Моята страст. Якоб ван Бейлен, който събира и показва стари български килими
Той е от Нидерландия, само че от години живее в България. И колекционира остарели български килими. Близо 1000 достоверни килима от сбирката му бяха показани на първия „ Иглика Килим Фест “ сред 1 и 3 август. Якоб ван Бейлен е човек на деня на Свободна Европа.
Над 1000 остарели килима от всички български килимарски школи, събирани в границите на повече от десетилетие. Това включва сбирката на 77-годишния Якоб ван Бейлен.
Той е от Нидерландия, само че от години живее в България. Още от първия път, когато попада в страната, се възпламенява по българските обичаи. А когато се мести за непрекъснато, открива старите български килими.
„ Моята пристрастеност е културното завещание и живите обичаи “, сподели Ван Бейлен пред Свободна Европа.
В началото на август за пръв път съвсем цялата му сбирка беше показана навън в границите на първия „ Иглика Килим Фест “ – събитие, на което той е съорганизатор.
То се организира в село Иглика, община Габрово, и събра хиляди хора.
„ Много съм благополучен, тъй като доста хора съществено се интересуват “, сподели още Ван Бейлен.
Якоб ван Бейлен е роден през 1948 година в рибарско село покрай Хага , Нидерландия. Семейството му е огромно – той е едно от 9 деца. Още като дете се интересува от традициите на своята и на други страни. Иска да трансформира това в своя специалност.
„ Много желаех да изучавам културна антропология. Това беше моята фантазия. Но хората към мен споделяха: „ Недей, няма самун в това “, спомня си той.
В последна сметка записва математика. Но още след първата година в университета ползата му към традициите се възражда и се насочва в съответна посока.
Ван Бейлен е 19-годишен студент, когато за пръв път попада в България . Това се случва през 1967 година , когато той минава през страната на път за Индия, която е възнамерявал да посети.
„ Пътувах постепенно, в огромната част пешком. Но тъй като пътувах постепенно, имах време да срещна хора “, споделя той. Тогава не приказва български въобще, само че съумява да се разбере с някои от хората, които среща, на френски и немски.
В последна сметка се отклонява от първичния маршрут и прекарва две седмици в България. Оттогава идва всяко лято в продължение на години.
Още при първите си визити в страната Ван Бейлен стартира да се интересува от българския фолклор, учи национални хора, а по-късно ги преподава на любителска група в Нидерландия в свободното си време.
Последното му посещаване преди рухването на комунистическия режим в България е през 1985 година – малко преди началото на, което комунистическите управляващи назовават „ Възродителен развой “. Тогава, споделя той, вижда отражението на държавната агитация върху доста от познатите си и взема решение краткотрайно да спре да посещава страната.
Идва още веднъж през 1993 година като екскурзовод на хор от Нидерландия, който се занимава с фолклора на Балканите. В идващите години още веднъж стартира да посещава постоянно в България. Участва в всеобщите митинги против държавното управление на Жан Виденов през 1997 година
А в Нидерландия, редом с работата си като издател на правна литература, стартира няколко начинания за разпространение на българския фолклор. Една от тях е основаването на хор „ Чубрица “ в Амстердам – един от най-дълголетните хорове за български фолклор отвън страната.
През 2008 година при едно от визитите си в България взема решение да купи къща. Избира остаряла къща в град Котел , която се намира покрай на котленските килими. Там се заражда ползата му към килимарството.
Първоначално концепцията му е да украси личния си дом в България.
„ Исках, с цел да е красиво и съгласно традициите, във всяка стая да има прекрасен котленски килим “, споделя той.
„ Но когато локалните хора научиха, че аз желая да купя техните килими [...], ми предлагаха килим след килим. И след няколко години имах за всяка стая по няколко “.
Ван Бейлен стартира да се интересува от ден на ден от този поминък, търси литература и даже пътува в чужбина в търсене на килими.
Днес той има над 1070 остарели килима в сбирката си. Тя включва експонати, създадени сред 18 и 20 век, от всички български килимарски школи – Чипровци (включена в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание през 2014 г.), Котел и Сливен , Пирот , Тетевен , Карлово , Калофер , Самоков , Лудогорието , и други райони.
В последните години прави изложения в България и в чужбина, в Българския културен институт в Париж през 2024 година
Но за пръв път Якоб ван Бейлен демонстрира съвсем всичките си килими на „ Иглика Килим Фест “ , който се организира от 1 до 3 август в село Иглика, община Габрово.
Ван Бейлен от години търси място, където да покаже сбирката си. Казва, че това е добре за самите килими, които би трябвало да се вадят на открито най-малко един път в годината. По-голямата му цел е да разпространява старите български килими.
„ Но пребивавам в остарелия център на Велико Търново. Нямам опция да изкарам на открито към дома си 1000 килима ”, споделя той.
Идеята за „ Иглика Килим Фест “ се ражда, когато Ван Бейлен открива подобаващото място – поляните до село Иглика.
„ Искахме да е добре освен за килимите, а и за хората, и за България. И да създадем цялостен фестивал “, споделя той.
По време на фестивала 965 килима от сбирката му са ситуирани на 10 декара повърхност. Има тематични обиколки с беседи от експерти. Хората, които имат остарели килими, за които желаят да научат повече, имат опция за съвещания с специалисти. Има и работилници по багрене, предене, тъкане и дизайн на килими.
Организатор на фестивала е Народно читалище „ Невена Коканова “ в Иглика с поддръжката на общината в Габрово. Те споделят, че изложбата на килими в границите на фестивала е измежду най-големите в света.
Фестивалът събира повече хора, в сравнение с Ван Бейлен е очаквал. По оценки на уредниците най-малко 7000 души са го посетили през трите дни.
Все още няма решение дали, по кое време и под каква форма ще се повтори фестивалът.
Но Якоб ван Бейлен към този момент работи за идната си огромна цел – основаване на музей на българските килими.
„ Фестивалът имаше три цели. Първо, за самите килими е добре. Второ, да бъде забавно за българската аудитория. И третата цел беше да събере сериозна маса за български народен музей на килимите “, споделя той.
По думите му „ вратата към този момент е на половина отворена “ към основаване на музей на килимите, само че следва още работа.
Днес Ван Бейлен живее във Велико Търново. Бил е общински консултант от „ Зелено придвижване “ до 2023 г.
Над 1000 остарели килима от всички български килимарски школи, събирани в границите на повече от десетилетие. Това включва сбирката на 77-годишния Якоб ван Бейлен.
Той е от Нидерландия, само че от години живее в България. Още от първия път, когато попада в страната, се възпламенява по българските обичаи. А когато се мести за непрекъснато, открива старите български килими.
„ Моята пристрастеност е културното завещание и живите обичаи “, сподели Ван Бейлен пред Свободна Европа.
В началото на август за пръв път съвсем цялата му сбирка беше показана навън в границите на първия „ Иглика Килим Фест “ – събитие, на което той е съорганизатор.
То се организира в село Иглика, община Габрово, и събра хиляди хора.
„ Много съм благополучен, тъй като доста хора съществено се интересуват “, сподели още Ван Бейлен.
Якоб ван Бейлен е роден през 1948 година в рибарско село покрай Хага , Нидерландия. Семейството му е огромно – той е едно от 9 деца. Още като дете се интересува от традициите на своята и на други страни. Иска да трансформира това в своя специалност.
„ Много желаех да изучавам културна антропология. Това беше моята фантазия. Но хората към мен споделяха: „ Недей, няма самун в това “, спомня си той.
В последна сметка записва математика. Но още след първата година в университета ползата му към традициите се възражда и се насочва в съответна посока.
Ван Бейлен е 19-годишен студент, когато за пръв път попада в България . Това се случва през 1967 година , когато той минава през страната на път за Индия, която е възнамерявал да посети.
„ Пътувах постепенно, в огромната част пешком. Но тъй като пътувах постепенно, имах време да срещна хора “, споделя той. Тогава не приказва български въобще, само че съумява да се разбере с някои от хората, които среща, на френски и немски.
В последна сметка се отклонява от първичния маршрут и прекарва две седмици в България. Оттогава идва всяко лято в продължение на години.
Още при първите си визити в страната Ван Бейлен стартира да се интересува от българския фолклор, учи национални хора, а по-късно ги преподава на любителска група в Нидерландия в свободното си време.
Последното му посещаване преди рухването на комунистическия режим в България е през 1985 година – малко преди началото на, което комунистическите управляващи назовават „ Възродителен развой “. Тогава, споделя той, вижда отражението на държавната агитация върху доста от познатите си и взема решение краткотрайно да спре да посещава страната.
Идва още веднъж през 1993 година като екскурзовод на хор от Нидерландия, който се занимава с фолклора на Балканите. В идващите години още веднъж стартира да посещава постоянно в България. Участва в всеобщите митинги против държавното управление на Жан Виденов през 1997 година
А в Нидерландия, редом с работата си като издател на правна литература, стартира няколко начинания за разпространение на българския фолклор. Една от тях е основаването на хор „ Чубрица “ в Амстердам – един от най-дълголетните хорове за български фолклор отвън страната.
През 2008 година при едно от визитите си в България взема решение да купи къща. Избира остаряла къща в град Котел , която се намира покрай на котленските килими. Там се заражда ползата му към килимарството.
Първоначално концепцията му е да украси личния си дом в България.
„ Исках, с цел да е красиво и съгласно традициите, във всяка стая да има прекрасен котленски килим “, споделя той.
„ Но когато локалните хора научиха, че аз желая да купя техните килими [...], ми предлагаха килим след килим. И след няколко години имах за всяка стая по няколко “.
Ван Бейлен стартира да се интересува от ден на ден от този поминък, търси литература и даже пътува в чужбина в търсене на килими.
Днес той има над 1070 остарели килима в сбирката си. Тя включва експонати, създадени сред 18 и 20 век, от всички български килимарски школи – Чипровци (включена в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание през 2014 г.), Котел и Сливен , Пирот , Тетевен , Карлово , Калофер , Самоков , Лудогорието , и други райони.
В последните години прави изложения в България и в чужбина, в Българския културен институт в Париж през 2024 година
Но за пръв път Якоб ван Бейлен демонстрира съвсем всичките си килими на „ Иглика Килим Фест “ , който се организира от 1 до 3 август в село Иглика, община Габрово.
Ван Бейлен от години търси място, където да покаже сбирката си. Казва, че това е добре за самите килими, които би трябвало да се вадят на открито най-малко един път в годината. По-голямата му цел е да разпространява старите български килими.
„ Но пребивавам в остарелия център на Велико Търново. Нямам опция да изкарам на открито към дома си 1000 килима ”, споделя той.
Идеята за „ Иглика Килим Фест “ се ражда, когато Ван Бейлен открива подобаващото място – поляните до село Иглика.
„ Искахме да е добре освен за килимите, а и за хората, и за България. И да създадем цялостен фестивал “, споделя той.
По време на фестивала 965 килима от сбирката му са ситуирани на 10 декара повърхност. Има тематични обиколки с беседи от експерти. Хората, които имат остарели килими, за които желаят да научат повече, имат опция за съвещания с специалисти. Има и работилници по багрене, предене, тъкане и дизайн на килими.
Организатор на фестивала е Народно читалище „ Невена Коканова “ в Иглика с поддръжката на общината в Габрово. Те споделят, че изложбата на килими в границите на фестивала е измежду най-големите в света.
Фестивалът събира повече хора, в сравнение с Ван Бейлен е очаквал. По оценки на уредниците най-малко 7000 души са го посетили през трите дни.
Все още няма решение дали, по кое време и под каква форма ще се повтори фестивалът.
Но Якоб ван Бейлен към този момент работи за идната си огромна цел – основаване на музей на българските килими.
„ Фестивалът имаше три цели. Първо, за самите килими е добре. Второ, да бъде забавно за българската аудитория. И третата цел беше да събере сериозна маса за български народен музей на килимите “, споделя той.
По думите му „ вратата към този момент е на половина отворена “ към основаване на музей на килимите, само че следва още работа.
Днес Ван Бейлен живее във Велико Търново. Бил е общински консултант от „ Зелено придвижване “ до 2023 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ