Той е един от най-популярните режисьори на политическа сатира в

Той е един от най-популярните режисьори на политическа ирония в Русия. Ще го чуете да споделя, че политиците са заболели хора. С Владимир Гурфинкел беседва Леда Цветкова. У нас гостува неговата най-нова режисура „ Руски мармалад”.

Владимир Гургинкел е съветски сценичен режисьор най-вече на политическа ирония, предава bTV. Роден е в Уман, Украйна през 1962 година Завършва Ленинградския и Киевски университет със компетентност постановка. Женен е и има 3 деца. Увлича се от машини и готварство. 21-вото издание на театралния конгрес у нас бе намерено с премиерата на новата му режисура „ Руски мармалад”.

– Здравейте, доста ми е прелестно.

– Здравейте, взаимно е.

– Как се чувствате в България?

– В Пловдив, там доста постоянно споделят „ ние сме дребна страна, това е един дребен град и ние нямаме особени претенции”. Това за мен е една велика провинциалност, тъй като хората не се стремят все пак да бъдат първи. И това им дава опция, по-съсредоточено да осмислят света.

Мегаполисът изисква непрекъсната битка, а провинцията дава от време на време опция да се огледа небето, на мен това повече ми харесва.

– Интересни заглавия режисирате: „ Не Ромео и Не Жулиета”, в този момент „ Руски Мармалад”. За тези, които не бяха на премиерата, какво е съветският мармалад? Що за режисура е?

– Може ли да загатна още една премиера от предишния сезон, която аз направих. Много желаех да направя театър по текста на конституцията на съветската федерация. Защото всяка конституция е фантазия, за благополучен и свободен живот. Това постоянно е един документ, който е роден с голямо количество кръв и несгоди и пречупени ориси.

Пиесата „ Руски мармалад” е основана от една от най-хубавите писателки на XX и XXI век. Людмила Улицка е един необикновено мислещ мъдрец на нашето време. Tя e избрала тематики и сюжети и е пренесла тези герои стотици години напред.

– Може ли да ви върна малко обратно във времето. Как в действителност избрахте тази специалност? Кога разбрахте, че това е нещото, което желаете да вършиме?

– Знаете ли, светът сякаш е цялостен със случайности. Мен доста ми се искаше, като всяко еврейско дете, да церя хора. Имах доста родственици лекари. В един избран миг аз самият се разболях. Когато попаднах в болница, тогава бях младеж, на прилежащото легло до мен лежеше режисьор. Той към този момент беше на една честна възраст, само че той ми сподели една забележителна фраза: „ Слушай, хората с заболели тела са доста, само че хората които имат души на неработоспособен, са доста повече, единствено че това не се забелязва”.

И да лекуваш душите на хората и да постигаш това посредством способите на изкуството е доста по-интересно, тъй като когато ти лекуваш други заболявания ти можеш да излекуваш себе си.

– Преди малко споменахте вашите родственици. Чела съм, че вашият дядо ви е водил на едно доста забавно място, правилно ли е? Доста нетипично за дете.

– Когато бях дребен дядо ме заведе на гробищата. Гробището е едно удивително място, от което не трябва да се опасяваме. Трябва да разберем, че животът има край. Аз като почитател на моя дядо, с главата и сърцето си имам вяра, че ми следва един различен живот, само че този живот има своя край. И би трябвало тъкмо да се разбере. Дори едно малко момче би трябвало да знае, че всяка секунда е неповторима,че в случай че през днешния ден той е проспал или не е съумял нещо да направи, той не е мъж, той не е направил това, което е трябвало и той няма да може да съобщи нищо на своите деца.

Точно на гробището фактически виждаш какъв брой е краен животът. И на гробището човек се зарежда, аз персонално се зареждам с оптимизъм, тъй като разбирам, че аз не си изгубвам времето, разбирам, че единствено един щастлив човек, който не живее в подтиснатост или меланхолия, на него му се усмихва ориста. И точно в този миг, аз доста желая да работя.

Ако стана президент един от първите закони, които бих издал, ще е да разглася народен ден за размисъл по отношение на живота на гробищата.

– Като споменахте президента, познавате ли президента Путин?

– Слушайте, всички политици аз ги скърбя, тяхната работа е доста нещастна. В тази работа ти не можеш да бъдеш благополучен. Работа по този начин мъчителна, да мислиш за тези неща, които не са свойствени за индивида, един човек да дава отговор за милиони, това не е допустимо.

В края на краищата всяка власт деформира индивида. Положителни усеща у мен може да сътвори единствено човек, който е бил доста малко във властта, а всички останали, които обитават дълго във властта. За мен това са заболели хора. Те са нещастни, аз към тях се отнасям като към тежко заболели хора. Отговорих ли ви на въпроса?

– Питах ви по какъв начин виждате България, а по какъв начин виждате Русия през днешния ден?

– Знаете ли аз мога да видя Русия единствено от гледна точна на своята компетентност. Последните събития свързани с арестуването на доста скъпи за мен хора, Малабровски и Серебреников, театралните, за които каквото и да ми описват, че ги подозират в стопански нарушавания, аз със сърцето си имам вяра, че това е неистина. Аз виждам по какъв начин човек е задържан на снимачната площадка, това е една част от ужаса. Така се борят в целия свят единствено с хората, които не са съгласни с техните мисли.

Кажете ми най-малко една орис на популярен създател, който е бил благополучен в Русия. Обезателно първо ще убият, а след това ще кръстят на теб транспортен съд, ще ти повдигнат монумент и ще те възхваляват. За страдание, за голямо страдание, съветската история трагично се повтаря. Това е доста тъжно.