Д-р Иван Василев: Факторът Google утежнява работата на лекаря
Той има частна клиника до Щутгардт, Германия. През 2010 година основава и клиника “Спортсклиник Еуровита " в София. Гост в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " е доктор Иван Василев, който е с над 20-годишен опит в лекуването на контузии при елитни спортисти като Георги Иванов-Гонзо, Борислав Михайлов, Красимир Балъков и още много-много други
Д-р Василев, вие сте канен годишно като доктор в редица спортно-медицински ортопедични конгреси в Германия, България, Австрия, Съединени американски щати и на доста други места. Как сте, по какъв начин се чувствате?
Най-добре се усещам като съм си вкъщи. Времето ме накара да изляза от България, само че по най-бързия метод съумях да се върна назад. Канен е тежко казано, става въпрос за конгреси и курсове в които участваме, курсове и обменяме опит с сътрудниците и предаваме нашия опит на по-младите сътрудници, което и тук в България в последно време все по-добре се случва.
Вие работите на няколко терена, какви са, може би най-съществените разлики в работата ви като експерт в България и Германия?
Голяма разлика да Ви кажа няма. Може би пациентите в България доста по-изискано се отнасят към лекаря, в смисъл на това, че желаят по-добре да им бъде обяснена диагнозата, методите на лекуване. В Германия това нещо го няма. Там общо взето, пациентът се доверява на лекаря си напълно и доста рядко се постанова второ, трето, четвърто мнение, което тук е реалност и е доста постоянно употребявано. Няма неприятно в тази работа, само че утежнява малко активността на лекаря, защото би трябвало да се преценява и с фактори като Гугъл и други уеб основани осведомителни платформи.
Как гледате вие на казуса в здравния бранш у нас, който е в клопката може би на всички рецесии в страната ни?
Във всяка една страна здравният бранш постоянно изостава, защото е обвързван с бюджет и с държавни дотации. Така е и в Германия освен заплащането от пациента и от работодателя стига за това нещо, тъй че е обвързвано и с държавни дотации. Но разликата идва освен от законовата рамка в България съгласно мен, а и от доста ниското възнаграждение на здравната услуга. В България е под един избран %, в Германия цялата здравна услуга е към 19% от заплатата изкарвана от пациента, над 19%. Направете си сметка каква е разликата с България да не приказваме и с естествено границата на парите, които влизат от заплата в здравното обезпечаване. Така че това е финансовият проблем. Другият проблем е законовият, който откогато живея и работя като доктор казусът съществува в България и не виждам и метод по какъв начин ще бъде решен скоро.
От какво естество са най-честите проблеми с които се срещате във вашата работа?
Това са спортно-травматологични проблеми също и ортопедични, с цел да могат да схванат елементарните хора защо става въпрос това са болести, които се получават по време на спорт, по време на интензивно придвижване. Не са свързани с вродени ортопедични болести за които има други сътрудници, които се занимават с тях. Най-често се занимаваме със спортните контузии освен на спортисти, естествено, а и на естествени индивди, които се занивават с така наречен " рекреативен спорт ".
Защо у нас, като че ли спортните контузии са много постоянно срещано събитие към този момент? Ако не е по този начин, вие ще ме поправите.
Да, не е по този начин със същия проблем се срещам и в Германия. Те се усилват, изключително в този момент откакто мина тази пандемия, когато всички си бяхме у дома и нямаше толкоз контузии. Това беше доста ясният знак, в действителност по какъв начин се развиват нещата, откакто животът се отвори в естествените си граници и всички потеглиха още веднъж да правят естествените си спортни действия, се получава повишение на спортните контузии. Това се случва, тъй като липсва непрекъсната подготовка на хората. В този динамичен живот, в който живеем, нямаме време да се обърнем обратно и събота и неделя или в свободните дни желаеме да наваксаме това, което сме изпуснали. И за жал, организмът като не е квалифициран, контузиите се усилват.
Заседналият метод на живот води и тези контузии.
Абсолютно.
Д-р Василев говорихмве за честите контузии при младежите и на какво се дължи това, съгласно вас. Стигнахме до извода, че това се дължи на заседналия метод на живот на младежите. Бих желала да си поговорим и за детския травматизъм. Вие имате наблюдаване над това - контузиите при децата, по какъв начин стоят нещата там?
Особеното ми отношение към детския травматизъм датира още от моите ранни години като ортопед. Имах щастието да стартира работа в Клиника по детска ортопедия в Горна баня в София с началник проф. Владимиров. И там се влюбих в детската ортопедия и това прерасна в моето предпочитание да оказвам помощ на деца, които са с контузии, което след пандемията, отново се видя, се усилиха неведнъж. Това е от една страна от желанието на родителите да реализират техните деца някакви огромни спортни триумфи като футболисти, като волейболисти. Имат техни идоли, които децата сами желаят, стремят се да реализират същите триумфи като тях. Започват доста по-рано подготвителните процеси всекидневни с игра събота и неделя на футболни надпревари, да вземем за пример нямат време за отмора. Не е обвързвано там при тях към този момент със затънал живот. Естествено, че има един кръг от деца, които от компютъра стават и се пробват да създадат някакъв спорт и там също стават травматизми. Но общо взетто, множеството е от прекалено предпочитание на децата и на техните родители да реализират огромни триумфи в професионален спорт става въпос и там към този момент се получават тежки контузии.
Как може обаче да удължим нашия деен живот, да станем по-активни?
Ами със спорт. Активен живот не значи единствено спорт това значи разходки, излизане в планината. Отново може би ще засегна една мъчителна тематика за софиянци, които съгласно мен, изобщо не схващат какъв брой мъчителна е тази тематика това е планината Витоша. Аз съм израснал в кв. “Павлово " и “Бояна, от там всеки втори ден се качвахме с родителите ми на Витоша. През зимата да караме ски през лятото на разходки, в събота и неделя бях единствено в планината. Това е напряко не мога да ви кажа какво, не знам дали политици, зелени политици, червени и други това, е някакво безсрамие. Но очевидно хората са се примирили с тази работа и никой не се бори за правата си. И това би било една голяма стъпка в удължаването на живота на софиянци и на гостите на София, тъй като придвижването е здраве. Винаги съм казвал, единствено от ортопедични болести няма по какъв начин човек да приключи бързо живота си, в случай че е болен, в случай че го боли коляното или кръста. Но обездвижването му, заради тази болежка, води до бързи промени в сърдечно-съдовата система и други системи, които водят до понижаване на продължителността на живота. Така че ортопедията индиректно е обвързвана доста съществено с дълъг живот.
Може ли да употребявам една дума “катастрофира " здравната система. Може ли тя да катастрофира у нас и има ли към момента време за решения, да се взимат решения, незабавни освен това?
Според мен постоянно има време да се взимат решения, чак да катастрофира, нямам доверие, защото...
Виждате липса на фрагменти има у нас извънредно доста.
Да, това е освен у нас, на всички места липсват фрагменти, приказвам за Германия и за България, само че Австрия е в същата позиция. Медицинските специалности, освен лекарската, изостават доста със заплащането спрямо развиването на други специалности. Много младежи не се вземат решение на тази тежка работа обвързвана с 60-часова работна седмица, голяма отговорност, и надлежно относително ниско възнаграждение. Не споделям, че е ниско, само че относително с това, което дава човек от живота си, заплащането е доста ниско. И поради това има доста малко младежи, които се ориентират към нея. Но пък методиката, нови апарати, ни дават опция с по-малко фрагменти да можем да оказваме помощ повече. Но дали ще катастрофира, това не мога да го кажа. " Спотсклинк Евровита " е частна клиника нямаме контракт с касата в България, тя е една, може би и това е един от проблемите не съм експерт няма по какъв начин да го кажа, само че факт е, че хората макар че заплащат здравните си осигуровки, това е една от дребното страни, където всяка една услуга съвсем би трябвало да се доплаща, което съгласно мен е доста погрешно. Би трябвало да се измисли някакъв способ, където да няма доплащане.
Д-р Василев, кои са най-новите способи с които вие се срещата в лекуването?
Аз работя в региона на така наречен микрохирургия, артроскопска хирургия, в България я назовават още безкръвна. Това не е напълно по този начин, само че фактически по-малка е кръвозагубата. Работи се с камери и микроскопични принадлежности, които позволяват по-бързо възобновяване и по-точни, несъмнено оперативни дейности. В тази област всяка една година навлизат нови технологии, в Германия една огромна част от технологиите се развиват там. И аз имам щастието да мога да черпя непосредствено от извора. Като инструктор към артроскопичната организация на Германия също имам шанса да се срещна доста бързо с такива способи, да ги възприемам и да ги предавам на по-младите сътрудници. Общо взето, в този момент развиването на артроскопската хирургия, изключително на колянна става е във възобновяване на хрущялни тъкани, в изцяло възобновяване на анатомичните структури, а освен на функционалността, както беше, когато бях млад ортопед и много неща трябваше да ги вършим. Повече развиването е в технологиите към анатомичните структури и естествено усвояването на тези технологии.
Тоест, може опазването на здравето да бъде съвременно и налично?
То опазването на здравето би трябвало да е съвременно и налично, тъй като без развиване на технологиите, както във всяка една сфера от нашия живот, няма по какъв начин да прогресираме и да отговаряме на условията на хората. Имам една дребна преживелица в спорта, който практикувам голф, играхме с един доста деен човек, играеше прелестно, освен техниката му беше добра, а и издръжливостта и най-после се заговорихме на какъв брой години е, и като ми сподели, че е на 88 нямаше по какъв начин да допускам, само че е реалност. Тоест, дългия живот би трябвало да е деен и обвързван с практикуване на обичаните си занимания и това може медицината, естествено, доста да помогне.
И несъмнено със здравословно хранене - спорт и хранене.
Това несъмнено.
С план за нов рамков догово персоналните лекари ще са длъжни да съветват пациентите си единствено в работно време. Как гледате вие на тази смяна? Тоест персоналните лекари към този момент няма да имат задължението да оповестяват мобилните си телефони, с цел да бъдат търсени когато и да е.
Това е проблем, който преди 15 години се реши в Германия по същия метод. И там защото работещ в клиника по ортопедия бях длъжен да давам общо медицински наряди, да заменявам сътрудниците, с цел да може те да си почиват. И беше доста неприятно вечер в 2 часа да ти се обадят по телефона и да каже някой “Имам 37,2 градуса температура, какво да върша? " И поради това, с решение на медицински комисии и така нататък лекарски съюзи, се сътвориха центрове, сходни на тези незабавни медицински центрове, само че единствено за активност, обвързвана с джипи.
Всеки един регион има един телефон на който вие може да се обадите и той непосредствено се редиректира на лекаря, който има сега дежурство. Това е, съгласно мен безусловно вярно, не можете да очаквате от един човек 24 часа, 7 дни в седмицата той да е на вашите услуги. Няма значение от заплащането, тук става въпрос, както и първоначално споделих, за персонален живот. Заради това загубата на млади лекари и не настояването да работи един човек е едно от тези неща.
Личният живот на лекаря свършва сега, в който вземеш тапия и тръгнеш към специализация. Там нито семейството е значима, нито децата, там е значимо да направиш специализация, което доста хора не желаят да го вършат желаят да си живеят персоналния живот. По този метод се усилва опцията на лекаря да има персонален живот, само че не се понижава значимостта на пациента да търси доктор. Може би това ще би трябвало да се промени в българската система. Да има спомагателни телефони към незабавната помощ, които да са свързани единствено с услугата 24-часово дежурство на дженерал практисър. Да има телефони, които ще бъдат редиректирани към съответния доктор, който ще има дежурство. И това нещо би трябвало доста добре да се обмисли, тъй като работи прелестно в Германия. В началото, аз като започнах като млад доктор беше доста тежко. Сега сега има си дежурни лекари, те си знаят два пъти месечно са, това не е никакъв проблем.
И за край на нашия диалог, повече ви даде или повече ви взе лекарската специалност?
Аз нищо друго няма да стана в този живот.
Д-р Василев, вие сте канен годишно като доктор в редица спортно-медицински ортопедични конгреси в Германия, България, Австрия, Съединени американски щати и на доста други места. Как сте, по какъв начин се чувствате?
Най-добре се усещам като съм си вкъщи. Времето ме накара да изляза от България, само че по най-бързия метод съумях да се върна назад. Канен е тежко казано, става въпрос за конгреси и курсове в които участваме, курсове и обменяме опит с сътрудниците и предаваме нашия опит на по-младите сътрудници, което и тук в България в последно време все по-добре се случва.
Вие работите на няколко терена, какви са, може би най-съществените разлики в работата ви като експерт в България и Германия?
Голяма разлика да Ви кажа няма. Може би пациентите в България доста по-изискано се отнасят към лекаря, в смисъл на това, че желаят по-добре да им бъде обяснена диагнозата, методите на лекуване. В Германия това нещо го няма. Там общо взето, пациентът се доверява на лекаря си напълно и доста рядко се постанова второ, трето, четвърто мнение, което тук е реалност и е доста постоянно употребявано. Няма неприятно в тази работа, само че утежнява малко активността на лекаря, защото би трябвало да се преценява и с фактори като Гугъл и други уеб основани осведомителни платформи.
Как гледате вие на казуса в здравния бранш у нас, който е в клопката може би на всички рецесии в страната ни?
Във всяка една страна здравният бранш постоянно изостава, защото е обвързван с бюджет и с държавни дотации. Така е и в Германия освен заплащането от пациента и от работодателя стига за това нещо, тъй че е обвързвано и с държавни дотации. Но разликата идва освен от законовата рамка в България съгласно мен, а и от доста ниското възнаграждение на здравната услуга. В България е под един избран %, в Германия цялата здравна услуга е към 19% от заплатата изкарвана от пациента, над 19%. Направете си сметка каква е разликата с България да не приказваме и с естествено границата на парите, които влизат от заплата в здравното обезпечаване. Така че това е финансовият проблем. Другият проблем е законовият, който откогато живея и работя като доктор казусът съществува в България и не виждам и метод по какъв начин ще бъде решен скоро.
От какво естество са най-честите проблеми с които се срещате във вашата работа?
Това са спортно-травматологични проблеми също и ортопедични, с цел да могат да схванат елементарните хора защо става въпрос това са болести, които се получават по време на спорт, по време на интензивно придвижване. Не са свързани с вродени ортопедични болести за които има други сътрудници, които се занимават с тях. Най-често се занимаваме със спортните контузии освен на спортисти, естествено, а и на естествени индивди, които се занивават с така наречен " рекреативен спорт ".
Защо у нас, като че ли спортните контузии са много постоянно срещано събитие към този момент? Ако не е по този начин, вие ще ме поправите.
Да, не е по този начин със същия проблем се срещам и в Германия. Те се усилват, изключително в този момент откакто мина тази пандемия, когато всички си бяхме у дома и нямаше толкоз контузии. Това беше доста ясният знак, в действителност по какъв начин се развиват нещата, откакто животът се отвори в естествените си граници и всички потеглиха още веднъж да правят естествените си спортни действия, се получава повишение на спортните контузии. Това се случва, тъй като липсва непрекъсната подготовка на хората. В този динамичен живот, в който живеем, нямаме време да се обърнем обратно и събота и неделя или в свободните дни желаеме да наваксаме това, което сме изпуснали. И за жал, организмът като не е квалифициран, контузиите се усилват.
Заседналият метод на живот води и тези контузии.
Абсолютно.
Д-р Василев говорихмве за честите контузии при младежите и на какво се дължи това, съгласно вас. Стигнахме до извода, че това се дължи на заседналия метод на живот на младежите. Бих желала да си поговорим и за детския травматизъм. Вие имате наблюдаване над това - контузиите при децата, по какъв начин стоят нещата там?
Особеното ми отношение към детския травматизъм датира още от моите ранни години като ортопед. Имах щастието да стартира работа в Клиника по детска ортопедия в Горна баня в София с началник проф. Владимиров. И там се влюбих в детската ортопедия и това прерасна в моето предпочитание да оказвам помощ на деца, които са с контузии, което след пандемията, отново се видя, се усилиха неведнъж. Това е от една страна от желанието на родителите да реализират техните деца някакви огромни спортни триумфи като футболисти, като волейболисти. Имат техни идоли, които децата сами желаят, стремят се да реализират същите триумфи като тях. Започват доста по-рано подготвителните процеси всекидневни с игра събота и неделя на футболни надпревари, да вземем за пример нямат време за отмора. Не е обвързвано там при тях към този момент със затънал живот. Естествено, че има един кръг от деца, които от компютъра стават и се пробват да създадат някакъв спорт и там също стават травматизми. Но общо взетто, множеството е от прекалено предпочитание на децата и на техните родители да реализират огромни триумфи в професионален спорт става въпос и там към този момент се получават тежки контузии.
Как може обаче да удължим нашия деен живот, да станем по-активни?
Ами със спорт. Активен живот не значи единствено спорт това значи разходки, излизане в планината. Отново може би ще засегна една мъчителна тематика за софиянци, които съгласно мен, изобщо не схващат какъв брой мъчителна е тази тематика това е планината Витоша. Аз съм израснал в кв. “Павлово " и “Бояна, от там всеки втори ден се качвахме с родителите ми на Витоша. През зимата да караме ски през лятото на разходки, в събота и неделя бях единствено в планината. Това е напряко не мога да ви кажа какво, не знам дали политици, зелени политици, червени и други това, е някакво безсрамие. Но очевидно хората са се примирили с тази работа и никой не се бори за правата си. И това би било една голяма стъпка в удължаването на живота на софиянци и на гостите на София, тъй като придвижването е здраве. Винаги съм казвал, единствено от ортопедични болести няма по какъв начин човек да приключи бързо живота си, в случай че е болен, в случай че го боли коляното или кръста. Но обездвижването му, заради тази болежка, води до бързи промени в сърдечно-съдовата система и други системи, които водят до понижаване на продължителността на живота. Така че ортопедията индиректно е обвързвана доста съществено с дълъг живот.
Може ли да употребявам една дума “катастрофира " здравната система. Може ли тя да катастрофира у нас и има ли към момента време за решения, да се взимат решения, незабавни освен това?
Според мен постоянно има време да се взимат решения, чак да катастрофира, нямам доверие, защото...
Виждате липса на фрагменти има у нас извънредно доста.
Да, това е освен у нас, на всички места липсват фрагменти, приказвам за Германия и за България, само че Австрия е в същата позиция. Медицинските специалности, освен лекарската, изостават доста със заплащането спрямо развиването на други специалности. Много младежи не се вземат решение на тази тежка работа обвързвана с 60-часова работна седмица, голяма отговорност, и надлежно относително ниско възнаграждение. Не споделям, че е ниско, само че относително с това, което дава човек от живота си, заплащането е доста ниско. И поради това има доста малко младежи, които се ориентират към нея. Но пък методиката, нови апарати, ни дават опция с по-малко фрагменти да можем да оказваме помощ повече. Но дали ще катастрофира, това не мога да го кажа. " Спотсклинк Евровита " е частна клиника нямаме контракт с касата в България, тя е една, може би и това е един от проблемите не съм експерт няма по какъв начин да го кажа, само че факт е, че хората макар че заплащат здравните си осигуровки, това е една от дребното страни, където всяка една услуга съвсем би трябвало да се доплаща, което съгласно мен е доста погрешно. Би трябвало да се измисли някакъв способ, където да няма доплащане.
Д-р Василев, кои са най-новите способи с които вие се срещата в лекуването?
Аз работя в региона на така наречен микрохирургия, артроскопска хирургия, в България я назовават още безкръвна. Това не е напълно по този начин, само че фактически по-малка е кръвозагубата. Работи се с камери и микроскопични принадлежности, които позволяват по-бързо възобновяване и по-точни, несъмнено оперативни дейности. В тази област всяка една година навлизат нови технологии, в Германия една огромна част от технологиите се развиват там. И аз имам щастието да мога да черпя непосредствено от извора. Като инструктор към артроскопичната организация на Германия също имам шанса да се срещна доста бързо с такива способи, да ги възприемам и да ги предавам на по-младите сътрудници. Общо взето, в този момент развиването на артроскопската хирургия, изключително на колянна става е във възобновяване на хрущялни тъкани, в изцяло възобновяване на анатомичните структури, а освен на функционалността, както беше, когато бях млад ортопед и много неща трябваше да ги вършим. Повече развиването е в технологиите към анатомичните структури и естествено усвояването на тези технологии.
Тоест, може опазването на здравето да бъде съвременно и налично?
То опазването на здравето би трябвало да е съвременно и налично, тъй като без развиване на технологиите, както във всяка една сфера от нашия живот, няма по какъв начин да прогресираме и да отговаряме на условията на хората. Имам една дребна преживелица в спорта, който практикувам голф, играхме с един доста деен човек, играеше прелестно, освен техниката му беше добра, а и издръжливостта и най-после се заговорихме на какъв брой години е, и като ми сподели, че е на 88 нямаше по какъв начин да допускам, само че е реалност. Тоест, дългия живот би трябвало да е деен и обвързван с практикуване на обичаните си занимания и това може медицината, естествено, доста да помогне.
И несъмнено със здравословно хранене - спорт и хранене.
Това несъмнено.
С план за нов рамков догово персоналните лекари ще са длъжни да съветват пациентите си единствено в работно време. Как гледате вие на тази смяна? Тоест персоналните лекари към този момент няма да имат задължението да оповестяват мобилните си телефони, с цел да бъдат търсени когато и да е.
Това е проблем, който преди 15 години се реши в Германия по същия метод. И там защото работещ в клиника по ортопедия бях длъжен да давам общо медицински наряди, да заменявам сътрудниците, с цел да може те да си почиват. И беше доста неприятно вечер в 2 часа да ти се обадят по телефона и да каже някой “Имам 37,2 градуса температура, какво да върша? " И поради това, с решение на медицински комисии и така нататък лекарски съюзи, се сътвориха центрове, сходни на тези незабавни медицински центрове, само че единствено за активност, обвързвана с джипи.
Всеки един регион има един телефон на който вие може да се обадите и той непосредствено се редиректира на лекаря, който има сега дежурство. Това е, съгласно мен безусловно вярно, не можете да очаквате от един човек 24 часа, 7 дни в седмицата той да е на вашите услуги. Няма значение от заплащането, тук става въпрос, както и първоначално споделих, за персонален живот. Заради това загубата на млади лекари и не настояването да работи един човек е едно от тези неща.
Личният живот на лекаря свършва сега, в който вземеш тапия и тръгнеш към специализация. Там нито семейството е значима, нито децата, там е значимо да направиш специализация, което доста хора не желаят да го вършат желаят да си живеят персоналния живот. По този метод се усилва опцията на лекаря да има персонален живот, само че не се понижава значимостта на пациента да търси доктор. Може би това ще би трябвало да се промени в българската система. Да има спомагателни телефони към незабавната помощ, които да са свързани единствено с услугата 24-часово дежурство на дженерал практисър. Да има телефони, които ще бъдат редиректирани към съответния доктор, който ще има дежурство. И това нещо би трябвало доста добре да се обмисли, тъй като работи прелестно в Германия. В началото, аз като започнах като млад доктор беше доста тежко. Сега сега има си дежурни лекари, те си знаят два пъти месечно са, това не е никакъв проблем.
И за край на нашия диалог, повече ви даде или повече ви взе лекарската специалност?
Аз нищо друго няма да стана в този живот.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ