Мишел Вотро пред Sportal.bg: Голът на Костадинов беше като атомна бомба
Той е един от най-известните съдии в историята на футбола. Между 1980 и 1990 година управлява едни от най-големите мачове на разнообразни надпревари. Мишел Вотро. Със сигурност по-възрастните другари на футбола го помнят добре, а по-младите са чували за него. Именно под неговата свирка Холандия печели единствения си трофей от огромно състезание – 2:0 над Съюз на съветските социалистически републики във финала на Евро'88. Мачът с фамозния гол на Марко ван Бастен и пропуснатата от Игор Беланов дузпа. Вотро остава в историята и с невижданото 8-минутно продължение на първото продължение на полуфинала Италия – Аржентина през 1990 година. Френският съдия дълго време държи топ позиция и на клубно равнище. В средата на 80-те години УЕФА постанова възбрана на президента на Рома Дино Виола след следствие, открило, че италианците са пробвали да подкупят Мишел Вотро с крупна сума преди полуфинала за КЕШ през 1984-а. Два сезона по-късно французинът управлява именития край в Севиля сред Барселона и Стяуа, донесъл европейската купа на румънците. В днешно време мосю Вотро води спокоен живот в родния град на Виктор Юго – Безансон. Някогашният известен рефер е сложен за разкриване, тъй като не обича диалозите по телефона. С помощта на дългогодишния международник в БФС Бончо Тодоров реализираме връзка с Мишел Вотро. Ето какво сподели някогашният френски арбитър особено за читателите на Sportal.bg :
- Мосю Вотро, каква разлика забелязвате сред днешния футбол и футбола от 80-те?
- Разликата е като тази сред деня и нощта. Сега се намираме в най-високото досега равнище във връзка с бизнес и пари. Отборите са по-добре готови и играта е по-бърза. Камерите са на всички места и Международният съвет вкара някои правила, които фаворизират времето за игра, а физическата експанзия, убийствените влизания, сега са много по-наказуеми в сравнение с по мое време, когато трябваше да " убиеш " някого, с цел да получиш червен картон.
- Какво е мнението ви за ВАР?
- Философски видяно не съм последовател на това софтуерно изобретение, тъй като футболът е човешка активност. Когато един футболист пропусне чист гол, не връщаме обстановката обратно. За мен по-голямата част от разпоредбите на играта се базират на човешка интерпретация и не всичко е черно или бяло. Би лишило извънредно доста време, с цел да се развият всички теории на преимуществата и минусите. Просто преместваме мястото за контестация и мисля, че най-сериозните неточности нямаше да се случат, в случай че съдиите бяха шестима, както е сега обстановката в УЕФА. В моите очи ВАР е нещо като възглавница за съдиите и ги прави един тип мързеливи в работата им. Аз персонално нямах потребност от ВАР, тъй като моите неточности бяха толкоз огромни, че се виждаха и с просто око.
- Помните ли къде бяхте на 17 ноември 1993 година? Сещате ли се за какво ви запитвам?
- О, по какъв начин другояче! Бях на стадиона и голът на Костадинов имаше резултат на атомна бомба. Френските футболни ръководители и почитателите бяха вцепенени и с опулени очи. Това бе добър урок за нас, че в никакъв случай не би трябвало да слагаш тигана, когато рибата към момента плува в морето.
- В България към момента приказваме за ръката на Костакурта на полуфинала в САЩ'94, когато Жоел Киню не отсъди дузпа. Помните ли този миг и говорили ли сте с Киню за него?
- Спомням си доста добре този епизод, който все ядосва доста мои български другари. Никога обаче не съм обсъждал този случай с Жоел Киню, тъй като аз самичък си имах много проблеми с отсъжданията, с цел да приказвам за непознатите такива. Спомням си огромния яд на Христо Стоичков тогава, само че кой може да преповтори историята. Освен това една дузпа не значи наложително гол. Знаете какво се случи на финала сред Барселона и Стяуа.
- Точно финалът в Севиля е измежду най-известните ви мачове. Какво помните от него?
- Няма метод да го не помни, тъй като беше исторически мач, защото това е първата победа на тим от Източна Европа в най-престижния клубен шампионат. Преди мача румънците ме подлагаха на напън, като споделяха, че ще оказвам помощ на Барселона, тъй като играят в Испания и ще ги привилегировам за сметка на тима от страната, където футболът не е толкоз под светлината на прожекторите. Вратарят Дукадам беше героят на мача, откакто избави четири дузпи и по този начин донесе успеха на отбора си. Видяхме се с него в Букурещ преди три-четири години и се прегърнахме.
- Защо дадохте 8 минути продължение на продължението на полуфинала сред Италия и Аржентина в Неапол?
- Вярно е, че четвърт век по-късно такова нещо е неясно и немислимо. За благополучие Богът на съдиите бе с мен тогава и резултатът не се промени в добавеното време. Само като си помисля и ме побиват тръпки по гърба. Един гол и цялата ми кариера щеше да бъде белязана до края на дните ми. Дали бях натиснал неправилно хронометъра ми и по-късно не го бях пуснал още веднъж? Напрежението ли ме бе притиснало и си мислех, че даденото продължение е в границите на естественото? Защо не обърнах внимание на сигналите на помощниците ми? Тези въпроси ще ме преследват до гроба. Понякога шансът може да бъде съдружник на съдията.
- Как домакините одобриха загубата след този полуфинал?
- На стадиона атмосферата бе същата, както на Франция – България през 1993 година. Трябва да споменем, че това бе доста необикновен мач, тъй като Диего Марадона играеше в Неапол, където бе считан за Бог на земята и публиката поддържаше Аржентина, което караше италианците да се изнервят. Все отново аз нямах никакви проблеми с връщането ми в Рим, където бе базата ни, с цел да виждам финала, обкръжен от няколко карабинери за всеки случай.
- На Мондиале'90 ръководихте и мача на откриването Аржентина – Камерун. Какви са спомените ви от този дуел?
- Първият мач е първата нота от една музикална партитура. Дава звук на цялостното показване. Съдията на първия мач е нещо като навигатор на идващите арбитри и играчи по време на шампионата. За мен беше елементарно, защото доста камерунци играеха във Франция, а също така споделяме и еднакъв език. Те също се пробваха да ме дестабилизират с думи, че знаят, че съм получил указания да оказвам помощ на аржентинците. След края на мача и огромната изненада, която камерунците сервираха, африканската икона Роже Мила, който е и мой другар, пристигна и ми подаде ръка с думите: " Можеш да ми благодариш, тъй като взе участие в легендата да победим международния първенец с девет против 10 футболисти ".
- Разкажете нещо за Испания'82. Свирихте първия мач на бъдещия първенец Италия – против Полша в предварителната група.
- В оня миг никой не знаеше за един елементарен епизод, само че един поляк няма да го не помни в никакъв случай и към момента ми го припомня. Бониек заслужи жълт картон за неспортсменско държание в десетата минута и получи още едно предизвестие преди полуфинала и го пропусна. Пазя отлични мемоари от това Световно състезание. Може би съвсем никой не знае, даже и във Франция, защото тогава не се говореше за това, че аз бях четвърти арбитър на финала сред Западна Германия и Италия и имах опцията да бъда толкоз покрай терена на сходно събитие.
- Познавахте ли българския арбитър Богдан Дочев? Той бе асистент на Англия – Аржентина в Мексико'86. Какво мислите за Божията ръка?
- Да, той е огромно име в българското съдийство, само че нямам мемоари от съответната обстановка.
- През 1987 година ръководите напечен мач. Реал Мадрид против Байерн. На " Бернабеу " карате почитателите да спрат с провокациите. Това ли е най-лошият ви миг като рефер?
- Този мач остава незабравим. Поздравявам ви за вашите футболни знания! Често ми споделят, че това е бил най-хубавият ми мач, изключително в тези тежки условия и провокации по медиите. Германците бяха пребледнели в тунела и не желаеха да излязат на терена, тъй като беше същински пъкъл. Вратарят Жан-Мари Пфаф се опита да се избави на централния кръг, тъй като към него бяха изстреляни няколко ракети и бе доста рисково. Все още не знам от кое място открих кураж да отида пред трибуната зад вратата на гостите, пред ултрасите, и да направя жестове за усмирение, които в последна сметка имаха резултат. Може би бяха впечатлени от смелостта ми да се изправя против тях.
- Най-трудният ви червен картон?
- Със сигурност изгонването на аржентинеца Джусти на полуфинала в Италия'90. Видях тъгата в очите му, тъй като знаеше, че няма да взе участие във финалния мач.
- Спомените ви от българския футбол?
- Първото ми пътешестване до България беше на 11 ноември 1981 година за значимия мач против Австрия в София. Картините от визитата са към момента в главата ми. Беше доста студено и имаше сняг. Минахме по пистата на стадиона, по пътя към терена, и помня, че нямаше доста фенове, макар значимостта на дуела. Резултатът бе 0:0 и България пропусна класиране за международните финали в Испания. Може би парадоксално, само че построих другарски връзки с ръководителите ви по това време и постоянно бях канен на шампионати във Варна от тогавашния кмет, който стана непосредствен мой другар. Все още сме близки с него, както и с други хора като Михаил Касабов, Бончо Тодоров, Дончо Нанов, Андрей Мединцев. Много съм горделив, че бях награден с почетна тапия от БФС, отпред на който е моят млад другар Борислав Михайлов, който е играл във Франция.
- Кои са най-хубавите страни на модерния футбол?
- Изпитвам носталгия към футбола на моето потомство, когато всичко бе по-човечно, изключително в съдийството, което прекалено много се роботизира в последно време в моите очи. От друга страна в този момент стадионите са доста по-приветливи и сме надалеч от старите уреди преди.
- Кой е най-хубавият френски футболист съгласно вас?
- Този въпрос постоянно е доста сложен и индивидуален. В взаимозависимост от поколенията мога да кажа Копа, Платини, Зидан. Малко скърбя за бранителите, които от време на време остават много по-встрани от славата, макар че ролята им за триумфите не е по-малка.
- Кажете нещо за финала на Евро'88 – финалът с оня гол на Ван Бастен.
- Една картина е запечатана в главата ми. Публиката, най-вече оранжева, се подвига като един човек и тогава осъзнах, че Ван Бастен е отбелязал този необикновен гол.
- Мосю Вотро, каква разлика забелязвате сред днешния футбол и футбола от 80-те?
- Разликата е като тази сред деня и нощта. Сега се намираме в най-високото досега равнище във връзка с бизнес и пари. Отборите са по-добре готови и играта е по-бърза. Камерите са на всички места и Международният съвет вкара някои правила, които фаворизират времето за игра, а физическата експанзия, убийствените влизания, сега са много по-наказуеми в сравнение с по мое време, когато трябваше да " убиеш " някого, с цел да получиш червен картон.
- Какво е мнението ви за ВАР?
- Философски видяно не съм последовател на това софтуерно изобретение, тъй като футболът е човешка активност. Когато един футболист пропусне чист гол, не връщаме обстановката обратно. За мен по-голямата част от разпоредбите на играта се базират на човешка интерпретация и не всичко е черно или бяло. Би лишило извънредно доста време, с цел да се развият всички теории на преимуществата и минусите. Просто преместваме мястото за контестация и мисля, че най-сериозните неточности нямаше да се случат, в случай че съдиите бяха шестима, както е сега обстановката в УЕФА. В моите очи ВАР е нещо като възглавница за съдиите и ги прави един тип мързеливи в работата им. Аз персонално нямах потребност от ВАР, тъй като моите неточности бяха толкоз огромни, че се виждаха и с просто око.
- Помните ли къде бяхте на 17 ноември 1993 година? Сещате ли се за какво ви запитвам?
- О, по какъв начин другояче! Бях на стадиона и голът на Костадинов имаше резултат на атомна бомба. Френските футболни ръководители и почитателите бяха вцепенени и с опулени очи. Това бе добър урок за нас, че в никакъв случай не би трябвало да слагаш тигана, когато рибата към момента плува в морето.
- В България към момента приказваме за ръката на Костакурта на полуфинала в САЩ'94, когато Жоел Киню не отсъди дузпа. Помните ли този миг и говорили ли сте с Киню за него?
- Спомням си доста добре този епизод, който все ядосва доста мои български другари. Никога обаче не съм обсъждал този случай с Жоел Киню, тъй като аз самичък си имах много проблеми с отсъжданията, с цел да приказвам за непознатите такива. Спомням си огромния яд на Христо Стоичков тогава, само че кой може да преповтори историята. Освен това една дузпа не значи наложително гол. Знаете какво се случи на финала сред Барселона и Стяуа.
- Точно финалът в Севиля е измежду най-известните ви мачове. Какво помните от него?
- Няма метод да го не помни, тъй като беше исторически мач, защото това е първата победа на тим от Източна Европа в най-престижния клубен шампионат. Преди мача румънците ме подлагаха на напън, като споделяха, че ще оказвам помощ на Барселона, тъй като играят в Испания и ще ги привилегировам за сметка на тима от страната, където футболът не е толкоз под светлината на прожекторите. Вратарят Дукадам беше героят на мача, откакто избави четири дузпи и по този начин донесе успеха на отбора си. Видяхме се с него в Букурещ преди три-четири години и се прегърнахме.
- Защо дадохте 8 минути продължение на продължението на полуфинала сред Италия и Аржентина в Неапол?
- Вярно е, че четвърт век по-късно такова нещо е неясно и немислимо. За благополучие Богът на съдиите бе с мен тогава и резултатът не се промени в добавеното време. Само като си помисля и ме побиват тръпки по гърба. Един гол и цялата ми кариера щеше да бъде белязана до края на дните ми. Дали бях натиснал неправилно хронометъра ми и по-късно не го бях пуснал още веднъж? Напрежението ли ме бе притиснало и си мислех, че даденото продължение е в границите на естественото? Защо не обърнах внимание на сигналите на помощниците ми? Тези въпроси ще ме преследват до гроба. Понякога шансът може да бъде съдружник на съдията.
- Как домакините одобриха загубата след този полуфинал?
- На стадиона атмосферата бе същата, както на Франция – България през 1993 година. Трябва да споменем, че това бе доста необикновен мач, тъй като Диего Марадона играеше в Неапол, където бе считан за Бог на земята и публиката поддържаше Аржентина, което караше италианците да се изнервят. Все отново аз нямах никакви проблеми с връщането ми в Рим, където бе базата ни, с цел да виждам финала, обкръжен от няколко карабинери за всеки случай.
- На Мондиале'90 ръководихте и мача на откриването Аржентина – Камерун. Какви са спомените ви от този дуел?
- Първият мач е първата нота от една музикална партитура. Дава звук на цялостното показване. Съдията на първия мач е нещо като навигатор на идващите арбитри и играчи по време на шампионата. За мен беше елементарно, защото доста камерунци играеха във Франция, а също така споделяме и еднакъв език. Те също се пробваха да ме дестабилизират с думи, че знаят, че съм получил указания да оказвам помощ на аржентинците. След края на мача и огромната изненада, която камерунците сервираха, африканската икона Роже Мила, който е и мой другар, пристигна и ми подаде ръка с думите: " Можеш да ми благодариш, тъй като взе участие в легендата да победим международния първенец с девет против 10 футболисти ".
- Разкажете нещо за Испания'82. Свирихте първия мач на бъдещия първенец Италия – против Полша в предварителната група.
- В оня миг никой не знаеше за един елементарен епизод, само че един поляк няма да го не помни в никакъв случай и към момента ми го припомня. Бониек заслужи жълт картон за неспортсменско държание в десетата минута и получи още едно предизвестие преди полуфинала и го пропусна. Пазя отлични мемоари от това Световно състезание. Може би съвсем никой не знае, даже и във Франция, защото тогава не се говореше за това, че аз бях четвърти арбитър на финала сред Западна Германия и Италия и имах опцията да бъда толкоз покрай терена на сходно събитие.
- Познавахте ли българския арбитър Богдан Дочев? Той бе асистент на Англия – Аржентина в Мексико'86. Какво мислите за Божията ръка?
- Да, той е огромно име в българското съдийство, само че нямам мемоари от съответната обстановка.
- През 1987 година ръководите напечен мач. Реал Мадрид против Байерн. На " Бернабеу " карате почитателите да спрат с провокациите. Това ли е най-лошият ви миг като рефер?
- Този мач остава незабравим. Поздравявам ви за вашите футболни знания! Често ми споделят, че това е бил най-хубавият ми мач, изключително в тези тежки условия и провокации по медиите. Германците бяха пребледнели в тунела и не желаеха да излязат на терена, тъй като беше същински пъкъл. Вратарят Жан-Мари Пфаф се опита да се избави на централния кръг, тъй като към него бяха изстреляни няколко ракети и бе доста рисково. Все още не знам от кое място открих кураж да отида пред трибуната зад вратата на гостите, пред ултрасите, и да направя жестове за усмирение, които в последна сметка имаха резултат. Може би бяха впечатлени от смелостта ми да се изправя против тях.
- Най-трудният ви червен картон?
- Със сигурност изгонването на аржентинеца Джусти на полуфинала в Италия'90. Видях тъгата в очите му, тъй като знаеше, че няма да взе участие във финалния мач.
- Спомените ви от българския футбол?
- Първото ми пътешестване до България беше на 11 ноември 1981 година за значимия мач против Австрия в София. Картините от визитата са към момента в главата ми. Беше доста студено и имаше сняг. Минахме по пистата на стадиона, по пътя към терена, и помня, че нямаше доста фенове, макар значимостта на дуела. Резултатът бе 0:0 и България пропусна класиране за международните финали в Испания. Може би парадоксално, само че построих другарски връзки с ръководителите ви по това време и постоянно бях канен на шампионати във Варна от тогавашния кмет, който стана непосредствен мой другар. Все още сме близки с него, както и с други хора като Михаил Касабов, Бончо Тодоров, Дончо Нанов, Андрей Мединцев. Много съм горделив, че бях награден с почетна тапия от БФС, отпред на който е моят млад другар Борислав Михайлов, който е играл във Франция.
- Кои са най-хубавите страни на модерния футбол?
- Изпитвам носталгия към футбола на моето потомство, когато всичко бе по-човечно, изключително в съдийството, което прекалено много се роботизира в последно време в моите очи. От друга страна в този момент стадионите са доста по-приветливи и сме надалеч от старите уреди преди.
- Кой е най-хубавият френски футболист съгласно вас?
- Този въпрос постоянно е доста сложен и индивидуален. В взаимозависимост от поколенията мога да кажа Копа, Платини, Зидан. Малко скърбя за бранителите, които от време на време остават много по-встрани от славата, макар че ролята им за триумфите не е по-малка.
- Кажете нещо за финала на Евро'88 – финалът с оня гол на Ван Бастен.
- Една картина е запечатана в главата ми. Публиката, най-вече оранжева, се подвига като един човек и тогава осъзнах, че Ван Бастен е отбелязал този необикновен гол.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ