Той е първата Черна перла на футбола. Далеч преди Пеле

Той е първата Черна перла на футбола. Далеч преди Пеле и Еузебио да бъдат наречени по този начин от признателните ентусиасти. Уругваецът Хосе Андраде е едно от огромните феномени на играта през първата половина на предишния век, а кариерата му процъфтява през 20-те години. Тогава той оказва помощ на „ урусите “ на три пъти да завоюват шампионата на Южна Америка и се трансформира в народен воин. Но макар славата, която печели с играта си, откакто се отхвърля от футбола, Андраде си отива от този свят пропуснат от всички. Само на 56.

Освен Черната перла, Хосе Леандро Андраде е именуван още Черното знамение и Футболния музикант.

Андраде, зад бара

Роден е на 1 октомври 1901 година в град Салто, а за фамилията му не се знае доста. Известно е, че майка му е аржентинка, а съгласно легендата, татко му, който е бразилски бежанец, е бил на 98, когато е Андраде е проплакал на бял свят. Твърди се още, че се е занимавал с африкански вълшебства.

Хосе е отгледан от вуйна си, която упорства да се занимава с музика, и той стартира да се учи да свири на барабани и цигулка. Участва на карнавали против дребни суми, с които подкрепя семейството, и припечелва още като вестникар и като лъска обувки на улицата.

Въпреки че в тези години расовата дискриминация е широкоразпространена в по-голямата част от Южна Америка, Уругвай е измежду спокойните пристани за тъмнокожите. Андраде посещава учебно заведение с белите си връстници и играе футбол с тях. Талантът му не остава неусетен и има вяра, че набиращият все по-голяма и по-голяма известност спорт ще му помогне да се измъкне от бедността. И такава опция в действителност се отваря. През 1921 година Хосе е селектиран в Бела Виста – клуб от Монтевидео, който се подвизава в трета дивизия.

Повиквателната за националния тим не закъснява и през 1923 година е включен в състава на „ урусите “ за шампионата на континента. Най-удивителното е, че по това време той продължава да е футболист на нискоразредния Бела Виста.

Уругвай подвига купата след победи над Парагвай, Аржентина и Бразилия, а най-ярките звезди на отбора са Педро Петроне и Хосе Андраде.

Това е първата му стъпка към международната популярност, а втората прави на олимпиадата в Париж през 1924-та. Националите на Уругвай са един от четирите неевропейски тима, на които е дадена опция да се състезават във френската столица, а „ небесносините “ се възползват оптимално от този късмет. В първия кръг е разгромено Кралството на сърби, хървати и словенци със 7:0. След това идва ред на Съединени американски щати (3:0), на Франция на четвъртфиналите (5:1), на Холандия на полуфиналите (2:1) и на Швейцария на финала (3:0).

Уругвайците, чийто футболен гений до този миг е чужд за множеството от противниците им печелят безапелационно олимпийското злато, а Андраде е определен за най-хубав състезател на шампионата и става първият тъмнокож състезател, който получава сходно самопризнание. Затова моментът е толкоз важен за международния спорт. „ В Европа тъмнокожите футболисти към момента не са толкоз добре познати, а Хосе съумя впечатли всички със своите качества и танци на терена. Изглеждаше екзотично в най-хубавия смисъл на думата “, пишат локалните вестници.

В родината си Хосе се трансформира в безспорен воин и идол, изключително на тъмнокожите си съотечественици.

Сбъднал е фантазията си да печели положителни пари и да се измъкне от нищетата, само че ги харчи за алкохол и проститутки и се събира със съмнителни компании. След няколко месеца на разблуден живот кариерата му е сложена на карта, откакто се разболява от сифилис. Успява обаче да се вземе в ръце и организира сполучлив курс на лекуване, след което се завръща на терена. Възвръща и предходната си форма и още веднъж е извикан в националния отбор за южноамериканското състезание.

На него историята се повтаря и „ урусите “ печелят купата, като по пътя громят Чили (5:0) и Парагвай (3:1). Последният мач – против Аржентина – приключва при нулево тъждество и „ небесносините “ ликуват. Андраде още веднъж е един от героите за Уругвай.

През 1925 година Хосе сменя клуба си и минава от Бела Виста в гранда Национал. През същата година „ урусите “ не вземат участие на континенталния шампионат и той се отдава напълно на новия си тим. Бързо става любимец на почитателите, само че не е любим на новите си съотборници. Обвиняват го, че е прекомерно надут и нахален.

Завръщането на „ небесносините “ в шампионата на Южна Америка е през 1926 година Андраде още веднъж е в тима, макар че малко преди старта страда от остра зараза. Този път хазаин на шампионата е чилийската столица Сантяго, само че промяната на местоположението не се отразява на уругвайците. Те побеждават домакините с 3:1, след което се оправят с 2:0 с Аржентина и пишат шестици на Боливия и Парагвай – надлежно 6:0 и 6:1. Хосе подвига третата си Копа, а идната му цел е да дублира и олимпийската купа. Игрите се организират в Амстердам, а всички в Европа чудесно помнят Черната перла.

„ Небесносините “ още веднъж газят всичко по пътя си и побеждават Холандия, Германия и Италия, а на финала разплакват старите си познайници от Аржентина. Андраде блести и е определен измежду тримата най-хубави играчи на олимпийския футболен шампионат.

Уругвай попада в група „ С “ с Румъния и Перу и печели и двата мача (1:0 и 4:0). На полуфиналите са разрушени югославяните с 6:1, а на финала по традиция жертвата се споделя Аржентина (4:2). Това се оказва и прощалният мач на Андраде за „ урусите “.

На клубно равнище доиграва сезона в Насионал, след което отива във врага Пенярол. Здравословното му положение е влошено и не е в положение да играе във всеки мач, само че все пак записва стотина участия за клуба. Следва къс и неособено сполучлив интервал в Аржентина, след което се завръща в родния Бела Виста и през 1937-а окачва обувките на пирона.

За първи път се появява още веднъж обществено чак през 1950 година, когато идва на международното състезание в Бразилия като почетен посетител. От предходния Хосе обаче няма и диря. Превърнал се е в руина. Андраде вижда по какъв начин неговият племенник Виктор Родригес подвига купата от мондиала с останалите си уругвайски съотборници, след което още веднъж изчезва.

През 1956 година немският публицист Фриц Хак взема решение да тръгне по следите на именития някогашен състезател. Но намира плачевен пияч, който живее в мазе и е кьорав с едното око (вероянто поради сифилиса). Бившият състезател тотално е изгубил разсъдъка си и даже не може да си спомни от кое място са медалите, които е прибрал в овехтяла кутия за обувки.

Хосе Андраде умира пропуснат от всички през октомври 1957 година в подслон за бездомни в Монтевидео, а най-вероятната причина за гибелта му е туберкулоза.

Историята обаче постоянно ще помни първата Черна перла на играта и вълшебния му танц с топката.

„ Ако живееше през днешния ден, евентуално щеше да е паралелно до Лионел Меси и Кристиано Роналдо “, сигурни са уругвайците. И нямат подозрения, че трите победи в шампионата на Южна Америка и двете олимпийски трофеи нямаше да бъдат извоювани без съпровода на Футболния музикант.