Навършиха се 90 години от рождението на поета Дамян Дамянов
Той е роден на 18 януари 1935 година в Сливен, в фамилията на преподавател художник. През 1953 година приключва главно и гимназиално обучение в родния си град. През 1961 година приключва българска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Първата литературна среда на младия стихотворец е градският кръжок за изкуства „ Александър Фадеев " в Сливен. В кръжока по изкуства се среща с Радой Ралин, който, дружно с Добри Жотев, открива и насърчава гения на младия създател.
В интервала 1959-1961 година Дамянов е съветник по лирика в редакцията на в. „ Народна юноша ", където се среща с бъдещата си брачна половинка - поетесата Надежда Захариева. От 1961 година до 1964 година работи като заместник-главен редактор на сп. „ Пламък ", а от 1968 до 1969 година - към писателската група на българските профсъюзи. Член е на Съюза на българските писатели.
Роден с тежък физически кусур, поетът е заставен да гледа на света само през своя прозорец, само че той не остава зад него самичък. Надарен със сетива, слово и персонално наличие, Дамянов непрестанно преоткрива света, в който живее. Основна тематика в лириката му са любовта и страданието, както и патриотична, и гражданска лирика с метафизичен самоанализи и систематизирания.
Творчеството му обгръща над 52 книги и голям брой изявления в периодическия щемпел.
Първата си стихосбирка „ Ако нямаше огън " написа в годините 1955-1958 година Автор е на сборниците: „ Поема за щастието " (1963), „ Пред олтара на слънцето " (1964), „ Коленича пред теб " (1970), „...и моята България пътува " (1971), „ Радостно, тъжно и ярко " (1974), „ Да бяха самун " (1977), „ Благословено да е нещото, което... " (1979), „ Стигат ми солта и хляба " (1980), „ Любовна поезия " (1990 и 1992), „ Още съм жив " (1993), „ До идната гибел " (1994), „ Обади се обич " (1995), „ Минава тъжният човек " (1996).
Автор е и на пиеси - „ Преди всичко обич " (1965), на алманах есета и импресии - „ Живей по този начин, че... " (1969), алманах пътни бележки - „ Първото име на щастието " (1976).
Носител е на доста звания, медали и награди. На Републиканския юношески фестивал през юни 1959 година е награден с втора премия - диплом и орден, за стихотворението „ Автохроника ". На Петия интернационален фестивал на българската естрадна ария „ Златният Орфей " му се присъжда трета премия за песента „ За любов съм родена " (1969). През 1974 година е почетен със званието „ Заслужил активист на културата ".
През 1981 година, по случай 24 май - Денят на славянската книжовност и на българската култура и просвета, става „ Народен активист на изкуството и културата ". За стиховете, отдадени на столицата (1978) е почетен с „ Наградата на София " (1977) за литература. Носител е на литературната премия за лирика „ Поручик Димчо Дебелянов " на сп. „ Български боец " - за цикъл стихове (1980). Има медал „ Червено знаме на мира " по случай 24 май (1980). Присъдена му е огромната премия за приноса му в развиването на българската естрадна ария „ Златният Орфей " (1981), литературната премия „ Изворът на Белоногата " за цялостното му творчество, отдадено на българската жена (1981). През 1985 година, за дейна литературна и социална активност и във връзка неговата 50-годишнина, е награден с медал „ Народна република България " (първа степен). През 1997 година получава националната премия за литература „ Иван Вазов ", написа още Българска телеграфна агенция.
Първата литературна среда на младия стихотворец е градският кръжок за изкуства „ Александър Фадеев " в Сливен. В кръжока по изкуства се среща с Радой Ралин, който, дружно с Добри Жотев, открива и насърчава гения на младия създател.
В интервала 1959-1961 година Дамянов е съветник по лирика в редакцията на в. „ Народна юноша ", където се среща с бъдещата си брачна половинка - поетесата Надежда Захариева. От 1961 година до 1964 година работи като заместник-главен редактор на сп. „ Пламък ", а от 1968 до 1969 година - към писателската група на българските профсъюзи. Член е на Съюза на българските писатели.
Роден с тежък физически кусур, поетът е заставен да гледа на света само през своя прозорец, само че той не остава зад него самичък. Надарен със сетива, слово и персонално наличие, Дамянов непрестанно преоткрива света, в който живее. Основна тематика в лириката му са любовта и страданието, както и патриотична, и гражданска лирика с метафизичен самоанализи и систематизирания.
Творчеството му обгръща над 52 книги и голям брой изявления в периодическия щемпел.
Първата си стихосбирка „ Ако нямаше огън " написа в годините 1955-1958 година Автор е на сборниците: „ Поема за щастието " (1963), „ Пред олтара на слънцето " (1964), „ Коленича пред теб " (1970), „...и моята България пътува " (1971), „ Радостно, тъжно и ярко " (1974), „ Да бяха самун " (1977), „ Благословено да е нещото, което... " (1979), „ Стигат ми солта и хляба " (1980), „ Любовна поезия " (1990 и 1992), „ Още съм жив " (1993), „ До идната гибел " (1994), „ Обади се обич " (1995), „ Минава тъжният човек " (1996).
Автор е и на пиеси - „ Преди всичко обич " (1965), на алманах есета и импресии - „ Живей по този начин, че... " (1969), алманах пътни бележки - „ Първото име на щастието " (1976).
Носител е на доста звания, медали и награди. На Републиканския юношески фестивал през юни 1959 година е награден с втора премия - диплом и орден, за стихотворението „ Автохроника ". На Петия интернационален фестивал на българската естрадна ария „ Златният Орфей " му се присъжда трета премия за песента „ За любов съм родена " (1969). През 1974 година е почетен със званието „ Заслужил активист на културата ".
През 1981 година, по случай 24 май - Денят на славянската книжовност и на българската култура и просвета, става „ Народен активист на изкуството и културата ". За стиховете, отдадени на столицата (1978) е почетен с „ Наградата на София " (1977) за литература. Носител е на литературната премия за лирика „ Поручик Димчо Дебелянов " на сп. „ Български боец " - за цикъл стихове (1980). Има медал „ Червено знаме на мира " по случай 24 май (1980). Присъдена му е огромната премия за приноса му в развиването на българската естрадна ария „ Златният Орфей " (1981), литературната премия „ Изворът на Белоногата " за цялостното му творчество, отдадено на българската жена (1981). През 1985 година, за дейна литературна и социална активност и във връзка неговата 50-годишнина, е награден с медал „ Народна република България " (първа степен). През 1997 година получава националната премия за литература „ Иван Вазов ", написа още Българска телеграфна агенция.
Източник: frognews.bg


КОМЕНТАРИ