Безкрайна несвобода. Мартин Иванов, който разказва за бившите хора от концлагерна България
Той е събрал 309 достоверни описа за ориста на дами, мъже и деца, репресирани при комунизма. За да може тези приглушавани десетилетия гласове да запазят загатна за нерадостната си орис и да не остават в гетото на историята. Той е доцент Мартин Иванов и е Човек на деня на Свободна Европа.
„ Бившите хора “ на концлагерна България “ - това е най-новата книга за гоненията, на които са подложени към половин милион българи от тоталитарната власт след преврата на 9 септември 1944 г .
Дългогодишно проучване на доцента от катедра „ Социология “ на СУ „ Св. Кл. Охридски “ Мартин Иванов - историк, експерт по българска стопанска история на XX век. В нея той показва 309 изявленията и мемоарни разкази, 62 ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „ Джинс “ по Българска национална телевизия, и документи от архивите на тайната полиция комунистическа полиция - Държавна сигурност.
Това са разкази за съвсем половин век систематично заличаване на българския хайлайф, само че и на доста други българи, които са безусловно обществено дамгосани, декласирани и прогонени от обществото, като им е отнемано всичко. " Буржоазни отрепки ", " недоубити буржоа " - като такива са били белязани хората, принадлежали или оповестени за част от остарелия " монархофашистки " режим.
Терминът „ някогашни хора ” се вкарва в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 година Той идва от Съветския съюз , където с израза „ бывшие люди ” се употребява за тези, които са изгубили обществения и публичния си статус след революцията от 1917 година
„ Бившите хора “ са както едри банкери, фабриканти и търговци, по този начин и елементарни хора, пострадали поради персонални вражди, споделя Иванов. Според оценките на Държавна сигурност тези хора варират от 50 000 до 250 000 души в границите на 2-3 година Но в случай че се употребяват данните за обществения профил на хората, съгласно преброяването от 1946 година, може би става дума за към 500 000.
" Една България, която се олагерила "
" Бих желал да изразя думи на опрощение, поради това че прекомерно късно съумях да завърша този план, прекалено много време лиши - повече от 12 години ", сподели историкът при представянето на книгата в Огледалната зала на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Много от героите на този роман, с които започнах интервютата през 2010 година, към този момент не са сред живите или към този момент не са във физическото положение да могат да бъдат тук, измежду нас “, добави той.
" За мен една от най-покъртителните моменти беше, когато една жена ми описа по какъв начин откакто най-сетне тези натрапени непознати хора са си тръгнали, мъжът й взема кофа с вряла вода и изтърка всички подове - едно ритуално филтриране, отърсване от цялото насъбрано оскърбление на тези самосгъстили се хора, какъвто е терминът тогава ", сподели още историкът.
Много мощно усещане му прави какво му споделя дъщерята на прочут професор правист: " Нас най-малко ни репресираха обикновено ". Иванов споделя, че явно не може да има естествена принуда. Но на фона на тези най-тежки издевателства, на нейното семейство, както и на неговото, им се е разминало най-лошото.
Той споделя и за тези, които са оживели в лагерите, само че не са намерили свободата, която са очаквали.
" Казваха ми: " Толкова искахме да излезем от лагера, само че се озовахме в един по-голям лагер ". Без ексцесиите с коловете и свинете, които разравят и ядат труповете, само че отново с телени ограждения. Те са траяли да живеят в една България, която се е олагерила, една концлагерна България, в общество на безкрайна несвобода и произвол ", добави историкът.
По думите му няма никаква гаранция, че пред нас няма да стои същата алтернатива след 2 или 20 години.
" Не знаем по какъв начин ще го преживеем, даже сигурно ще е по-трудно за нашето капризно от улеснения потомство ", сподели още Мартин Иванов.
Посвещението при започване на книгата му е както към " някогашните хора ", по този начин и към бъдещото потомство, което да опази загатна за тази част от историята.
Кой е Мартин Иванов
Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет и право в Югозападния университет „ Неофит Рилски “. Доктор по история в Института по история при Българската академия на науките (БАН), където по-късно работи.
Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
Автор е на над двеста научни изявления и 10 монографични проучвания върху обществената и стопанската история на България от Възраждането до наши дни.
От 2011 година до 2013 година Иванов е ръководител на Държавна организация „ Архиви “ . Освободен е изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният чиновник на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност Иван Комитски. Над 60 известни учени и преподаватели разгласяват отворено писмо, в което упорстват за преразглеждане на взетото от държавното управление решение.
През октомври той е назначен за секретар на президента Росен Плевнелиев по просвета, обучение и национална еднаквост.
От 6 август до 7 ноември 2014 година Той беше министър на културата в служебното държавно управление на Георги Близнашки в качеството си на специалист.
От 2016 до 2021 година е дипломат на България във Финландия .
„ Бившите хора “ на концлагерна България “ - това е най-новата книга за гоненията, на които са подложени към половин милион българи от тоталитарната власт след преврата на 9 септември 1944 г .
Дългогодишно проучване на доцента от катедра „ Социология “ на СУ „ Св. Кл. Охридски “ Мартин Иванов - историк, експерт по българска стопанска история на XX век. В нея той показва 309 изявленията и мемоарни разкази, 62 ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „ Джинс “ по Българска национална телевизия, и документи от архивите на тайната полиция комунистическа полиция - Държавна сигурност.
Това са разкази за съвсем половин век систематично заличаване на българския хайлайф, само че и на доста други българи, които са безусловно обществено дамгосани, декласирани и прогонени от обществото, като им е отнемано всичко. " Буржоазни отрепки ", " недоубити буржоа " - като такива са били белязани хората, принадлежали или оповестени за част от остарелия " монархофашистки " режим.
Терминът „ някогашни хора ” се вкарва в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 година Той идва от Съветския съюз , където с израза „ бывшие люди ” се употребява за тези, които са изгубили обществения и публичния си статус след революцията от 1917 година
„ Бившите хора “ са както едри банкери, фабриканти и търговци, по този начин и елементарни хора, пострадали поради персонални вражди, споделя Иванов. Според оценките на Държавна сигурност тези хора варират от 50 000 до 250 000 души в границите на 2-3 година Но в случай че се употребяват данните за обществения профил на хората, съгласно преброяването от 1946 година, може би става дума за към 500 000.
" Една България, която се олагерила "
" Бих желал да изразя думи на опрощение, поради това че прекомерно късно съумях да завърша този план, прекалено много време лиши - повече от 12 години ", сподели историкът при представянето на книгата в Огледалната зала на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Много от героите на този роман, с които започнах интервютата през 2010 година, към този момент не са сред живите или към този момент не са във физическото положение да могат да бъдат тук, измежду нас “, добави той.
" За мен една от най-покъртителните моменти беше, когато една жена ми описа по какъв начин откакто най-сетне тези натрапени непознати хора са си тръгнали, мъжът й взема кофа с вряла вода и изтърка всички подове - едно ритуално филтриране, отърсване от цялото насъбрано оскърбление на тези самосгъстили се хора, какъвто е терминът тогава ", сподели още историкът.
Много мощно усещане му прави какво му споделя дъщерята на прочут професор правист: " Нас най-малко ни репресираха обикновено ". Иванов споделя, че явно не може да има естествена принуда. Но на фона на тези най-тежки издевателства, на нейното семейство, както и на неговото, им се е разминало най-лошото.
Той споделя и за тези, които са оживели в лагерите, само че не са намерили свободата, която са очаквали.
" Казваха ми: " Толкова искахме да излезем от лагера, само че се озовахме в един по-голям лагер ". Без ексцесиите с коловете и свинете, които разравят и ядат труповете, само че отново с телени ограждения. Те са траяли да живеят в една България, която се е олагерила, една концлагерна България, в общество на безкрайна несвобода и произвол ", добави историкът.
По думите му няма никаква гаранция, че пред нас няма да стои същата алтернатива след 2 или 20 години.
" Не знаем по какъв начин ще го преживеем, даже сигурно ще е по-трудно за нашето капризно от улеснения потомство ", сподели още Мартин Иванов.
Посвещението при започване на книгата му е както към " някогашните хора ", по този начин и към бъдещото потомство, което да опази загатна за тази част от историята.
Кой е Мартин Иванов
Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет и право в Югозападния университет „ Неофит Рилски “. Доктор по история в Института по история при Българската академия на науките (БАН), където по-късно работи.
Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
Автор е на над двеста научни изявления и 10 монографични проучвания върху обществената и стопанската история на България от Възраждането до наши дни.
От 2011 година до 2013 година Иванов е ръководител на Държавна организация „ Архиви “ . Освободен е изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният чиновник на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност Иван Комитски. Над 60 известни учени и преподаватели разгласяват отворено писмо, в което упорстват за преразглеждане на взетото от държавното управление решение.
През октомври той е назначен за секретар на президента Росен Плевнелиев по просвета, обучение и национална еднаквост.
От 6 август до 7 ноември 2014 година Той беше министър на културата в служебното държавно управление на Георги Близнашки в качеството си на специалист.
От 2016 до 2021 година е дипломат на България във Финландия .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ