Интервюто с Годин: Щастието на Уругвай зависи от нас
Той е капитанът на Ла Селесте, която влиза в идното международно състезание с типичната за тази дребна страна невзискателност и подготвеност за борба. Уругуай е повторен първенец на планетата, макар че е с население от едвам 3,5 млн. души. Диего Годин беседва с „ Марка” в напълно сърдечен и земен звук, изцяло друг от дръпнатостта на огромните нападатели и изобщо огромните звезди на футбола. Това ще е третият Мондиал на Диеготе, както го назовават другарите му.
- Изиграхте тежък сезон с Атлетико Мадрид. Изморен ли ще отидете в Русия?
- Не, в положително положение. В нравствен проект се усещам чудесно след сполучливия си сезон в Испания, а физически съм в добра форма и със самочувствие, подготвен да се боря крепко на това международно състезание. Нямам самообладание.
- Това е третият Ви Мондиал и сте капитан на тима си. Чувствате ли тежестта от тази отговорност?
- Преди бях по-млад и променлив. Това състезание го изживявам от много повече време преди стартирането му и доста по-плътно прочувствено. Вътре на и отвън игрището отговорността е огромна, както и жертвите, които би трябвало да направиш, с цел да водиш своята татковина на международни финали. Обстановката се нажежава в профил, само че отново се любувам на преживяването. И не тъй като усещам, че е последният ми Мондиал, а поради това по какъв начин усетих квалификационната фаза. Чувствам се от ден на ден началник на тима, в случай че ми позволите тази дума, и все по-свързан с последователите ни. Зная, че щастието на уругвайците зависи в огромна степен от това какво ще направи този отбор.
- Чак толкоз?
- Да, пък и това може да е последното ми присъединяване на огромно състезание, по този начин го усещам. Футболът обаче ще реши дали ще продължа, или не, след този Мондиал… до възможен идващ.
- Вие се борите като животно на терена. Вътре на игрището си поставяте маската на Лошия, а отвън него – на Добрия. Как успявате да жонглирате сред двете функции?
- (Б.и. – засмива се.) Не си слагам маската на Лошия. Ако нещо върша доста добре по рождение, това е да се боря. Съумявам да променям чипа, когато съм вътре на терена и когато съм отвън него. Сякаш на игрището нещо прищраква по магически метод и се приписвам напълно телесно и душевно – употребявам до най-много петте си сетива и управлявам всичко.
- Като млад сте бил нападателен състезател и идолът Ви е бил Енцо Франческоли. Не сте ли към този момент изтощен от ролята си на бранител, на преследвач на противниците?
- Като дете играех нападател и плеймейкър, само че не ме уморява това да съм бранител. В началото ми беше мъчно, само че се научих по какъв начин да се любувам и в тази роля. Чувствам се бранител. Това, че бях нападател, ми даде доста неща, само че като бранител интензитетът и концентрацията би трябвало да са на върхово равнище от самото начало – в случай че сбъркам, можем да загубим мача. Всеки нападател може да се възползва от моя неточност и го осъзнавам, което ме кара да играя с цялата тази голяма отговорност.
- „ На Уругвай в никакъв случай нищо не му е в повече”, споделят постоянно във вашата дребна страна. Защо?
- Мисля, че повода е обвързвана с културата. Като страна постоянно би трябвало да изстрадваме всичко. Просто сме доста малко и в никакъв случай нямаме остатък. Това се отразява и във футбола, където имаме огромни играчи, но не и излишество от тях. С този девиз се усещаме мощни, тъй като ни дава еднаквост. И невзискателност.
- Но имате Луис Суарес, Единсон Кавани… международни звезди. Пък и полузащитници с огромни качества. Да не би просто да се чувствате добре в ролята на жертви?
- Но не е единствено в този момент – постоянно сме имали тук огромни играчи на международно равнище. И да, също е правилно това, че Валверде, Бентанкур и Лукас Торейра имат качества в междинната линия.
- Смятате ли, че затова селекционерът Оскар Табарес ще промени метода ви на игра?
- Познавайки го, не мисля по този начин. Не. Ще продължи да укрепва предходните мощни страни на тима и единствено ще добавя мозайката с новата вълна играчи. Те са доста положителни във владението на топката, механически са доста надарени, а също и физически. Ще ни дадат повече стилово многообразие, само че същината ще се резервира.
- Вие играете в един и същи жанр и в Атлетико, и в националния тим. Това би трябвало да е преимущество за Вас…
- Да, и в двата тима се залага на солидни версии на системата 1-4-4-2. Работим доста добре групово в отбрана и след това бързо напредваме по вертикалата на терена в офанзива. Чувствам се доста добре и в двата отбора.
- Предполагам, че мечтаете да спечелите шампионата, само че на какво показване реалистично бихте бил удовлетворен?
- Не мога да се задоволя с нищо друго, с изключение на с успеха. Световната купа е моята фантазия, а оттова насетне ще гледаме мач след мач. Първо би трябвало да преминем груповата фаза.
- Вашата група е най-изравнената като сили в цялото състезание, само че завършвате против домакина Русия…
- Да забележим в какво състояние ще сме преди този мач. Уругвай израства при сложни трудности, както се случи на Копа Америка 2011, когато елиминирахме домакина Аржентина пред личната му аудитория. Преди срещата с Русия обаче би трябвало да изиграем още две.
- Как си представяте възможната среща с Мохамед Салах, в случай че се оправи в точния момент от травмата си в рамото. Дебютирате против Египет…
- Да забележим какво ще е ситуацията с него поради тази контузия. Никога не съм се изправял против Салах. Очевидно е, че е доста бърз и че не мога да се измервам в директно надпреварване с него.
- Тогава?
- Тогава би трябвало да напомним, че футболът не е единствено бягане. Има и други способи да се браниш против него: с числено предимство, с подсигуряване, с ограничение на периметъра му на деяние и така нататък
- След Египет е ред на Саудитска Арабия – цялостна загадка за тима ви… и за всички останали…
- Ще изгледаме видеозаписи и ще ги изучим. Хората не ги познават, само че в днешния футбол
конкуренцията е доста огромна от всички направления. Трябва да почитаме всички, въпреки всичко това е международно състезание.
- В коя обстановка бихте се чувствал по-зле: при възможна среща с Франция на Антоан Гризман или с Испания на Коке, Саул и Диего Коща – все Ваши съотборници в Атлети?
- Биха били доста странни тези мачове… само че и хубави. Все отново аз съм концентриран единствено върху програмираните дуели на Уругвай и не мисля за други неща.
Хуан Кастро, „ Марка”
- Изиграхте тежък сезон с Атлетико Мадрид. Изморен ли ще отидете в Русия?
- Не, в положително положение. В нравствен проект се усещам чудесно след сполучливия си сезон в Испания, а физически съм в добра форма и със самочувствие, подготвен да се боря крепко на това международно състезание. Нямам самообладание.
- Това е третият Ви Мондиал и сте капитан на тима си. Чувствате ли тежестта от тази отговорност?
- Преди бях по-млад и променлив. Това състезание го изживявам от много повече време преди стартирането му и доста по-плътно прочувствено. Вътре на и отвън игрището отговорността е огромна, както и жертвите, които би трябвало да направиш, с цел да водиш своята татковина на международни финали. Обстановката се нажежава в профил, само че отново се любувам на преживяването. И не тъй като усещам, че е последният ми Мондиал, а поради това по какъв начин усетих квалификационната фаза. Чувствам се от ден на ден началник на тима, в случай че ми позволите тази дума, и все по-свързан с последователите ни. Зная, че щастието на уругвайците зависи в огромна степен от това какво ще направи този отбор.
- Чак толкоз?
- Да, пък и това може да е последното ми присъединяване на огромно състезание, по този начин го усещам. Футболът обаче ще реши дали ще продължа, или не, след този Мондиал… до възможен идващ.
- Вие се борите като животно на терена. Вътре на игрището си поставяте маската на Лошия, а отвън него – на Добрия. Как успявате да жонглирате сред двете функции?
- (Б.и. – засмива се.) Не си слагам маската на Лошия. Ако нещо върша доста добре по рождение, това е да се боря. Съумявам да променям чипа, когато съм вътре на терена и когато съм отвън него. Сякаш на игрището нещо прищраква по магически метод и се приписвам напълно телесно и душевно – употребявам до най-много петте си сетива и управлявам всичко.
- Като млад сте бил нападателен състезател и идолът Ви е бил Енцо Франческоли. Не сте ли към този момент изтощен от ролята си на бранител, на преследвач на противниците?
- Като дете играех нападател и плеймейкър, само че не ме уморява това да съм бранител. В началото ми беше мъчно, само че се научих по какъв начин да се любувам и в тази роля. Чувствам се бранител. Това, че бях нападател, ми даде доста неща, само че като бранител интензитетът и концентрацията би трябвало да са на върхово равнище от самото начало – в случай че сбъркам, можем да загубим мача. Всеки нападател може да се възползва от моя неточност и го осъзнавам, което ме кара да играя с цялата тази голяма отговорност.
- „ На Уругвай в никакъв случай нищо не му е в повече”, споделят постоянно във вашата дребна страна. Защо?
- Мисля, че повода е обвързвана с културата. Като страна постоянно би трябвало да изстрадваме всичко. Просто сме доста малко и в никакъв случай нямаме остатък. Това се отразява и във футбола, където имаме огромни играчи, но не и излишество от тях. С този девиз се усещаме мощни, тъй като ни дава еднаквост. И невзискателност.
- Но имате Луис Суарес, Единсон Кавани… международни звезди. Пък и полузащитници с огромни качества. Да не би просто да се чувствате добре в ролята на жертви?
- Но не е единствено в този момент – постоянно сме имали тук огромни играчи на международно равнище. И да, също е правилно това, че Валверде, Бентанкур и Лукас Торейра имат качества в междинната линия.
- Смятате ли, че затова селекционерът Оскар Табарес ще промени метода ви на игра?
- Познавайки го, не мисля по този начин. Не. Ще продължи да укрепва предходните мощни страни на тима и единствено ще добавя мозайката с новата вълна играчи. Те са доста положителни във владението на топката, механически са доста надарени, а също и физически. Ще ни дадат повече стилово многообразие, само че същината ще се резервира.
- Вие играете в един и същи жанр и в Атлетико, и в националния тим. Това би трябвало да е преимущество за Вас…
- Да, и в двата тима се залага на солидни версии на системата 1-4-4-2. Работим доста добре групово в отбрана и след това бързо напредваме по вертикалата на терена в офанзива. Чувствам се доста добре и в двата отбора.
- Предполагам, че мечтаете да спечелите шампионата, само че на какво показване реалистично бихте бил удовлетворен?
- Не мога да се задоволя с нищо друго, с изключение на с успеха. Световната купа е моята фантазия, а оттова насетне ще гледаме мач след мач. Първо би трябвало да преминем груповата фаза.
- Вашата група е най-изравнената като сили в цялото състезание, само че завършвате против домакина Русия…
- Да забележим в какво състояние ще сме преди този мач. Уругвай израства при сложни трудности, както се случи на Копа Америка 2011, когато елиминирахме домакина Аржентина пред личната му аудитория. Преди срещата с Русия обаче би трябвало да изиграем още две.
- Как си представяте възможната среща с Мохамед Салах, в случай че се оправи в точния момент от травмата си в рамото. Дебютирате против Египет…
- Да забележим какво ще е ситуацията с него поради тази контузия. Никога не съм се изправял против Салах. Очевидно е, че е доста бърз и че не мога да се измервам в директно надпреварване с него.
- Тогава?
- Тогава би трябвало да напомним, че футболът не е единствено бягане. Има и други способи да се браниш против него: с числено предимство, с подсигуряване, с ограничение на периметъра му на деяние и така нататък
- След Египет е ред на Саудитска Арабия – цялостна загадка за тима ви… и за всички останали…
- Ще изгледаме видеозаписи и ще ги изучим. Хората не ги познават, само че в днешния футбол
конкуренцията е доста огромна от всички направления. Трябва да почитаме всички, въпреки всичко това е международно състезание. - В коя обстановка бихте се чувствал по-зле: при възможна среща с Франция на Антоан Гризман или с Испания на Коке, Саул и Диего Коща – все Ваши съотборници в Атлети?
- Биха били доста странни тези мачове… само че и хубави. Все отново аз съм концентриран единствено върху програмираните дуели на Уругвай и не мисля за други неща.
Хуан Кастро, „ Марка”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ