Един студент през 1968 г. Как Александър рискува свободата си, за да подкрепи Пражката пролет
Той е на 76, само че в диалога ни е като че ли отново на 21. Тогава е изключен от университета и хвърлен в пандиза поради митинг против смазването на Пражката пролет. Половин век по-късно университетът награждава него и двамата му другари от митинга. Само той е останал жив, с цел да опише историята.
„ Хубавите неща стават постепенно. “
Така един историк разяснява премията за принос към свободата и демокрацията, която Софийският университет му връчи с половин век забавяне.
Тази премия е предопределена за 21 -годишния студент по история Александър Димитров и сътрудниците му Едуард Генов и Валентин Радев . През 1968 година те, с която се прави опит за промяна на комунистическия режим в Чехословакия . В нейното потушаване се включват войски на комунистическа България, където водач е Тодор Живков .
Тримата студенти не крият несъгласието си с това, само че. Напротив - университетът ги изключва, а тайната комунистическа полиция Държавна сигурност (ДС) ги изпраща в пандиза.
Прескачаме 55 години напред до 17 януари 2024 година Университетът, изгонил студентите, в този момент ги награждава. И то в една от аудиториите, където в миналото са ходели на лекции.
Отличието отива при към този момент 76 -годишния Александър и наследниците на Едуард и Валентин, тъй като двамата не доживяват този миг.
В историята на тримата има всичко - вяра, храброст, отчаяние.
„ Каквото сме създали - създали сме го “, споделя Александър Димитров пред Свободна Европа. И прибавя:
„ Не тъй като Бог ни гледа, а с цел да бъдем горди със себе си. “
Какво става в Прага през 1968 година
След Втората международна война в Чехословакия - също като в България - на власт идва комунистически режим в тясна връзка със Съветския съюз (СССР).
През януари 1968 година ръководството на страната се оглавява от Александър Дубчек . Той стартира демократични и демократични промени на режима и дава обещание да построи „ социализъм с човешко лице “, като отслаби цензурата и даде независимост на напредване и сдружаване. Тези промени стават известни с името „ Пражка пролет “.
Гражданите на Чехословакия утвърждават промените и упорстват за още по-фундаментална политическа смяна. Това обаче не се харесва на Съюз на съветските социалистически републики.
На 21 август 1968 година хиляди бойци, танкове и самолети нахлуват в Чехословакия, с цел да спрат измененията. Освен от Съюз на съветските социалистически републики, те идват от България, Полша и Унгария. Дубчек е отведен за разпит в Москва, а пражките улици се изпълват с недоволни чехи и словаци.
Не можеше да не създадем нищо.
Над 130 от тях умират в конфликтите с „ братските “ войски.
„ Цяла Чехия и Словакия излязоха на улиците, а ние стоим тук и блеем. Не можеше да не създадем нищо “, споделя Александър и прибавя:
„ Всички ние се надявахме това, което стана през 1989 година, когато се разпадна руският комунизъм, да стане още през 1968 година Но очевидно е било рано. “
Александър, Едуард и Валентин
През 1968 година Александър, Едуард и Валентин са на по 20-ина години. И тримата са студенти по история в Софийския университет.
През лятото те се осведомят за протичащото се в Чехословакия макар цензурата в България. Александър знае британски език и научава за събитията от Би Би Си. Слуша и Радио „ Скопие “, което по думите му „ на удовлетворителен български предаваше истината “.
Докато следи какво се случва по улиците на Прага, Александър взема решение, че не може да стои безразличен. На същото мнение са сътрудниците му Едуард и Валентин.
Тримата си провеждат срещи в дома на Александър в София, с цел да пишат листовки с напечатани послания.
Брошурите (тогава наричани позиви) са с текст: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашката социалистическа република “. Александър и Едуард ги популяризират в София, а Валентин - в Пловдив, като ги пускат в пощенски кутии.
Пак си сложихме главите в торбите.
„ Знаехме, че шансът да ни заловен е 50 на 50, а тогава доста мъчно се влизаше в компетентност „ История “. Но отново си сложихме главите в торбите “, споделя Александър.
Ако в този момент го питате за какво, той ще ви зададе въпроса: „ Какво изпитахте вие на 24 февруари преди 2 години? “ Това е датата, на която Русия стартира пълномащабното си навлизане в Украйна .
„ През 1968 година ние изпитахме същото, което честните хора по земята изпитаха, когато съветският президент Владимир Путин стартира „ специфичната си интервенция “ в Украйна. Бяхме безпределно озлостени и трябваше да създадем нещо “, споделя Александър.
Наказанието
Днес разпространяването на листовки с протестни надписи може да не наподобява кой знае какво. Все отново Конституцията подсигурява свободното слово и правото на митинг на жителите.
Преди 55 години обаче България е под тоталитарното ръководство на комунистическата партия и даже най-малката форма на противоречие с формалната партийна линия се санкционира.
При първата акция на студентите им се разминава. Но през октомври 1968 година те вземат решение да създадат още листовки. Тогава другар от детството на Едуард написа донос до Държавна сигурност. Тримата са задържани и изпратени в Централния софийски затвор. Дадени са им и кодови имена - Марионетка 1, 2 и 3.
В началото на януари 1969 година стартира правосъден развой против тях. Александър, Едуард и Валентин са изключени от СУ и получават присъди от разнообразни периоди затвор.
През цялото време съм бил под наблюдаване от Държавна сигурност.
Наказанието им не свършва дотук - след 2 години в пандиза Александър е изселен в село край Свищов.
„ Бях там 2 години и половина, след това се върнах в София. Но от самото начало съм бил под наблюдаване от Държавна сигурност “, споделя той.
„ Не можех да имам другари. Ако имах, от Държавна сигурност отиваха при тях и ги караха да ми описват вицове срещу властта, с цел да видят по какъв начин ще отвръщам. “
До края на комунистическия режим през 1989 година Александър, Едуард и Валентин са преследвани.
„ Наложи се с жена ми да живеем много изолирано, само че прекарвах доста време в Народната библиотека. Така че не се окайвам “, споделя Александър за живота си през тези години.
И прибавя, че в никакъв случай не е съжалявал за това, което е направил през 1968 година
Отново студент
На 10 ноември 1989 година Тодор Живков е свален от власт. Това е датата, която се счита за начало на демократичния преход в България.
„ Първата ми работа беше да си приготвя документите за университета, откъдето ме бяха изключили “, спомня си Александър за този миг.
„ В петък смъкнаха Тодор Живков. В понеделник отидох и желаех да ми възстановят студентските права. “
Той бързо се връща в университета и приключва история - въпреки и с повече от 20 години забавяне. За него този избор е най-естественият вероятен.
„ Внушил съм си, че съм роден историк. Имах една връзка, с която можеше да ме възстановят в университета по Живково време. Но не и в „ История “, тъй като се смяташе за идеологическа дисциплинираност. Аз отхвърлих “, споделя Александър.
Въпреки това той употребява годините преди 1989 година, с цел да натрупа проучвателен материали, познания и хрумвания. След измененията разгласява редица книги и исторически справочници.
За гражданската си позиция по време на Пражката пролет Александър и сътрудниците му са наградени от Чехия и Словакия през 2018 година, когато се навършват 50 години от събитията.
Ако не знаем историята, не знаем от кое място идваме и къде отиваме.
На въпроса за какво е разкрил призванието си тъкмо в историята, Александър споделя:
„ Ако не знаем историята, не знаем от кое място идваме и къде отиваме. Един човек живее най-вече 90-100 години, а историкът живее 10 хиляди и претърпява всичко през тях. “
Затова и фактът, че признанието от СУ за тримата студенти идва над половин век след техния митинг и 35 години след 1989 година, не натъжава Александър.
Той има вяра, че в историята хубавите неща стават постепенно. Но значат, че въпреки и късно, можем да вървим напред.
„ Хубавите неща стават постепенно. “
Така един историк разяснява премията за принос към свободата и демокрацията, която Софийският университет му връчи с половин век забавяне.
Тази премия е предопределена за 21 -годишния студент по история Александър Димитров и сътрудниците му Едуард Генов и Валентин Радев . През 1968 година те, с която се прави опит за промяна на комунистическия режим в Чехословакия . В нейното потушаване се включват войски на комунистическа България, където водач е Тодор Живков .
Тримата студенти не крият несъгласието си с това, само че. Напротив - университетът ги изключва, а тайната комунистическа полиция Държавна сигурност (ДС) ги изпраща в пандиза.
Прескачаме 55 години напред до 17 януари 2024 година Университетът, изгонил студентите, в този момент ги награждава. И то в една от аудиториите, където в миналото са ходели на лекции.
Отличието отива при към този момент 76 -годишния Александър и наследниците на Едуард и Валентин, тъй като двамата не доживяват този миг.
В историята на тримата има всичко - вяра, храброст, отчаяние.
„ Каквото сме създали - създали сме го “, споделя Александър Димитров пред Свободна Европа. И прибавя:
„ Не тъй като Бог ни гледа, а с цел да бъдем горди със себе си. “
Какво става в Прага през 1968 година След Втората международна война в Чехословакия - също като в България - на власт идва комунистически режим в тясна връзка със Съветския съюз (СССР).
През януари 1968 година ръководството на страната се оглавява от Александър Дубчек . Той стартира демократични и демократични промени на режима и дава обещание да построи „ социализъм с човешко лице “, като отслаби цензурата и даде независимост на напредване и сдружаване. Тези промени стават известни с името „ Пражка пролет “.
Гражданите на Чехословакия утвърждават промените и упорстват за още по-фундаментална политическа смяна. Това обаче не се харесва на Съюз на съветските социалистически републики.
На 21 август 1968 година хиляди бойци, танкове и самолети нахлуват в Чехословакия, с цел да спрат измененията. Освен от Съюз на съветските социалистически републики, те идват от България, Полша и Унгария. Дубчек е отведен за разпит в Москва, а пражките улици се изпълват с недоволни чехи и словаци.
Не можеше да не създадем нищо.
Над 130 от тях умират в конфликтите с „ братските “ войски.
„ Цяла Чехия и Словакия излязоха на улиците, а ние стоим тук и блеем. Не можеше да не създадем нищо “, споделя Александър и прибавя:
„ Всички ние се надявахме това, което стана през 1989 година, когато се разпадна руският комунизъм, да стане още през 1968 година Но очевидно е било рано. “
Александър, Едуард и Валентин
През 1968 година Александър, Едуард и Валентин са на по 20-ина години. И тримата са студенти по история в Софийския университет.
През лятото те се осведомят за протичащото се в Чехословакия макар цензурата в България. Александър знае британски език и научава за събитията от Би Би Си. Слуша и Радио „ Скопие “, което по думите му „ на удовлетворителен български предаваше истината “.
Докато следи какво се случва по улиците на Прага, Александър взема решение, че не може да стои безразличен. На същото мнение са сътрудниците му Едуард и Валентин.
Тримата си провеждат срещи в дома на Александър в София, с цел да пишат листовки с напечатани послания.
Брошурите (тогава наричани позиви) са с текст: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашката социалистическа република “. Александър и Едуард ги популяризират в София, а Валентин - в Пловдив, като ги пускат в пощенски кутии.
Пак си сложихме главите в торбите.
„ Знаехме, че шансът да ни заловен е 50 на 50, а тогава доста мъчно се влизаше в компетентност „ История “. Но отново си сложихме главите в торбите “, споделя Александър.
Ако в този момент го питате за какво, той ще ви зададе въпроса: „ Какво изпитахте вие на 24 февруари преди 2 години? “ Това е датата, на която Русия стартира пълномащабното си навлизане в Украйна .
„ През 1968 година ние изпитахме същото, което честните хора по земята изпитаха, когато съветският президент Владимир Путин стартира „ специфичната си интервенция “ в Украйна. Бяхме безпределно озлостени и трябваше да създадем нещо “, споделя Александър.
Наказанието
Днес разпространяването на листовки с протестни надписи може да не наподобява кой знае какво. Все отново Конституцията подсигурява свободното слово и правото на митинг на жителите.
Преди 55 години обаче България е под тоталитарното ръководство на комунистическата партия и даже най-малката форма на противоречие с формалната партийна линия се санкционира.
При първата акция на студентите им се разминава. Но през октомври 1968 година те вземат решение да създадат още листовки. Тогава другар от детството на Едуард написа донос до Държавна сигурност. Тримата са задържани и изпратени в Централния софийски затвор. Дадени са им и кодови имена - Марионетка 1, 2 и 3.
В началото на януари 1969 година стартира правосъден развой против тях. Александър, Едуард и Валентин са изключени от СУ и получават присъди от разнообразни периоди затвор.
През цялото време съм бил под наблюдаване от Държавна сигурност.
Наказанието им не свършва дотук - след 2 години в пандиза Александър е изселен в село край Свищов.
„ Бях там 2 години и половина, след това се върнах в София. Но от самото начало съм бил под наблюдаване от Държавна сигурност “, споделя той.
„ Не можех да имам другари. Ако имах, от Държавна сигурност отиваха при тях и ги караха да ми описват вицове срещу властта, с цел да видят по какъв начин ще отвръщам. “
До края на комунистическия режим през 1989 година Александър, Едуард и Валентин са преследвани.
„ Наложи се с жена ми да живеем много изолирано, само че прекарвах доста време в Народната библиотека. Така че не се окайвам “, споделя Александър за живота си през тези години.
И прибавя, че в никакъв случай не е съжалявал за това, което е направил през 1968 година
Отново студент
На 10 ноември 1989 година Тодор Живков е свален от власт. Това е датата, която се счита за начало на демократичния преход в България.
„ Първата ми работа беше да си приготвя документите за университета, откъдето ме бяха изключили “, спомня си Александър за този миг.
„ В петък смъкнаха Тодор Живков. В понеделник отидох и желаех да ми възстановят студентските права. “
Той бързо се връща в университета и приключва история - въпреки и с повече от 20 години забавяне. За него този избор е най-естественият вероятен.
„ Внушил съм си, че съм роден историк. Имах една връзка, с която можеше да ме възстановят в университета по Живково време. Но не и в „ История “, тъй като се смяташе за идеологическа дисциплинираност. Аз отхвърлих “, споделя Александър.
Въпреки това той употребява годините преди 1989 година, с цел да натрупа проучвателен материали, познания и хрумвания. След измененията разгласява редица книги и исторически справочници.
За гражданската си позиция по време на Пражката пролет Александър и сътрудниците му са наградени от Чехия и Словакия през 2018 година, когато се навършват 50 години от събитията.
Ако не знаем историята, не знаем от кое място идваме и къде отиваме.
На въпроса за какво е разкрил призванието си тъкмо в историята, Александър споделя:
„ Ако не знаем историята, не знаем от кое място идваме и къде отиваме. Един човек живее най-вече 90-100 години, а историкът живее 10 хиляди и претърпява всичко през тях. “
Затова и фактът, че признанието от СУ за тримата студенти идва над половин век след техния митинг и 35 години след 1989 година, не натъжава Александър.
Той има вяра, че в историята хубавите неща стават постепенно. Но значат, че въпреки и късно, можем да вървим напред.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ