Как изглежда Михайло Дианов днес? Усмивка след ада, докато стотиц...
Той е претърпял изтезания и е изгубил 4 см кост от ръката си – само че в никакъв случай не се е пречупил. След дълготрайно лекуване в чужбина и работа в полицията, Михайло в този момент оказва помощ на други ветерани да се приспособяват към цивилния живот, написа Kyiv Post.
Дианов е тежко ранен по време на боевете в завода. Получава огнестрелна рана в ръката, която предизвиква загуба на към 4 см кост. В подземията на „ Азовстал “ не може да бъде съответно опериран — спонтанната здравна помощ не е задоволителна за сериозна хирургическа интервенция.
След като се предава в плен по заповед на командването, той попада в съветски лагер, където е лишен от здравна помощ, подложен на апетит и изтезания. В плен е към четири месеца.
След освобождението му през септември 2022 година една фотография на Дианов обикаля света: той е извънредно измършавял, с деформирана ръка, очевидно отпаднал, само че с топла усмивка. Снимката се трансформира в емблема на човешкото достолепие макар жестокостта на войната.
По-късно Дианов споделя, че е оживял с по една супена лъжица ориз или овес дневно в плен, и че раната в ръката му се е инфектирала, без късмет за лекуване.
След освобождението си, Дианов минава дълго лекуване в чужбина (включително в Съединени американски щати и Германия). Лекарите съумяват да възстановят част от повредената му ръка с импланти и няколко хирургични интервенции.
След това той стартира работа в украинската полиция, а към 2025 година се занимава с поддръжка за ветерани – оказва помощ на други освободени военнопленници да се приспособяват към цивилния живот, в това число посредством психическа поддръжка, медицински контакти и обществени начинания.
Към юни 2025 година, съгласно публични данни на Координационния щаб, почти 8 000 доказани украински военнослужещи остават в съветски плен. Реалният брой обаче може да е още по-голям.
Има многочислени сигнали за изтезания и убийства на украински военнопленници, държани в съветски плен. Към месец май Офисът на основния прокурор на Украйна води престъпни следствия по случаи на изтезания на 268 украински военнопленници.
Сред починалите има повече от 50 украински бойци, които са убити при съветски ракетен удар по известния съветски лагер за военнопленници в, в окупираната част на Донецка област. Украинските управляващи оповестяват, че дни преди детонацията в пандиза, съветските окупационни управляващи са изолирали украински “ – хванати в Мариупол и чакащи замяна на пленници – в обособена част на постройката, която по-късно е унищожена при удара.
Защитниците на „ Азовстал “ са украински военнослужещи, служители на реда, граничари и доброволци, които в интервала март – май 2022 година отбраняваха последната украинска позиция в окупирания Мариупол – металургичния комбинат „ Азовстал “.
Те устояха съвсем три месеца в блокада, макар непрекъснати бомбардировки, апетит, липса на лекарства и многократни апели за капитулация. Счита се, че към 2 000 до 2 500 души са били в комплекса в последната фаза на борбата.
След като Мариупол бе на практика напълно високомерен от съветските сили, „ Азовстал “ се трансформира в последния бастион на украинската защита в града. Заводът, с обширна мрежа от подземни тунели, разреши на бойците да устоят дълго, макар обкръжението. Те отхвърлиха предложенията за предаване, а светът следеше драмата посредством видеообръщения от тунелите.
На 16–20 май 2022 година, след заповед от военното командване на Украйна за да се запазят животите на бойците, бранителите се предадоха в плен на съветските сили. Москва разгласи това като „ капитулация “, до момента в който Киев настоя, че става дума за „ евакуация и извеждане по заповед “.
Размени на пленници и завръщане
На 21 септември 2022 година в огромна замяна, 215 украински бойци бяха върнати в Украйна, в това число командирите на „ Азов “ – Денис Прокопенко (Редис), Святослав Паламар (Калина) и Сергий Волински (Волина). Част от тях в началото бяха изпратени в Турция като част от съглашение с посредничеството на Ердоган.
Впоследствие още десетки бойци бяха освободени, само че към юни 2025 година към момента стотици бранители на „ Азовстал “ остават в съветски плен. Според публични украински данни, над 8 000 украински военнослужещи общо са доказано в плен, като забележителна част от тях са взели участие в защитата на Мариупол.
Защитата на „ Азовстал “ се трансформира в знак на героизма, жертвоготовността и несъкрушимия дух на украинската опозиция. Имената на бойците са записани в националната памет на Украйна, а доста от тях не престават да служат или да оказват помощ на ветерани и потърпевши.
Каква е действителността към юни 2025 година?
Някои основни командири на „ Азов “ бяха освободени през септември 2022 година (напр. Прокопенко, Паламар и Волински), само че стотици други членове на „ Азов “ и свързани с защитата на „ Азовстал “ бойци остават арестувани – в това число редови военнослужещи, снайперисти, медици, сапьори, даже и цивилни доброволци, взели участие в защитата.
Русия отхвърля да освободи доста от тях, обявявайки „ Азов “ за „ терористична организация “ (през август 2022 г.), което ѝ служи като предлог за правосъдни процеси, мъчения и дълготрайно задържане без достъп до Червения кръст.
Някои пленници към този момент са били наказани на дълги периоди отнемане от независимост от така наречен „ съдилища “ в окупираните територии на Донбас — в условия, които интернационалните организации назовават псевдопроцеси и военни закононарушения.
„ Азовците “, в това число тези, които към момента са в плен, имат съвсем паметен статут в Украйна – като знак на жертвоготовност, мощ и опозиция. В страната постоянно се организират акции, концерти и шествия с искане за тяхното избавление.
Наскоро командирът на „ Азов “ Прокопенко насочи страната си, че не поставя задоволително старания за връщането на „ Азовците “ вкъщи.
ФрогНюз
Дианов е тежко ранен по време на боевете в завода. Получава огнестрелна рана в ръката, която предизвиква загуба на към 4 см кост. В подземията на „ Азовстал “ не може да бъде съответно опериран — спонтанната здравна помощ не е задоволителна за сериозна хирургическа интервенция.
След като се предава в плен по заповед на командването, той попада в съветски лагер, където е лишен от здравна помощ, подложен на апетит и изтезания. В плен е към четири месеца.
След освобождението му през септември 2022 година една фотография на Дианов обикаля света: той е извънредно измършавял, с деформирана ръка, очевидно отпаднал, само че с топла усмивка. Снимката се трансформира в емблема на човешкото достолепие макар жестокостта на войната.
По-късно Дианов споделя, че е оживял с по една супена лъжица ориз или овес дневно в плен, и че раната в ръката му се е инфектирала, без късмет за лекуване.
След освобождението си, Дианов минава дълго лекуване в чужбина (включително в Съединени американски щати и Германия). Лекарите съумяват да възстановят част от повредената му ръка с импланти и няколко хирургични интервенции.
След това той стартира работа в украинската полиция, а към 2025 година се занимава с поддръжка за ветерани – оказва помощ на други освободени военнопленници да се приспособяват към цивилния живот, в това число посредством психическа поддръжка, медицински контакти и обществени начинания.
Към юни 2025 година, съгласно публични данни на Координационния щаб, почти 8 000 доказани украински военнослужещи остават в съветски плен. Реалният брой обаче може да е още по-голям.
Има многочислени сигнали за изтезания и убийства на украински военнопленници, държани в съветски плен. Към месец май Офисът на основния прокурор на Украйна води престъпни следствия по случаи на изтезания на 268 украински военнопленници.
Сред починалите има повече от 50 украински бойци, които са убити при съветски ракетен удар по известния съветски лагер за военнопленници в, в окупираната част на Донецка област. Украинските управляващи оповестяват, че дни преди детонацията в пандиза, съветските окупационни управляващи са изолирали украински “ – хванати в Мариупол и чакащи замяна на пленници – в обособена част на постройката, която по-късно е унищожена при удара.
Защитниците на „ Азовстал “ са украински военнослужещи, служители на реда, граничари и доброволци, които в интервала март – май 2022 година отбраняваха последната украинска позиция в окупирания Мариупол – металургичния комбинат „ Азовстал “.
Те устояха съвсем три месеца в блокада, макар непрекъснати бомбардировки, апетит, липса на лекарства и многократни апели за капитулация. Счита се, че към 2 000 до 2 500 души са били в комплекса в последната фаза на борбата.
След като Мариупол бе на практика напълно високомерен от съветските сили, „ Азовстал “ се трансформира в последния бастион на украинската защита в града. Заводът, с обширна мрежа от подземни тунели, разреши на бойците да устоят дълго, макар обкръжението. Те отхвърлиха предложенията за предаване, а светът следеше драмата посредством видеообръщения от тунелите.
На 16–20 май 2022 година, след заповед от военното командване на Украйна за да се запазят животите на бойците, бранителите се предадоха в плен на съветските сили. Москва разгласи това като „ капитулация “, до момента в който Киев настоя, че става дума за „ евакуация и извеждане по заповед “.
Размени на пленници и завръщане
На 21 септември 2022 година в огромна замяна, 215 украински бойци бяха върнати в Украйна, в това число командирите на „ Азов “ – Денис Прокопенко (Редис), Святослав Паламар (Калина) и Сергий Волински (Волина). Част от тях в началото бяха изпратени в Турция като част от съглашение с посредничеството на Ердоган.
Впоследствие още десетки бойци бяха освободени, само че към юни 2025 година към момента стотици бранители на „ Азовстал “ остават в съветски плен. Според публични украински данни, над 8 000 украински военнослужещи общо са доказано в плен, като забележителна част от тях са взели участие в защитата на Мариупол.
Защитата на „ Азовстал “ се трансформира в знак на героизма, жертвоготовността и несъкрушимия дух на украинската опозиция. Имената на бойците са записани в националната памет на Украйна, а доста от тях не престават да служат или да оказват помощ на ветерани и потърпевши.
Каква е действителността към юни 2025 година?
Някои основни командири на „ Азов “ бяха освободени през септември 2022 година (напр. Прокопенко, Паламар и Волински), само че стотици други членове на „ Азов “ и свързани с защитата на „ Азовстал “ бойци остават арестувани – в това число редови военнослужещи, снайперисти, медици, сапьори, даже и цивилни доброволци, взели участие в защитата.
Русия отхвърля да освободи доста от тях, обявявайки „ Азов “ за „ терористична организация “ (през август 2022 г.), което ѝ служи като предлог за правосъдни процеси, мъчения и дълготрайно задържане без достъп до Червения кръст.
Някои пленници към този момент са били наказани на дълги периоди отнемане от независимост от така наречен „ съдилища “ в окупираните територии на Донбас — в условия, които интернационалните организации назовават псевдопроцеси и военни закононарушения.
„ Азовците “, в това число тези, които към момента са в плен, имат съвсем паметен статут в Украйна – като знак на жертвоготовност, мощ и опозиция. В страната постоянно се организират акции, концерти и шествия с искане за тяхното избавление.
Наскоро командирът на „ Азов “ Прокопенко насочи страната си, че не поставя задоволително старания за връщането на „ Азовците “ вкъщи.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




