СУ Св. Климент Охридски навърши 132 години
Той е най-старото висше образователно заведение в България. Създаден е с решение на Народното събрание като Висш педагогичен курс. Централното крило на постройката на СУ е издигнато с великодушните дарения от 6 млн. златни лв. на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят фасадата й.
През 1880 година Министерството на просвещението на преди малко възобновената българска страна внася в Народното събрание план за Основен закон за учебните заведения, чиято концепция е да се сътвори българско висше учебно заведение (университет), което да обхване юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки “, и което да приема приключилите образованието си в действителните и класическите гимназии.
Едва през 1887 година е издадена разпоредба от министъра на просвещението Тодор Иванчев за разкриване на педагогичен клас към Първа мъжка гимназия в София. Във краткотрайния устав е планувано действието единствено на историко-филологическо поделение.
На съвещанието си от 8 декември 1888 година, отчитайки положителното начало на Висшия педагогичен курс, петото нормално Народно заседание взема решение за преобразуването му във Висше учебно заведение. То влиза в действие на 1 януари 1889 година, когато е оповестен Указ № 159 в Държавен вестник.
На 29 януари 1889 година в наличието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е определен първият ректор на висшето учебно заведение - Александър Теодоров-Балан, всред първите му седем преподаватели - така наречен нови седмочисленици, измежду които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски.
От 8 декември 1903 година за първи път у нас денят е празнуван като празник на Софийски университет и като студентски празник.
Ректорат
Основната постройка, знак на университета – Ректоратът, както и по-късно издигнатата Университетската библиотека, са основани основно с помощта на подаяние на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ръководено от ефорията "Евл. и Хр. Георгиеви ", разполагала с фонд от 6 милиона златни лв. в края на ХIХ век.
През 1906 година е разгласен конкурс за постройка на държавен университет. Той е извоюван от абстрактен план на френския проектант Жан Бреасон. Първоначално планът съставлява отбор от десетина здания, които би трябвало да се разположат върху настоящето място на университета, някогашния царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекомерно упорит и строителните проекти по този начин и не са приключени преди експлоадирането на Първата международна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, претърпява национална злополука и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 година ефорията разпорежда на арх. Йордан Миланов да преработи първичните планове в една постройка.
Строителството стартира на 30 юни 1924 година с тържествено полагане на главния камък, управлението на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на идната година печели дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи безусловно до последни сили. Повален е от тежка настинка и издъхва на градежа на 8 февруари 1932 година.
Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са сложени направените от статуя Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната декорация на постройката е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчева.
През 1940 година стартира създаване на уголемение с прибавяне на две крила към университета. То е предоставено на арх. Любен Костадинов. Втората международна война довежда до закъснение на строителството. То е продължено чак през 50-те години на предишния век, а дефинитивно Северното крило е приключено едвам през 1985 година. В завършването взе участие и арх. Спас Рангелов.
Ефорията стартира градежа на Университетската библиотека в средата на 1930 година. Проектът е направен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е приключена и е осветена по едно и също време с ректората на 16 декември 1934 година.
Първият европейски университет е Магнаурската школа в Константинопол (от 849 г.)
През 1880 година Министерството на просвещението на преди малко възобновената българска страна внася в Народното събрание план за Основен закон за учебните заведения, чиято концепция е да се сътвори българско висше учебно заведение (университет), което да обхване юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки “, и което да приема приключилите образованието си в действителните и класическите гимназии.
Едва през 1887 година е издадена разпоредба от министъра на просвещението Тодор Иванчев за разкриване на педагогичен клас към Първа мъжка гимназия в София. Във краткотрайния устав е планувано действието единствено на историко-филологическо поделение.
На съвещанието си от 8 декември 1888 година, отчитайки положителното начало на Висшия педагогичен курс, петото нормално Народно заседание взема решение за преобразуването му във Висше учебно заведение. То влиза в действие на 1 януари 1889 година, когато е оповестен Указ № 159 в Държавен вестник.
На 29 януари 1889 година в наличието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е определен първият ректор на висшето учебно заведение - Александър Теодоров-Балан, всред първите му седем преподаватели - така наречен нови седмочисленици, измежду които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски.
От 8 декември 1903 година за първи път у нас денят е празнуван като празник на Софийски университет и като студентски празник.
Ректорат
Основната постройка, знак на университета – Ректоратът, както и по-късно издигнатата Университетската библиотека, са основани основно с помощта на подаяние на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ръководено от ефорията "Евл. и Хр. Георгиеви ", разполагала с фонд от 6 милиона златни лв. в края на ХIХ век.
През 1906 година е разгласен конкурс за постройка на държавен университет. Той е извоюван от абстрактен план на френския проектант Жан Бреасон. Първоначално планът съставлява отбор от десетина здания, които би трябвало да се разположат върху настоящето място на университета, някогашния царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекомерно упорит и строителните проекти по този начин и не са приключени преди експлоадирането на Първата международна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, претърпява национална злополука и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 година ефорията разпорежда на арх. Йордан Миланов да преработи първичните планове в една постройка.
Строителството стартира на 30 юни 1924 година с тържествено полагане на главния камък, управлението на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на идната година печели дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи безусловно до последни сили. Повален е от тежка настинка и издъхва на градежа на 8 февруари 1932 година.
Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са сложени направените от статуя Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната декорация на постройката е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчева.
През 1940 година стартира създаване на уголемение с прибавяне на две крила към университета. То е предоставено на арх. Любен Костадинов. Втората международна война довежда до закъснение на строителството. То е продължено чак през 50-те години на предишния век, а дефинитивно Северното крило е приключено едвам през 1985 година. В завършването взе участие и арх. Спас Рангелов.
Ефорията стартира градежа на Университетската библиотека в средата на 1930 година. Проектът е направен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е приключена и е осветена по едно и също време с ректората на 16 декември 1934 година.
Първият европейски университет е Магнаурската школа в Константинопол (от 849 г.)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ