Мина покрай мен, удари ме в стената, свлякох се. Изрита ме с цялата си мъжка сила в лицето: актрисата Диана Димитрова разказа за насилието - Интервю
„ Той мина около мен, удари ме в стената, подвигна ме, виждах всичко доста постепенно, свлякох се на пода, съборих закачалки. Погледнах индивида – тъй като не можех да допускам, че това е индивидът, който аз познавам, почитам, работя с него - и по-късно той ме изрита с цялата мъжка мощ, която имаше, в лицето, с мъжка обувка - описа довечера актрисата и художничка Диана Димитрова. - Това беше постоянен шут в лицето.
Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми, поздравявайки моите родители, най-много майка ми. След към 15-20 секунди пристигнаха трима души и ме откриха в това положение. Беше оповестена обедна отмора. “
Диана Димитрова показа довечера в интервю за предаването " 120 минути " по bTV детайлности за претърпяното през 2017 година принуждение, откакто едвам при започване на седмицата тя за първи път сподели, че такова нещо се е случило.
Насилието става по време на фотоси, само че двамата са уединено. Диана не споделя името на мъжа с обяснението, че няма право да го направи, защото се води досъдебно произвеждане, само че че до края на диалога " ще го кажа " с други думи, сред редовете.
В него споделя още, че двамата били при започване на интимна връзка, че нямало напрежение посред им и че вечерта преди побоя той я заплашил по телефона с думите: " Ти единствено се появи на терен и аз ще те пребия ". По думите ѝ крещял и бил в нервност.
" Направих грешката да не чувам интуицията си и да вървя след лицето в гардеробната " - споделя Димитрова за деня, последвал телефонното позвъняване.
Казва, че дълго време изпитвала виновност, че казусът е в нея.
Твърди, че откакто е разгласила признанието си за насилието, въпросното лице още веднъж е почнало да я заплашва.
Публикуваме изявлението по този начин, както протече.
Диана Димитрова: Вечерта преди да се случи това, този човек ми се обади, крещейки, в нервност.
Светослав Иванов: С какви думи?
- Думите са неприятни, само че беше обвързвано с произхода ми, защото аз съм от село Кайнарджа. „ Така и по този начин... Ще те пребия, ще ти съсипя кариерата. Само се появи! “.
- Това значи ли, че сте имали напрежение в връзките?
- Не, ние бяхме... в близки връзки. Мислех, че познавам този човек.
Има формирано досъдебно произвеждане и аз нямам право да кажа името, само че защото знам, че в България има доста интелигентни хора, желая да ги помоля да четат сред редовете. Аз ще кажа името до края на нашия диалог.
По време на централната емисия във Вашата телевизия във вторник, 19 часа и 24 минути, аз получих известие по „ Вайбър “, което беше изтрито от лицето.
Прокуратурата се е самосезирала. Искрено имам вяра, че най-сетне нещо може да се случи хубаво. Адвокат ми е господин Антон Станков.
Съжалявам. Не съм спала от една седмица, тъй като се постанова да укротявам майка ми, която живее в Гърция, тъй като родителите ми не знаеха. Майка ми беше доста смутена.
- Какво се случи на снимачната площадка? Вечерта е имало опасност, какво се случи?
- В рамките на към две минути, последвайки лицето от стаята до гардеробната, искайки да схвана за какво (има поради диалога от предната вечер, бел. ред.), той мина около мен, удари ме в стената, подвигна ме, виждах всичко доста постепенно, свлякох се на пода, съборих закачалки. Погледнах индивида, тъй като не можех да допускам, че това е индивидът, който аз познавам, почитам, работя с него и по-късно той ме изрита с цялата мъжка мощ, която имаше, в лицето, с мъжка обувка.
Това беше постоянен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и поздравявайки моите родители, най-много майка ми и след към 15-20 секунди пристигнаха трима души и ме откриха в това положение.
Беше оповестена обедна отмора.
- Разбирам, че вие сте били уединено.
- Да, само че в границите на тези минути аз бях права, здрава и снимала сцена. След това не изглеждах доста прелестно.
Всичко ще излезе.
Искам единствено да кажа, че аз желаех да предизвиквам други дами да приказват. Не желая да стигам там, където към този момент имам намерение да стигна (в съда, бел. ред.), само че по-късно известие, което беше изтрито по време на централната емисия, лицето продължава да ме заплашва.
Разстройва майка ми. Никой няма право да разстройва майка ми по този метод.
- Имаше ли напрежение? Какви бяха вашите връзки – колегиални, другарски или освен това?
- Нещо повече, само че беше загадка. Никой не желае да бие тъпана, когато стартира някаква връзка. Не, не мисля, че е имало напрежение. Не, нямаше напрежение.
Другата опасност пристигна няколко дни по-късно пред сътрудници. Другият екип, с който снимахме... трябваше да обсъдим позиция на камерата. Споделих на режисьора, че ме болят зъбите. Нормално. Лицето сподели: „ Продължи да приказваш и аз ще го направя отново “. Аз имам очевидци. Моите прелестни сътрудници.
- Те по какъв начин реагираха, когато разгласява този статус?
- Тази седмица разбрах кои са същинските ми другари. Тази седмица разбрах на кого мога да разгадавам.
Аз съм извънредно моногамен човек и брачните клетви, когато се споделяха, имаше нещо от сорта на „ в положително и зло “ дружно. Вярвам в брака като институция.
Тази седмица към този момент съм наясно.
- Много или малко са твоите другари?
- Много са.
- Защо не подаде сигнал? Защо не отиде да си извадиш здравно? Снимките си ги наравила ти, само че не си отишла да си извадиш здравно. Защо?
- Аз бях решила, че отивам да си извадя здравно. Затова и направих фотосите и ги изпратих на мой другар и мислех да му кажа: „ Пали си колата, идвай да ме вземеш отсам. Отиваме в болница “. Трябваше да изчакам за диалог с друго лице. Това лице ме изманипулира с думите: „ Какво ще постигнеш? “.
- Как си отговори на този въпрос тогава?
- Бях прохождаща артистка, която две години върви по кастинги, не се случват нещата, само че все пак си споделях: „ Не, продължавай, продължавай “. Исках да покажа гения, какъвто и да е, по какъв начин мога да го развия, да ставам по-добра и да се изучавам.... Изпитах възприятие за виновност.
- Как продължиха връзките ви по-късно?
- Не беше елементарно, само че тези дни до мен доближи следващият слух, че през тези години лицето споделя други истории в актьорската колегия – че аз...
Днес се обадих на мой другар, Ники Сотиров. 2017-та се случи побоят, 2018-та ние още веднъж се срещнахме на снимачната площадка. Лицето ме посрещна с усмивка, здрависахме се. Някак си диалогът продължи:
- Как прекара лятото?
- Ти по какъв начин прекара лятото?
Малко по-късно лицето ми се обади и сподели: „ Ники желае твоя контакт за среща с едно малко момиче. Осиновена е, доста те харесва. Иска да се видите. Може ли да дам номера ти? “. „ Разбира се. “ Направихме тази среща. Аз отидо в дома на моя сътрудник прелестен Ники Сотиров. Подарих, мисля, една от книжките си, направихме си фотоси и... той през днешния ден ми сподели доста хубава вест, само че не е в този момент моментът.
- Защо в този момент? Пет години по-късно. Вие сте се видели година по-късно. Ако през тези пет години той ти беше споделил: „ Извинявай. Съжалявам за постъпката си “, щеше ли да простиш? Щеше ли да преглътнеш?
- Със сигурност щеше да ми олекне, тъй като като видя, че индивидът откровено съжалява, осъзнава какво е направил, може би щеше да ми олекне.
Защо в този момент? Не мога да кажа за какво в този момент. Вече аз съм лице на акция, която е за предварителна защита на насилието, не приказвам единствено (за насилие) над дами, приказвам (за насилие) над деца, (за насилие) над мъже.
Твоето изявление с госпожа Мариана Андонова доста ме въодушеви. Как един цялостен град мълчи.
- Мариана от Перник. Припомням на нашите фенове - това е брачната половинка на една от жертвите на прокурорския наследник.
- Да. Отврати ме. Надявам се, че това младо момче да се замисли, че не е хубаво да причиняваш принуждение и да караш други хора да те снимат с телефон. Това е не нечовешко. Не знам. Моето схващане не може да понесе това, че някой може да си разреши това безчовечие и той да бъде прикриван от цялостен град. Цял град! Защо питат мен за какво в този момент? Питайте тези хора, които живеят в Перник. Защо мълчахте всички, бе, хора, за какво? Защото, доколкото съм осведомена, по-късно започнаха да излизат и други тъжби, други клипове. Тоест някой доста съществено дълго време си мълчи. Както и аз. Аз също имам голяма виновност, само че в случай че бях говорила тогава, когато бях преди малко приключила студентка, която желае да се осъществя в България, кой щеше да ме чуе? Това лице има.... Тодор Колев имаше една доста хубава ария - „ Фалшив воин “ - и аз съм сигурна, че когато стигнем до дъно, профайлърите ще кажат своята дума, тъй като тази експанзия, тя проличава, има доста записи.
- На какво?
- На изяви на лицето.
- Как реагираха твоите родители при започване на седмицата?
- Майка ми ме пита: „ Защо? Защо не си ми споделила? “. Тя отиде в непозната страна, научи езика, оправи се, доста е борбена. Обясних ѝ всички тези аргументи за какво в този момент.
- Баща ти?
- Баща ми малко се опасява сега, тъй като той е дете на друго време, само че неговите страхове към този момент нямат общо с мен. Не мога да мълча. Аз пребивавам в България, избрала съм да се развъртвам в България. Не желая, към този момент нямам право да мълча. В едно изявление бях споделила, че огромната мощ идва от огромната отговорност. Когато си обществено лице, ти би трябвало да приказваш единствено и само истината. Затова в моите обществени мрежи няма реклами на суши, на кремчета и по този начин нататък.
- Кои са движещите претекстове – контузия? Има ли предпочитание за отплата?
- Не.
- Желание за правдивост?
- Има предпочитание за правдивост. Защото никой няма право да разстройва майка ми по този метод. С лицето от дълго време не контактувам, не проследявам и той не е в моето полезрение.
- Остава ни една минута.
- Искам единствено да кажа нещо доста значимо. Една минута?
- Давай. Имаш една минута .
- Гледах твоя телевизия. Журналистите, водещите живо обсъждаха Дядо Коледа или Дядо Мраз. Аз съм дете на Прехода, родена съм 90-та година, аз доста мощно имам вяра в Дядо Коледа, тъй като Дед Мороз идва от друго място.
А и в действителност целия юли месец тази година рисувах за галерия. Искам да поканя през идната година хората да видят изложбата ми. Вече рисувам и с цвят.
- Със сигурност това изявление ще провокира доста мнения.
- Надявам се, имам вяра в положителното.
- Добро? Това ли е твоята цел?
- Да, аз съм си го споделила в детските книжки. Другото е прекомерно обикновено и по-лесно.
Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми, поздравявайки моите родители, най-много майка ми. След към 15-20 секунди пристигнаха трима души и ме откриха в това положение. Беше оповестена обедна отмора. “
Диана Димитрова показа довечера в интервю за предаването " 120 минути " по bTV детайлности за претърпяното през 2017 година принуждение, откакто едвам при започване на седмицата тя за първи път сподели, че такова нещо се е случило.
Насилието става по време на фотоси, само че двамата са уединено. Диана не споделя името на мъжа с обяснението, че няма право да го направи, защото се води досъдебно произвеждане, само че че до края на диалога " ще го кажа " с други думи, сред редовете.
В него споделя още, че двамата били при започване на интимна връзка, че нямало напрежение посред им и че вечерта преди побоя той я заплашил по телефона с думите: " Ти единствено се появи на терен и аз ще те пребия ". По думите ѝ крещял и бил в нервност.
" Направих грешката да не чувам интуицията си и да вървя след лицето в гардеробната " - споделя Димитрова за деня, последвал телефонното позвъняване.
Казва, че дълго време изпитвала виновност, че казусът е в нея.
Твърди, че откакто е разгласила признанието си за насилието, въпросното лице още веднъж е почнало да я заплашва.
Публикуваме изявлението по този начин, както протече.
Диана Димитрова: Вечерта преди да се случи това, този човек ми се обади, крещейки, в нервност.
Светослав Иванов: С какви думи?
- Думите са неприятни, само че беше обвързвано с произхода ми, защото аз съм от село Кайнарджа. „ Така и по този начин... Ще те пребия, ще ти съсипя кариерата. Само се появи! “.
- Това значи ли, че сте имали напрежение в връзките?
- Не, ние бяхме... в близки връзки. Мислех, че познавам този човек.
Има формирано досъдебно произвеждане и аз нямам право да кажа името, само че защото знам, че в България има доста интелигентни хора, желая да ги помоля да четат сред редовете. Аз ще кажа името до края на нашия диалог.
По време на централната емисия във Вашата телевизия във вторник, 19 часа и 24 минути, аз получих известие по „ Вайбър “, което беше изтрито от лицето.
Прокуратурата се е самосезирала. Искрено имам вяра, че най-сетне нещо може да се случи хубаво. Адвокат ми е господин Антон Станков.
Съжалявам. Не съм спала от една седмица, тъй като се постанова да укротявам майка ми, която живее в Гърция, тъй като родителите ми не знаеха. Майка ми беше доста смутена.
- Какво се случи на снимачната площадка? Вечерта е имало опасност, какво се случи?
- В рамките на към две минути, последвайки лицето от стаята до гардеробната, искайки да схвана за какво (има поради диалога от предната вечер, бел. ред.), той мина около мен, удари ме в стената, подвигна ме, виждах всичко доста постепенно, свлякох се на пода, съборих закачалки. Погледнах индивида, тъй като не можех да допускам, че това е индивидът, който аз познавам, почитам, работя с него и по-късно той ме изрита с цялата мъжка мощ, която имаше, в лицето, с мъжка обувка.
Това беше постоянен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и поздравявайки моите родители, най-много майка ми и след към 15-20 секунди пристигнаха трима души и ме откриха в това положение.
Беше оповестена обедна отмора.
- Разбирам, че вие сте били уединено.
- Да, само че в границите на тези минути аз бях права, здрава и снимала сцена. След това не изглеждах доста прелестно.
Всичко ще излезе.
Искам единствено да кажа, че аз желаех да предизвиквам други дами да приказват. Не желая да стигам там, където към този момент имам намерение да стигна (в съда, бел. ред.), само че по-късно известие, което беше изтрито по време на централната емисия, лицето продължава да ме заплашва.
Разстройва майка ми. Никой няма право да разстройва майка ми по този метод.
- Имаше ли напрежение? Какви бяха вашите връзки – колегиални, другарски или освен това?
- Нещо повече, само че беше загадка. Никой не желае да бие тъпана, когато стартира някаква връзка. Не, не мисля, че е имало напрежение. Не, нямаше напрежение.
Другата опасност пристигна няколко дни по-късно пред сътрудници. Другият екип, с който снимахме... трябваше да обсъдим позиция на камерата. Споделих на режисьора, че ме болят зъбите. Нормално. Лицето сподели: „ Продължи да приказваш и аз ще го направя отново “. Аз имам очевидци. Моите прелестни сътрудници.
- Те по какъв начин реагираха, когато разгласява този статус?
- Тази седмица разбрах кои са същинските ми другари. Тази седмица разбрах на кого мога да разгадавам.
Аз съм извънредно моногамен човек и брачните клетви, когато се споделяха, имаше нещо от сорта на „ в положително и зло “ дружно. Вярвам в брака като институция.
Тази седмица към този момент съм наясно.
- Много или малко са твоите другари?
- Много са.
- Защо не подаде сигнал? Защо не отиде да си извадиш здравно? Снимките си ги наравила ти, само че не си отишла да си извадиш здравно. Защо?
- Аз бях решила, че отивам да си извадя здравно. Затова и направих фотосите и ги изпратих на мой другар и мислех да му кажа: „ Пали си колата, идвай да ме вземеш отсам. Отиваме в болница “. Трябваше да изчакам за диалог с друго лице. Това лице ме изманипулира с думите: „ Какво ще постигнеш? “.
- Как си отговори на този въпрос тогава?
- Бях прохождаща артистка, която две години върви по кастинги, не се случват нещата, само че все пак си споделях: „ Не, продължавай, продължавай “. Исках да покажа гения, какъвто и да е, по какъв начин мога да го развия, да ставам по-добра и да се изучавам.... Изпитах възприятие за виновност.
- Как продължиха връзките ви по-късно?
- Не беше елементарно, само че тези дни до мен доближи следващият слух, че през тези години лицето споделя други истории в актьорската колегия – че аз...
Днес се обадих на мой другар, Ники Сотиров. 2017-та се случи побоят, 2018-та ние още веднъж се срещнахме на снимачната площадка. Лицето ме посрещна с усмивка, здрависахме се. Някак си диалогът продължи:
- Как прекара лятото?
- Ти по какъв начин прекара лятото?
Малко по-късно лицето ми се обади и сподели: „ Ники желае твоя контакт за среща с едно малко момиче. Осиновена е, доста те харесва. Иска да се видите. Може ли да дам номера ти? “. „ Разбира се. “ Направихме тази среща. Аз отидо в дома на моя сътрудник прелестен Ники Сотиров. Подарих, мисля, една от книжките си, направихме си фотоси и... той през днешния ден ми сподели доста хубава вест, само че не е в този момент моментът.
- Защо в този момент? Пет години по-късно. Вие сте се видели година по-късно. Ако през тези пет години той ти беше споделил: „ Извинявай. Съжалявам за постъпката си “, щеше ли да простиш? Щеше ли да преглътнеш?
- Със сигурност щеше да ми олекне, тъй като като видя, че индивидът откровено съжалява, осъзнава какво е направил, може би щеше да ми олекне.
Защо в този момент? Не мога да кажа за какво в този момент. Вече аз съм лице на акция, която е за предварителна защита на насилието, не приказвам единствено (за насилие) над дами, приказвам (за насилие) над деца, (за насилие) над мъже.
Твоето изявление с госпожа Мариана Андонова доста ме въодушеви. Как един цялостен град мълчи.
- Мариана от Перник. Припомням на нашите фенове - това е брачната половинка на една от жертвите на прокурорския наследник.
- Да. Отврати ме. Надявам се, че това младо момче да се замисли, че не е хубаво да причиняваш принуждение и да караш други хора да те снимат с телефон. Това е не нечовешко. Не знам. Моето схващане не може да понесе това, че някой може да си разреши това безчовечие и той да бъде прикриван от цялостен град. Цял град! Защо питат мен за какво в този момент? Питайте тези хора, които живеят в Перник. Защо мълчахте всички, бе, хора, за какво? Защото, доколкото съм осведомена, по-късно започнаха да излизат и други тъжби, други клипове. Тоест някой доста съществено дълго време си мълчи. Както и аз. Аз също имам голяма виновност, само че в случай че бях говорила тогава, когато бях преди малко приключила студентка, която желае да се осъществя в България, кой щеше да ме чуе? Това лице има.... Тодор Колев имаше една доста хубава ария - „ Фалшив воин “ - и аз съм сигурна, че когато стигнем до дъно, профайлърите ще кажат своята дума, тъй като тази експанзия, тя проличава, има доста записи.
- На какво?
- На изяви на лицето.
- Как реагираха твоите родители при започване на седмицата?
- Майка ми ме пита: „ Защо? Защо не си ми споделила? “. Тя отиде в непозната страна, научи езика, оправи се, доста е борбена. Обясних ѝ всички тези аргументи за какво в този момент.
- Баща ти?
- Баща ми малко се опасява сега, тъй като той е дете на друго време, само че неговите страхове към този момент нямат общо с мен. Не мога да мълча. Аз пребивавам в България, избрала съм да се развъртвам в България. Не желая, към този момент нямам право да мълча. В едно изявление бях споделила, че огромната мощ идва от огромната отговорност. Когато си обществено лице, ти би трябвало да приказваш единствено и само истината. Затова в моите обществени мрежи няма реклами на суши, на кремчета и по този начин нататък.
- Кои са движещите претекстове – контузия? Има ли предпочитание за отплата?
- Не.
- Желание за правдивост?
- Има предпочитание за правдивост. Защото никой няма право да разстройва майка ми по този метод. С лицето от дълго време не контактувам, не проследявам и той не е в моето полезрение.
- Остава ни една минута.
- Искам единствено да кажа нещо доста значимо. Една минута?
- Давай. Имаш една минута .
- Гледах твоя телевизия. Журналистите, водещите живо обсъждаха Дядо Коледа или Дядо Мраз. Аз съм дете на Прехода, родена съм 90-та година, аз доста мощно имам вяра в Дядо Коледа, тъй като Дед Мороз идва от друго място.
А и в действителност целия юли месец тази година рисувах за галерия. Искам да поканя през идната година хората да видят изложбата ми. Вече рисувам и с цвят.
- Със сигурност това изявление ще провокира доста мнения.
- Надявам се, имам вяра в положителното.
- Добро? Това ли е твоята цел?
- Да, аз съм си го споделила в детските книжки. Другото е прекомерно обикновено и по-лесно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ