Евростатат: Държавният дълг на България расте, но остава сред най-ниските в Европа
В края на третото тримесечие на 2025 година съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната (EA20) възлиза на 88,5%, което е нарастване спрямо 88,2% в края на второто тримесечие на 2025 година В Европейски Съюз съотношението също се е нараснало от 81,9% на 82,1%. Това демонстрират данните на Евростат, представени от ФОКУС .
В съпоставяне с третото тримесечие на 2024 година съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се е нараснало както в еврозоната (от 87,7% на 88,5%), по този начин и в Европейски Съюз (от 81,3% на 82,1%).
В края на третото тримесечие на 2025 година държавният дълг се състои от 84,2% дългови скъпи бумаги в еврозоната и 83,6% в Европейски Съюз, 13,3% заеми в еврозоната и 13,9% в Европейски Съюз и 2,6% валута и депозити в еврозоната и 2,5% в Европейски Съюз.
Поради присъединяване на държавните управления на страните членки на Европейски Съюз в отпущането на заеми на избрани страни членки, се разгласяват и тримесечни данни за междуправителственото кредитиране (МПК). МПК като % от Брутният вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2025 година е 1,4% в еврозоната и 1,2% в Европейски Съюз.
Държавен дълг в края на третото тримесечие на 2025 година по страни членки
Най-високите съотношения на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2025 година са регистрирани в Гърция (149,7%), Италия (137,8%), Франция (117,7%), Белгия (107,1%) и Испания (103,2%), а най-ниските съотношения са регистрирани в Естония (22,9%), Люксембург (27,9%), България (28,4%) и Дания (29,7%).
В съпоставяне с второто тримесечие на 2025 година, единадесет страни членки са записали нарастване на съотношението си дълг/БВП в края на третото тримесечие на 2025 година, а шестнадесет са записали понижение.
Най-голямо нарастване на съотношението е следено в Люксембург (+2,6 процентни пункта), България (+2,1 процентни пункта ), Франция (+1,8 процентни пункта), Литва и Румъния (и двете +1,6 процентни пункта) и Австрия (+1,5 процентни пункта). Най-голямо понижение е записано в Латвия (-2,9 процентни пункта), Гърция (-2,2 процентни пункта), Словения и Финландия (и двете -1,7 процентни пункта).
В съпоставяне с третото тримесечие на 2024 година, шестнадесет страни членки са записали нарастване на съотношението си на дълга към Брутният вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2025 година, а единадесет страни членки са записали понижение.
Най-голямо нарастване на съотношението е записано в Румъния (+5,5 процентни пункта), Полша (+5,0 процентни пункта), Финландия (+4,7 процентни пункта), България (+4,1 процентни пункта) и Франция (+4,0 процентни пункта). Най-голямо понижение е следено в Гърция (-8,9 процентни пункта), Ирландия (-7,1 процентни пункта), Кипър (-6,1 процентни пункта), Дания (-3,1 процентни пункта) и Латвия (-2,3 процентни пункта).
В съпоставяне с третото тримесечие на 2024 година съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се е нараснало както в еврозоната (от 87,7% на 88,5%), по този начин и в Европейски Съюз (от 81,3% на 82,1%).
В края на третото тримесечие на 2025 година държавният дълг се състои от 84,2% дългови скъпи бумаги в еврозоната и 83,6% в Европейски Съюз, 13,3% заеми в еврозоната и 13,9% в Европейски Съюз и 2,6% валута и депозити в еврозоната и 2,5% в Европейски Съюз.
Поради присъединяване на държавните управления на страните членки на Европейски Съюз в отпущането на заеми на избрани страни членки, се разгласяват и тримесечни данни за междуправителственото кредитиране (МПК). МПК като % от Брутният вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2025 година е 1,4% в еврозоната и 1,2% в Европейски Съюз.
Държавен дълг в края на третото тримесечие на 2025 година по страни членки
Най-високите съотношения на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2025 година са регистрирани в Гърция (149,7%), Италия (137,8%), Франция (117,7%), Белгия (107,1%) и Испания (103,2%), а най-ниските съотношения са регистрирани в Естония (22,9%), Люксембург (27,9%), България (28,4%) и Дания (29,7%).
В съпоставяне с второто тримесечие на 2025 година, единадесет страни членки са записали нарастване на съотношението си дълг/БВП в края на третото тримесечие на 2025 година, а шестнадесет са записали понижение.
Най-голямо нарастване на съотношението е следено в Люксембург (+2,6 процентни пункта), България (+2,1 процентни пункта ), Франция (+1,8 процентни пункта), Литва и Румъния (и двете +1,6 процентни пункта) и Австрия (+1,5 процентни пункта). Най-голямо понижение е записано в Латвия (-2,9 процентни пункта), Гърция (-2,2 процентни пункта), Словения и Финландия (и двете -1,7 процентни пункта).
В съпоставяне с третото тримесечие на 2024 година, шестнадесет страни членки са записали нарастване на съотношението си на дълга към Брутният вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2025 година, а единадесет страни членки са записали понижение.
Най-голямо нарастване на съотношението е записано в Румъния (+5,5 процентни пункта), Полша (+5,0 процентни пункта), Финландия (+4,7 процентни пункта), България (+4,1 процентни пункта) и Франция (+4,0 процентни пункта). Най-голямо понижение е следено в Гърция (-8,9 процентни пункта), Ирландия (-7,1 процентни пункта), Кипър (-6,1 процентни пункта), Дания (-3,1 процентни пункта) и Латвия (-2,3 процентни пункта).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ