Къде си, Халил, дължа извинение на теб и на всички турци
Той е Стоян Марев, роден в Чепеларе през 1952 година. Завършва право в Софийския университет. Мечтата му е да работи като юрист, само че по систематизиране се постанова да стане юрист в цех в Брезник, Пернишко. Той обаче като множеството млади висшисти желае да остане в София. За постигането на тази цел преди време има няколко метода: брак със софиянка, работа в Министерството на защитата или в Министерство на вътрешните работи, за които не е имало условие за жителство, написа.
Така Стоян Марев кандидатства за работа в Министерство на вътрешните работи Самоков – най-близкото до столицата. Кадровикът обаче го натиска най-малко за малко да се върне на работа в родния си край. С обещанието скоро по-късно да се откри в мечтаната от него София.
" Грешната жена си избрал, наша приятелка ще ти намерим "
След всички процедури по назначението обаче го привикват в столицата, където двама мъже организират събеседване с него. Казват ме, че брачната половинка му е щерка на зложелател на народа. Стоян знае, че тъстът му е изключен от Българска комунистическа партия, тъй като негов брат не приел " освобождението " на 9 септември и опитал да избяга през границата. " Да вземеш да я оставиш, ние ще ти намерим наша приятелка ", настоял единият.
" Бях скован и единствено промълвих: " Съжалявам, само че не мога да направя това… " Тогава за пръв път видях формален документ, че чичото на брачната половинка ми Таня дружно с други мъже са убити при опита за бягство на границата с Турция и оставени там ", споделя той. Уточнили, че единствено го предизвикат да видят какъв брой е резистентен морално и душевен. Но той е наясно, че това " осъществяване " е напън да се разведе, " тъй като съм се бил събрал с несъответствуващата жена ".
В последна сметка Стоян Марев не получава работата в Самоков, постановат му да работи в Смолян като следовател по всичко - било то произшествие или каквото разпределят от прокуратурата. Ходи на произшествия, злополуки в мините, изнасилвания, убийства, присвоявания, обири. Най-много му харесват случаите на присвоявания в стопанската сфера. Така се озовава с редица други на 45-дневно образование за следствие на икономически закононарушения в Ленинград (днес Санкт Петербург), Съюз на съветските социалистически републики. Накрая е почетен с картонче за сполучливо приключен курс, което в никакъв случай не е поискано за удостоверение.
Време за гнет и огромни неистини
Така идва времето, когато формалната агитация стартира да приказва за терористични актове, осъществявани от турци. " Бях изтръпнал, не беше за поверие, само че нямаше от кое място другаде да се добере човек до същинската информация. В службата единствено това ни се втълпяваше, разкъсваха ме несъгласия ", с буца в гърлото споделя Стоян. Помнел разказите на бащата на жена си за чудесното спокойно общуване на хората от двата етноса, той бил доста почитан от турците в Кърджали.
След гърмежите в Пловдив през 1984 и на гара Буново през 1985 го привиква шефът на смолянското разследване и му изяснява, че " по отношение на тези събития би трябвало в цялата страна да бъдат изпратени следователи, които да бъдат разполагаем единствено за разпити, другояче Държавна сигурност ще работи по случаите ". Тогава разпитът на обвинен или очевидец се е смятал за профилактиране, един тип психическо влияние. " Наближава Нова година, теб ще те пратим в Кърджали, имаш близки там и ще спиш при тях ", отсякъл следственият шеф.
Инструктаж и профилактика
Стоян идва в Кърджали - без да знае какво тъкмо ще би трябвало да работи. В Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи по през целия ден се играе шах. Един ден го привикват при локалния началник на следствения отдел, а вътре - граждански с посивяла коса и мустаци, очевидно от Държавна сигурност. Инструктажът е следният: " Другарю Марев, с този човек отивате на задача, ти публично си началник на следствена група. Ще извършите претършуване и изземване на доказателства, само че бъди наясно, че същинският шеф е този човек ". Стоян е трябвало да бъде прикритието на служителя на Държавна сигурност, който пък от своя страна го е инструктирал за всяка стъпка от въпросната задача. Пред ръководството ги чака автомобил, с тях е и въоръжен еднообразен от специфичните войски, командирован от Казанлък.
Човекът, който би трябвало да арестуват, по предварителна разследваща информация, е в ресторант " Москва " в съседство с жилищния му блок в градския център. Онзи от Държавна сигурност и двама бойци извеждат мъж с белезници и разгърдена кафява шуба. " Бях шокиран, не беше ми се случвало да вземам участие в арест на граждански с въоръжени бойци. Чудех се дали по този начин би трябвало да става всичко това. Не знаех и за какво е задържан, какво ще търсим в жилището му ", настръхва и през днешния ден някогашният следовател.
Две дребни деца на вратата
Доказателства за вражеска терористична активност би трябвало да намерим, отсякъл мъжът с мустаците от Държавна сигурност. " Качихме се до жилището на индивида – начело Държавна сигурност, зад арестанта с белезниците боец с автомат в гърба му. Вратата се отвори и се появиха две дечица – момиченце на към 7-8 години и едно мъничко момченце. Не мога да не помни очите на тези деца при типа на окования им татко и автомата зад тила му, цялостен живот ме преследват и не мога да се отърся от този спомен ", споделя юристът.
Успял да се изрепчи и да попита единствено за какво е този автомат, опрян в бащата и за какво дечицата би трябвало да гледат това. Настоял оръжието да бъде свалено. И до през днешния ден е уверен, че това за тях е контузия за цялостен живот и надали са не запомнили. Но и за него е същото - въпреки и след толкоз доста години.
Вместо улики – слово за Левски
Бащата пробва да успокои децата, споделя, че " тези чичковци имат малко работа и няма нищо ужасно ". Онзи от Държавна сигурност се концентрира в издирването на доказателства за тероризъм, а боецът зорко бди за неговата сигурност. Натъква се на кафява кутия от обувки върху дрешника, цялостна с бумаги, подава на следователя Стоян ръкописно изписан кариран лист с посвещение на Васил Левски. Вероятно това е възпоменателна тирада за Апостола пред учебното заведение, в което окованият преподавател преподава история.
" Беше следващ потрес за мен – от една страна втълпяваните ни ненавист и негативизъм към турците поради Османската империя, от друга думите на дядо ми, който споделяше " Стояне, турчин да ти е другар ", и в този момент този мирен турчин със словото за Левски… Този ли човек беше терорист, този човек ли трябваше да арестуваме, питах се тогава. А протоколът за изземване на доказателства остана празен ", спомня си Стоян.
И през днешния ден не е не запомнил по какъв начин водят бащата към ръководството и очите на децата му, които като че ли се простят вечно със своя баща. Там на следователя Марев е подредено да организира разпит на арестувания и да разбере къде е бил на две избрани дати, бил ли е на гара Буново или Пловдив тогава, или в случай че не е бил там, какви ги е правил и къде, с цел да се ревизира алибито му. " И като приключиш с това, би трябвало да му връчиш ето тази декларация, в която той персонално да напише какви български имена си избира, заповяда шефът. Не можех да осмисля ставащото, само че отидох в стаята, където седеше задържаният. А когато трябваше да му подам декларацията за автограф, се почувствах грубо виновен, ръката ми трепереше ", признава Марев.
Халил става Алипи " непринудено " след минути
Мъжът го поглежда изцяло умерено в очите и споделя: " Другарю следовател, аз съм си избрал имената и ще ги попълня, с цел да не ти основа проблеми, ти си младеж и бъдещето е пред теб. Виждам, че ти не желаеш да вършиш това, ти очевидно нямаш общо с тази история. Не ми казвай " сбогом ", нас ни готвят за Белене. " Така учителят по история с белезниците Халил Халилов Халилов след минути в онази стая става Алипи Алипиев Алипиев. " Тогава като мълния в главата ми се вряза осъзнаването за издевателството над тези хора, в което бях замесен и аз, без да знам, направиха ни съучастници и мен, и войничето. С какво право сме ги карали да се отрекат от рожденото име, кажи ми по какъв начин се живее с тази мисъл? " И до през днешния ден Стоян Марев не може да се помири.
Когато извели новият Алипи, коридорът бил цялостен с много хора, очевидно прибрани за същата процедура на " профилактирането ", а може би и пред пътя към лагера в Белене.
Къде си, Халил?
В годините по-късно Стоян Марев прави всичко допустимо да открие този човек и да му изиска амнистия, да му сервира извиненията си. Защото се счита за съизвършител в това закононарушение, наречено " Възродителен развой ", което кара към 360 000 души да изоставен наложително родината си.
" Откъдето и да го погледнеш, това беше наказателна принуда против почтени хора, само че тогава презумпцията за невиновност до доказване на виновността не съществуваше. Но в това закононарушение бях замесен аз и още не мога да се примиря, а на процедура съм бил част от репресивния уред. Ние всички изискуем голямо опрощение на тези хора, желая най-малко на децата на Халил да се извиня от сърце и душа, дължа им го ", упорства Стоян Марев от Смолян. Дали той е единственият от тези служби, решил да изиска амнистия?
Опити за извинения, само че не и наказани
На 29 декември 1989 пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия афишира връщането на принудително отнетите имена на турците и мюсюлманите в България. Провежданата от властническия режим на Тодор Живков политика е оповестена за " груба политическа неточност ", при която са били осъществени " извращения на конституционни права на български жители ".
Едва през 2012 година в специфична декларация Народното събрание осъжда опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. Документът е признат със 122 гласа " за ", нито един " срещу " и въпреки всичко трима въздържали се от Българска социалистическа партия. Тогава водачът на ДСБ Иван Костов, по чието предложение се гласоподава документът, показва, че по този начин се дава политическа оценка на едно нездравословно за българското общество и страна събитие с големи отрицателни последствия.
" Българска социалистическа партия имаме историческа виновност пред българските турци за " Възродителния развой " и се извиняваме за това ", сподели година по-късно Сергей Станишев на митинга на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на Орлов мост в София (на 16 ноември 2013 година) и прегърна тогавашния водач на Движение за права и свободи Лютви Местан.
В предновогодишната " Панорама " в края на 2019 журналистът Иван Гарелов, в този момент мъртвец, изиска опрощение от турците за това, че през лятото на 1989 им е навирал микрофона в лицето и е издевателствал над човешкото им злощастие, писа тогава " Свободна Европа ".
През 1998 Иван Костов като министър председател на България сервира извиненията на българската страна пред изселници в турския град Бурса. Но към 24 години по-късно - в края на юни 2022 година - прокуратурата приключва делото за така наречен " Възродителен развой ", услужливо изчакала кончината на последния отговорен за него. И до през днешния ден осъдени няма.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Така Стоян Марев кандидатства за работа в Министерство на вътрешните работи Самоков – най-близкото до столицата. Кадровикът обаче го натиска най-малко за малко да се върне на работа в родния си край. С обещанието скоро по-късно да се откри в мечтаната от него София.
" Грешната жена си избрал, наша приятелка ще ти намерим "
След всички процедури по назначението обаче го привикват в столицата, където двама мъже организират събеседване с него. Казват ме, че брачната половинка му е щерка на зложелател на народа. Стоян знае, че тъстът му е изключен от Българска комунистическа партия, тъй като негов брат не приел " освобождението " на 9 септември и опитал да избяга през границата. " Да вземеш да я оставиш, ние ще ти намерим наша приятелка ", настоял единият.
" Бях скован и единствено промълвих: " Съжалявам, само че не мога да направя това… " Тогава за пръв път видях формален документ, че чичото на брачната половинка ми Таня дружно с други мъже са убити при опита за бягство на границата с Турция и оставени там ", споделя той. Уточнили, че единствено го предизвикат да видят какъв брой е резистентен морално и душевен. Но той е наясно, че това " осъществяване " е напън да се разведе, " тъй като съм се бил събрал с несъответствуващата жена ".
В последна сметка Стоян Марев не получава работата в Самоков, постановат му да работи в Смолян като следовател по всичко - било то произшествие или каквото разпределят от прокуратурата. Ходи на произшествия, злополуки в мините, изнасилвания, убийства, присвоявания, обири. Най-много му харесват случаите на присвоявания в стопанската сфера. Така се озовава с редица други на 45-дневно образование за следствие на икономически закононарушения в Ленинград (днес Санкт Петербург), Съюз на съветските социалистически републики. Накрая е почетен с картонче за сполучливо приключен курс, което в никакъв случай не е поискано за удостоверение.
Време за гнет и огромни неистини
Така идва времето, когато формалната агитация стартира да приказва за терористични актове, осъществявани от турци. " Бях изтръпнал, не беше за поверие, само че нямаше от кое място другаде да се добере човек до същинската информация. В службата единствено това ни се втълпяваше, разкъсваха ме несъгласия ", с буца в гърлото споделя Стоян. Помнел разказите на бащата на жена си за чудесното спокойно общуване на хората от двата етноса, той бил доста почитан от турците в Кърджали.
След гърмежите в Пловдив през 1984 и на гара Буново през 1985 го привиква шефът на смолянското разследване и му изяснява, че " по отношение на тези събития би трябвало в цялата страна да бъдат изпратени следователи, които да бъдат разполагаем единствено за разпити, другояче Държавна сигурност ще работи по случаите ". Тогава разпитът на обвинен или очевидец се е смятал за профилактиране, един тип психическо влияние. " Наближава Нова година, теб ще те пратим в Кърджали, имаш близки там и ще спиш при тях ", отсякъл следственият шеф.
Инструктаж и профилактика
Стоян идва в Кърджали - без да знае какво тъкмо ще би трябвало да работи. В Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи по през целия ден се играе шах. Един ден го привикват при локалния началник на следствения отдел, а вътре - граждански с посивяла коса и мустаци, очевидно от Държавна сигурност. Инструктажът е следният: " Другарю Марев, с този човек отивате на задача, ти публично си началник на следствена група. Ще извършите претършуване и изземване на доказателства, само че бъди наясно, че същинският шеф е този човек ". Стоян е трябвало да бъде прикритието на служителя на Държавна сигурност, който пък от своя страна го е инструктирал за всяка стъпка от въпросната задача. Пред ръководството ги чака автомобил, с тях е и въоръжен еднообразен от специфичните войски, командирован от Казанлък.
Човекът, който би трябвало да арестуват, по предварителна разследваща информация, е в ресторант " Москва " в съседство с жилищния му блок в градския център. Онзи от Държавна сигурност и двама бойци извеждат мъж с белезници и разгърдена кафява шуба. " Бях шокиран, не беше ми се случвало да вземам участие в арест на граждански с въоръжени бойци. Чудех се дали по този начин би трябвало да става всичко това. Не знаех и за какво е задържан, какво ще търсим в жилището му ", настръхва и през днешния ден някогашният следовател.
Две дребни деца на вратата
Доказателства за вражеска терористична активност би трябвало да намерим, отсякъл мъжът с мустаците от Държавна сигурност. " Качихме се до жилището на индивида – начело Държавна сигурност, зад арестанта с белезниците боец с автомат в гърба му. Вратата се отвори и се появиха две дечица – момиченце на към 7-8 години и едно мъничко момченце. Не мога да не помни очите на тези деца при типа на окования им татко и автомата зад тила му, цялостен живот ме преследват и не мога да се отърся от този спомен ", споделя юристът.
Успял да се изрепчи и да попита единствено за какво е този автомат, опрян в бащата и за какво дечицата би трябвало да гледат това. Настоял оръжието да бъде свалено. И до през днешния ден е уверен, че това за тях е контузия за цялостен живот и надали са не запомнили. Но и за него е същото - въпреки и след толкоз доста години.
Вместо улики – слово за Левски
Бащата пробва да успокои децата, споделя, че " тези чичковци имат малко работа и няма нищо ужасно ". Онзи от Държавна сигурност се концентрира в издирването на доказателства за тероризъм, а боецът зорко бди за неговата сигурност. Натъква се на кафява кутия от обувки върху дрешника, цялостна с бумаги, подава на следователя Стоян ръкописно изписан кариран лист с посвещение на Васил Левски. Вероятно това е възпоменателна тирада за Апостола пред учебното заведение, в което окованият преподавател преподава история.
" Беше следващ потрес за мен – от една страна втълпяваните ни ненавист и негативизъм към турците поради Османската империя, от друга думите на дядо ми, който споделяше " Стояне, турчин да ти е другар ", и в този момент този мирен турчин със словото за Левски… Този ли човек беше терорист, този човек ли трябваше да арестуваме, питах се тогава. А протоколът за изземване на доказателства остана празен ", спомня си Стоян.
И през днешния ден не е не запомнил по какъв начин водят бащата към ръководството и очите на децата му, които като че ли се простят вечно със своя баща. Там на следователя Марев е подредено да организира разпит на арестувания и да разбере къде е бил на две избрани дати, бил ли е на гара Буново или Пловдив тогава, или в случай че не е бил там, какви ги е правил и къде, с цел да се ревизира алибито му. " И като приключиш с това, би трябвало да му връчиш ето тази декларация, в която той персонално да напише какви български имена си избира, заповяда шефът. Не можех да осмисля ставащото, само че отидох в стаята, където седеше задържаният. А когато трябваше да му подам декларацията за автограф, се почувствах грубо виновен, ръката ми трепереше ", признава Марев.
Халил става Алипи " непринудено " след минути
Мъжът го поглежда изцяло умерено в очите и споделя: " Другарю следовател, аз съм си избрал имената и ще ги попълня, с цел да не ти основа проблеми, ти си младеж и бъдещето е пред теб. Виждам, че ти не желаеш да вършиш това, ти очевидно нямаш общо с тази история. Не ми казвай " сбогом ", нас ни готвят за Белене. " Така учителят по история с белезниците Халил Халилов Халилов след минути в онази стая става Алипи Алипиев Алипиев. " Тогава като мълния в главата ми се вряза осъзнаването за издевателството над тези хора, в което бях замесен и аз, без да знам, направиха ни съучастници и мен, и войничето. С какво право сме ги карали да се отрекат от рожденото име, кажи ми по какъв начин се живее с тази мисъл? " И до през днешния ден Стоян Марев не може да се помири.
Когато извели новият Алипи, коридорът бил цялостен с много хора, очевидно прибрани за същата процедура на " профилактирането ", а може би и пред пътя към лагера в Белене.
Къде си, Халил?
В годините по-късно Стоян Марев прави всичко допустимо да открие този човек и да му изиска амнистия, да му сервира извиненията си. Защото се счита за съизвършител в това закононарушение, наречено " Възродителен развой ", което кара към 360 000 души да изоставен наложително родината си.
" Откъдето и да го погледнеш, това беше наказателна принуда против почтени хора, само че тогава презумпцията за невиновност до доказване на виновността не съществуваше. Но в това закононарушение бях замесен аз и още не мога да се примиря, а на процедура съм бил част от репресивния уред. Ние всички изискуем голямо опрощение на тези хора, желая най-малко на децата на Халил да се извиня от сърце и душа, дължа им го ", упорства Стоян Марев от Смолян. Дали той е единственият от тези служби, решил да изиска амнистия?
Опити за извинения, само че не и наказани
На 29 декември 1989 пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия афишира връщането на принудително отнетите имена на турците и мюсюлманите в България. Провежданата от властническия режим на Тодор Живков политика е оповестена за " груба политическа неточност ", при която са били осъществени " извращения на конституционни права на български жители ".
Едва през 2012 година в специфична декларация Народното събрание осъжда опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. Документът е признат със 122 гласа " за ", нито един " срещу " и въпреки всичко трима въздържали се от Българска социалистическа партия. Тогава водачът на ДСБ Иван Костов, по чието предложение се гласоподава документът, показва, че по този начин се дава политическа оценка на едно нездравословно за българското общество и страна събитие с големи отрицателни последствия.
" Българска социалистическа партия имаме историческа виновност пред българските турци за " Възродителния развой " и се извиняваме за това ", сподели година по-късно Сергей Станишев на митинга на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на Орлов мост в София (на 16 ноември 2013 година) и прегърна тогавашния водач на Движение за права и свободи Лютви Местан.
В предновогодишната " Панорама " в края на 2019 журналистът Иван Гарелов, в този момент мъртвец, изиска опрощение от турците за това, че през лятото на 1989 им е навирал микрофона в лицето и е издевателствал над човешкото им злощастие, писа тогава " Свободна Европа ".
През 1998 Иван Костов като министър председател на България сервира извиненията на българската страна пред изселници в турския град Бурса. Но към 24 години по-късно - в края на юни 2022 година - прокуратурата приключва делото за така наречен " Възродителен развой ", услужливо изчакала кончината на последния отговорен за него. И до през днешния ден осъдени няма.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ