Кръстьо Сарафов - aртист от европейски мащаб
Той е от великата плеяда, измежду която блестят имената на: Васил Кирков, Адриана Будевска, Сава Огнянов, Роза Попова, Златина Недева, Иван Димов, Матей Икономов, Георги Стаматов. За наш позор, през днешния ден прекомерно рядко си спомняме за тях, от време на време забравяме даже годишнините им. В наше време съвсем нямаме такива актьори. Мащабни, мощни и всеотдайни, същински творци- жреци на сцената. С обилно надарената си артистична природа, Кръстьо Сарафов се превъплъщава с идентична мощ на подстрекателство в драмите и нещастията на Шекспир, Достоевски и Толстой, на Ибсен, Хамсун и Пирандело, и в комедиите на: Молиер и Бомарше, Островски, Чехов, Грибоедов и Гогол, в пиесите на нашите класици: Вазов, Васил Друмев, Йовков, Страшимиров, Ст.Л. Костов. Той е и популярен трагик – достоен, бездънен, трогателен и изобилен комедиант – ярък, преливащ от забавление и комизъм, изпълнен с живот. Артист, деятел, който години наред се раздава до дъно, освен това, без излишък на българските подиуми освен в столицата, само че и в цялата страна. При Сарафов илюзията на актьорското изкуство престава да бъде краткотрайно подстрекателство – от тази заблуда у фена безусловно остава нещо и след финала на спектакъла, когато целият общ брой от драматургични и театрални детайли се трансформира в освен това от вълнуваща художествена реалност. Интересното е, че не има глас с огромен размер като Сава Огнянов, само че си служи с него извънредно ловко при градежа на речта – от най-тежките трагични моменти до покоряващия залата шепот. И в действителност, когато той е бил на сцената, публиката постоянно е притаявала мирис!
Измеренията на играта на Кръстьо Сарафов водят, както към външните присъщи особености на облиците, по този начин и в глъбините на тяхната логика на психиката. Развитието на българския спектакъл през ХХ век без Кръстьо Сарафов би било ненапълно. Достатъчно е да споменем единствено част от огромните му, коронни функции, с цел да разберем какви невероятна заложба, сила и работоспособност е имал този популярен, талантлив от Бога, актьор. Сред върховите му достижения, които са не едно и две, рецензията непроменяемо показва: Фалстаф на Шекспир, Градоначалника от „ Ревизор” на Гогол, Големанов на Ст. Л. Костов, Куцар от „ Албена” и Златил от „ Боряна” на Йовков, Фамусов от „ От мозъка си тегли” на Грибоедов, Вуйчо Ваньо от „ Вуйчо Ваньо” и Тригорин от „ Чайка” на Чехов, Тартюф и Мнимия болен на Молиер, Егор Буличов от „ Егор Буличов” на Горки, Федя Протасов от „ Живият труп” на Толстой... За дълго време тези негови достижения се смятат за ненадминати, еталонни в българския трагичен спектакъл.
Цели петдесет години Кръстьо Сарафов е измежду първенците на българската театрална сцена. Работи извънредно интензивно, неуморно, гостува на всички български театри, играе и на най-малките подиуми, тъй като не дели публиката, като множеството ни артисти през днешния ден, на „ столична” и „ провинциална”. Води се от максимата на Чехов: „ Не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол”. Ненавижда низките жанрове, халтурата, с която през днешния ден редица софийски артисти-„ звезди” или „ мечки”, чеда на „ реформата” на ГЕРБ, заливат страната. Гастролите му са постоянно в мостри на огромната, високата драматургия – от Шекспир и Молиер до Горки и Йовков.
Творческият му способ е надълбоко реален, в традициите на съветския и френския спектакъл, и изключително на великия модернизатор на театъра Константин Станиславски. Той постоянно се стреми да реализира облика с оптималната художествена елементарност, без да си разреши ненужно театрално разсипничество. Притежава чара на огромните, на същинските актьори – да бъде безапелационен и да му се има вяра.
През 20-те години на предишния век Сарафов е директор- режисьор на театрите в Русе, Бургас, Варна и Пловдив и може да се каже, че е измежду първите градители на театралното дело у нас. През 30-години гастролира неведнъж с триумф като артист и режисьор и в Белградския национален спектакъл.
+++++
През 1937 година, след турне на театъра в чужбина, е ненадейно уволнен от Народния спектакъл, дружно с сътрудника си Георги Стаматов. Разболява се тежко и след намесата на другари цар Борис III го връща на работа.
Сравняват играта му с тази на най-големите европейски актьори от неговото време.
Гео Милев, на който може да се има вяра, твърди, че в ролята на Пиер Бакст от „ В ноктите на живота” от Хамсун, Сарафов превъзхожда сензитивно великия Качалов от МХАТ. Звездите на „ Комеди Франсез” Мари Бел и Йонел са изумени от неговия Тартюф, който виждат по време на гостуването си у нас през 1940 година на сцената на Народния спектакъл: „ Рядко европейски актьори имат такива прелестни данни и гений за тази толкоз комплицирана и сложна роля”, споделя Мари Бел.
Кръстьо Сарафов играе непрестанно съвсем до гибелта си, до 73-годишна възраст, умира през 1952 година След 1944 г е един от първите наши „ национални артисти”. Името му приема Висшето театрално учебно заведение, през днешния ден НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов”. Интересно е, че за известно време, след гибелта му, Народният спектакъл носеше неговото име, преди да одобри това на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Кръстьо Сарафов се е родил на 6 април в годината на Априлското въстание, 1876 година в село Либяхово, Гоцеделчевско.
Ето какво написа за своето раждане самият той:
“Когато майка ми била в състояние на девет месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но стартират родилните страдания. Тя се сбъркала какво да прави освен това състояние – почнала бърже да ги прибира, задява се с тях, въпреки че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката”. Когато семейство Сарафови се преместили в София, Кръстьо бил на дванайсет. “Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и настойчиво магаре. Бях облечен с износени шаячни облекла. Тогава и мислено, несъмнено, не ми е минавало, че някой ден ще стана актьор, че ще доживея петдесетгодишна театрална дейност”, написа по-късно Сарафов. По това време в центъра на към момента ориенталската ни столица в една дъсчена колиба се подвизава единственият в града спектакъл “Зора” с шеф Борис Пожаров. От първия ред със сияещи очи юношата Кръстьо Сарафов следи играта на артистите. Това прави огромно усещане на Пожаров и на една подготовка го повиква да замести отсъстващ актьор в ролята на Спиро Македонски от пиесата “Стефан Караджа”. След няколко дни, на 6 януари1891 година, когато Кръстьо няма навършени петнайсет/!/, е неговият театрален дебют в спектакъл “Зора”. За да остане по-късно на сцената повече от половин век и пресъздаде над двеста облика, някои от които и през днешния ден са непостижим връх в театралното майсторство.
През 1937 година, след турне на театъра в чужбина, е ненадейно уволнен от Народния спектакъл, дружно с сътрудника си Георги Стаматов. Разболява се тежко и след намесата на другари цар Борис III го връща на работа.
През 1901 година 25-годишният Сарафов се дами за красивата актриса Донка Гюзелева.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Измеренията на играта на Кръстьо Сарафов водят, както към външните присъщи особености на облиците, по този начин и в глъбините на тяхната логика на психиката. Развитието на българския спектакъл през ХХ век без Кръстьо Сарафов би било ненапълно. Достатъчно е да споменем единствено част от огромните му, коронни функции, с цел да разберем какви невероятна заложба, сила и работоспособност е имал този популярен, талантлив от Бога, актьор. Сред върховите му достижения, които са не едно и две, рецензията непроменяемо показва: Фалстаф на Шекспир, Градоначалника от „ Ревизор” на Гогол, Големанов на Ст. Л. Костов, Куцар от „ Албена” и Златил от „ Боряна” на Йовков, Фамусов от „ От мозъка си тегли” на Грибоедов, Вуйчо Ваньо от „ Вуйчо Ваньо” и Тригорин от „ Чайка” на Чехов, Тартюф и Мнимия болен на Молиер, Егор Буличов от „ Егор Буличов” на Горки, Федя Протасов от „ Живият труп” на Толстой... За дълго време тези негови достижения се смятат за ненадминати, еталонни в българския трагичен спектакъл.
Цели петдесет години Кръстьо Сарафов е измежду първенците на българската театрална сцена. Работи извънредно интензивно, неуморно, гостува на всички български театри, играе и на най-малките подиуми, тъй като не дели публиката, като множеството ни артисти през днешния ден, на „ столична” и „ провинциална”. Води се от максимата на Чехов: „ Не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол”. Ненавижда низките жанрове, халтурата, с която през днешния ден редица софийски артисти-„ звезди” или „ мечки”, чеда на „ реформата” на ГЕРБ, заливат страната. Гастролите му са постоянно в мостри на огромната, високата драматургия – от Шекспир и Молиер до Горки и Йовков.
Творческият му способ е надълбоко реален, в традициите на съветския и френския спектакъл, и изключително на великия модернизатор на театъра Константин Станиславски. Той постоянно се стреми да реализира облика с оптималната художествена елементарност, без да си разреши ненужно театрално разсипничество. Притежава чара на огромните, на същинските актьори – да бъде безапелационен и да му се има вяра.
През 20-те години на предишния век Сарафов е директор- режисьор на театрите в Русе, Бургас, Варна и Пловдив и може да се каже, че е измежду първите градители на театралното дело у нас. През 30-години гастролира неведнъж с триумф като артист и режисьор и в Белградския национален спектакъл.
+++++
През 1937 година, след турне на театъра в чужбина, е ненадейно уволнен от Народния спектакъл, дружно с сътрудника си Георги Стаматов. Разболява се тежко и след намесата на другари цар Борис III го връща на работа.
Сравняват играта му с тази на най-големите европейски актьори от неговото време.
Гео Милев, на който може да се има вяра, твърди, че в ролята на Пиер Бакст от „ В ноктите на живота” от Хамсун, Сарафов превъзхожда сензитивно великия Качалов от МХАТ. Звездите на „ Комеди Франсез” Мари Бел и Йонел са изумени от неговия Тартюф, който виждат по време на гостуването си у нас през 1940 година на сцената на Народния спектакъл: „ Рядко европейски актьори имат такива прелестни данни и гений за тази толкоз комплицирана и сложна роля”, споделя Мари Бел.
Кръстьо Сарафов играе непрестанно съвсем до гибелта си, до 73-годишна възраст, умира през 1952 година След 1944 г е един от първите наши „ национални артисти”. Името му приема Висшето театрално учебно заведение, през днешния ден НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов”. Интересно е, че за известно време, след гибелта му, Народният спектакъл носеше неговото име, преди да одобри това на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Кръстьо Сарафов се е родил на 6 април в годината на Априлското въстание, 1876 година в село Либяхово, Гоцеделчевско.
Ето какво написа за своето раждане самият той:
“Когато майка ми била в състояние на девет месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но стартират родилните страдания. Тя се сбъркала какво да прави освен това състояние – почнала бърже да ги прибира, задява се с тях, въпреки че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката”. Когато семейство Сарафови се преместили в София, Кръстьо бил на дванайсет. “Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и настойчиво магаре. Бях облечен с износени шаячни облекла. Тогава и мислено, несъмнено, не ми е минавало, че някой ден ще стана актьор, че ще доживея петдесетгодишна театрална дейност”, написа по-късно Сарафов. По това време в центъра на към момента ориенталската ни столица в една дъсчена колиба се подвизава единственият в града спектакъл “Зора” с шеф Борис Пожаров. От първия ред със сияещи очи юношата Кръстьо Сарафов следи играта на артистите. Това прави огромно усещане на Пожаров и на една подготовка го повиква да замести отсъстващ актьор в ролята на Спиро Македонски от пиесата “Стефан Караджа”. След няколко дни, на 6 януари1891 година, когато Кръстьо няма навършени петнайсет/!/, е неговият театрален дебют в спектакъл “Зора”. За да остане по-късно на сцената повече от половин век и пресъздаде над двеста облика, някои от които и през днешния ден са непостижим връх в театралното майсторство.
През 1937 година, след турне на театъра в чужбина, е ненадейно уволнен от Народния спектакъл, дружно с сътрудника си Георги Стаматов. Разболява се тежко и след намесата на другари цар Борис III го връща на работа.
През 1901 година 25-годишният Сарафов се дами за красивата актриса Донка Гюзелева.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ