Измамно свободна музика. Веселин Веселинов-Еко в лабиринтите на джаза
Той е Веселин Веселинов-Еко – басист, контрабасист, композитор. Свири за някои от най-известните български актьори и обединения. А българският джаз сигурно му е длъжен. В петък Веселинов получи премията за повсеместен принос към джаза на " Пловдив джаз фест " и е Човек на деня на Свободна Европа.
Той е повсеместен музикант. Басист, контрабасист, само че и композитор. Един от „ Обичайните обвинени “ край Стефан Вълдобрев.
Музиката, която написа, минава доста граници - от джаз през поп до рок. Работил е с имена като Милко Левиев, Теодосий Спасов, Лили Иванова, Дзукеро, Йълдъз Ибрахимова, само че самият той също е име.
Той е Веселин Веселинов-Еко и в петък получи премията за повсеместен принос към джаза на фестивала „ Пловдив джаз фест “. Събитието се организира за девета поредна година и е една от огромните подиуми за джаз в България.
„ Една музика, която към момента не съм проучил добре, само че може би през идващите 50-60 години ще усвоя “, сподели шеговито Веселинов при приемането на премията, като добави, че я посвещава на своя татко.
„ Той беше индивидът, който ми направи първата бас китара в живота “, сподели музикантът.
Именно басът е първата му музикална обич. Много басисти стигат до него чак след китарата, само че не и Еко. В предаването „ Моят плейлист “ на Българска национална телевизия той споделя, че още при първото чуване на бас е схванал, че това ще бъде неговият инструмент.
„ Чух едно парче на Гранд Фънк Рейлроуд - All the Girls in the World Beware!!!, което стартира с една убийствена бас линия. И споделих: „ баща, желая да изсвирвам на това “. Отне време на татко ми да разбере какво е това, което свири в този миг, само че беше в действителност тръпка и от първия ден си споделих: това ще съм аз “, споделя Еко.
Така точно със компетентност бас китара той приключва Националната музикална академия. Впоследствие минава през разнообразни обединения и стилове – част е от „ Подуене Блус Бенд ”, основава групировката „ Зона Ц ” дружно със Стоян Янкулов-Стунджи и Васил Пармаков, джаз групировката „ Инфинити ”, взе участие и в „ Живко Петров трио ” (JP3).
Талантът му му носи голям брой самопризнания, като през 2003 е определен за басист на годината на премиите на БГ радио, а през 2009 година става притежател на премията „ Кристална лира ” за джаз.
Признава обаче, че е имал миг, в който специалността на музиканта за малко стопира да го влече. Това се случва в края на 80-те, когато свири по заведения за хранене.
„ Аз се бях отказал от тези неща. Не ми беше забавна тази специалност и започнах да изучавам химия “, споделя Веселинов.
Тогава обаче се среща с Васил Парамков - джаз пианист, композитор и публицист, дружно с който по-късно основават музика и на който по думите му дължи доста.
„ Той ме направи музикант “, споделя Еко.
През последните години той прибавя към кариерата си и още един план - камерно дуо " Das Weltschmerz DueTT ", което основава с пианиста Милен Кукошаров. Двамата дават начало на плана през 2016 година, защото споделят общо предпочитание – да импровизират върху тематики отвън общоприетия джазов репертоар.
До момента имат два албума, в които интерпретират Шостакович, Чайковски, Пиацола, Ерик Сати, Джон Уилямс и Карлос Гардел, Рахманинов и други, само че включват и свои авторски композиции.
И макар че с изключение на джаза обича и тангото, операта, рока, блуса, най-често го дефинират като джазмен.
„ Джазът е за мен задължаваща независимост, лъжливо свободна музика. На пръв взор можеш да правиш каквото искаш, само че в действителност има ужасно доста правила, които би трябвало да спазваш и се чувстваш като в лабиринт “, споделя самият той пред Радио Велико Търново.
„ Импровизацията, и то джазовата импровизация, е смисълът на тази музика. Правилата, които самичък си определяш с течение на времето, са пъклен доста. Трудно нещо е джазът. “
Той е повсеместен музикант. Басист, контрабасист, само че и композитор. Един от „ Обичайните обвинени “ край Стефан Вълдобрев.
Музиката, която написа, минава доста граници - от джаз през поп до рок. Работил е с имена като Милко Левиев, Теодосий Спасов, Лили Иванова, Дзукеро, Йълдъз Ибрахимова, само че самият той също е име.
Той е Веселин Веселинов-Еко и в петък получи премията за повсеместен принос към джаза на фестивала „ Пловдив джаз фест “. Събитието се организира за девета поредна година и е една от огромните подиуми за джаз в България.
„ Една музика, която към момента не съм проучил добре, само че може би през идващите 50-60 години ще усвоя “, сподели шеговито Веселинов при приемането на премията, като добави, че я посвещава на своя татко.
„ Той беше индивидът, който ми направи първата бас китара в живота “, сподели музикантът.
Именно басът е първата му музикална обич. Много басисти стигат до него чак след китарата, само че не и Еко. В предаването „ Моят плейлист “ на Българска национална телевизия той споделя, че още при първото чуване на бас е схванал, че това ще бъде неговият инструмент.
„ Чух едно парче на Гранд Фънк Рейлроуд - All the Girls in the World Beware!!!, което стартира с една убийствена бас линия. И споделих: „ баща, желая да изсвирвам на това “. Отне време на татко ми да разбере какво е това, което свири в този миг, само че беше в действителност тръпка и от първия ден си споделих: това ще съм аз “, споделя Еко.
Така точно със компетентност бас китара той приключва Националната музикална академия. Впоследствие минава през разнообразни обединения и стилове – част е от „ Подуене Блус Бенд ”, основава групировката „ Зона Ц ” дружно със Стоян Янкулов-Стунджи и Васил Пармаков, джаз групировката „ Инфинити ”, взе участие и в „ Живко Петров трио ” (JP3).
Талантът му му носи голям брой самопризнания, като през 2003 е определен за басист на годината на премиите на БГ радио, а през 2009 година става притежател на премията „ Кристална лира ” за джаз.
Признава обаче, че е имал миг, в който специалността на музиканта за малко стопира да го влече. Това се случва в края на 80-те, когато свири по заведения за хранене.
„ Аз се бях отказал от тези неща. Не ми беше забавна тази специалност и започнах да изучавам химия “, споделя Веселинов.
Тогава обаче се среща с Васил Парамков - джаз пианист, композитор и публицист, дружно с който по-късно основават музика и на който по думите му дължи доста.
„ Той ме направи музикант “, споделя Еко.
През последните години той прибавя към кариерата си и още един план - камерно дуо " Das Weltschmerz DueTT ", което основава с пианиста Милен Кукошаров. Двамата дават начало на плана през 2016 година, защото споделят общо предпочитание – да импровизират върху тематики отвън общоприетия джазов репертоар.
До момента имат два албума, в които интерпретират Шостакович, Чайковски, Пиацола, Ерик Сати, Джон Уилямс и Карлос Гардел, Рахманинов и други, само че включват и свои авторски композиции.
И макар че с изключение на джаза обича и тангото, операта, рока, блуса, най-често го дефинират като джазмен.
„ Джазът е за мен задължаваща независимост, лъжливо свободна музика. На пръв взор можеш да правиш каквото искаш, само че в действителност има ужасно доста правила, които би трябвало да спазваш и се чувстваш като в лабиринт “, споделя самият той пред Радио Велико Търново.
„ Импровизацията, и то джазовата импровизация, е смисълът на тази музика. Правилата, които самичък си определяш с течение на времето, са пъклен доста. Трудно нещо е джазът. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ