Той не е бил изтезаван, нито е попадал в страшните

Той не е бил изтезаван, нито е попадал в страшните нацистки заводи на гибелта. Дневникът на един 19-годишен юноша обаче разкрива лишенията на хората в окупирана Нидерландия и демонстрира, че всяка война е една допълнително.

Глад, мраз, писък на сирени – в края на Втората международна война 19-годишният нидерландец Ян Базьойн към този момент е свикнал към всичко това. Впечатленията си той нанася всеки ден в дневник – малко и ясно. Ян трезво следи събитията и непрестанно си повтаря: „ Трябва да оцелея. Трябва непрестанно да мисля, че всичко ще свърши добре. Не бива да увяхвам “.

Историчката доктор Барбара Бойс е посветила доста време в проучване на дневниците на Ян, които излязоха от щемпел и немски език. „ Нагласите на младия Ян Базьойн отразяват настройките на цялото нидерландско общество. Същото четем и в други дневници от това време: извънредно е да си жертва на немско навлизане, само че би трябвало да се опитваш да се оправиш със обстановката по прагматичен и реален метод “, споделя историчката.

Окупацията на Нидерландия

Германският Вермахт нахлува в прилежаща Нидерландия на 10 май 1940 година. Ротердам, родният град на Ян, е подложен на тежки бомбардировки, цялата страна е окупирана. Тийнейджърът оцелява в окупирания град повече от четири години – във постоянно търсене на храна и дърва за огрев.

Илюстрация от Барбара Йелин към книгата " Ян Базьойн - дневник на един служащ под насила "

През зимата на 1944 Ян съумява да се укрие от една хайка на окупационните сили, само че малко по-късно го залавят и го натоварват на ескорт за Германия. Младежът прекарва 75 часа без храна и вода, препълнен дружно с други отвлечени в конски вагон.

„ Такава нощ не се не помни! Студ и вятър, заболявания и хули – по-зле не може и да бъде. Преброих тъкмо: 53 души във вагона. През нощта един от тях претърпя нервозен срив. Трима души все тичаха до вратите, подгонени от дизентерията. Две момчета на към 16 години от самото начало плачеха. “ Така Ян Базьойн разказва пъкленото пътуваше от Ротердам до Бавария. Цели три тетрадки изписва Ян с преживелиците си в окупирания Ротердам и по-късно в лагера Дахау-Ротшвайге, където го пращат на работа в кухнята.

Синът му Леон Базьойн открива тези дневници едвам след гибелта на татко си през 2001 и дълго се колебае дали да ги прочете. В последна сметка цели 65 години след края на войната той взема решение да научи какво е претърпял татко му. В изявление за Дъждовни води Леон споделя: „ Когато бях по-млад, не се интересувах толкоз от войната. До момента, в който разпрострях дневника на татко ми “.
Редакцията предлага
Леон Базьойн е слисан от огромния интерес към дневниците в Германия. Защото в Нидерландия триумфът на книгата бил много по-скромен. „ След 1945 в европейските страни въобще не се говореше за “, напомня Барбара Бойс. Чак до 60-те и 70-те години на предишния век това важи и за Нидерландия, където през войната са избити или депортирани близо 75% от евреите.

Интересът на хората се разсъни

„ Но хората в Нидерландия към този момент се разсъниха. Миналата година в Амстердам беше повдигнат огромен монумент с имената на всички жертви “, споделя историчката. На същото мнение е и Леон Базьойн, който се надява, че дневниците на татко му ще изиграят просветителска роля. „ Написаното от него е удостоверение за времето, от което бъдещите генерации могат да си извадят поучения за бъдещето “, споделя той. Това важи изключително за по този начин нареченото „ потомство Z “ – младежите на възраст сред 16 и 25 години.

Същото счита и историчката Барбара Бойс, която прецизира обаче, че дневници като този на Ян Базьойн би трябвало да са снабдени с професионални пояснения от историци. Например, с цел да стане ясно, че Ян е откаран на насилствен труд в самия завършек на войната и за благополучие не е претърпял ужаса на лагерите в техния разцвет.

Книгата „ Ян Базьойн – дневник на един служащ под насила “ е скъпо удостоверение за Втората международна война, което споделя както за страданията и разрушенията, по този начин и за човешката смелост. И онагледява изключително за младежите за какво всяка война е една война допълнително.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" И тогава ни откараха в концлагера ": разказът на един български евреин