Ще унищожи ли изкуственият интелект света? Вероятно да, но не както си мислите
Той е единствено инструмент, само че зависи по какъв начин и от кого ще се употребява - най-добре е да не е в ръцете на страните
През последните няколко години, откогато така наречен изкуствен интелект стана обществено притежание, мрежата не е млъквала за нови и нови развития в това направление от осведомителните технологии. Разбира се, резонният въпрос, който мнозина, въодушевени от другите научно-фантастични филми по темта, задават, е има ли заплаха ИИ да докара до края на човечеството под една или друга форма.
Рационалният отговор, най-малко към този момент, е че не може. Но дали е по този начин и ще има ли миг, в който най-лошите кошмари от „ Терминатор ” и „ Матрицата ” се сбъдват и се трансформират в действителност?
Има и добра, и неприятна вест. Добрата е, че към този момент можем просто да дръпнем шалтера, в случай че нещо се обърка. Лошата е, че не знаем докога ще можем да действаме по този начин.
Вярно е, че има редица защитни механизми, които са сложени, с цел да защищават човечеството от евентуален злоумишлен изкуствен интелект. Такъв, към този момент, нямаме и това. Нещо повече - това, което мнозина назовават ИИ, не е нищо повече от самообучаващи се в избрана сфера невронни мрежи, следвайки разумните пътища на математиката и програмирането. Е, има и нещо друго, че в избран миг от развиването на тези мрежи, самите им създадетели не знаят тъкмо по какъв начин работят те, само че това е различен въпрос.
Според мнозина, в това число отявленият футурист и разум в сферата Рей Курцвейл, човечеството наближава така наречен „ сингулярност ” - миг от развиването на технологиите, който ще бъде самобитният завършек на потребността да измисляме нови неща. Причината за това е елементарна - компютрите и в частност евентуалният разсъдък зад тях, ще са доста по-умни от индивида. Нещо повече - те ще са по-умни от всички хора, взети дружно. Преположенията са, че в случай че това се случи, то след достигането на сингулярността, машината ще развие личен разсъдък и поради голямата информация, с която разполага, и поради бързината, с която работи, ще стартира да се самоподобрява с главозамайваща скорост. Толкова бързо, че ще бъде на практика невероятно за човек да наблюдава процесът.
Това ни води до прогнозите за това по кое време тъкмо ще достигнем до този миг. Оптимистичните такива са до 2030 година, до момента в който песимистичните варират сред средата на 40-те години до изцяло в никакъв случай. С оглед на заплахите, които сходна обстановка би показала пред нас, то в реда на нещата е да се вземе оптимистичната, в случай че може по този начин да се каже, прогноза за най-късно средата на 30-те години. Ще можем ли тогава просто да дръпнем шалтера и да се спасим?
Ако сме деликатни, най-вероятно ще можем. Защото просто няма метод машината да избяга отвън така наречен „ пясъчник ”, в който би следвало да е сложена от програмистите. Проблемът е, че тук, както и на всички места другаде, се намесва човешкото любознание и още по-лошо - човешката лакомия и предпочитание за власт. Вече виждаме по какъв начин в този момент съществуващите системи за изкуствен интелект се употребяват.
Ако погледнем ChatGPT и останалите аналогични огромни езикови модели, ще забележим, че огромна част от тях са програмирани да бълват информация единствено от единия набор на политиката - лявото. Това е сериозен проблем, тъй като би могло да докара до взрив на мисинформация, основана на политически ползи. И това към този момент се случва. Тази система към този момент влиза в образованието - децата все по-малко имат вяра на написаното в книги, които рядко четат, и от ден на ден се доверяват на информацията, която халюцинира нерядко ChatGPT. Даваме следния свеж образец:
Баш там се намира... да 
Това се назовава илюзия. Не е ясно дали е въпрос на бъг в системата, или е по-скоро функция
Та в този смисъл една от главните закани, които съставлява пред човечеството изкуственият разсъдък се крие не в това, че може да пусне стотици нуклеарни бомби върху главите ни - явно не е чак толкоз интелигентен, още. По-скоро казусът се касае в това по какъв начин се употребява тази технология и какъв брой надълбоко тя ще проникне в всекидневието ни. Засега, с цел да не бъдем заблуждавани, към момента хората наблюдават какво тъкмо изплюва като информация машината и пробват да я поправят. Също по този начин тя в по-голямата си част няма достъп до настоящо интернет пространство и по този начин - не може да „ пипа ” там, където не му е работата.
Но това не значи, че тази по този начин или другояче мощна технология не може да бъде употребена с користни цели - най-много от държавните управления по света.
Защото не е наложително изкуственият разсъдък да ни унищожи с бомби, каквито са страховете на мнозина. По-вероятна догадка е човечеството да не бъде физически унищожено, а по-скоро душевен поробено от единственият състезател, който има монополът над насилието - страните. Те, ползвайки технологията, могат да се създадат по този начин, че хората да изгубят сами желанието си за живот.
Донякъде този развой се следи и през днешния ден в Китай, където логаритми с изкуствен интелект за лицево различаване санкционират хората за даже най-дребни нарушавания и криввания от „ правата ” партийна линия. Виждаме го и в цензурата на интернет пространството даже на Запад. Така от инструмент за съзидание, изкуственият разсъдък бързо може да се трансформира в инструмент на разрухата и тиранията и още по-бързо светът може да се окаже закопчан зад цифровите решетки на цензурираното ни настояще.
През последните няколко години, откогато така наречен изкуствен интелект стана обществено притежание, мрежата не е млъквала за нови и нови развития в това направление от осведомителните технологии. Разбира се, резонният въпрос, който мнозина, въодушевени от другите научно-фантастични филми по темта, задават, е има ли заплаха ИИ да докара до края на човечеството под една или друга форма.
Рационалният отговор, най-малко към този момент, е че не може. Но дали е по този начин и ще има ли миг, в който най-лошите кошмари от „ Терминатор ” и „ Матрицата ” се сбъдват и се трансформират в действителност?
Има и добра, и неприятна вест. Добрата е, че към този момент можем просто да дръпнем шалтера, в случай че нещо се обърка. Лошата е, че не знаем докога ще можем да действаме по този начин.
Вярно е, че има редица защитни механизми, които са сложени, с цел да защищават човечеството от евентуален злоумишлен изкуствен интелект. Такъв, към този момент, нямаме и това. Нещо повече - това, което мнозина назовават ИИ, не е нищо повече от самообучаващи се в избрана сфера невронни мрежи, следвайки разумните пътища на математиката и програмирането. Е, има и нещо друго, че в избран миг от развиването на тези мрежи, самите им създадетели не знаят тъкмо по какъв начин работят те, само че това е различен въпрос.
Според мнозина, в това число отявленият футурист и разум в сферата Рей Курцвейл, човечеството наближава така наречен „ сингулярност ” - миг от развиването на технологиите, който ще бъде самобитният завършек на потребността да измисляме нови неща. Причината за това е елементарна - компютрите и в частност евентуалният разсъдък зад тях, ще са доста по-умни от индивида. Нещо повече - те ще са по-умни от всички хора, взети дружно. Преположенията са, че в случай че това се случи, то след достигането на сингулярността, машината ще развие личен разсъдък и поради голямата информация, с която разполага, и поради бързината, с която работи, ще стартира да се самоподобрява с главозамайваща скорост. Толкова бързо, че ще бъде на практика невероятно за човек да наблюдава процесът.
Това ни води до прогнозите за това по кое време тъкмо ще достигнем до този миг. Оптимистичните такива са до 2030 година, до момента в който песимистичните варират сред средата на 40-те години до изцяло в никакъв случай. С оглед на заплахите, които сходна обстановка би показала пред нас, то в реда на нещата е да се вземе оптимистичната, в случай че може по този начин да се каже, прогноза за най-късно средата на 30-те години. Ще можем ли тогава просто да дръпнем шалтера и да се спасим?
Ако сме деликатни, най-вероятно ще можем. Защото просто няма метод машината да избяга отвън така наречен „ пясъчник ”, в който би следвало да е сложена от програмистите. Проблемът е, че тук, както и на всички места другаде, се намесва човешкото любознание и още по-лошо - човешката лакомия и предпочитание за власт. Вече виждаме по какъв начин в този момент съществуващите системи за изкуствен интелект се употребяват.
Ако погледнем ChatGPT и останалите аналогични огромни езикови модели, ще забележим, че огромна част от тях са програмирани да бълват информация единствено от единия набор на политиката - лявото. Това е сериозен проблем, тъй като би могло да докара до взрив на мисинформация, основана на политически ползи. И това към този момент се случва. Тази система към този момент влиза в образованието - децата все по-малко имат вяра на написаното в книги, които рядко четат, и от ден на ден се доверяват на информацията, която халюцинира нерядко ChatGPT. Даваме следния свеж образец:
Баш там се намира... да Това се назовава илюзия. Не е ясно дали е въпрос на бъг в системата, или е по-скоро функция Та в този смисъл една от главните закани, които съставлява пред човечеството изкуственият разсъдък се крие не в това, че може да пусне стотици нуклеарни бомби върху главите ни - явно не е чак толкоз интелигентен, още. По-скоро казусът се касае в това по какъв начин се употребява тази технология и какъв брой надълбоко тя ще проникне в всекидневието ни. Засега, с цел да не бъдем заблуждавани, към момента хората наблюдават какво тъкмо изплюва като информация машината и пробват да я поправят. Също по този начин тя в по-голямата си част няма достъп до настоящо интернет пространство и по този начин - не може да „ пипа ” там, където не му е работата.
Но това не значи, че тази по този начин или другояче мощна технология не може да бъде употребена с користни цели - най-много от държавните управления по света.
Защото не е наложително изкуственият разсъдък да ни унищожи с бомби, каквито са страховете на мнозина. По-вероятна догадка е човечеството да не бъде физически унищожено, а по-скоро душевен поробено от единственият състезател, който има монополът над насилието - страните. Те, ползвайки технологията, могат да се създадат по този начин, че хората да изгубят сами желанието си за живот.
Донякъде този развой се следи и през днешния ден в Китай, където логаритми с изкуствен интелект за лицево различаване санкционират хората за даже най-дребни нарушавания и криввания от „ правата ” партийна линия. Виждаме го и в цензурата на интернет пространството даже на Запад. Така от инструмент за съзидание, изкуственият разсъдък бързо може да се трансформира в инструмент на разрухата и тиранията и още по-бързо светът може да се окаже закопчан зад цифровите решетки на цензурираното ни настояще.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ