Писма от Варвара: Бай Личо Глухия в колесницата на св. Илия
Той живееше през няколко къщи от нас - добросърдечен човечец, с който, въпреки да беше глухоням, всякога, когато го срещнех, си говорех обстойно и необятно. Или най-малко това беше чувството ми след всяка наша среща.
През топлите дни, когато разхождах кучетата в гората, постоянно се засичахме, тъй като пътя ми минаваше около неговата къща. В двора му имаше две или три кучета и още няколко котки - всичките добре гледани и явно обичани и обгрижвани.
Спомням си даже по какъв начин ме напъти един комшия, когато разбра, че котката ни Клеопатра е родила, а не знаем на кого да дадем котенцата: " Занеси ги там в горната махала, преди дълбокото дере. Там има един човек, дето доста недочува. Той гледа доста животни и несъмнено ще ги прибере ".
Очуди ме не толкоз съветът, колкото това " там има един човек, който доста недочува. " Ами кажи бай Илия или най-малко бай Личо Глухия, както всички в селото го знаят!
За всеки различен от селото съседът ми би се впуснал в дълги пояснения от рода на: " Абе бай Тошо бе, не се ли сещаш? Макйе му е сестра на балдъзата на чана Стойна. През три къщи живеят от вуйна ти Верче. Еее, по какъв начин не се сещаш! Баба му работеше в текезесето, а дядо му беше горски. Сети` ли се? ".
В такива обстановки съм се научила да се съгласявам, все едно дали се сещам, или не. Както и да е. Мисълта ми е, че за всеки различен съседът ни би се впуснал в дълго изложение и би стигнал до девето коляно, в случай че би трябвало, единствено и единствено да се сетя за кого, аджеба, става въпрос. А за дядо Илия рече единствено: " Един човек, дето доста недочува ".
Защо ви описвам по този начин нашироко за Личо Глухия ли? Ами тъй като към този момент няма да го срещам, до момента в който разхождам кучетата ми в планината. Няма да дърпам Чарли и Ружка надалеч от дворната врата, където кучетата на Личо Глухия гневно пазят територията си, нищо че са по педя високи и две педи дълги. Няма към този момент да го срещам на завоя на основния път. Аз да го приветствам с усмивка, а той с жест да ме попита къде съм тръгнала; аз му кажа " На разходка в гората с кучетата ", като му посоча планината, а той да каже " Да, да, времето е прелестно за разходка ", сочейки ми слънцето; аз да му отвърна: " Да, само че идват облаци, може да завали ", като му посоча облаците, а той да ме успокои " А, има време, до момента в който завали ", сочейки часовника си с усмивка и показвайки, че облаците са още надалеч. И след това да се разделим все по този начин усмихнати с очи, които споделят: " Беше ми прелестно да се резговорим ". " Да, и на мен също ".
Днес, когато минавам около тяхната къща, виждам купчина обгорели греди. Виждам тухли, почернели от жестоката огнена буря на огъня, и двор, празен и ням, в който няма даже куче да те залае. Няма и да има...
Този човек ще ми липсва доста със сладкодумното си безмълвие. С метода, по който очите му говореха, когато се срещахме пред селския магазин, като че ли казвайки ми: " Благодаря ти, че разговаряш с мен, детето ми. Другите ме подминават с кимване. Няма с кого две приказки да си кажа и ми е доста самотно ".
Познавах го незадълбочено, а и какъв брой ли знам за хората, само че аз обичах този красноречив глухоням дъртак. Стана ми доста болно, когато една другарка от детинство, оказала се някаква родственик на бай Личо, ми сподели, че е бил толкоз самичък, че дори няма кой да го погребе.
" Ти разбра ли какво е станало във Варвара? ".
Разбрала бях.. Във Варвара рядко се случва нещо, а когато нечия къща изгори дружно с индивида вътре, селските клюкари чоплят новината с месеци. Буквално я разкостват...
Поговорихме си за покойника, изгарял първо в самотата си, а след това изгорен в къщата си. Бил някакъв братовчед на бабата на приятелката ми. И тя не спираше да ми споделя по телефона, по какъв начин до момента в който бабата била жива, дядо Илия постоянно им ходел на посетители. " Тя доста се грижеше за него и доста си говореше с него, тъй като всичко му разбираше. Плетеше му тарлъци, готвеше му всякакви неща... абе доста си се грижеше за него.Много добросърдечен човек ми се струваше. Но ми ставаше неловко от това, че не можех да го схвана ".
Тогава аз прекъснах моята другарка, с цел да кажа това, което описвам на вас - по какъв начин разговарях с бай Личо Глухия, до момента в който беше жив. А тя ме прекъсна - да си довърши мисълта - по какъв начин няма да кой да погребе покойника, тъй като по този начин се стекли нещата, че вървял през живота самичък и не оставил никого след себе си. Пък то не било смешка да погребеш някого, коствало доста и старците приживе с години събирали пари и другото за сетния си път. Но огънят, дето отнесе починалия, е изпепелил и багажа за отвъдното, даже да е бил подготвен...
Ето тъкмо в този миг по този начин ми се прииска да съм богата, да извадя едно 2-3 хиляди лв. и да му провеждам едно заравяне за знамение и приказ на дядо Илия. Но какво да се прави, аз съм просто една средностатистическа българка в отпуск по майчинство, тоест една от многото небогати майки у нас.
Пък и несъмнено съм закъсняла, мъртвите бързо изчезват от полезрението на живите. Вероятно са погребали човечеца надве-натри.
Така се и оказа. На панихидата не е имало съвсем никой - единствено брат му, който едвам върви, няколко братовчеди и 2-3 от дежурните оплаквачки, да не кажа клюкарки....
Днес бай Личо Глухия несъмнено е там горе. А може и още броди измежду нас, нали такова е поверието, че мъртвите шетат в близост до 40-ия ден от гибелта. Но където и да е в този момент, в едно съм сигурна - него го чакат там горе, в онази огнена каляска на св. Илия, която, до момента в който препуска над главите ни, колелата се удрят в небесните камъни и хвърлят искри.
Знам, сигурна съм, че бай Личо Глухия ще седне един до друг със свети Илия. Сетне двамата съименници ще беседват дълго и няма да бързат за на никое място, тъй като отпреде им ще е цяла безкрайност...
Ако ви свари топъл летен дъжд посред нагорещения до алено пазарджишки бетон на Мехкемето, да знаете че това са техните сълзи - сълзите на двама братя с едно име, единият светец, другият съвсем светец. Ако ви свари подобен дъжд, не бързайте да се прибирате на сушина, ами погледнете нагоре, усмихнете се и мислено си кажете: " Почивай в мир, бай Личо! ".
През топлите дни, когато разхождах кучетата в гората, постоянно се засичахме, тъй като пътя ми минаваше около неговата къща. В двора му имаше две или три кучета и още няколко котки - всичките добре гледани и явно обичани и обгрижвани.
Спомням си даже по какъв начин ме напъти един комшия, когато разбра, че котката ни Клеопатра е родила, а не знаем на кого да дадем котенцата: " Занеси ги там в горната махала, преди дълбокото дере. Там има един човек, дето доста недочува. Той гледа доста животни и несъмнено ще ги прибере ".
Очуди ме не толкоз съветът, колкото това " там има един човек, който доста недочува. " Ами кажи бай Илия или най-малко бай Личо Глухия, както всички в селото го знаят!
За всеки различен от селото съседът ми би се впуснал в дълги пояснения от рода на: " Абе бай Тошо бе, не се ли сещаш? Макйе му е сестра на балдъзата на чана Стойна. През три къщи живеят от вуйна ти Верче. Еее, по какъв начин не се сещаш! Баба му работеше в текезесето, а дядо му беше горски. Сети` ли се? ".
В такива обстановки съм се научила да се съгласявам, все едно дали се сещам, или не. Както и да е. Мисълта ми е, че за всеки различен съседът ни би се впуснал в дълго изложение и би стигнал до девето коляно, в случай че би трябвало, единствено и единствено да се сетя за кого, аджеба, става въпрос. А за дядо Илия рече единствено: " Един човек, дето доста недочува ".
Защо ви описвам по този начин нашироко за Личо Глухия ли? Ами тъй като към този момент няма да го срещам, до момента в който разхождам кучетата ми в планината. Няма да дърпам Чарли и Ружка надалеч от дворната врата, където кучетата на Личо Глухия гневно пазят територията си, нищо че са по педя високи и две педи дълги. Няма към този момент да го срещам на завоя на основния път. Аз да го приветствам с усмивка, а той с жест да ме попита къде съм тръгнала; аз му кажа " На разходка в гората с кучетата ", като му посоча планината, а той да каже " Да, да, времето е прелестно за разходка ", сочейки ми слънцето; аз да му отвърна: " Да, само че идват облаци, може да завали ", като му посоча облаците, а той да ме успокои " А, има време, до момента в който завали ", сочейки часовника си с усмивка и показвайки, че облаците са още надалеч. И след това да се разделим все по този начин усмихнати с очи, които споделят: " Беше ми прелестно да се резговорим ". " Да, и на мен също ".
Днес, когато минавам около тяхната къща, виждам купчина обгорели греди. Виждам тухли, почернели от жестоката огнена буря на огъня, и двор, празен и ням, в който няма даже куче да те залае. Няма и да има...
Този човек ще ми липсва доста със сладкодумното си безмълвие. С метода, по който очите му говореха, когато се срещахме пред селския магазин, като че ли казвайки ми: " Благодаря ти, че разговаряш с мен, детето ми. Другите ме подминават с кимване. Няма с кого две приказки да си кажа и ми е доста самотно ".
Познавах го незадълбочено, а и какъв брой ли знам за хората, само че аз обичах този красноречив глухоням дъртак. Стана ми доста болно, когато една другарка от детинство, оказала се някаква родственик на бай Личо, ми сподели, че е бил толкоз самичък, че дори няма кой да го погребе.
" Ти разбра ли какво е станало във Варвара? ".
Разбрала бях.. Във Варвара рядко се случва нещо, а когато нечия къща изгори дружно с индивида вътре, селските клюкари чоплят новината с месеци. Буквално я разкостват...
Поговорихме си за покойника, изгарял първо в самотата си, а след това изгорен в къщата си. Бил някакъв братовчед на бабата на приятелката ми. И тя не спираше да ми споделя по телефона, по какъв начин до момента в който бабата била жива, дядо Илия постоянно им ходел на посетители. " Тя доста се грижеше за него и доста си говореше с него, тъй като всичко му разбираше. Плетеше му тарлъци, готвеше му всякакви неща... абе доста си се грижеше за него.Много добросърдечен човек ми се струваше. Но ми ставаше неловко от това, че не можех да го схвана ".
Тогава аз прекъснах моята другарка, с цел да кажа това, което описвам на вас - по какъв начин разговарях с бай Личо Глухия, до момента в който беше жив. А тя ме прекъсна - да си довърши мисълта - по какъв начин няма да кой да погребе покойника, тъй като по този начин се стекли нещата, че вървял през живота самичък и не оставил никого след себе си. Пък то не било смешка да погребеш някого, коствало доста и старците приживе с години събирали пари и другото за сетния си път. Но огънят, дето отнесе починалия, е изпепелил и багажа за отвъдното, даже да е бил подготвен...
Ето тъкмо в този миг по този начин ми се прииска да съм богата, да извадя едно 2-3 хиляди лв. и да му провеждам едно заравяне за знамение и приказ на дядо Илия. Но какво да се прави, аз съм просто една средностатистическа българка в отпуск по майчинство, тоест една от многото небогати майки у нас.
Пък и несъмнено съм закъсняла, мъртвите бързо изчезват от полезрението на живите. Вероятно са погребали човечеца надве-натри.
Така се и оказа. На панихидата не е имало съвсем никой - единствено брат му, който едвам върви, няколко братовчеди и 2-3 от дежурните оплаквачки, да не кажа клюкарки....
Днес бай Личо Глухия несъмнено е там горе. А може и още броди измежду нас, нали такова е поверието, че мъртвите шетат в близост до 40-ия ден от гибелта. Но където и да е в този момент, в едно съм сигурна - него го чакат там горе, в онази огнена каляска на св. Илия, която, до момента в който препуска над главите ни, колелата се удрят в небесните камъни и хвърлят искри.
Знам, сигурна съм, че бай Личо Глухия ще седне един до друг със свети Илия. Сетне двамата съименници ще беседват дълго и няма да бързат за на никое място, тъй като отпреде им ще е цяла безкрайност...
Ако ви свари топъл летен дъжд посред нагорещения до алено пазарджишки бетон на Мехкемето, да знаете че това са техните сълзи - сълзите на двама братя с едно име, единият светец, другият съвсем светец. Ако ви свари подобен дъжд, не бързайте да се прибирате на сушина, ами погледнете нагоре, усмихнете се и мислено си кажете: " Почивай в мир, бай Личо! ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ