Исус, който мечтае да е учител и да има дом
Той носи името на Спасителя. Казва се Исус. Твърди, че ромите постоянно кръщават синовете си по този начин. За да имат шанс. И макар че ориста му не е била лека, счита, че е блажен и хубавото пред него следва.
„ Мечтая си да стана преподавател по физическо и да имам личен дом “, споделя 20-годишният пловдивчанин Исус Илиев. Вече е на път да реализира задачите си. Учи в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ мечтаната компетентност и е получил общинско жилище.
„ Когато си отраснал в дом и идва време да излезеш от него, както е в моя случай, общината ти обезпечава жилище. Чаках за него близо 2 година Не мога обаче да се нанеса, тъй като в него няма нищо. А аз не разполагам с пари да го обзаведа и сега съм в студентските общежития “, изяснява Исус. За да си набави средства, оказва помощ в Кукленския манастир „ Св. Врач “, където прави всякаква работа. Опитвал се е да припечелва като барман и сервитьор, само че бързо схванал, че това не е неговото занятие. Докато бил възпитаник, се трудел и в завод за гаражни порти.
„ Там доста ми харесваше, само че щом ме одобриха постоянно образование в университета, трябваше да се откажа, с цел да мога да отивам на лекции “, споделя Исус. Решил да стане учител, тъй като желал да бъде като учителя си Еди Ахмед в пловдивския дом „ Олга Скобелева “, където Исус е прекарал доста време.
„ Еди Ахмед е интелигентен, занимателен и постоянен човек. След като затвориха дома, продължихме да се виждаме. Срещаме се и до момента. Помагаме си взаимно “, споделя младежът. Другият човек, на който разчита и който постоянно му е подавал ръка, е домакинът на Кукленския манастир Николай Чавеов. Исус твърди, че тези двама мъже са му дали сили да преживее най-страшното – гибелта на майка си.
„ Бил съм даден в дом още като бебе. През 2011 година майка ми съумя да ме намери и се свърза с мен. Шест години по-късно умря и по този начин я изгубих за повторно. Не съм я питал за какво ме е изоставила. Сигурно не е имала различен излаз. Тя няколко пъти ми оферираше да се върна в фамилията, само че ме предизвести, че изискванията в къщата са неприятни. Затова избрах да остана в дома “, изяснява Исус. Не съжалява, че не се е преместил в родната къща.
„ Смятам, че положителното си образование дължа на чиновниците в дома, които се грижеха за нас. Когато потеглих на учебно заведение, там не можеха да повярват, че пристигам от обществено заведение. Представата на съучениците ми беше, че от домовете излизат единствено бъдещи нарушители. В мое лице обаче се убедиха, че всичко зависи от личността и от хората към теб „, показва Исус.
Вечно ухилен, той се употребява с известност в пловдивския квартал „ Кючук Париж “, където обича да върви.
„ В парковете и градинките няма човек, който да не го познава. Всичко го харесват, тъй като е открит, сърдечен, с положително лъчение. Похвално е, че самичък се бори и желае да реализира нещо “, разяснява фризьорка от квартала, в чийто салон Исус постоянно се отбива, с цел да поздрави.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Мечтая си да стана преподавател по физическо и да имам личен дом “, споделя 20-годишният пловдивчанин Исус Илиев. Вече е на път да реализира задачите си. Учи в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ мечтаната компетентност и е получил общинско жилище.
„ Когато си отраснал в дом и идва време да излезеш от него, както е в моя случай, общината ти обезпечава жилище. Чаках за него близо 2 година Не мога обаче да се нанеса, тъй като в него няма нищо. А аз не разполагам с пари да го обзаведа и сега съм в студентските общежития “, изяснява Исус. За да си набави средства, оказва помощ в Кукленския манастир „ Св. Врач “, където прави всякаква работа. Опитвал се е да припечелва като барман и сервитьор, само че бързо схванал, че това не е неговото занятие. Докато бил възпитаник, се трудел и в завод за гаражни порти.
„ Там доста ми харесваше, само че щом ме одобриха постоянно образование в университета, трябваше да се откажа, с цел да мога да отивам на лекции “, споделя Исус. Решил да стане учител, тъй като желал да бъде като учителя си Еди Ахмед в пловдивския дом „ Олга Скобелева “, където Исус е прекарал доста време.
„ Еди Ахмед е интелигентен, занимателен и постоянен човек. След като затвориха дома, продължихме да се виждаме. Срещаме се и до момента. Помагаме си взаимно “, споделя младежът. Другият човек, на който разчита и който постоянно му е подавал ръка, е домакинът на Кукленския манастир Николай Чавеов. Исус твърди, че тези двама мъже са му дали сили да преживее най-страшното – гибелта на майка си.
„ Бил съм даден в дом още като бебе. През 2011 година майка ми съумя да ме намери и се свърза с мен. Шест години по-късно умря и по този начин я изгубих за повторно. Не съм я питал за какво ме е изоставила. Сигурно не е имала различен излаз. Тя няколко пъти ми оферираше да се върна в фамилията, само че ме предизвести, че изискванията в къщата са неприятни. Затова избрах да остана в дома “, изяснява Исус. Не съжалява, че не се е преместил в родната къща.
„ Смятам, че положителното си образование дължа на чиновниците в дома, които се грижеха за нас. Когато потеглих на учебно заведение, там не можеха да повярват, че пристигам от обществено заведение. Представата на съучениците ми беше, че от домовете излизат единствено бъдещи нарушители. В мое лице обаче се убедиха, че всичко зависи от личността и от хората към теб „, показва Исус.
Вечно ухилен, той се употребява с известност в пловдивския квартал „ Кючук Париж “, където обича да върви.
„ В парковете и градинките няма човек, който да не го познава. Всичко го харесват, тъй като е открит, сърдечен, с положително лъчение. Похвално е, че самичък се бори и желае да реализира нещо “, разяснява фризьорка от квартала, в чийто салон Исус постоянно се отбива, с цел да поздрави.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ