Той е един от съвременните герои на НАСА. Пиърс Селърс

Той е един от актуалните герои на НАСА. Пиърс Селърс летял до “Международната галактическа станция ” три пъти – през 2002, 2006 и 2010 година. Излизал е в открития космос, а главната му специалност е климатолог.

А в този момент умира! 2016-та година му донесе диагноза от рак на панкреаса – четвърти етап!

Ето какво написа той.

“Аз съм климатолог, на който одеве му беше казано, че има рак на панкреаса – четвърти етап.

Тая диагноза ме слага в забавно състояние. Прекарах по-голяма част от професионалния си живот, работейки за науката на климатичните промени, която най-добре бива изучена през лещите на многодесетилетен опит. По някое време аз бях сигурен, че даже и при актуалната си възраст от 60 години, ще доживея да видя най-критичната част от казуса и евентуалните решения. Но в този момент моят персонален небосвод е фрапантно съкратен и би трябвало да реша по какъв начин ще прекарам оставащото ми време. Струва ли си да продължа да мисля за климатичните промени?

След като свърших належащото, научавайки диагнозата – информиране на близки, другари, шеф, оправяйки се с някои финансови проблеми, изхвърляйки купчина ревюта на книги от Ню Йорк Таймс, както и организирайки огромно прощално празнично празненство, което включваше и икономите, ми остана време да седна на кухненската маса и да тегля чертата по отношение на листата с нещата, които желая да направя преди гибелта.

Много бързо открих, че нямам предпочитание да се бутам с богати туристи към Еверест или да отида на разходка на някакъв хубав бряг, или пък да си играя с това, с което и останалите си играят по време на отегчителен януарски следобяд. Вместо това взех решение, че желая да прекарам повече време с хората, които познавам и обичам, както и да се върна назад на работа оптимално бързо.

Работя към НАСА, организирайки огромна група от експертни учени, които учат Земята в целокупност – тук загатвам, че възгледите в тази публикация са напълно мои, а не на НАСА. Това включва изследване на климата и времето чрез галактически обсерватории и мощни компютърни модели. Тези модели разказват по какъв начин планетата работи, какво може да се случи, когато изхвърляме въглеродния диоксид в атмосферата. Работата ни е сложна, придирчива, използвана и забавна.

Записите демонстрират, предходната година беше най-топла от всички останали години. Мисля си, че бъдещите генерации ще погледнат назад към 2015 като на значима, само че не решаваща година в напъните да приравним политиката и политическото държание към науката. Това е извънредно мъчно нещо. От страната на науката, през последните 15 години се натрупаха доказателства, че климатичните промени са действителни и че тази траектория може да ни докара до доста неприятно, а може би даже и рисково състояние. От страна на политиката, одеве завършилата климатична конференция в Париж сложи за цел да задържим повишението на световната междинна температура с 2 градуса, спрямо преиндустриалната ера.

И до момента в който мнозина оплюха това единодушие като беззъбо и неприложимо, значимо е да подчертаем, че политиците се стопираха на число, което е основано на най-хубавата допустима просвета и е в границите на предсказаното от нашите модели.

Съмнително е, че ще успеем да задържим фронта на 2 Целзиеви градуса, само че би трябвало да се опитаме по най-хубавия метод. При сюжети, които надвишават тази цел, приказваме за големи промени в световните превалявания и температурни белези, големи последици за водната и хранителна сигурност и значимо надвишаване на равнището на морското ниво. Колкото повече се покачват температурите, несигурността на модела пораства, покачва се вероятността за непредвидими, пагубни събития.

И всичко това до момента в който популацията на Земята се чака да доближи 9.5 милиарда души спрямо днешните 7 милиарда. Папа Франциск и съветници от пенсионирани военни офицери са достигнали до същите изводи от предсказанията на компютърните модели – най-сериозните последици ще бъдат усетени от най-бедните, които към този момент се намират под извънреден стрес и имат оскъдни запаси да се приспособяват към измененията. Те ще се почувстват като почтените жертви на остатъка на развития свят. Ако погледнем обратно, аргументите за Френската гражданска война през 1789 не са тайнственост за историците, а в случай че погледнем напред, тенджерата под налягане, която включва радикализма под всички форми, ще стане още по-гореща с повишението на световните температури.

Предходната година може да бъде прегледана и като годината на гибелта на отрицанието. В световен мащаб от ден на ден политици се доверяват на научните доказателства и предсказания, до момента в който се домогват до способи да решат казуса. И множеството американци, това е 70% съгласно анкета на университета Монмаунт, имат вяра, че климатът се трансформира. Тъй че можем към този момент да се придвижим към в действителност сложната част от тая работа.

Първоначалната тежест ще би трябвало да бъде поета от тези, които творят политики. Жал ми е за тях. Трудно е да заемеш твърда позиция по значим, само че дълготраен проблем, когато има толкоз доста краткосрочни проблеми.На всичкото от горната страна има паники, че в случай че ограничим излъчванията, това ще докара до намаляване на световната ни икономическа позиция, както и страхове, че другите страни ще лъжат за своите излъчвания.

Науката може да помогне като следи измененията в Земните системи – това е работа на проучвания и мониторинг, която се оглавява от НАСА, НОАА и други сходни организации на всички места по света, като ще използваме все по-мощни компютърни модели, с цел да учим вероятното бъдеще, което следва съгласно препоръчаните политики. Моделите ще ни оказват помощ да установим кои подходи са практични, до момента в който вършим взаимни отстъпки по отношение на краткосрочните последици за стопанските системи и дълготрайните последици за климата.

Но най-после инженерите и индустриалците ще би трябвало да ни спасят. Те би трябвало да измислят нови технологии и способи, по които да се внедрят. Техническите и организационни провокации пред решаването на проблемите за произвеждане, запазване и преразпределение на чиста сила, би трябвало да бъдат решени в границите на няколко десетилетия с минимални земетресения за световната стопанска система. Това евентуално ще докара до световно превключване към нуклеарна, слънчева и различен вид възобновима енергетика, плюс електрификация на нашата транспортна система до най-максималната допустима степен. Инженерите и индустриалците са изцяло годни за тази работа, стига да им се дадат нужните подбуди и тласъци. Трябва единствено да погледнете какво са постигнали по времето на Втората международна война – американските технологии и продуктивност напряко се развиха лавинообразно спрямо това, което щеше да отнеме десетилетия при естествени условия. Така се озовахме в един свят през 1945, който бе изцяло друг от този в края на 30-те години.

А какво би трябвало да вършат останалите хора? Две неща ми идват на ум. На първо място, ще би трябвало да се приготвят за промени. Неизбежно е. Те ще се проявят посредством промени в климата и метода, по който генерираме и използваме сила. На второ място, би трябвало да се приготвят за измененията с самообладание. С някои промени ще е мъчно да се оправим, като повишението на морското ниво. Много други промени обаче ще бъдат позитивни. Новите технологии имат опцията да подобрят живота ни по метод, по който не можем да си представим. Няма безапелационна, неоспорима причина да имаме вяра, че нашето бъдеще ще бъде по-лошо от сегашното, стига да прилагаме деликатни решения към провокациите и рисковете. Историята е цялостна с образци за това по какъв начин ние, хората се измъкваме от сложни моменти. Победителите са били реалисти, прагматични и гъвкави, а губещите са отричали опасността.

А пък що се касае до мен, нямам недоволства. Благодарен съм за опита, който съм имал на тази планета. Като астронавт аз съм се разхождал в космоса на височина 350 километра над нашата планета. Разхождайки се от външната страна на “Международната галактическа станция ” аз видях урагани да се въртят през океаните, реката Амазонка да си проправя пътя към морето през хубав зелен килим от дървета, видях през нощите чудовищни стихии и светкавици, които присветваха в продължение на стотици благи по Екватора. От тази панорама, която видях с очи като тези на Бог, осъзнах какъв брой нежна и безпределно скъпа е нашата Земя. Оптимист съм за бъдещето.

И по този начин, на следващия ден аз се връщам назад на работа. ”

Писмото на 60-годишния астронавт, който ще си отиде от този свят в околните месеци, беше оповестено на страниците на Ню Йорк Таймс.