Чило Попов от ПП-ДБ, който вярва, че Пловдив може да се управлява по германски правила
Той е на 44 години, живее в Пловдив от дете, след това учи 2 години в Мадрид, Испания, където работи майка му. По-късно, откакто приключва гимназия, отпътува за Германия. Там учи и работи до 2007 година и се връща в обичания си Пловдив.
Така звучи късата история на Чило Попов - претендентът за кмет на регион " Централен " в града на тепетата от обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Той живее в Стария град на Пловдив - част от региона, който желае да ръководи като определен от съгражданите си представител в локалната власт. Разтоваряме с него какво желае да промени за положително в " Централен ", по какъв начин си показва ръководството на общината, кои са проблемите, които желае и може да реши. Полезен ли е животът му в чужбина и коя е " огромната му болежка " в Пловдив. Помолили сме го да донесе и една обичана движимост - нещо, в което би вложил време и/или пари.
С какво се занимавате, господин Попов?
От връщането ми в Пловдив до момента работя в нашата фамилна компания, която се занимава с индустриално и инфраструктурно строителство и електроизграждане.
Тоест, би трябвало да се явявате по публични поръчки?
Не. Ние сме профилирани в няколко обособени действия и сме дребна компания. Обикновено сме ангажирани да свършим някоя работа като подизпълнители към огромните строителни компании, които вземат участие и печелят публичните поръчки. Имам съществени наблюдения по какъв начин се организират търгове, какви компании се избират. Мога да кажа, че съгласно това по какъв начин се развиват и провеждат, нещата в България не са доста в публичен интерес.
Може ли да се промени предвид на обстоятелството, че в последните 10 и повече години въпреки всичко се специализираха тези компании и по един или различен метод получиха някакъв запас, ноухау, машини, опит? Тоест, не сме ли попаднали към този момент в циничен кръг, че те да са единствените с потенциал?
Не. Най-често тези компании са едни админи на поръчките. Те не извършват със свои сили и средства огромна част от дейностите. Наемат компании като нашата, които свършват действителната работа. Дали това може да се промени? Няма потребност да го измисляме.
От Германия мога да ви посоча един образец, а той е залегнал и в управническата ни идея за Пловдив, която третира всички сфери на въздействие на общината и там, където тя може да е дейна и да промени действително града. Една от тях е държанието на общината и нейната визия и идея за възлагането на огромни публични поръчки за ново строителство, за цялостни планове.
В Общината може да се сътвори нещо като инженерен отдел, образуван от самата нея. В Германия това се споделя " техническо кметство " - тип отдел в общината, който работи независимо, в него работят строителни инженери и експерти в другите области, само че също по този начин архитекти и проектанти, които, когато се разпорежда един повсеместен обект, го сегментират.
Те също подписват контракти с компаниите, които са профилирани в обособените елементи – за всяка обособена поръчка се прави съобщение и конкурс. Раздробява се (като експертиза), а общината поема посредством " техническото кметство " функционалността на основния реализатор. И общината прави организацията на обекта, прави проекта за осъществяване и координира работата на всички участници в строителството.
Преимуществото от това е, че, първо, даваме самун на локални компании с експертиза в обособена област, второ - ще има действителна конкуренция. Има конкурсно начало, т.е., заобикаляме тази стъпка и тази разлика, която основният реализатор осъществя, когато завоюва една цялостна поръчка за избрана цена, и цената, за която ангажира подизпълнителите. Обикновено от моята процедура това може да доближава и до 40% от цялата сума.
Тоест, ние действително вършим работата като подизпълнител, и то качествено. За тази активност получаваме цената, която сме поискали, а в нея имаме облага и можем да живеем добре като компания, вършейкиедна работа, за която основният реализатор взима 40% от горната страна в качеството си на подобен. Това разрешава на общината хем да получи по-качествен артикул, хем за същата сума да реализира двойно по-голям размер свършена работа.
Много ли се строи в Пловдив и какво се строи?
Прекалено доста се строи, според мен се строи и тук-там, на които по-скоро строителството би трябвало да бъде озаптено. То би трябвало да бъде вкарано в някаква обща идея, тъй че да забележим дали съществуващата инфраструктура и услуги, които общината предлага, могат да одобряват възможния приток на хора, които биха заселили тези нови здания.
Улиците няма да станат по-широки, паркоместата няма да се усилят, учебните заведения няма да станат повече, тъй като просто няма място за тях, здравните заведения, обществените служби не могат също да бъдат огромно разширени, с цел да поемат нарастването на популацията на Пловдив, което пораства непрекъснато.
Градът по публична статистика е под 500 хиляди, само че всички знаят, че голяма част от жителите му не са адресно регистрирани, а те са притежатели на сходни жилища, новопостроени. Те са пристигнали от цяла България, тъй като Пловдив е привлекателен център, промишлен център, който предлага занаят на хората от регионите, които са по-слабо развити.
Кои са другите огромни драми?
Всичките драми и проблеми са свързани с това, което описах доскоро, както и с недалновидния метод на общината що се отнася до градската среда, до модернизирането на инфраструктурата и до неналичието на политика по какъв начин би трябвало да пораства градът. Никой не споделя, че Пловдив не би трябвало да пораства и да се развива, само че той може чисто физически, що се отнася до жилищни здания, да построява една съответна и задоволително необятна инфраструктура в своята външна страна. Не е наложително центърът да имплодира.
Вас какво ви стимулира да се пуснете в тази борба за областен кмет? Не се ли тормозят, че районните кметове са доста подвластни от огромната община, включително финансово?
Това са два въпроса. По първият - за мотивацията - тя е в това, че на 44 година мога да кажа, че досега съм ги живял добре. Имал съм един прекрасен живот без огромни разтърсвания, бил съм късметлия до момента. Определено това се дължи и на положителното, което съм видял от другари и от други хора. Основният ми принцип е, че когато човек има сходно благополучие, е добре и той да направи нещо положително, да даде сила и време за общото богатство, за общото благоденствие, с цел да може този кръговрат на положителното да се завърти.
Друга част от мотивацията ми е, че като непрекъснат гражданин на регион " Централен " и човек с усещания от това по какъв начин действа градската среда в Западна Европа и в развити страни, виждам ужасно доста нередности и проблеми, загърбени, нерешени, неглижирани. Защото очевидно тези, които ръководят, имат други цели.
Въпросът е, че вие ще бъдете с вързани ръце, макар положителната воля от ваша страна. Районните кметове, изключително в случай че кметът не е техен, огромният, нямат особени лостове..
Не позволявам тази догадка сега. Аз работя за цялостната победа на нашата коалиция в града, като персоналният ми принос за това е голяма част от управническата идея за Пловдив, която пиша към този момент шеста година.
В Германия какво учихте?
Хуманитарни специалности. Но по този начин ме завъртя животът. Всъщност аз образованието си съм го спечелил и взел от действителния живот в огромна степен.
Сега като пристигнаха изборите, вие към този момент имахте написани концепции, които дадохте за осбъждане с Ивайло Старибратов и неговия екип. И от там какво..
Да. Бяха подготвени. Допълнихме, доразработихме..
Това за публичните поръчки, което казвате, сигурно е влезнало?
Да. Тази идея е вътре. Предстои да се доизчисти методиката за нейното използване с юристите, които би трябвало да създадат по този начин, че тя да е в благозвучие със Закона за публичните поръчки. Но щом не пречи това да бъде вършено от едно кметство в Германия, не виждам каква е повода, откакто се стремим натам, то да може да се извършва и в България.
Когато Пловдив влиза в централните вести, това постоянно е с " Тютюневият град ", едно знаково място, където царува съсипия, неизчистена благосъстоятелност сред частни притежатели и сред обществена благосъстоятелност. Имате ли някакво решение, особено за " Тютюневия град "?
Боли ме сърцето за " Тютюневия град ". Даже в последните години заобикалям да минавам оттова пешком, тъй като там е минало част от детството ми От 1. до 3. клас съм учил в едно начално учебно заведение, което беше тъкмо в " Тютюневия град ".
Тогава имаше една характерна миризма, към момента работеха тези заводи и хранилища, в никакъв случай няма да я не помни. Не свързвам тютюна с нещо негативно в това отношение. Той по-скоро ми припомня, че постройките бяха цели, че имах едни хубави три години в това учебно заведение и по тази причина съм мислил доста буйно и доста запалено по какъв начин може да се излезе от тази дупка, в която се намира този квартал сега. Концепцията е разказана в програмата ни.
" Тютюневият град " съставлява една глава от нашата управническа идея. Тя планува първо общината да каже какво цели и да влезе в разговор със притежателите, тъй като те не знаят дали общината има концепция за развиването на този квартал. Той може да стане атрактивен и за вложителите, и за притежателите, в случай че имаме визия за него.
Подобни образци има в Хамбург, в Ротердам, в Барселона, където някогашни индустриални зони, отпаднали от своето предопределение, заради това, че промишлеността не се ангажира в центровете на градовете към този момент, са непокътнати и са дали място за работа на креативен специалности, на архитекти, на хора от изкуството, станали са едно средище на креативност, напредък и напредък.
Ако това бъде ясно обосновано и бъдат интегрирани притежателите, и стимулирани посредством разнообразни принадлежности, които общината има – да следват всички дружно тази визия, аз не виждам за какво те биха били стимулирани да разрушат тези здания. Просто би трябвало да им се покаже, че те са скъпи.
Да, обаче въпреки това е образецът с " Капана " - там бизнесът се разраства и в един миг се случва тъй че дадени места стават доста съвременни и на хората, които живеят в тях от години, както вие казвате, че живеете в центъра, почва да не им е доста прелестно от тези тълпи от хора непрекъснато – за това мислили ли сте?
" Капана " е образец по какъв начин общината прави непоследователни политики. Едната първична добра концепция, която би трябвало да признаем, че беше такава и се вървеше към сполучливото ѝ реализиране, се трансформира в нещо друго без надзор, обща визия и регулация от страна на общината.
Първоначалната идея за " Капана " беше той да стане квартал на творчеството, на изкуствата и занаятите, като заведенията в никакъв случай не са били изключвани в тази идея, само че общината не насочи натам пътя му. Тя трябваше да бъде водещата линия, която да ориентира хората какво да вършат с наетите или личните помещение. Разбира се, откри там огромна ниша заради това, че " Капана " с новия си тип стана атрактивен и най-лесния път за осребряване и за приемане на дивиденти от този нов тип беше там да се отворят заведения, които да притеглят хората да стоят в тях.
Мястото се пренасели със развлечение и заведения. Което, несъмнено, може би, локалните хора не одобряват с огромна наслада. Аз самият не пребивавам там. Гъстотата стана огромна.
Предполагам, че в случай че общината не се намеси, процесът рано или късно ще се саморегулира и много от заведенията ще отпаднат - просто са прекомерно доста. Но по този начин или другояче тях ги има. В момента, това, което може да се направи, е да се поддържа инфраструктурата и чистотата.
Има една някогашна постройка на Българска народна банка, тя е също по този начин славна, тя съответно вписана ли е в програмата ви? Ако да, какво се случва с нея?
Вписан е методът ни към сходни монументи, архитектурни монументи на културата, изключително тези, за които общината може да окаже директно въздействие. Това са постройките, които са общинска благосъстоятелност, това са постройките, които са държавна благосъстоятелност или благосъстоятелност на разнообразни институции, министерства. Те не са малко в София, в Пловдив, в огромните градове, нормално са на прелестни места в центъра и огромна част от тях са архитектурно скъпи здания.
Тази постройка на Българска народна банка - за мен е парадоксално, тъй като притежателят, който очевидно не е кредитоспособен, не полагаше грижи за нея, не я поддържаше добре и сега е изоставена към този момент повече от година и половина. Тя прогресивно се разрушава.
Общината беше в началото въодушевена от нейното придобиване и предаването за градско прилагане, само че всичко остана в полето на едни празни заявки, граничещи с популистки PR. Няма за нея концепция и идея, няма проект за развиването ѝ. За мен това не би трябвало да е едно централно, снесено от горната страна решение. То би трябвало да се вземе в разговор с креативните гилдии, с културните среди и с хората, които имат отношение към сходни места, а това са архитектите, реставраторите и археолозите, които търсят място за своята активност, за своите сбирки, за своите сбирки.
Определено виждам бъдещето на тази постройка, само че до момента в който се вземе решение, което би трябвало да е плод на обединяване, а не на, както споделих, заповед от горната страна, нищо не пречи на общината да стартира консервационно-реставрационни действия по нейната фасада и покрив. Това няма да наруши бъдещия концепт за нея. Моят проект е да предприеме бързи ограничения в тази посока.
Забравих да ви запитвам нещо, за което всички в Пловдив се оплакват, то е трафикът - не е напълно във вашата компетентност в тази ситуация като претендент за областен кмет, само че паркирането по принцип би трябвало да е. Зоните, регулациите, нормално местата са по-малко от колите. Какво става, когато всички слязат в центъра с кола...
Решенията са няколко. Първо, както споделих, значима е цялостната визия, която да контролира и озапти презастрояването. Второ, условието към вложителите и строителите що се отнася до обезпечаване на паркоместа в новите здания. Трябва да бъдат добре прегледани още веднъж и предефинирани. Има едно събитие, че съществуващи гаражи, които би трябвало да служат за прибиране на коли, получават друг статут и се трансформират в студия за козметика, в дребни магазинчета, в всякакви дребни бизнеси.
На мнение съм, че, когато имаме този проблем с неналичието на паркоместа, промяната на тези статути не трябва да бъде разрешавана. Когато едно помещение е отсъдено за избрана функционалност, това евентуално не е инцидентно и то би трябвало да продължи да я извършва.
Също по този начин имам сигнали за очевидна корист с издаването на инвалидни позволения. Общината ще преразгеда и ревизира до каква степен са достоверни тези инвалидни позволения, тъй като те разрешават на хора просто да депонират колите си за неопределен срок. Изоставените коли, тези, които нямат регистрация, тези, които са просто държани на склад на публични места би трябвало да бъдат изнесени от центъра.
Имам опит от Германия. Там, в случай че си оставиш кола на улицата, която няма годен механически обзор и годна застраховка или е с изтекла регистрация, получаваш неотложно предизвестие, че имаш една седмица, от време на време и по-малко според от града, да преместиш колата си на място, което не е публично. Смятам да въведа този метод и в Пловдив. Така биха се освободили много места.
Дигитализирането и насочването на паркиращите с приложения, табла за свободни паркоместа, повсеместен мониторинг на паркоместата посредством въвеждане на повече автомати, които са умни и предават информацията, също ще улесни тази компликация.
Защо дойдохте с картина за обичана движимост?
Защото съм със мощно отношение към изобразителното изкуство. Не пропущам да прегледам изложба или галерия, без значение къде съм тръгнал да пътувам. Брат ми е художник, той е по-възрастен и през годините е възпитал у мен това отношение, главно той ми е повлиял. После съм го доразвил и самичък. Имам скромна сбирка у дома.
Донесох тази картина, която е на един художник, който открих на една галерия в Пловдив напълно неотдавна. Казва се Таньо Павлов.
Той е пейзажист и доста ми припомня традициите на българската пейзажна живопис от 20-те, 30-те години, Васил Бараков и други. Оказа се, че Таньо също доста харесва и е повлиян от творчеството на Васил Бараков. Много ми хареса цялостния му метод и лъчение на картините.
Освен това като човек е доста готин, той е и музикант, свири на кларинет, занимава се с работа с деца в селото, в което живее, занимава се с биоземеделие, отглежда огромна зеленчукова градина. Работи по цели лета с цели деца, рисува с тях, влияе им по един позитивен метод. Това изцяло усещане от него, на всичкото от горната страна е и надарен, просто разсъни огромни благосклонности у мен. Просто е един непретенциозен ангел.
Местни избори 2023, Купуването и продаването на гласове е закононарушение. Платена публикация
Така звучи късата история на Чило Попов - претендентът за кмет на регион " Централен " в града на тепетата от обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Той живее в Стария град на Пловдив - част от региона, който желае да ръководи като определен от съгражданите си представител в локалната власт. Разтоваряме с него какво желае да промени за положително в " Централен ", по какъв начин си показва ръководството на общината, кои са проблемите, които желае и може да реши. Полезен ли е животът му в чужбина и коя е " огромната му болежка " в Пловдив. Помолили сме го да донесе и една обичана движимост - нещо, в което би вложил време и/или пари.
С какво се занимавате, господин Попов?
От връщането ми в Пловдив до момента работя в нашата фамилна компания, която се занимава с индустриално и инфраструктурно строителство и електроизграждане.
Тоест, би трябвало да се явявате по публични поръчки?
Не. Ние сме профилирани в няколко обособени действия и сме дребна компания. Обикновено сме ангажирани да свършим някоя работа като подизпълнители към огромните строителни компании, които вземат участие и печелят публичните поръчки. Имам съществени наблюдения по какъв начин се организират търгове, какви компании се избират. Мога да кажа, че съгласно това по какъв начин се развиват и провеждат, нещата в България не са доста в публичен интерес.
Може ли да се промени предвид на обстоятелството, че в последните 10 и повече години въпреки всичко се специализираха тези компании и по един или различен метод получиха някакъв запас, ноухау, машини, опит? Тоест, не сме ли попаднали към този момент в циничен кръг, че те да са единствените с потенциал?
Не. Най-често тези компании са едни админи на поръчките. Те не извършват със свои сили и средства огромна част от дейностите. Наемат компании като нашата, които свършват действителната работа. Дали това може да се промени? Няма потребност да го измисляме.
От Германия мога да ви посоча един образец, а той е залегнал и в управническата ни идея за Пловдив, която третира всички сфери на въздействие на общината и там, където тя може да е дейна и да промени действително града. Една от тях е държанието на общината и нейната визия и идея за възлагането на огромни публични поръчки за ново строителство, за цялостни планове.
В Общината може да се сътвори нещо като инженерен отдел, образуван от самата нея. В Германия това се споделя " техническо кметство " - тип отдел в общината, който работи независимо, в него работят строителни инженери и експерти в другите области, само че също по този начин архитекти и проектанти, които, когато се разпорежда един повсеместен обект, го сегментират.
Те също подписват контракти с компаниите, които са профилирани в обособените елементи – за всяка обособена поръчка се прави съобщение и конкурс. Раздробява се (като експертиза), а общината поема посредством " техническото кметство " функционалността на основния реализатор. И общината прави организацията на обекта, прави проекта за осъществяване и координира работата на всички участници в строителството.
Преимуществото от това е, че, първо, даваме самун на локални компании с експертиза в обособена област, второ - ще има действителна конкуренция. Има конкурсно начало, т.е., заобикаляме тази стъпка и тази разлика, която основният реализатор осъществя, когато завоюва една цялостна поръчка за избрана цена, и цената, за която ангажира подизпълнителите. Обикновено от моята процедура това може да доближава и до 40% от цялата сума.
Тоест, ние действително вършим работата като подизпълнител, и то качествено. За тази активност получаваме цената, която сме поискали, а в нея имаме облага и можем да живеем добре като компания, вършейкиедна работа, за която основният реализатор взима 40% от горната страна в качеството си на подобен. Това разрешава на общината хем да получи по-качествен артикул, хем за същата сума да реализира двойно по-голям размер свършена работа.
Много ли се строи в Пловдив и какво се строи?
Прекалено доста се строи, според мен се строи и тук-там, на които по-скоро строителството би трябвало да бъде озаптено. То би трябвало да бъде вкарано в някаква обща идея, тъй че да забележим дали съществуващата инфраструктура и услуги, които общината предлага, могат да одобряват възможния приток на хора, които биха заселили тези нови здания.
Улиците няма да станат по-широки, паркоместата няма да се усилят, учебните заведения няма да станат повече, тъй като просто няма място за тях, здравните заведения, обществените служби не могат също да бъдат огромно разширени, с цел да поемат нарастването на популацията на Пловдив, което пораства непрекъснато.
Градът по публична статистика е под 500 хиляди, само че всички знаят, че голяма част от жителите му не са адресно регистрирани, а те са притежатели на сходни жилища, новопостроени. Те са пристигнали от цяла България, тъй като Пловдив е привлекателен център, промишлен център, който предлага занаят на хората от регионите, които са по-слабо развити.
Кои са другите огромни драми?
Всичките драми и проблеми са свързани с това, което описах доскоро, както и с недалновидния метод на общината що се отнася до градската среда, до модернизирането на инфраструктурата и до неналичието на политика по какъв начин би трябвало да пораства градът. Никой не споделя, че Пловдив не би трябвало да пораства и да се развива, само че той може чисто физически, що се отнася до жилищни здания, да построява една съответна и задоволително необятна инфраструктура в своята външна страна. Не е наложително центърът да имплодира.
Вас какво ви стимулира да се пуснете в тази борба за областен кмет? Не се ли тормозят, че районните кметове са доста подвластни от огромната община, включително финансово?
Това са два въпроса. По първият - за мотивацията - тя е в това, че на 44 година мога да кажа, че досега съм ги живял добре. Имал съм един прекрасен живот без огромни разтърсвания, бил съм късметлия до момента. Определено това се дължи и на положителното, което съм видял от другари и от други хора. Основният ми принцип е, че когато човек има сходно благополучие, е добре и той да направи нещо положително, да даде сила и време за общото богатство, за общото благоденствие, с цел да може този кръговрат на положителното да се завърти.
Друга част от мотивацията ми е, че като непрекъснат гражданин на регион " Централен " и човек с усещания от това по какъв начин действа градската среда в Западна Европа и в развити страни, виждам ужасно доста нередности и проблеми, загърбени, нерешени, неглижирани. Защото очевидно тези, които ръководят, имат други цели.
Въпросът е, че вие ще бъдете с вързани ръце, макар положителната воля от ваша страна. Районните кметове, изключително в случай че кметът не е техен, огромният, нямат особени лостове..
Не позволявам тази догадка сега. Аз работя за цялостната победа на нашата коалиция в града, като персоналният ми принос за това е голяма част от управническата идея за Пловдив, която пиша към този момент шеста година.
В Германия какво учихте?
Хуманитарни специалности. Но по този начин ме завъртя животът. Всъщност аз образованието си съм го спечелил и взел от действителния живот в огромна степен.
Сега като пристигнаха изборите, вие към този момент имахте написани концепции, които дадохте за осбъждане с Ивайло Старибратов и неговия екип. И от там какво..
Да. Бяха подготвени. Допълнихме, доразработихме..
Това за публичните поръчки, което казвате, сигурно е влезнало?
Да. Тази идея е вътре. Предстои да се доизчисти методиката за нейното използване с юристите, които би трябвало да създадат по този начин, че тя да е в благозвучие със Закона за публичните поръчки. Но щом не пречи това да бъде вършено от едно кметство в Германия, не виждам каква е повода, откакто се стремим натам, то да може да се извършва и в България.
Когато Пловдив влиза в централните вести, това постоянно е с " Тютюневият град ", едно знаково място, където царува съсипия, неизчистена благосъстоятелност сред частни притежатели и сред обществена благосъстоятелност. Имате ли някакво решение, особено за " Тютюневия град "?
Боли ме сърцето за " Тютюневия град ". Даже в последните години заобикалям да минавам оттова пешком, тъй като там е минало част от детството ми От 1. до 3. клас съм учил в едно начално учебно заведение, което беше тъкмо в " Тютюневия град ".
Тогава имаше една характерна миризма, към момента работеха тези заводи и хранилища, в никакъв случай няма да я не помни. Не свързвам тютюна с нещо негативно в това отношение. Той по-скоро ми припомня, че постройките бяха цели, че имах едни хубави три години в това учебно заведение и по тази причина съм мислил доста буйно и доста запалено по какъв начин може да се излезе от тази дупка, в която се намира този квартал сега. Концепцията е разказана в програмата ни.
" Тютюневият град " съставлява една глава от нашата управническа идея. Тя планува първо общината да каже какво цели и да влезе в разговор със притежателите, тъй като те не знаят дали общината има концепция за развиването на този квартал. Той може да стане атрактивен и за вложителите, и за притежателите, в случай че имаме визия за него.
Подобни образци има в Хамбург, в Ротердам, в Барселона, където някогашни индустриални зони, отпаднали от своето предопределение, заради това, че промишлеността не се ангажира в центровете на градовете към този момент, са непокътнати и са дали място за работа на креативен специалности, на архитекти, на хора от изкуството, станали са едно средище на креативност, напредък и напредък.
Ако това бъде ясно обосновано и бъдат интегрирани притежателите, и стимулирани посредством разнообразни принадлежности, които общината има – да следват всички дружно тази визия, аз не виждам за какво те биха били стимулирани да разрушат тези здания. Просто би трябвало да им се покаже, че те са скъпи.
Да, обаче въпреки това е образецът с " Капана " - там бизнесът се разраства и в един миг се случва тъй че дадени места стават доста съвременни и на хората, които живеят в тях от години, както вие казвате, че живеете в центъра, почва да не им е доста прелестно от тези тълпи от хора непрекъснато – за това мислили ли сте?
" Капана " е образец по какъв начин общината прави непоследователни политики. Едната първична добра концепция, която би трябвало да признаем, че беше такава и се вървеше към сполучливото ѝ реализиране, се трансформира в нещо друго без надзор, обща визия и регулация от страна на общината.
Първоначалната идея за " Капана " беше той да стане квартал на творчеството, на изкуствата и занаятите, като заведенията в никакъв случай не са били изключвани в тази идея, само че общината не насочи натам пътя му. Тя трябваше да бъде водещата линия, която да ориентира хората какво да вършат с наетите или личните помещение. Разбира се, откри там огромна ниша заради това, че " Капана " с новия си тип стана атрактивен и най-лесния път за осребряване и за приемане на дивиденти от този нов тип беше там да се отворят заведения, които да притеглят хората да стоят в тях.
Мястото се пренасели със развлечение и заведения. Което, несъмнено, може би, локалните хора не одобряват с огромна наслада. Аз самият не пребивавам там. Гъстотата стана огромна.
Предполагам, че в случай че общината не се намеси, процесът рано или късно ще се саморегулира и много от заведенията ще отпаднат - просто са прекомерно доста. Но по този начин или другояче тях ги има. В момента, това, което може да се направи, е да се поддържа инфраструктурата и чистотата.
Има една някогашна постройка на Българска народна банка, тя е също по този начин славна, тя съответно вписана ли е в програмата ви? Ако да, какво се случва с нея?
Вписан е методът ни към сходни монументи, архитектурни монументи на културата, изключително тези, за които общината може да окаже директно въздействие. Това са постройките, които са общинска благосъстоятелност, това са постройките, които са държавна благосъстоятелност или благосъстоятелност на разнообразни институции, министерства. Те не са малко в София, в Пловдив, в огромните градове, нормално са на прелестни места в центъра и огромна част от тях са архитектурно скъпи здания.
Тази постройка на Българска народна банка - за мен е парадоксално, тъй като притежателят, който очевидно не е кредитоспособен, не полагаше грижи за нея, не я поддържаше добре и сега е изоставена към този момент повече от година и половина. Тя прогресивно се разрушава.
Общината беше в началото въодушевена от нейното придобиване и предаването за градско прилагане, само че всичко остана в полето на едни празни заявки, граничещи с популистки PR. Няма за нея концепция и идея, няма проект за развиването ѝ. За мен това не би трябвало да е едно централно, снесено от горната страна решение. То би трябвало да се вземе в разговор с креативните гилдии, с културните среди и с хората, които имат отношение към сходни места, а това са архитектите, реставраторите и археолозите, които търсят място за своята активност, за своите сбирки, за своите сбирки.
Определено виждам бъдещето на тази постройка, само че до момента в който се вземе решение, което би трябвало да е плод на обединяване, а не на, както споделих, заповед от горната страна, нищо не пречи на общината да стартира консервационно-реставрационни действия по нейната фасада и покрив. Това няма да наруши бъдещия концепт за нея. Моят проект е да предприеме бързи ограничения в тази посока.
Забравих да ви запитвам нещо, за което всички в Пловдив се оплакват, то е трафикът - не е напълно във вашата компетентност в тази ситуация като претендент за областен кмет, само че паркирането по принцип би трябвало да е. Зоните, регулациите, нормално местата са по-малко от колите. Какво става, когато всички слязат в центъра с кола...
Решенията са няколко. Първо, както споделих, значима е цялостната визия, която да контролира и озапти презастрояването. Второ, условието към вложителите и строителите що се отнася до обезпечаване на паркоместа в новите здания. Трябва да бъдат добре прегледани още веднъж и предефинирани. Има едно събитие, че съществуващи гаражи, които би трябвало да служат за прибиране на коли, получават друг статут и се трансформират в студия за козметика, в дребни магазинчета, в всякакви дребни бизнеси.
На мнение съм, че, когато имаме този проблем с неналичието на паркоместа, промяната на тези статути не трябва да бъде разрешавана. Когато едно помещение е отсъдено за избрана функционалност, това евентуално не е инцидентно и то би трябвало да продължи да я извършва.
Също по този начин имам сигнали за очевидна корист с издаването на инвалидни позволения. Общината ще преразгеда и ревизира до каква степен са достоверни тези инвалидни позволения, тъй като те разрешават на хора просто да депонират колите си за неопределен срок. Изоставените коли, тези, които нямат регистрация, тези, които са просто държани на склад на публични места би трябвало да бъдат изнесени от центъра.
Имам опит от Германия. Там, в случай че си оставиш кола на улицата, която няма годен механически обзор и годна застраховка или е с изтекла регистрация, получаваш неотложно предизвестие, че имаш една седмица, от време на време и по-малко според от града, да преместиш колата си на място, което не е публично. Смятам да въведа този метод и в Пловдив. Така биха се освободили много места.
Дигитализирането и насочването на паркиращите с приложения, табла за свободни паркоместа, повсеместен мониторинг на паркоместата посредством въвеждане на повече автомати, които са умни и предават информацията, също ще улесни тази компликация.
Защо дойдохте с картина за обичана движимост?
Защото съм със мощно отношение към изобразителното изкуство. Не пропущам да прегледам изложба или галерия, без значение къде съм тръгнал да пътувам. Брат ми е художник, той е по-възрастен и през годините е възпитал у мен това отношение, главно той ми е повлиял. После съм го доразвил и самичък. Имам скромна сбирка у дома.
Донесох тази картина, която е на един художник, който открих на една галерия в Пловдив напълно неотдавна. Казва се Таньо Павлов.
Той е пейзажист и доста ми припомня традициите на българската пейзажна живопис от 20-те, 30-те години, Васил Бараков и други. Оказа се, че Таньо също доста харесва и е повлиян от творчеството на Васил Бараков. Много ми хареса цялостния му метод и лъчение на картините.
Освен това като човек е доста готин, той е и музикант, свири на кларинет, занимава се с работа с деца в селото, в което живее, занимава се с биоземеделие, отглежда огромна зеленчукова градина. Работи по цели лета с цели деца, рисува с тях, влияе им по един позитивен метод. Това изцяло усещане от него, на всичкото от горната страна е и надарен, просто разсъни огромни благосклонности у мен. Просто е един непретенциозен ангел.
Местни избори 2023, Купуването и продаването на гласове е закононарушение. Платена публикация
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ