Когато трансплантирано сърце продължава живота. Медалистът от световно първенство Огнян Ганчев
Той живее втори живот. С трансплантирано сърце. Но на 63 години съумя да завоюва бронзов орден в плуването на 100 мeтра тил на Световните игри за трансплантирани. Той е Огнян Ганчев и Човек на деня на Свободна Европа.
Шуменецът Огнян Ганчев стана вторият българин, завоювал орден на Световното състезание за трансплантирани спортисти в Пърт, Австралия, което се организира сега.
Георги Пеев от Хасково - единственият българин, който е с два трансплантирани органа - сърце и бъбрек, стана във възрастовата група 40-49 година
Ганчев се класира трети на 100 метра тил във възрастовата група 60-69 години . Преди това той реализира пето място на 50 метра тил.
Медалът му от Австралия е най-големият му триумф, само че напълно не първи. От години той взе участие в интернационалните надпревари и към този момент има пет европейски трофеи по плуване - две от шампионатите в Литва, две от Финландия и един път от Италия. Прави го, тъй като желае всички да знаят, че трансплантираният човек е пълностоен. И с цел да разпространява донорството.
Преди да замине за международното, Ганчев споделя, че даже да не завоюва орден, значимо е присъединяване.
" Важно е да се приказва за трансплантациите, колкото повече, толкоз по-добре. Защото подсъзнателно по-късно на всеки човек повлиява и в един доста сложен миг, когато би трябвало да се вземе решение да се дарят органите, това ще повлияе. И повлиява “, споделя той пред телевизия " Шумен ".
Медалите в плуването за Ганчев, който преди да се разболее е народен играч по насочване, обаче напълно не са най-големият му реализиран връх. В напълно директния смисъл. През 2009 година той става първият човек в света с трансплантирано сърце, покорил най-високия връх в Алпите – Монблан . Ганчев развява флага на родния си Шумен на 4809 метра височина единствено три години след животоспасяващата интервенция.
„ Последните дни преди трансплантацията аз от 24 часа 23 бях на легло. И си представете след 3 години аз към този момент качих най-високия връх на Европа “, споделя той след триумфа, с цел да даде кураж и на други като него.
Ганчев е на 46 години , когато след тежък грип получава съществени затруднения със сърцето. Лекарите му оповестяват неприятната новина, че единственият му късмет за живот е сърдечна трансплантация. Минава мъчителна половин година в очакване на подобаващ донор, през която за него е най-трудно да вижда по какъв начин фамилията му страда.
Все отново има шанс и на 27 април 2006 година лекари от УМБАЛ „ Св. Екатерина “ сполучливо правят сърдечната трансплантация, откакто околните на умрял подаряват сърцето му. Затова Ганчев се посвещава на донорството.
„ Прекланям се пред хората, които ми разрешиха да пребивавам. Това е скъп подарък. Трябва да си доста мощен и заслужен човек, с цел да помислиш за спасението на един чужд и то, когато изживяваш най-страшното в живота си ", споделя той и е постоянно признателен и на всички лекари, които са се грижили за него.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Според Ганчев българите са положителни и съпричастни и са подготвени да подаряват.
" Решението е мъчно сигурно, само че в случай че се съгласиш най-близкият ти човек да бъде донор след гибелта си, една част от него ще продължи да живее “, споделя още той за тези, които се двоумят в най-трудния миг.
Смята, че е добре да бъде въведена донорска карта, тъй като даже да няма законова тежест, тя е знак, който човек може да даде на околните си – че желае да бъде донор, и по този начин да улесни тяхното решение.
Разказва, че постоянно, когато върви на регулярните прегледи, в случай че има нов пациент, който чака сърце, лекарката го изпраща да си поговорят. Спомня си за млад мъж с изкуствено сърце, само че който поради затруднения се постанова да трансплантират ново. Дава му вяра, споделя му по какъв начин дружно ще вървят на надпревари и вижда вярата и усмивката на лицето му. Но, за жалост, сърцето закъснява и той умира. Такава е ориста и на доста българи, които не съумяват да дочакат нужния им орган.
След трансплантацията Огнян Ганчев избира живота в дребното село – реалокира се от родния си град Шумен в село Осмар . Там фамилията си построява къща за посетители измежду природата. Най-голямото благополучие са трите му деца. Остава му единствено да сбъдне една друга своя цел, за която събира средства - да покори и връх Елбрус .
Шуменецът Огнян Ганчев стана вторият българин, завоювал орден на Световното състезание за трансплантирани спортисти в Пърт, Австралия, което се организира сега.
Георги Пеев от Хасково - единственият българин, който е с два трансплантирани органа - сърце и бъбрек, стана във възрастовата група 40-49 година
Ганчев се класира трети на 100 метра тил във възрастовата група 60-69 години . Преди това той реализира пето място на 50 метра тил.
Медалът му от Австралия е най-големият му триумф, само че напълно не първи. От години той взе участие в интернационалните надпревари и към този момент има пет европейски трофеи по плуване - две от шампионатите в Литва, две от Финландия и един път от Италия. Прави го, тъй като желае всички да знаят, че трансплантираният човек е пълностоен. И с цел да разпространява донорството.
Преди да замине за международното, Ганчев споделя, че даже да не завоюва орден, значимо е присъединяване.
" Важно е да се приказва за трансплантациите, колкото повече, толкоз по-добре. Защото подсъзнателно по-късно на всеки човек повлиява и в един доста сложен миг, когато би трябвало да се вземе решение да се дарят органите, това ще повлияе. И повлиява “, споделя той пред телевизия " Шумен ".
Медалите в плуването за Ганчев, който преди да се разболее е народен играч по насочване, обаче напълно не са най-големият му реализиран връх. В напълно директния смисъл. През 2009 година той става първият човек в света с трансплантирано сърце, покорил най-високия връх в Алпите – Монблан . Ганчев развява флага на родния си Шумен на 4809 метра височина единствено три години след животоспасяващата интервенция.
„ Последните дни преди трансплантацията аз от 24 часа 23 бях на легло. И си представете след 3 години аз към този момент качих най-високия връх на Европа “, споделя той след триумфа, с цел да даде кураж и на други като него.
Ганчев е на 46 години , когато след тежък грип получава съществени затруднения със сърцето. Лекарите му оповестяват неприятната новина, че единственият му късмет за живот е сърдечна трансплантация. Минава мъчителна половин година в очакване на подобаващ донор, през която за него е най-трудно да вижда по какъв начин фамилията му страда.
Все отново има шанс и на 27 април 2006 година лекари от УМБАЛ „ Св. Екатерина “ сполучливо правят сърдечната трансплантация, откакто околните на умрял подаряват сърцето му. Затова Ганчев се посвещава на донорството.
„ Прекланям се пред хората, които ми разрешиха да пребивавам. Това е скъп подарък. Трябва да си доста мощен и заслужен човек, с цел да помислиш за спасението на един чужд и то, когато изживяваш най-страшното в живота си ", споделя той и е постоянно признателен и на всички лекари, които са се грижили за него.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Според Ганчев българите са положителни и съпричастни и са подготвени да подаряват.
" Решението е мъчно сигурно, само че в случай че се съгласиш най-близкият ти човек да бъде донор след гибелта си, една част от него ще продължи да живее “, споделя още той за тези, които се двоумят в най-трудния миг.
Смята, че е добре да бъде въведена донорска карта, тъй като даже да няма законова тежест, тя е знак, който човек може да даде на околните си – че желае да бъде донор, и по този начин да улесни тяхното решение.
Разказва, че постоянно, когато върви на регулярните прегледи, в случай че има нов пациент, който чака сърце, лекарката го изпраща да си поговорят. Спомня си за млад мъж с изкуствено сърце, само че който поради затруднения се постанова да трансплантират ново. Дава му вяра, споделя му по какъв начин дружно ще вървят на надпревари и вижда вярата и усмивката на лицето му. Но, за жалост, сърцето закъснява и той умира. Такава е ориста и на доста българи, които не съумяват да дочакат нужния им орган.
След трансплантацията Огнян Ганчев избира живота в дребното село – реалокира се от родния си град Шумен в село Осмар . Там фамилията си построява къща за посетители измежду природата. Най-голямото благополучие са трите му деца. Остава му единствено да сбъдне една друга своя цел, за която събира средства - да покори и връх Елбрус .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ