20 години остава неразкрито убийството на бургаски бизнесмен, близък на Антон Клюна
Той е засипан с дъжд от патрони измежду бял ден пред Билла
Показно ликвидиране на бургаски предприемач към този момент 20 години остава неразкрито. И надали в миналото ще станат известни поръчителите и изпълнителите му. То е осъществено измежду бял ден, пред очите на десетки хора на паркинга пред хипермаркет „ Билла “ в кв. „ Лагера “ в София. Килърите изстрелват не един и два патрона, а цялостен дъжд от олово в тялото жертвата.
Денят е 14 юни 2004 година Въпреки, че е понеделник, паркингът пред „ Билла “ е цялостен. Часът е 15.45. С цялостна торба към джипа си „ Тойота Ленд Круизер “, паркиран на метри от входа, върви и 36-годишният Петър Илиев – Пешо Кучето. Мъжът е едва познат отвън подземния свят, само че добре прочут в ъндърграунда като персонален телохранител на Антон Милтенов – Клюна. Преди да стигне до автомобила си, към него се доближават двама мъже. Убийците стрелят със заглушители и никой не чува нищо. След това умерено се качват на черен „ Фолксваген голф “ и потеглят. Според очевидци, жертвата се е свлякла на земята и хората в близост помислили, че на мъжа му е прилошало. Притичват няколко души да му оказват помощ и виждат, че отвред шурти кръв. По-късно специалисти ще открият, че в тялото на Кучето са попаднали 20 патрона.
Охранители на хипермаркета звънят в полицията и паркингът се изпълва с униформени и цивилни ченгета. На мястото идва и топполицаят Ботьо Ботев. Пешо Кучето е прочут на криминалистите, само че никой не чака такова брутално ликвидиране, тъй като той не е знаково име в подземния свят.
Петър Илиев е от Бургас, само че съвсем 10 години живее в столицата. Още в родния си град се върти около представители на силови групировки и най-вече около несебърския необут Димитър Желязков - Очите, който отговарял за региона на групировката ВИС по Черноморието. Интересите на Кучето обаче не са единствено в Бургаско. Той поддържа положителни контакти и с Йордан Тонов - Данчо Пръча, който управлява наркомрежата във Врачанско и Русенско. Илиев постоянно прескача до родния си Бургас и това не е единствено от носталгия. Той е един от най-приближените хора на Константин Димитров – Косьо Самоковеца и съгласно оперативна информация движи контрабандните му канали през пристанищата в Бургас и Варна, през които върви и дрога.
След убийството на Самоковеца в края на 2003 година в Холандия Кучето продължава да работи за Антон Милтенов-Клюна, който е шарлатанин и се афишира за негов правоприемник. Според клюки в ъндърграунда, Клюна поръчва на Кучето да замине за Бургас в края на май 2004 година, с цел да се свърже с Митьо Очите, който познава чудесно. Клюна желал да превземе наркоканалите по Южното Черноморие, преди този момент да са създали други кандидати, доближени на водача на висаджиите Георги Илиев. Мисията на Кучето обаче удря на камък – никой от местните наркобосове не е податлив да работи за Клюна, а основаването на нова наркомрежа в района е невероятно.
Пешо Кучето е бил следен от антимафиоти по отношение на контрабандните канали на Самоковеца, само че за него няма нищо черно на бяло. И това е обяснимо. За Самковеца в края на 90-те работят чиновници на ГДБОП и други структури в Министерство на вътрешните работи, които освен подсигуряват, че няма да попадне зад решетките, само че и му разчистват пътя от съперници. Това обаче не избавя Косьо от патроните в Амстердам. След гибелта му стават разбърквания и всеки лапа частите, които докопа. В раздробените контрабандни структури след гибелта на Самоковеца последователно стартират да влизат нови играчи, а старите стават съперници и даже врагове.
Клюна и Кучето са единствено едни от многото наследници на Самоковеца. Още приживе той разпределя „ бизнеса “ сред неговите доближени. Цецо Хафти поема дубайското карго, Ники Пилето се занимава с китайското и турското. Клюна държи опиатите, Пешо Кучето е отговорник по китайски артикули, захарни произведения и ядки, а Ирина Митева - Дебелата и доста други известни играчи в сектора, като Тони Виетнамеца, Здравко Прокурора, Чао и други, заемат своите позиции по останалите стопански посоки.
Полицаи са безапелационни, че Кучето не е бил забъркан в трафика и разпределението на опиати, само че е заел страната на Клюна и за това е платил с живота си. След една година – през лятото на 2005 година е премахнат и Клюна.
Официално Петър Илиев бил най-обикновен предприемач, притежател на две компании - „ Мариет - 93 “ и „ Фъсан “, в които миноритарни съдружници му били надлежно - Руска Костадинова Петкова и турчинът Бахаръд Баадатлъ. Според правосъдните регистрации, сдруженията му не блестят с нищо изключително. Първото се занимава с импресарска и рекламна активност, с щемпел и предпечат, както и със строителство. Втората компания търгувала с вносни първични материали, модифицирани и сушени плодове, зеленчуци и ядки. До 1998 година в нея съдружник бил и Станислав Стоянов Нешев, сътрудник със притежателите на Бургаска лизингова кредитна компания, откъдето Илиев най-вероятно е взел първокласния си джип „ Тойота Ланд Крузер “. В подземния свят обаче знаели, че без да е класическа мутра, идваща от спортните среди, Кучето е бил почитан от знаковите имена в групировките, тъй като бил извънредно прецизен и държал на думата си. Прякорът Кучето идвал оттова, че е правилен до дъно, в това число и не на точните хора.
Източник: в. Труд
Показно ликвидиране на бургаски предприемач към този момент 20 години остава неразкрито. И надали в миналото ще станат известни поръчителите и изпълнителите му. То е осъществено измежду бял ден, пред очите на десетки хора на паркинга пред хипермаркет „ Билла “ в кв. „ Лагера “ в София. Килърите изстрелват не един и два патрона, а цялостен дъжд от олово в тялото жертвата.
Денят е 14 юни 2004 година Въпреки, че е понеделник, паркингът пред „ Билла “ е цялостен. Часът е 15.45. С цялостна торба към джипа си „ Тойота Ленд Круизер “, паркиран на метри от входа, върви и 36-годишният Петър Илиев – Пешо Кучето. Мъжът е едва познат отвън подземния свят, само че добре прочут в ъндърграунда като персонален телохранител на Антон Милтенов – Клюна. Преди да стигне до автомобила си, към него се доближават двама мъже. Убийците стрелят със заглушители и никой не чува нищо. След това умерено се качват на черен „ Фолксваген голф “ и потеглят. Според очевидци, жертвата се е свлякла на земята и хората в близост помислили, че на мъжа му е прилошало. Притичват няколко души да му оказват помощ и виждат, че отвред шурти кръв. По-късно специалисти ще открият, че в тялото на Кучето са попаднали 20 патрона.
Охранители на хипермаркета звънят в полицията и паркингът се изпълва с униформени и цивилни ченгета. На мястото идва и топполицаят Ботьо Ботев. Пешо Кучето е прочут на криминалистите, само че никой не чака такова брутално ликвидиране, тъй като той не е знаково име в подземния свят.
Петър Илиев е от Бургас, само че съвсем 10 години живее в столицата. Още в родния си град се върти около представители на силови групировки и най-вече около несебърския необут Димитър Желязков - Очите, който отговарял за региона на групировката ВИС по Черноморието. Интересите на Кучето обаче не са единствено в Бургаско. Той поддържа положителни контакти и с Йордан Тонов - Данчо Пръча, който управлява наркомрежата във Врачанско и Русенско. Илиев постоянно прескача до родния си Бургас и това не е единствено от носталгия. Той е един от най-приближените хора на Константин Димитров – Косьо Самоковеца и съгласно оперативна информация движи контрабандните му канали през пристанищата в Бургас и Варна, през които върви и дрога.
След убийството на Самоковеца в края на 2003 година в Холандия Кучето продължава да работи за Антон Милтенов-Клюна, който е шарлатанин и се афишира за негов правоприемник. Според клюки в ъндърграунда, Клюна поръчва на Кучето да замине за Бургас в края на май 2004 година, с цел да се свърже с Митьо Очите, който познава чудесно. Клюна желал да превземе наркоканалите по Южното Черноморие, преди този момент да са създали други кандидати, доближени на водача на висаджиите Георги Илиев. Мисията на Кучето обаче удря на камък – никой от местните наркобосове не е податлив да работи за Клюна, а основаването на нова наркомрежа в района е невероятно.
Пешо Кучето е бил следен от антимафиоти по отношение на контрабандните канали на Самоковеца, само че за него няма нищо черно на бяло. И това е обяснимо. За Самковеца в края на 90-те работят чиновници на ГДБОП и други структури в Министерство на вътрешните работи, които освен подсигуряват, че няма да попадне зад решетките, само че и му разчистват пътя от съперници. Това обаче не избавя Косьо от патроните в Амстердам. След гибелта му стават разбърквания и всеки лапа частите, които докопа. В раздробените контрабандни структури след гибелта на Самоковеца последователно стартират да влизат нови играчи, а старите стават съперници и даже врагове.
Клюна и Кучето са единствено едни от многото наследници на Самоковеца. Още приживе той разпределя „ бизнеса “ сред неговите доближени. Цецо Хафти поема дубайското карго, Ники Пилето се занимава с китайското и турското. Клюна държи опиатите, Пешо Кучето е отговорник по китайски артикули, захарни произведения и ядки, а Ирина Митева - Дебелата и доста други известни играчи в сектора, като Тони Виетнамеца, Здравко Прокурора, Чао и други, заемат своите позиции по останалите стопански посоки.
Полицаи са безапелационни, че Кучето не е бил забъркан в трафика и разпределението на опиати, само че е заел страната на Клюна и за това е платил с живота си. След една година – през лятото на 2005 година е премахнат и Клюна.
Официално Петър Илиев бил най-обикновен предприемач, притежател на две компании - „ Мариет - 93 “ и „ Фъсан “, в които миноритарни съдружници му били надлежно - Руска Костадинова Петкова и турчинът Бахаръд Баадатлъ. Според правосъдните регистрации, сдруженията му не блестят с нищо изключително. Първото се занимава с импресарска и рекламна активност, с щемпел и предпечат, както и със строителство. Втората компания търгувала с вносни първични материали, модифицирани и сушени плодове, зеленчуци и ядки. До 1998 година в нея съдружник бил и Станислав Стоянов Нешев, сътрудник със притежателите на Бургаска лизингова кредитна компания, откъдето Илиев най-вероятно е взел първокласния си джип „ Тойота Ланд Крузер “. В подземния свят обаче знаели, че без да е класическа мутра, идваща от спортните среди, Кучето е бил почитан от знаковите имена в групировките, тъй като бил извънредно прецизен и държал на думата си. Прякорът Кучето идвал оттова, че е правилен до дъно, в това число и не на точните хора.
Източник: в. Труд
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ