Партията на Слави Трифонов: Защо беше тази тайнственост?
Той не е лаком за власт. Алчен е за правдивост. Това научихме от речта на Слави Трифонов, произнесена при секретното основаване на " Няма такава страна ". Защо беше тази загадъчност? И какво да чакаме оттук-нататък, пита анализаторът Емилия Милчева в коментар за Deutsche Welle .
Има доста упътвания по какъв начин да напишем най-хубав сюжет за къс филм, а някои сценаристи сполучливо ги употребяват и за 20-минутно основаване на политическа партия. Конспиративността, при която на 5 октомври бе основана партията “Няма такава страна ”, обещана от Слави Трифонов по-рано тази година, подвигна неимоверно интереса към нея. Раздразнена от “стръвта на кукичката ”, аудиторията е жадна за информация за новата партия, за която социолози предвидиха, че по всяка възможност ще стане трета или четвърта политическа мощ в страната.
Тайнствеността към 559-имата учредители, измежду които публицистите разпознаха сътрудника си Крум Савов и сценаристите на Слави, е колкото издирван резултат, толкоз и добре прочут способ на Трифонов. Това държание е в унисон и с неколкократните му изказвания като шоумен за българските медии, които след 2009 (когато на власт пристигна ГЕРБ) били по-несвободни даже от медиите в Албания.
Затова по време на късата учредителна колекция публицистите останаха извън, телефоните на участниците бяха прибрани, а единствената публична информация бе видеото със словото на Слави Трифонов, което уредниците разпратиха до медиите. В него водачът на “Няма такава страна ” изяснява за какво прави това, което прави. Основната причина е от дълго време известна - незачитането на референдума, препоръчан и осъществен от “Шоуто на Слави ” през 2016 година.
Сега Трифонов (вече като партиен лидер) и сценаристите му (вече като негови заместници в новата партия) оферират де факто същото: мажоритарен избор и понижаване на депутатите от 240 на 120, директен избор на основен прокурор, омбудсман и локални полицейски шефове, наложително гласоподаване за избори и референдуми, само че и унищожаване на партийното въздействие в правосъдната система, промени в образованието и опазването на здравето, участие в еврозоната, Банковия съюз и Шенген.
“Целта на този политически артикул е да възвърне справедливостта ”, сподели Трифонов. И още: “Който застане на пътя на справедливостта, ще си поеме всички последици. (...) Суверенът е майсторът, който основава тази история, аз съм просто инструмент ”. Словото му бе един по-софистициран израз на тези думи от песента на Ку-Ку бенд “Нема такава страна ”: " Всички живеят в една тъпа реклама, в която свободата е съпоставена със колбаса. (…) Пак ли ще търпиш и докога? ”.
Според Философския речник на известния френски мъдрец и хуманитарист Андре-Конт Спонвил, справедливостта е една от четирите основополагащи човешки добродетели, която се демонстрира в ценене на равенството, законността и правата на индивида. “Справедливостта допуска, че законът би трябвало да е идентичен за всички, че правото би трябвало да почита правата на обособените хора и че правораздаването би трябвало да е заслужено от позиция на морала ”. Практически невероятно, заключава Спонвил. Според него никоя власт не е обективна, само че правдивост без власт е непостижима. Което значи, че “възстановяването на справедливостта ” e невероятно без продобиване на избори или присъединяване в изпълнителната власт. А както се разбра от думите на Трифонов - суверенът взема решение, той е инструментът.
“Няма такава страна ” се появява в миг, в който помръква блясъкът на спечелилия на всички избори от 10 години насам. Бойко Борисов към този момент не ни наподобява като протагонист, а като елементарен потребител на власт.
В почтената младост на ГЕРБ, при учредяването ѝ през 2006 година, Борисов изреди следните съществени цели: битка против проведената престъпност и корупцията ( “ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия ”), промяна в правосъдната система, отбрана на фамилните полезности и отстояване на енергийната самостоятелност на България. Ако отхвърлянето на Истанбулската спогодба и отдръпването на Стратегията за детето се броят за отбрана на фамилните полезности, всичко останало попада в графата „ неизпълнени обещания ".
Впрочем, “защита на фамилията и фамилните полезности ” попада и измежду задачите на “Няма такава страна ”. Дали това я прави дясноконсервативна? Или единствено консервативна? Или нещо трето? Липсата на инструкции за приложимост на новия политически артикул пречи да бъде несъмнено мястото му в политическия набор - център, ляво, дясно. А обществото е привикнало да класифицира и етикетира - с цел да има изясненост кои ще са съдружниците и кои ще са противниците. В същото време е реалност, че от това систематизиране не постоянно има смисъл. Да си напомним по какъв начин през 2006 година Борисов разгласи, че няма да работи с никоя от партиите в ръководещата тогава Тройна коалиция - Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори". Към днешна дата това заричане несъмнено не наподобява изпълнено.
“Целият политически запас наподобява неуместно и обидно, отвращава. (…) Хората, които се избират и които ръководят, са алчни за власт ”, съобщи Трифонов на учредяването. Да приемем това за симптом на антисистемност. Но да не забравяме, че в златната си зора през 2005 за антисистемна бе считана и “Атака ”.
Наред с всички други мъглявини, в този момент се появи и тази: партията на Слави Трифонов може да има проблеми с регистрацията. Причината е името на групировката - „ Няма такава страна ". Юристът проф. Огнян Герджиков съобщи пред БНР, че “законът не разрешава партия да уронва положителното име и авторитет на държавността ”. Тук обаче може да се спори. Защото конотацията зависи от продължението на изречението. “Няма такава страна като България, в която да е открит най-старият град в Европа. ” Или: “Няма такава страна като България, в която бодигард да стане три пъти министър председател ”. И по този начин нататък. (Вижте тук и мнението на Слави по отношение на името на партията - бел. ред.)
Но има нещо друго. Според член 5, алинея 1 от Закона за политическите партии, „ политическите партии не могат да употребяват в своите знаци герба или знамето на Република България или на непозната страна, както и религиозни знаци или изображения ”. А партийното лого на “Няма такава страна ” е човешка длан, върху която е изрисуван българският трибагреник.
Едно обаче е ясно занапред: каквото и да се случва оттук насетне с партията на Трифонов, шоуто дава обещание да е забавно - и интерактивно.
Има доста упътвания по какъв начин да напишем най-хубав сюжет за къс филм, а някои сценаристи сполучливо ги употребяват и за 20-минутно основаване на политическа партия. Конспиративността, при която на 5 октомври бе основана партията “Няма такава страна ”, обещана от Слави Трифонов по-рано тази година, подвигна неимоверно интереса към нея. Раздразнена от “стръвта на кукичката ”, аудиторията е жадна за информация за новата партия, за която социолози предвидиха, че по всяка възможност ще стане трета или четвърта политическа мощ в страната.
Тайнствеността към 559-имата учредители, измежду които публицистите разпознаха сътрудника си Крум Савов и сценаристите на Слави, е колкото издирван резултат, толкоз и добре прочут способ на Трифонов. Това държание е в унисон и с неколкократните му изказвания като шоумен за българските медии, които след 2009 (когато на власт пристигна ГЕРБ) били по-несвободни даже от медиите в Албания.
Затова по време на късата учредителна колекция публицистите останаха извън, телефоните на участниците бяха прибрани, а единствената публична информация бе видеото със словото на Слави Трифонов, което уредниците разпратиха до медиите. В него водачът на “Няма такава страна ” изяснява за какво прави това, което прави. Основната причина е от дълго време известна - незачитането на референдума, препоръчан и осъществен от “Шоуто на Слави ” през 2016 година.
Сега Трифонов (вече като партиен лидер) и сценаристите му (вече като негови заместници в новата партия) оферират де факто същото: мажоритарен избор и понижаване на депутатите от 240 на 120, директен избор на основен прокурор, омбудсман и локални полицейски шефове, наложително гласоподаване за избори и референдуми, само че и унищожаване на партийното въздействие в правосъдната система, промени в образованието и опазването на здравето, участие в еврозоната, Банковия съюз и Шенген.
“Целта на този политически артикул е да възвърне справедливостта ”, сподели Трифонов. И още: “Който застане на пътя на справедливостта, ще си поеме всички последици. (...) Суверенът е майсторът, който основава тази история, аз съм просто инструмент ”. Словото му бе един по-софистициран израз на тези думи от песента на Ку-Ку бенд “Нема такава страна ”: " Всички живеят в една тъпа реклама, в която свободата е съпоставена със колбаса. (…) Пак ли ще търпиш и докога? ”.
Според Философския речник на известния френски мъдрец и хуманитарист Андре-Конт Спонвил, справедливостта е една от четирите основополагащи човешки добродетели, която се демонстрира в ценене на равенството, законността и правата на индивида. “Справедливостта допуска, че законът би трябвало да е идентичен за всички, че правото би трябвало да почита правата на обособените хора и че правораздаването би трябвало да е заслужено от позиция на морала ”. Практически невероятно, заключава Спонвил. Според него никоя власт не е обективна, само че правдивост без власт е непостижима. Което значи, че “възстановяването на справедливостта ” e невероятно без продобиване на избори или присъединяване в изпълнителната власт. А както се разбра от думите на Трифонов - суверенът взема решение, той е инструментът.
“Няма такава страна ” се появява в миг, в който помръква блясъкът на спечелилия на всички избори от 10 години насам. Бойко Борисов към този момент не ни наподобява като протагонист, а като елементарен потребител на власт.
В почтената младост на ГЕРБ, при учредяването ѝ през 2006 година, Борисов изреди следните съществени цели: битка против проведената престъпност и корупцията ( “ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия ”), промяна в правосъдната система, отбрана на фамилните полезности и отстояване на енергийната самостоятелност на България. Ако отхвърлянето на Истанбулската спогодба и отдръпването на Стратегията за детето се броят за отбрана на фамилните полезности, всичко останало попада в графата „ неизпълнени обещания ".
Впрочем, “защита на фамилията и фамилните полезности ” попада и измежду задачите на “Няма такава страна ”. Дали това я прави дясноконсервативна? Или единствено консервативна? Или нещо трето? Липсата на инструкции за приложимост на новия политически артикул пречи да бъде несъмнено мястото му в политическия набор - център, ляво, дясно. А обществото е привикнало да класифицира и етикетира - с цел да има изясненост кои ще са съдружниците и кои ще са противниците. В същото време е реалност, че от това систематизиране не постоянно има смисъл. Да си напомним по какъв начин през 2006 година Борисов разгласи, че няма да работи с никоя от партиите в ръководещата тогава Тройна коалиция - Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори". Към днешна дата това заричане несъмнено не наподобява изпълнено.
“Целият политически запас наподобява неуместно и обидно, отвращава. (…) Хората, които се избират и които ръководят, са алчни за власт ”, съобщи Трифонов на учредяването. Да приемем това за симптом на антисистемност. Но да не забравяме, че в златната си зора през 2005 за антисистемна бе считана и “Атака ”.
Наред с всички други мъглявини, в този момент се появи и тази: партията на Слави Трифонов може да има проблеми с регистрацията. Причината е името на групировката - „ Няма такава страна ". Юристът проф. Огнян Герджиков съобщи пред БНР, че “законът не разрешава партия да уронва положителното име и авторитет на държавността ”. Тук обаче може да се спори. Защото конотацията зависи от продължението на изречението. “Няма такава страна като България, в която да е открит най-старият град в Европа. ” Или: “Няма такава страна като България, в която бодигард да стане три пъти министър председател ”. И по този начин нататък. (Вижте тук и мнението на Слави по отношение на името на партията - бел. ред.)
Но има нещо друго. Според член 5, алинея 1 от Закона за политическите партии, „ политическите партии не могат да употребяват в своите знаци герба или знамето на Република България или на непозната страна, както и религиозни знаци или изображения ”. А партийното лого на “Няма такава страна ” е човешка длан, върху която е изрисуван българският трибагреник.
Едно обаче е ясно занапред: каквото и да се случва оттук насетне с партията на Трифонов, шоуто дава обещание да е забавно - и интерактивно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ