Дреме ми за другите…
Той е на 30. Той е сполучлив предприемач, има скъпа кола и паркира където си желае. Не му пука за другите. Тротоарите и тревните площи са за него, а не за вас.
Тя е на 22. Работи на две места, купила си е остарял опел и…. паркира където и както си желае. И въпреки че тя не е елементарна, или най-малко не доста, само че на нея не й пука за близките.
Той е на 24. Обикновен студент, кара велосипед, само че не знае разпоредбите за придвижване по пътищата. Всички са длъжни да му отстъпват, на пешеходна пътека, на тротоара, на пътя. Дреме му за другите.
Тя е на 19. Студентка, скромна, тиха и би трябвало да е разбрана, но… На ескалатора в метрото тя се вклинява в тълпата, застава от ляво и се възмущава на „ бегачите “, а в публичния превоз влиза с боричкане напред, плюейки, че първо са качващите се, а след това са слизащите. Пука й за другите.
Тя е на 32. Има две деца, по време на разходка приказва с другарка по телефона, не следи за децата, те бягат по вело алеята, стряскат велосипедистите, изскачат на пътното платно. Възпитава ли децата? На отговорност? На правила за придвижване по пътя? Мама не е слушала за това. Дреме й за другите. И на децата също, те от ранна възраст привикват, че всичко е разрешено.
Той е на 65. Пенсионер, спокоен дядо, който обича да пуши на терасата и да разсъждава за живота. А след това си хвърля фаса долу, непосредствено върху тревата. На него също му е през дедовия.
Това са единствено дребна част от образците. Нищожно дребна. Не приказваме за почитание. Трябва да се почитат тези, които са го заслужили. Говорим за образование, за възприемане на обстоятелството, че не живееш самичък, че има и други. Но… Непукизмът, равнодушието и егоизмът на човешкото стадо постоянно не отделя мисли за близките.
Да се вклиниш в тълпата, да се качиш пръв, да стане по този начин както искаш ти и да преградиш изхода, да паркираш коритото си по-близо, да полафиш с тъпа другарка или да пийнеш бира, да погледаш мач, вместо да отделиш един час и да обясниш на детето, че тротоарите и пътят не са места за игра.
Че там минават други хора и се карат коли, че би трябвало да бъдат внимателни… Говеда и нихилисти на всички места. Повечето хора от дълго време плюят един на различен.
Но би трябвало някой като Брайвик да устрои лично шоу, с цел да се сплоти тази навалица и да стартира да кудкудяка за морал, за полезностите на човешкия живот. А вие заслужили ли сте го този морал? Как може да говорите за него, в случай че го нямате и през цялото това време ви дреме за другите?
Или вашият морал се демонстрира единствено по дулото на револвера и пред страха да изгубите живота си? Тогава сте лицемери, господа. Такива лицемери, на които ще завиди даже лукавия дявол, тъй като той е намерено зло, а вие сте зло, скрито зад лъжовен морал.
И знаете ли, това общество заслужава повече Брайвици. Паркирал си върху поляната – получаваш патрон в челото. Минаваш напряко отвън опашката – хващай патрона. Хвърляш си боклука на улицата – хващай патрона, тъй като го заслужаваш, ти си същият отпадък, както и този фас, който си хвърлил под краката на останалите минувачи.
Само по този начин говедото ще се научи да не мисли единствено за себе си. Само посредством боязън. Защото пропагандата, плакатите за непорочност, апелите за учтивост и прочие опити за вразумяване не работят при говедото.
Възпитаният и културен човек постоянно мисли за другите и прави най-хубавото за всички. Говедото, до момента в който има независимост на избор, постоянно избира най-хубавия вид за себе си и единствено под страха от санкции говедото стартира да се държи културно.
А ти от кои си? Изборът е твой.
Бел. ред. – Ще се учудите, само че материалът не е писан за българската реалност, а за съветската. Стряскащи прилики, нали?
