Йордан Д. Радичков, който не се страхува да носи тежестта на името на дядо си
Той е внук на един от класиците на българската литература. Отдаден е на задачата да издаде събраните му съчинения и да поддържа жив интереса на младите генерации към него. Сам към този момент има зад тила си четири сборника с разкази. И за поредна година е уредник на събитието „ Януари – месец на Радичков “.
„ Човек не всеки път е там, където е капата му “ – тази крилата фраза на Йордан Радичков , подбрана дружно с няколко други, краси спирка на в Пловдив този месец. И основава положително въодушевление на пасажерите, само че и неизбежно ги замисля. По самородния метод, по който по този начин ловко го прави и творчеството на огромния български създател.
Инициативата е на внука на писателя, който носи неговото име и фамилия – Йордан Димитров Радичков . И е една дребна част от протичащия в Пловдив „ Януари – месец на Радичков “, на който той за поредна година е уредник.
По време на събитието сред 12 и 26 януари към този момент бяха прожектирани, свързани с творчеството на класика на българската литература, имаше галерия с непоказвани до момента оригинали на илюстрации на Йордан Радичков, бяха изнесени две лекции от проф. Инна Пелева върху многоликото творчество на създателя, а край на програмата ще сложи спектакълът на Катя Петрова в Куклен спектакъл Пловдив на 26 януари.
Тази година Дани Радичков , както го назовават приятелите му, отбелязва и един необикновен мотив за празник по време на месеца, отдаден на дядо му – издаването на последния 12-ти том на събраните съчинения на огромния публицист. Мисия, с която издателство „ Нике “, на което той е шеф, се занимава още от 2009 година насам.
Такъв вид академично издание на цялото творчество на Радичков не е правено в България повече от 25 години, като концепцията на издателството е да показа цялото благосъстояние и развиване на търсенията на създателя във връзка с крайната форма на текстовете му.
За Дани Радичков обаче с издаването на последния том от събраните съчинения на дядо му, дългът му към него не завършва.
„ Работата по литературното завещание на Йордан Радичков е безкрайна “, сподели той пред Свободна Европа. „ Събирането на 12 тома творчество лиши повече от 12 години. Автор, който е стъпил в полето на литературата, театъра, киното; създател, който е оставил толкоз ярка и дълбока диря след себе си; създател, който продължава да е толкоз настоящ и необходим на нашето време е една цяла независима галактика, която в никакъв случай не можеш да обходиш до дъно, та работата занапред следва. “
Всеотдайността на Дани Радичков към творчеството на именития му дядо наподобява още по-достойна за почитание и заради обстоятелството, че самия той е създател и публицист. И някак съумява паралелно с изпълняването на фамилния дълг да реализира и свои лични литературни триумфи.
През лятото на 2022 година издава своя четвърти алманах с разкази „ Навалица! Или 25 часа в град София “ (ИК „ Жанет 45 “). Иначе през 2015 година, когато е единствено на 26, излиза дебютната му книга „ Малка човешка мелодия “. Още на другата година следва вторият му алманах „ Игра на гъски “, а през 2018 година излиза и третият - „ Двеста коли за спешна помощ на час “. През 2019 година издава на немски език книгата си „ Leben, wo bist du? “ („ Живот, къде си? “).
Йордан Д. Радичков е притежател на интернационалната премия за пай роман Ubud Writers and Readers Festival през 2013 година, а през 2019 година е почетен с първа премия за описа „ Кучешки живот “ в състезанието за пай роман на млади писатели „ Рашко Сугарев “, проведен от Националния дарителски фонд „ 13 века България “.
Очевидно Дани Радичков някак съумява да си проправи и самичък път в литературното занятие. Макар името на именития му дядо, безусловно напълно същото като неговото, да го съпътства неизбежно – което от време на време оказва помощ, само че и от време на време пречи. Само наследниците на огромни имена в науката и изкуството знаят каква тежест и отговорност носи връзката им с от дълго време потвърдения престиж на предшественика им.
Накрая взех решение, че няма за какво да се укривам и през този жест да приема своето име с всички подводни камъни, което то носиЙордан Д. Радичков, публицист
„ Не съм избирал самичък името си, по този начин се споделям и се посъветвах с най-висшата инстанция преди да издам първия си алманах - посъветвах се с библиотекарите. Те ми обърнаха внимание, че официално би трябвало да отделя името си с едно " Д ". За момент ми хрумна, че мога да се подписвам и с името Статулов - семейството на другия ми дядо, фамилия, която ми се коства доста красива. Накрая взех решение, че няма за какво да се укривам и през този жест да приема своето име с всички подводни камъни, което то носи “, споделя Дани Радичков.
Според него е въпрос на усещане дали гледаш на фигурите в огромното изкуство като на сянка или на слънчеви лъчи. По думите му всяко изкуство има своите компликации и е въпрос на обич и въпрос на работа да го създаваш. А когато създателят изпитва отдаденост, любознание и възприятие за независимост, няма никакво значение какво е името му.
И въпреки всичко съчетаването на работата по голямото завещание, оставено от именития му дядо, и личните му юношески търсения в писането, са оформили едно характерно отношение у Йордан Д. Радичков към актуалните български създатели.
Не можеш да си публицист, без да си човекЙордан Д. Радичков, публицист
„ Ценя най-вече любопитните писатели, писателите, които преди всичко възприемат себе си като хора, не като писатели. Защото не можеш да си публицист, без да си човек “, споделя той.
На въпроса дали вижда измежду сегашните писатели бъдещи български класици, той дава отговор, че обича да обръща внимание на тези, които не са под светлините на прожекторите. Сред имената, които би отличил, изрежда Валери Валериев , Радослав Чичев , ghostdog , Боян Крачолов и „ един от обичаните ми писатели, който смятам за актуален класик “ - Данила Стоянова .
„ За всички нас, останалите - времето ще оплеви нужното и ще остави единствено това, което носи в себе си непреходността “, споделя той.
„ Човек не всеки път е там, където е капата му “ – тази крилата фраза на Йордан Радичков , подбрана дружно с няколко други, краси спирка на в Пловдив този месец. И основава положително въодушевление на пасажерите, само че и неизбежно ги замисля. По самородния метод, по който по този начин ловко го прави и творчеството на огромния български създател.
Инициативата е на внука на писателя, който носи неговото име и фамилия – Йордан Димитров Радичков . И е една дребна част от протичащия в Пловдив „ Януари – месец на Радичков “, на който той за поредна година е уредник.
По време на събитието сред 12 и 26 януари към този момент бяха прожектирани, свързани с творчеството на класика на българската литература, имаше галерия с непоказвани до момента оригинали на илюстрации на Йордан Радичков, бяха изнесени две лекции от проф. Инна Пелева върху многоликото творчество на създателя, а край на програмата ще сложи спектакълът на Катя Петрова в Куклен спектакъл Пловдив на 26 януари.
Тази година Дани Радичков , както го назовават приятелите му, отбелязва и един необикновен мотив за празник по време на месеца, отдаден на дядо му – издаването на последния 12-ти том на събраните съчинения на огромния публицист. Мисия, с която издателство „ Нике “, на което той е шеф, се занимава още от 2009 година насам.
Такъв вид академично издание на цялото творчество на Радичков не е правено в България повече от 25 години, като концепцията на издателството е да показа цялото благосъстояние и развиване на търсенията на създателя във връзка с крайната форма на текстовете му.
За Дани Радичков обаче с издаването на последния том от събраните съчинения на дядо му, дългът му към него не завършва.
„ Работата по литературното завещание на Йордан Радичков е безкрайна “, сподели той пред Свободна Европа. „ Събирането на 12 тома творчество лиши повече от 12 години. Автор, който е стъпил в полето на литературата, театъра, киното; създател, който е оставил толкоз ярка и дълбока диря след себе си; създател, който продължава да е толкоз настоящ и необходим на нашето време е една цяла независима галактика, която в никакъв случай не можеш да обходиш до дъно, та работата занапред следва. “
Всеотдайността на Дани Радичков към творчеството на именития му дядо наподобява още по-достойна за почитание и заради обстоятелството, че самия той е създател и публицист. И някак съумява паралелно с изпълняването на фамилния дълг да реализира и свои лични литературни триумфи.
През лятото на 2022 година издава своя четвърти алманах с разкази „ Навалица! Или 25 часа в град София “ (ИК „ Жанет 45 “). Иначе през 2015 година, когато е единствено на 26, излиза дебютната му книга „ Малка човешка мелодия “. Още на другата година следва вторият му алманах „ Игра на гъски “, а през 2018 година излиза и третият - „ Двеста коли за спешна помощ на час “. През 2019 година издава на немски език книгата си „ Leben, wo bist du? “ („ Живот, къде си? “).
Йордан Д. Радичков е притежател на интернационалната премия за пай роман Ubud Writers and Readers Festival през 2013 година, а през 2019 година е почетен с първа премия за описа „ Кучешки живот “ в състезанието за пай роман на млади писатели „ Рашко Сугарев “, проведен от Националния дарителски фонд „ 13 века България “.
Очевидно Дани Радичков някак съумява да си проправи и самичък път в литературното занятие. Макар името на именития му дядо, безусловно напълно същото като неговото, да го съпътства неизбежно – което от време на време оказва помощ, само че и от време на време пречи. Само наследниците на огромни имена в науката и изкуството знаят каква тежест и отговорност носи връзката им с от дълго време потвърдения престиж на предшественика им.
Накрая взех решение, че няма за какво да се укривам и през този жест да приема своето име с всички подводни камъни, което то носиЙордан Д. Радичков, публицист
„ Не съм избирал самичък името си, по този начин се споделям и се посъветвах с най-висшата инстанция преди да издам първия си алманах - посъветвах се с библиотекарите. Те ми обърнаха внимание, че официално би трябвало да отделя името си с едно " Д ". За момент ми хрумна, че мога да се подписвам и с името Статулов - семейството на другия ми дядо, фамилия, която ми се коства доста красива. Накрая взех решение, че няма за какво да се укривам и през този жест да приема своето име с всички подводни камъни, което то носи “, споделя Дани Радичков.
Според него е въпрос на усещане дали гледаш на фигурите в огромното изкуство като на сянка или на слънчеви лъчи. По думите му всяко изкуство има своите компликации и е въпрос на обич и въпрос на работа да го създаваш. А когато създателят изпитва отдаденост, любознание и възприятие за независимост, няма никакво значение какво е името му.
И въпреки всичко съчетаването на работата по голямото завещание, оставено от именития му дядо, и личните му юношески търсения в писането, са оформили едно характерно отношение у Йордан Д. Радичков към актуалните български създатели.
Не можеш да си публицист, без да си човекЙордан Д. Радичков, публицист
„ Ценя най-вече любопитните писатели, писателите, които преди всичко възприемат себе си като хора, не като писатели. Защото не можеш да си публицист, без да си човек “, споделя той.
На въпроса дали вижда измежду сегашните писатели бъдещи български класици, той дава отговор, че обича да обръща внимание на тези, които не са под светлините на прожекторите. Сред имената, които би отличил, изрежда Валери Валериев , Радослав Чичев , ghostdog , Боян Крачолов и „ един от обичаните ми писатели, който смятам за актуален класик “ - Данила Стоянова .
„ За всички нас, останалите - времето ще оплеви нужното и ще остави единствено това, което носи в себе си непреходността “, споделя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ