От Сретен Йосич до Калгари: Историята на шериф Борис
Той е заловил един от най-големите балкански ганстери, а през днешния ден той е рисково близо до най-лукавите нарушители в Канада. Колко дълъг може да бъде пътят от Велинград до поста на шериф на Калгари ни споделя Борис Тодев.
„ В живота си не съм взел в никакъв случай един цент рушвет. Никога не съм излъгал, не съм се корумпирал и за мен излизането, напускането на България по този метод беше единственият късмет да запазя тези мои полезности и по едно и също време да работя работата, която обичам”, признава той.
Роден е във Велинград. Винаги е имал една фантазия – да бъде служител на реда. Влиза в системата на Министерство на вътрешните работи на 22. Скоро по-късно го наемат в звеното на Интерпол в България.Там работи интензивно в битката против трафика на хора и по издирването на най-опасните нарушители.
„ Отделяха се доста съществени пари, полагаха се доста старания на държавно и интернационално равнище. Това беше в интервала на присъединение на България към Европейски Съюз. И аз съм доста горделив, че аз и моите сътрудници постигнахме едни много положителни резултати”, споделя Борис.
Да заловиш най - рисковия жив сърбин
Сретен Йосич, по прякора Йоца Амстердама, е най-големият балкански наркобос и най-опасният жив сърбин. През 2002 година е зрелищно задържан в София, където живеел под непозната идентичност. В акцията по залавянето и излъченото му заслуга има и Борис.
Като сътрудник на Интерпол сътрудничи с непознатите бюра за сигурност по случая: „ Почти се стигна до конфликт сред две служби, тъй като нямаше задоволително връзка, верен продан на данни и това можеше да изиграе една доста неприятна шега”.
Снимка: bTV
С времето еуфорията от добре свършената работа отстъпва място на действителността: „ Никой от нас не отива в полицията поради пари. Но въпреки всичко служителят на реда би трябвало да има статут най-малкото, с цел да бъде самостоятелен и да си прави работата Според мен по това време ние нямахме никакъв статут. Виждах някои процеси, които по този начин у мен будеха доста съществено безпокойствие: на възстановяване на остарели практики, лица в службите на Министерство на вътрешните работи от времето на комунизма, остарели бит, манталитет”.
Дестинация : Канада
Така взема решение да замине оттатък Океана. В Канада. Започва работа като охранител в болница в Отава. А година по-късно охранява летището в Калгари. Градът е с размерите на София. Там живеят над 1,6 млн. души. Около 800 от тях - българи.
Като всяко начало, и това е мъчно: „ Учех езика доста настойчиво. Терминологията и това беше един подобен временен, доста сложен за мен интервал. Ниско възнаграждение, определяне, привикване с страната, с обичаите...”.
Снимка: bTV
Борис не оставя фантазията си да бъде служител на реда. Явява се на конкурс в локалния департамент на шерифите. Назначават го в отдел за конвой на високорискови нарушители.
Носи значката си с горделивост, само че и с огромна отговорност: „ Този бадж ти го връчва един шеф с доста пагони на рамото, който ти споделя по този начин: „ Това е власт, която ти се дава от народа и тази власт е за народа”. Тоест вие няма да служите на някаква тайфа самозабравили се бандити горе, а ще служите на хората”.
11 години по-късно, тези думи отекват в съзнанието му. Не по този метод се гледа на специалността „ полицай” в България, счита той: „ В България за жалост полицията се възприема към момента като инструмент на репресивната власт. Хората се опасяват от служителите на реда. Имат по-скоро отрицателно отношение. Там е тъкмо противоположното. Полицаят е човек, на който ти знаеш, че можеш да се обърнеш към него за всяко нещо.
Не споделям, че всички служители на реда са корумпирани в България. Има доста, доста съзнателни хора, които страдат всеки ден, единствено и единствено да си правят работата, само че това е един доста дребен процент”.
Като шериф диша във врата на най-опасните нарушители в Канада. Ескортирал е по въздух десетки. А рисковете дебнат отвред.
Снимка: bTV
За шанс в никакъв случай не се разделя с един амулет: „ Това е една наша значка. Полицаите на запад по принцип имаме по този начин една лека задявка, в случай че се засечем в бар и аз показва този амулет на сътрудник – това се споделя challenge coin. Той би трябвало да ми сложи неговата до моята и сме ок. Ако той липсва, няма я неговата, ми купува бира и обратното”.
След дни Борис още веднъж отлита за Канада. Път назад към България на този стадий не вижда: „ Все се надявах по този начин тайничко аз да съм сбъркал и нещата тука да се оправят, само че за жалост не го виждам в момента”.
„ В живота си не съм взел в никакъв случай един цент рушвет. Никога не съм излъгал, не съм се корумпирал и за мен излизането, напускането на България по този метод беше единственият късмет да запазя тези мои полезности и по едно и също време да работя работата, която обичам”, признава той.
Роден е във Велинград. Винаги е имал една фантазия – да бъде служител на реда. Влиза в системата на Министерство на вътрешните работи на 22. Скоро по-късно го наемат в звеното на Интерпол в България.Там работи интензивно в битката против трафика на хора и по издирването на най-опасните нарушители.
„ Отделяха се доста съществени пари, полагаха се доста старания на държавно и интернационално равнище. Това беше в интервала на присъединение на България към Европейски Съюз. И аз съм доста горделив, че аз и моите сътрудници постигнахме едни много положителни резултати”, споделя Борис.
Да заловиш най - рисковия жив сърбин
Сретен Йосич, по прякора Йоца Амстердама, е най-големият балкански наркобос и най-опасният жив сърбин. През 2002 година е зрелищно задържан в София, където живеел под непозната идентичност. В акцията по залавянето и излъченото му заслуга има и Борис.
Като сътрудник на Интерпол сътрудничи с непознатите бюра за сигурност по случая: „ Почти се стигна до конфликт сред две служби, тъй като нямаше задоволително връзка, верен продан на данни и това можеше да изиграе една доста неприятна шега”.
Снимка: bTV
С времето еуфорията от добре свършената работа отстъпва място на действителността: „ Никой от нас не отива в полицията поради пари. Но въпреки всичко служителят на реда би трябвало да има статут най-малкото, с цел да бъде самостоятелен и да си прави работата Според мен по това време ние нямахме никакъв статут. Виждах някои процеси, които по този начин у мен будеха доста съществено безпокойствие: на възстановяване на остарели практики, лица в службите на Министерство на вътрешните работи от времето на комунизма, остарели бит, манталитет”.
Дестинация : Канада
Така взема решение да замине оттатък Океана. В Канада. Започва работа като охранител в болница в Отава. А година по-късно охранява летището в Калгари. Градът е с размерите на София. Там живеят над 1,6 млн. души. Около 800 от тях - българи.
Като всяко начало, и това е мъчно: „ Учех езика доста настойчиво. Терминологията и това беше един подобен временен, доста сложен за мен интервал. Ниско възнаграждение, определяне, привикване с страната, с обичаите...”.
Снимка: bTV
Борис не оставя фантазията си да бъде служител на реда. Явява се на конкурс в локалния департамент на шерифите. Назначават го в отдел за конвой на високорискови нарушители.
Носи значката си с горделивост, само че и с огромна отговорност: „ Този бадж ти го връчва един шеф с доста пагони на рамото, който ти споделя по този начин: „ Това е власт, която ти се дава от народа и тази власт е за народа”. Тоест вие няма да служите на някаква тайфа самозабравили се бандити горе, а ще служите на хората”.
11 години по-късно, тези думи отекват в съзнанието му. Не по този метод се гледа на специалността „ полицай” в България, счита той: „ В България за жалост полицията се възприема към момента като инструмент на репресивната власт. Хората се опасяват от служителите на реда. Имат по-скоро отрицателно отношение. Там е тъкмо противоположното. Полицаят е човек, на който ти знаеш, че можеш да се обърнеш към него за всяко нещо.
Не споделям, че всички служители на реда са корумпирани в България. Има доста, доста съзнателни хора, които страдат всеки ден, единствено и единствено да си правят работата, само че това е един доста дребен процент”.
Като шериф диша във врата на най-опасните нарушители в Канада. Ескортирал е по въздух десетки. А рисковете дебнат отвред.
Снимка: bTV
За шанс в никакъв случай не се разделя с един амулет: „ Това е една наша значка. Полицаите на запад по принцип имаме по този начин една лека задявка, в случай че се засечем в бар и аз показва този амулет на сътрудник – това се споделя challenge coin. Той би трябвало да ми сложи неговата до моята и сме ок. Ако той липсва, няма я неговата, ми купува бира и обратното”.
След дни Борис още веднъж отлита за Канада. Път назад към България на този стадий не вижда: „ Все се надявах по този начин тайничко аз да съм сбъркал и нещата тука да се оправят, само че за жалост не го виждам в момента”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ