президент, по този начин и след стъпването му на дейния политически терен – се вписва в по-обща тактика на несигурност по основни въпроси.

Тази несигурност не се отнася единствено до външната политика, а и до вътрешнополитическите тематики.

„ Общи лозунги без ясно „ по какъв начин “ “

Радев остава на нивото на общи формули – битка с олигархията, правдивост, правосъдна промяна, самостоятелност – само че без изясненост какво съответно се предлага и по какъв начин ще бъде осъществено. По външнополитическите тематики двусмислеността е още по-видима.

„ Добра тактика за избори, неприятна за ръководство “

Този вид обтекаемост, съгласно нея, работи добре в предизборна акция – не отблъсква гласоподаватели от разнообразни лагери и разрешава „ събиране “. Но като управническа тактика тя е проблематична. В момента, в който политикът би трябвало не просто да показва мнение, а да подписва документи, да гласоподава и да взема решения, неопределеността може да докара до съществено отчаяние.

„ Избирателната интензивност ще се увеличи “

Големите митинги и публичното напрежение към този момент се отразяват на настройките. По данни на „ Алфа Рисърч “ ползата към политиката пораства, изключително измежду младите. На идващите избори няма да се повторят рекордно ниските равнища на присъединяване. Младите генерации, които дълго време бяха най-апатични, в този момент демонстрират по-голяма ангажираност. Те не помнят Желязната завеса и възприемат свободното придвижване и Европа като даденост. Затова проевропейската ориентировка е основна за тях.

По-голямата част от протестиращите в огромните градове са симпатизанти на други политически сили, главно поради проевропейската им устременост. Но в страната има и хора, надълбоко разочаровани от статуквото и от метода, по който икономическите и властови ползи са съсредоточени. Част от тях евентуално ще бъдат привлечени от Румен Радев.

„ Трудно е Радев да бъде показан като политик на смяната “

Според Димитрова Радев не е нов политик и позициите му са добре познати – освен вербално, само че и през дейностите му. Затова е мъчно той да бъде избран като притежател на радикална смяна. В политическата технология постоянно по-важно е по какъв начин изглеждаш, в сравнение с какъв си. Възприемането на Радев като „ нещо ново “ не идва от ясно артикулиран план – подобен към момента няма – а от негодуванието против съществуващите партии. За доста гласоподаватели мотивацията е негативна: гласоподаване „ срещу “, а не „ за “.

Въпросът дали планът на Радев може да провокира политическо „ цунами “, по-скоро може да се приказва за „ вълна “, изразена в по-висока изборна интензивност.

„ Гребенът на вълната няма да е единствено за един “

Тази вълна няма да се насочи единствено към Радев. И други политически сили ще вземат част от нея, а крайният резултат ще зависи от това по какъв начин всички участници ще влязат в акцията, съобщи още Боряна Димитрова.

Според социолога следва забавна и значима акция. Не бива да подценяваме нито един сюжет, тъй като в едно общество, което е доста прочувствено обезпокоително, обществено обезпокоително, доста непредвидени събития могат да се окажат един пусков механизъм за избор в една или друга посока, заключи тя. І БГНЕС