Рафаело Казаков и допълнителните очи, които му отварят нови прозорци към света
Той не е единствено артист-фотограф, само че и рядко за България събитие - колекционер на снимка. Рафаело Казаков, който приятелите назовават Рафи, показва в София част от своята сбирка.
Той твърди, че фотосите на други хора му дават спомагателни очи, които му отварят нови прозорци към света и към него самия. Такива фотоси в този момент могат да се видят - в изложбата " Огледала и прозорци: определени фотографии от сбирката на Рафаело Казаков " с куратори Надежда Павлова и Никола Михов.
Въпреки че изложбата не е на самия фотограф Рафаело Казаков, а подборка от богатата му сбирка на други фотографи, връзката сред неговото творчество и показаните в изложбата творби е органична.
Цветята в черно и бяло
За пръв път се сблъсках с фотографската визия на Рафи през 1992 година в Ню Йорк. Макар и да се занимавах с снимка, когато видях изображенията от негов тогавашен план - снимани в черно-бяло цветя, се усетих като шахматист-любител, на който е предоставена опцията да следи от близко играта на гросмайстор.
По това време не съществуваха фотошоп и компютърно редактиране на изображения, тъй че всичко, което виждах, беше работа на ръцете и визията на Рафи от А до Я - запечатването на мига, проявяването на кино лентата, магиите в лабораторията и играта с химикали и светлина при копирането на фотосите. Крайният резултат беше тъкмо това, което на мен съвсем постоянно ми убягваше: всяка сянка, всеки подробност, контрастност, експозиция и ракурс си бяха на мястото. Макар и приглушени по тоналност, фотографиите му сияеха в прелестен баланс на форма и наличие.
Фотографското ни запознанство последователно мина в другарство, което, веселя се да споделя, е все по този начин осмислено както и в първите ни години в битката за оцеляване в Големия град. Фотографиите, показани в " Огледала и прозорци ", събират под един покрив международно известни и, по думите на Рафи, " коренно незнайни " имена, обединени от единствения аршин за креативен триумф - катарзисът на съпреживяване, който изображенията пораждат у фена.
От София до Ню Йорк
Рафаело Казаков е роден през 1963 година в София. В началото на 80-те години учи независимо теорията и естетиката на фотографията и придобива механически фотографски умения в разнообразни кръжоци.
През 1985 година печели огромната премия „ Златна камера “ на „ Биенале на българската снимка “. През 1988 година приключва британска лингвистика в СУ „ Климент Охридски “, след което работи като редактор в списание „ Българско фото “ до закриването му през 1991 година
През 1994 година се дипломира като магистър по снимка и образно изкуство в колежа “School of Visual Art ” в Ню Йорк. Автор е на 16 независими изложения в България, Съединени американски щати, Дания, Словакия, Норвегия, Шотландия и Канада. Има участия в над 75 групови изложения из целия свят. Негови произведения са в непрекъснатите сбирки на Националната художествена изложба – София и музеите “Preus Fotomuseum ” – Хортен, Норвегия, “Museum of Fine Arts ” – Хюстън, Съединени американски щати и “Musee de la Photographie ” – Шарлероа, Белгия.
" Огледала и прозорци "
Изложбата, която в този момент е в " Синтезис ", в началото е била замислена с друго име: " Пукнатини и рани ". Но по-късно Казаков е решил, че по този начин " се получава прекомерно латино-турски сериал; малко сапунена опера има в това заглавие ".
" В самата сбирка в действителност могат да се виждат едни повтарящи се полу-абстракции и прорези. Определения като " разрез ", " рана " или " цепнатина " са годни, само че са прекомерно трагични и заради това ги отстраних от описанията ", споделя Рафи.
Фотографът твърди, че настоящето заглавие " Огледала и прозорци " е директно заимствано от известната галерия на Джон Шарковски през 1978 година в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (МоМА). Тази галерия е била взор към американската снимка от 60-те години на XX в. нататък и е включвала фотографии, разграничени в две секции.
" Кураторът пази тезата, че във фотографията съществува двузначност сред тези, които я употребяват като средство за себеизразяване, и тези, които я възприемат като способ за проучване. Разстоянието сред тях не се мери посредством относителната мощ или автентичност на творбите им, а по схващанията им за това какво е фотографията: огледало, в което се отразява създателя, или прозорец, през който човек може да опознае по-добре света? " - споделя Рафаело Казаков.
Любопитна детайлност е, че една от фотографиите, включена в упоменатата изложбата в МoМА – „ Омагьосаната ръка “(1969) на Ралф Гибсън, е показана и в изложба " Синтезис " като част от показаната сбирка.
Какво е " одобрен фотограф "
Питах го дали не е необичайно, че един одобрен фотограф показва в галерия не себе си, а по този начин да се каже " конкуренцията ".
" Думата " одобрен " ме кара да се усмихвам, Ники ", отговори той. " В България тя значи, че избран брой хора разпознават името ти. В международен мащаб прилагателното допуска, че апартаментът ти и таксите за университет на детето ти са финансирани от продажби на творбите ти. Аз съм " одобрен " единствено по домораслата дефиниция… "
Според Рафи събирането на изображения значи да правиш лист на желанията и страховете си: това, което си имал, изгубил, забравил; това, което по едно и също време желаеш, и от което те е боязън, към този момент съществува в приключен тип в облиците на другите.
" Колекционирането на фотоси е естествено обвързвано със личната ми работа и упоритости на артист-фотограф ", прибавя той. " Така се е формирал характерът ми обаче, че личните ми фотографии се появяват с лекотата на мъдреци, вадени без анестезия. Чуждите идват на крилeтe на безгрижни червеношийки. Колкото и тъга и напрежение да има във фотографиите на другите, те съществуват отвън затворa от кожа, в който пребивавам, и по тази причина мога умерено да поддържам връзка с тях ".
" Утвърдените " и " коренно незнайните "
Изложбата в " Синтезис " показва коренно незнайни създатели, както и някои по-утвърдени като Едуард Уестън , Робърт Франк , Елиът Ъруит , Ралф Гибсън , Антанас Суткус .
Има и значими български имена - Гаро Кешишян , Йордан Йорданов-Юри и Станка Цонкова-Уша .
" Това, което свързва всички тези имена, е моят персонален взор - същият, с който върша личните си фотоси ", споделя Казаков. Той прецизира, че в тази ситуация този взор е ориентиран към селекция, а не към основаване.
Той обобщава по този начин процеса на асортимент на фотографии от една сбирка: " Едно е да трупаш, воден от персонални пристрастености и подбуди, друго е да пресееш, организираш и подредиш тази визия в изложбената зала. Без кураторите Никола Михов и Надежда Павлова тази галерия или нямаше да я има или щеше да бъде доста по-слаба ". Благодарен им е освен за техния професионализъм, само че и за " ясния им и режещ взор " и почитание към фотосите и персонално към него.
Чуждите фотоси, които са твои
" Сега, когато виждам нещата събрани и подредени – съзнавам, че нещата не са толкоз елементарни и че огледалата от време на време са двойни, а прозорците също отразяват светлината ", споделя Рафаело Казаков. Той счита, че във всички фотографии, които е колекционирал, се отразяват неговите очи, а погледът му се връща от тях към него самия.
" Например, аз не знаех, че натрупвам фотографии на хора, застинали в полет във въздуха. Останах изумен какъв брой доста такива фотоси владея. Другото нещо, което забелязах, са полусъстоянията, съвсем докосванията, разминаванията, напреженията, пропукванията на действителността, тези притърквания на сън и действителност, които ги има доста и в моята снимка ", споделя той.
Когато гледаш непознатите фотоси, в последна сметка разбираш, че те са в един избран аспект и твои, твърди Рафаело Казаков. " Не можеш да избягаш нито от погледа си, нито от желанията и пристрастеностите си. Всичко се връща, рикошира, получава се като в ония прелестни фотоси на американеца Рей Метцкър , където светлината полудява късно следобяд и рикошира в градските пространства в стъклата на небостъргачите. И прозорците стават огледала ".
Той твърди, че фотосите на други хора му дават спомагателни очи, които му отварят нови прозорци към света и към него самия. Такива фотоси в този момент могат да се видят - в изложбата " Огледала и прозорци: определени фотографии от сбирката на Рафаело Казаков " с куратори Надежда Павлова и Никола Михов.
Въпреки че изложбата не е на самия фотограф Рафаело Казаков, а подборка от богатата му сбирка на други фотографи, връзката сред неговото творчество и показаните в изложбата творби е органична.
Цветята в черно и бяло
За пръв път се сблъсках с фотографската визия на Рафи през 1992 година в Ню Йорк. Макар и да се занимавах с снимка, когато видях изображенията от негов тогавашен план - снимани в черно-бяло цветя, се усетих като шахматист-любител, на който е предоставена опцията да следи от близко играта на гросмайстор.
По това време не съществуваха фотошоп и компютърно редактиране на изображения, тъй че всичко, което виждах, беше работа на ръцете и визията на Рафи от А до Я - запечатването на мига, проявяването на кино лентата, магиите в лабораторията и играта с химикали и светлина при копирането на фотосите. Крайният резултат беше тъкмо това, което на мен съвсем постоянно ми убягваше: всяка сянка, всеки подробност, контрастност, експозиция и ракурс си бяха на мястото. Макар и приглушени по тоналност, фотографиите му сияеха в прелестен баланс на форма и наличие.
Фотографското ни запознанство последователно мина в другарство, което, веселя се да споделя, е все по този начин осмислено както и в първите ни години в битката за оцеляване в Големия град. Фотографиите, показани в " Огледала и прозорци ", събират под един покрив международно известни и, по думите на Рафи, " коренно незнайни " имена, обединени от единствения аршин за креативен триумф - катарзисът на съпреживяване, който изображенията пораждат у фена.
От София до Ню Йорк
Рафаело Казаков е роден през 1963 година в София. В началото на 80-те години учи независимо теорията и естетиката на фотографията и придобива механически фотографски умения в разнообразни кръжоци.
През 1985 година печели огромната премия „ Златна камера “ на „ Биенале на българската снимка “. През 1988 година приключва британска лингвистика в СУ „ Климент Охридски “, след което работи като редактор в списание „ Българско фото “ до закриването му през 1991 година
През 1994 година се дипломира като магистър по снимка и образно изкуство в колежа “School of Visual Art ” в Ню Йорк. Автор е на 16 независими изложения в България, Съединени американски щати, Дания, Словакия, Норвегия, Шотландия и Канада. Има участия в над 75 групови изложения из целия свят. Негови произведения са в непрекъснатите сбирки на Националната художествена изложба – София и музеите “Preus Fotomuseum ” – Хортен, Норвегия, “Museum of Fine Arts ” – Хюстън, Съединени американски щати и “Musee de la Photographie ” – Шарлероа, Белгия.
" Огледала и прозорци "
Изложбата, която в този момент е в " Синтезис ", в началото е била замислена с друго име: " Пукнатини и рани ". Но по-късно Казаков е решил, че по този начин " се получава прекомерно латино-турски сериал; малко сапунена опера има в това заглавие ".
" В самата сбирка в действителност могат да се виждат едни повтарящи се полу-абстракции и прорези. Определения като " разрез ", " рана " или " цепнатина " са годни, само че са прекомерно трагични и заради това ги отстраних от описанията ", споделя Рафи.
Фотографът твърди, че настоящето заглавие " Огледала и прозорци " е директно заимствано от известната галерия на Джон Шарковски през 1978 година в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (МоМА). Тази галерия е била взор към американската снимка от 60-те години на XX в. нататък и е включвала фотографии, разграничени в две секции.
" Кураторът пази тезата, че във фотографията съществува двузначност сред тези, които я употребяват като средство за себеизразяване, и тези, които я възприемат като способ за проучване. Разстоянието сред тях не се мери посредством относителната мощ или автентичност на творбите им, а по схващанията им за това какво е фотографията: огледало, в което се отразява създателя, или прозорец, през който човек може да опознае по-добре света? " - споделя Рафаело Казаков.
Любопитна детайлност е, че една от фотографиите, включена в упоменатата изложбата в МoМА – „ Омагьосаната ръка “(1969) на Ралф Гибсън, е показана и в изложба " Синтезис " като част от показаната сбирка.
Какво е " одобрен фотограф "
Питах го дали не е необичайно, че един одобрен фотограф показва в галерия не себе си, а по този начин да се каже " конкуренцията ".
" Думата " одобрен " ме кара да се усмихвам, Ники ", отговори той. " В България тя значи, че избран брой хора разпознават името ти. В международен мащаб прилагателното допуска, че апартаментът ти и таксите за университет на детето ти са финансирани от продажби на творбите ти. Аз съм " одобрен " единствено по домораслата дефиниция… "
Според Рафи събирането на изображения значи да правиш лист на желанията и страховете си: това, което си имал, изгубил, забравил; това, което по едно и също време желаеш, и от което те е боязън, към този момент съществува в приключен тип в облиците на другите.
" Колекционирането на фотоси е естествено обвързвано със личната ми работа и упоритости на артист-фотограф ", прибавя той. " Така се е формирал характерът ми обаче, че личните ми фотографии се появяват с лекотата на мъдреци, вадени без анестезия. Чуждите идват на крилeтe на безгрижни червеношийки. Колкото и тъга и напрежение да има във фотографиите на другите, те съществуват отвън затворa от кожа, в който пребивавам, и по тази причина мога умерено да поддържам връзка с тях ".
" Утвърдените " и " коренно незнайните "
Изложбата в " Синтезис " показва коренно незнайни създатели, както и някои по-утвърдени като Едуард Уестън , Робърт Франк , Елиът Ъруит , Ралф Гибсън , Антанас Суткус .
Има и значими български имена - Гаро Кешишян , Йордан Йорданов-Юри и Станка Цонкова-Уша .
" Това, което свързва всички тези имена, е моят персонален взор - същият, с който върша личните си фотоси ", споделя Казаков. Той прецизира, че в тази ситуация този взор е ориентиран към селекция, а не към основаване.
Той обобщава по този начин процеса на асортимент на фотографии от една сбирка: " Едно е да трупаш, воден от персонални пристрастености и подбуди, друго е да пресееш, организираш и подредиш тази визия в изложбената зала. Без кураторите Никола Михов и Надежда Павлова тази галерия или нямаше да я има или щеше да бъде доста по-слаба ". Благодарен им е освен за техния професионализъм, само че и за " ясния им и режещ взор " и почитание към фотосите и персонално към него.
Чуждите фотоси, които са твои
" Сега, когато виждам нещата събрани и подредени – съзнавам, че нещата не са толкоз елементарни и че огледалата от време на време са двойни, а прозорците също отразяват светлината ", споделя Рафаело Казаков. Той счита, че във всички фотографии, които е колекционирал, се отразяват неговите очи, а погледът му се връща от тях към него самия.
" Например, аз не знаех, че натрупвам фотографии на хора, застинали в полет във въздуха. Останах изумен какъв брой доста такива фотоси владея. Другото нещо, което забелязах, са полусъстоянията, съвсем докосванията, разминаванията, напреженията, пропукванията на действителността, тези притърквания на сън и действителност, които ги има доста и в моята снимка ", споделя той.
Когато гледаш непознатите фотоси, в последна сметка разбираш, че те са в един избран аспект и твои, твърди Рафаело Казаков. " Не можеш да избягаш нито от погледа си, нито от желанията и пристрастеностите си. Всичко се връща, рикошира, получава се като в ония прелестни фотоси на американеца Рей Метцкър , където светлината полудява късно следобяд и рикошира в градските пространства в стъклата на небостъргачите. И прозорците стават огледала ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ