Как Румен Радев се опитва да стане българският Виктор Орбан
Той не моли Русия да излезе от Украйна, а чака Киев да постави оръжие. Той е натовски военачалник, само че откри по какъв начин да не е в София за среща на НАТО. Казваше, че локални политици излагат България на риск, като дават оръжие на Украйна, само че към този момент счита, че заплахата идва от Запада. Накъде върви Румен Радев?
Много елементи от последните дни ще се не помнят, само че едно ще остане: НАТО имаше среща в София, а българския президент го нямаше там. По това време той беше в близката до Русия Унгария и оттова насочи послания, които са тъкмо противоположните на настройките на болшинството натовски страни в София.
Ето образец. Парламентарната асамблея на НАТО да се позволи на Украйна да стреля по съветски военни цели със западно оръжие. Това е огромна стъпка напред по отношение на по-ранни позиции на страните членки.
Ден и половина по-рано президентът Румен Радев беше в Будапеща и се срещна с премиера Виктор Орбан и посочения от неговата партия президент Тамаш Шуйок., че войната няма да спре с повече оръжие, а с дипломация.
Двете позиции не съответстват. Може да е прав Радев, може да са прави останалите натовски страни, само че едно не може: да се твърди, че Радев гледа на съветската война против Украйна с очите на НАТО.
Той по тази причина и не е останал в София да приветства Парламентарната асамблея на НАТО, излиза наяве от думи на Елена Поптодорова , някогашен дипломат на България във Вашингтон. Пред Нова телевизия тя сподели, че визити като това в Унгария „ постоянно може да се пренасрочат “, до момента в който отсъствието на президента от форума в София е търсено от него самия и е „ многозначително в политически проект “.
„ Аз се надявам новината във вашите медии да не е „ Радев избегна срещата със Столтенберг “, сподели самият президент от Швейцария , закъдето отпътува след престоя си в Унгария. Той добави, че срещите му са били планувани преди да стане ясно, че в София ще има съвещание на Парламентарната асамблея на НАТО.
Поптодорова вижда нещата иначе – Радев, споделя тя, е имал „ задачата да покаже дистанцираност, неангажираност най-малкото “ – нещо, което е " значим сигнал за Кремъл, доказателство за позициите на президента “.
Какви са позициите на президента
В Унгария и Швейцария, където отиде по-късно, Румен Радев създаде най-малко три вести, които демонстрират, че той резервира остарялата си проруска позиция по войната, само че към този момент упорства да я демонстрира по-публично и да я доразвива. Освен че избегна срещата на НАТО в София, той загатна и следното:
че има риск български бойци да бъдат изпратени на фронта в Украйна, а той е против;че Западът е източник на евентуална заплаха за България.
Тема номер едно: изпращане на западни бойци на фронта
Мирът в Украйна „ няма да се реализира с изпращане в Украйна на още оръжие или войски от страни членки на НАТО “. Това ще стане с " дипломатически принадлежности ",.
Свободна Европа се обърна към президента с молба да посочи какво има поради под дипломатически принадлежности, само че до публицистичното привършване на текста отговор не беше получен.
Информационните организации разпространиха новината, че Радев и Орбан са се оповестили срещу изпращането на натовски бойци в Украйна. Такова изпращане в действителност не се и готви, само че за това по-късно.
Новината идва идва след тримесечна акция на проруски партии в България като „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия . Според нея европейското ръководство на страната извършва западен план за изпращане на български войски в Украйна.
Тезата се преповтаря и през днешния ден от стотици, представящи такава заплаха като решен факт. Сайтовете приказват на недодялан и пошъл език, какъвто политиците не употребяват, само че все пак има и езикови прилики: хората от западните страни и бившето проевропейско държавно управление на Николай Денков са наричани „ войнолюбци “, а обединенията в България, които упорстват да се изпраща оръжие на нападнатата Украйна, са „ партии на войната “.
Думата " война " е относително нова за президента. В началото на съветската експанзия той я избягваше, както я заобикаля и Москва. През лятото на 2023 година той я назова " спор " в лицето на украинския президент Володимир Зеленски, който беше на посещаване в София. Отговорът беше плевел - Зеленски подсети, че тече, а след това добави:
" Не дай боже някоя покруса, и вие (Радев) да бъдете на моето място ".
Но да се върнем на тематиката с изпращане на натовски елементи в Украйна.
Ето правилните обстоятелства за това от кое място потегли този сюжет.
През февруари френският президент Еманюел Макрон вероятността натовска страна да изпрати свои войски в Украйна. Седмици по-късно това сподели и Радослав Шикорски . Преди тези две изявления тематиката в никакъв случай не е била повдигана.
Западът прекомерно постоянно е казвал „ не “ и „ в никакъв случай “, [когато е ставало дума за военна помощ за Украйна]Еманюел Макрон
Думите на Макрон бяха съпроводени със заключението му, че за две години война " Западът прекомерно постоянно е казвал „ не “ и „ в никакъв случай “, [когато е ставало дума за военна помощ за Украйна]. А след това я е предоставял. Той сподели, че е време да се позволява всякакво развиване на войната и че Русия би трябвало да чуе думи на увереност от Запада. А също и това - че Москва не трябва да знае на какво е подготвен Западът и на какво - не.
Този подтекст обяснява думите на Макрон: изпращането на западни войски е догадка, която не би трябвало априори да се изключва, както и всяка друга.
Но Румен Радев още тогава.
Два месеца по-късно той сподели, че военната победа над Русия е невъзможна. Същата теза развива и Кремъл, само че.
Общото обръщение в такова изказване е, че щом Русия е непобедима, Украйна няма смисъл да се въоръжава извън, а да капитулира на полето на дипломацията в хода на мирни договаряния с агресора.
Що се отнася до страховете в България, че локални елементи ще отидат в Украйна, на това отговори служебното държавно управление, влезнало в неприсъствен спор с президента.
Изпращането на български войски зад граница може да се реши единствено в Народното събрание , само че такова предложение в никакъв случай не е било на дневен ред. Това беше отговорът на и на след думите на президента в Будапеща.
Страните от НАТО, измежду които е и България, нямат официално обвързване за военна отбрана на Украйна, тъй като тя не е член на алианса. Ако все пак НАТО предложи това за разискване, концепцията не би довела до резултат, позитивен за Украйна. Решенията в алианса се взимат с консенсус, което значи, че би се изисквало единодушието на Унгария и Словакия – две страни, ръководени от проруски държавни управления.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: svobodnaevropa.bg
Много елементи от последните дни ще се не помнят, само че едно ще остане: НАТО имаше среща в София, а българския президент го нямаше там. По това време той беше в близката до Русия Унгария и оттова насочи послания, които са тъкмо противоположните на настройките на болшинството натовски страни в София.
Ето образец. Парламентарната асамблея на НАТО да се позволи на Украйна да стреля по съветски военни цели със западно оръжие. Това е огромна стъпка напред по отношение на по-ранни позиции на страните членки.
Ден и половина по-рано президентът Румен Радев беше в Будапеща и се срещна с премиера Виктор Орбан и посочения от неговата партия президент Тамаш Шуйок., че войната няма да спре с повече оръжие, а с дипломация.
Двете позиции не съответстват. Може да е прав Радев, може да са прави останалите натовски страни, само че едно не може: да се твърди, че Радев гледа на съветската война против Украйна с очите на НАТО.
Той по тази причина и не е останал в София да приветства Парламентарната асамблея на НАТО, излиза наяве от думи на Елена Поптодорова , някогашен дипломат на България във Вашингтон. Пред Нова телевизия тя сподели, че визити като това в Унгария „ постоянно може да се пренасрочат “, до момента в който отсъствието на президента от форума в София е търсено от него самия и е „ многозначително в политически проект “.
„ Аз се надявам новината във вашите медии да не е „ Радев избегна срещата със Столтенберг “, сподели самият президент от Швейцария , закъдето отпътува след престоя си в Унгария. Той добави, че срещите му са били планувани преди да стане ясно, че в София ще има съвещание на Парламентарната асамблея на НАТО.
Поптодорова вижда нещата иначе – Радев, споделя тя, е имал „ задачата да покаже дистанцираност, неангажираност най-малкото “ – нещо, което е " значим сигнал за Кремъл, доказателство за позициите на президента “.
Какви са позициите на президента
В Унгария и Швейцария, където отиде по-късно, Румен Радев създаде най-малко три вести, които демонстрират, че той резервира остарялата си проруска позиция по войната, само че към този момент упорства да я демонстрира по-публично и да я доразвива. Освен че избегна срещата на НАТО в София, той загатна и следното:
че има риск български бойци да бъдат изпратени на фронта в Украйна, а той е против;че Западът е източник на евентуална заплаха за България.
Тема номер едно: изпращане на западни бойци на фронта
Мирът в Украйна „ няма да се реализира с изпращане в Украйна на още оръжие или войски от страни членки на НАТО “. Това ще стане с " дипломатически принадлежности ",.
Свободна Европа се обърна към президента с молба да посочи какво има поради под дипломатически принадлежности, само че до публицистичното привършване на текста отговор не беше получен.
Информационните организации разпространиха новината, че Радев и Орбан са се оповестили срещу изпращането на натовски бойци в Украйна. Такова изпращане в действителност не се и готви, само че за това по-късно.
Новината идва идва след тримесечна акция на проруски партии в България като „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия . Според нея европейското ръководство на страната извършва западен план за изпращане на български войски в Украйна.
Тезата се преповтаря и през днешния ден от стотици, представящи такава заплаха като решен факт. Сайтовете приказват на недодялан и пошъл език, какъвто политиците не употребяват, само че все пак има и езикови прилики: хората от западните страни и бившето проевропейско държавно управление на Николай Денков са наричани „ войнолюбци “, а обединенията в България, които упорстват да се изпраща оръжие на нападнатата Украйна, са „ партии на войната “.
Думата " война " е относително нова за президента. В началото на съветската експанзия той я избягваше, както я заобикаля и Москва. През лятото на 2023 година той я назова " спор " в лицето на украинския президент Володимир Зеленски, който беше на посещаване в София. Отговорът беше плевел - Зеленски подсети, че тече, а след това добави:
" Не дай боже някоя покруса, и вие (Радев) да бъдете на моето място ".
Но да се върнем на тематиката с изпращане на натовски елементи в Украйна.
Ето правилните обстоятелства за това от кое място потегли този сюжет.
През февруари френският президент Еманюел Макрон вероятността натовска страна да изпрати свои войски в Украйна. Седмици по-късно това сподели и Радослав Шикорски . Преди тези две изявления тематиката в никакъв случай не е била повдигана.
Западът прекомерно постоянно е казвал „ не “ и „ в никакъв случай “, [когато е ставало дума за военна помощ за Украйна]Еманюел Макрон
Думите на Макрон бяха съпроводени със заключението му, че за две години война " Западът прекомерно постоянно е казвал „ не “ и „ в никакъв случай “, [когато е ставало дума за военна помощ за Украйна]. А след това я е предоставял. Той сподели, че е време да се позволява всякакво развиване на войната и че Русия би трябвало да чуе думи на увереност от Запада. А също и това - че Москва не трябва да знае на какво е подготвен Западът и на какво - не.
Този подтекст обяснява думите на Макрон: изпращането на западни войски е догадка, която не би трябвало априори да се изключва, както и всяка друга.
Но Румен Радев още тогава.
Два месеца по-късно той сподели, че военната победа над Русия е невъзможна. Същата теза развива и Кремъл, само че.
Общото обръщение в такова изказване е, че щом Русия е непобедима, Украйна няма смисъл да се въоръжава извън, а да капитулира на полето на дипломацията в хода на мирни договаряния с агресора.
Що се отнася до страховете в България, че локални елементи ще отидат в Украйна, на това отговори служебното държавно управление, влезнало в неприсъствен спор с президента.
Изпращането на български войски зад граница може да се реши единствено в Народното събрание , само че такова предложение в никакъв случай не е било на дневен ред. Това беше отговорът на и на след думите на президента в Будапеща.
Страните от НАТО, измежду които е и България, нямат официално обвързване за военна отбрана на Украйна, тъй като тя не е член на алианса. Ако все пак НАТО предложи това за разискване, концепцията не би довела до резултат, позитивен за Украйна. Решенията в алианса се взимат с консенсус, което значи, че би се изисквало единодушието на Унгария и Словакия – две страни, ръководени от проруски държавни управления.
КОМЕНТАРИ