Да заминеш, за да си търсиш хляба и да се върнеш… за да го споделяш
Той е първият наследник на огромния артист Петър Слабаков. Наследява гения му на създател и огромното му сърце. Красимир Слабаков живее от странджанското село Фазаново, занимава се с дърворезба и споделя хляба си с хората. Буквално.
Приликата с татко му, артиста Петър Слабаков, не е единствено външна. От Слабака, Красимир наследява откровеността си. И помни добре уроците на татко си, макар че не е прекарвал доста време с него: „ Той като един непосредствен и почтен човек, той го потвърди в целия си некратък живот – да не премълчаваме истините. Той по тази причина не беше долюбван и от управи и там всякакви началници не за друго, а тъй като истината хората се наскърбяват като я чуят”.
Снимка: bTV
Наследява още нещо – любовта към изкуството. От години се занимава с дърворезба.
Със брачната половинка му Мария, също художник, се срещат на кандидатстудентските изпити. Скоро отпразнували 40 години фамилен живот. Общият им път обаче почнал с мъчно решение – да емигрират в Съединените щати. Случило се при започване на 90-те.
Снимка: bTV
„ Започна нещо да се противи в мен, започнаха мутренските времена и като се върнах след 6 години без да съм се прибирал, имах един диалог с татко ми и той вика " Чудесно направи, по този начин ми олекна! ". Викам " Защо, бе?! ", " Че се махна! ". Викам " Как ти ще го кажеш, ти – подобен българин! ". И вика " Като те знам какъв си чалнат – или щяха да те утрепят, или ти щеше да утрепеш някой и да лежиш в пандиза! ". Идиотско време”, спомня си през днешния ден Красимир.
В Америка, ориста не просто му се усмихва – още първите месеци стартира работа в компания, която е наета да направи дизайна на дома на Джани Версаче: „ Уникален създател!....Аз видях един талантлив художник! Всъщност, специалността му е сценография. Много грамотно направено безусловно всичко, плановете всички самичък ги правеше. Работех просто там, той си дострои обсерватория към една постройка – в действителност неповторимо място!”
Единият от двамата обаче трябвало да има сигурен приход. И Мария не помни за четката и платното: „ 60% от времето в Америка аз персонално съм работила безусловно всичко, което може, само че най-вече съм работила в казино. Научих и тая специалност и съм доста горда, че можех и това да върша, тъй като доста по-добре се плащаше”.
Красимир е прям за живота на създателя: „ То е циганска лотария – през днешния ден има, на следващия ден няма. Вземеш един прекрасен план, свършиш го и след това стискаш стотинките до идващия. Целият ни живот е в сходен стрес. Аз имам 2 дка и половина дърворезба зад тила си, а ще се пенсионирам несъмнено на 105 години със 170лв обществена пенсия”.
Снимка: bTV
След 20 години живот в Америка, носталгията по странджанското село Фазаново надвива. И вземат решение да се върнат. Днес Красимир и Мария са сбъднали фантазията си - имат арт ателие в Лозенец. Правят обаче и още нещо - всяка седмица споделят самун с дребното непрекъснати поданици на Фазаново.
Снимка: bTV
Красимир и Мария се дали обещание пред себе си, че до момента в който са на този свят, ще споделят хляба и изкуството си с хората. Тук, в сърцето на Странджа.
Приликата с татко му, артиста Петър Слабаков, не е единствено външна. От Слабака, Красимир наследява откровеността си. И помни добре уроците на татко си, макар че не е прекарвал доста време с него: „ Той като един непосредствен и почтен човек, той го потвърди в целия си некратък живот – да не премълчаваме истините. Той по тази причина не беше долюбван и от управи и там всякакви началници не за друго, а тъй като истината хората се наскърбяват като я чуят”.
Снимка: bTV
Наследява още нещо – любовта към изкуството. От години се занимава с дърворезба.
Със брачната половинка му Мария, също художник, се срещат на кандидатстудентските изпити. Скоро отпразнували 40 години фамилен живот. Общият им път обаче почнал с мъчно решение – да емигрират в Съединените щати. Случило се при започване на 90-те.
Снимка: bTV
„ Започна нещо да се противи в мен, започнаха мутренските времена и като се върнах след 6 години без да съм се прибирал, имах един диалог с татко ми и той вика " Чудесно направи, по този начин ми олекна! ". Викам " Защо, бе?! ", " Че се махна! ". Викам " Как ти ще го кажеш, ти – подобен българин! ". И вика " Като те знам какъв си чалнат – или щяха да те утрепят, или ти щеше да утрепеш някой и да лежиш в пандиза! ". Идиотско време”, спомня си през днешния ден Красимир.
В Америка, ориста не просто му се усмихва – още първите месеци стартира работа в компания, която е наета да направи дизайна на дома на Джани Версаче: „ Уникален създател!....Аз видях един талантлив художник! Всъщност, специалността му е сценография. Много грамотно направено безусловно всичко, плановете всички самичък ги правеше. Работех просто там, той си дострои обсерватория към една постройка – в действителност неповторимо място!”
Единият от двамата обаче трябвало да има сигурен приход. И Мария не помни за четката и платното: „ 60% от времето в Америка аз персонално съм работила безусловно всичко, което може, само че най-вече съм работила в казино. Научих и тая специалност и съм доста горда, че можех и това да върша, тъй като доста по-добре се плащаше”.
Красимир е прям за живота на създателя: „ То е циганска лотария – през днешния ден има, на следващия ден няма. Вземеш един прекрасен план, свършиш го и след това стискаш стотинките до идващия. Целият ни живот е в сходен стрес. Аз имам 2 дка и половина дърворезба зад тила си, а ще се пенсионирам несъмнено на 105 години със 170лв обществена пенсия”.
Снимка: bTV
След 20 години живот в Америка, носталгията по странджанското село Фазаново надвива. И вземат решение да се върнат. Днес Красимир и Мария са сбъднали фантазията си - имат арт ателие в Лозенец. Правят обаче и още нещо - всяка седмица споделят самун с дребното непрекъснати поданици на Фазаново.
Снимка: bTV
Красимир и Мария се дали обещание пред себе си, че до момента в който са на този свят, ще споделят хляба и изкуството си с хората. Тук, в сърцето на Странджа.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ