Интервюто с Филипе Луиш: Астрофизиката ми е страст, равностойна на футбола
Той е един от най-хубавите бекове в света, само че чупи клишетата за футболистите. В свободните си вечери гледа „ Интерстелар” и документални филми по астрофизика. Защото не всички футболисти са еднакви… единствено множеството. Филипе Луиш от Атлетико Мадрид е друг.
- Един часът следобяд е и към този момент сте завършили работния си ден. Какво прави с толкоз свободно време един първокласен футболист?
- Нищо екстравагантно: сиеста, тъй като към този момент не съм на 20 години, и след това прибиране на децата от учебно заведение. Играя с тях, до момента в който си легнат в 21 часа, и след това ми остават към два часа да изгледам някой филм или епизод от сериал. Някой път се случва да „ избухна” с излизане да вечерям на открито, само че несъмнено не повеждам живота на рок звезда.
- Вие изключението ли сте, или правилото за футболистите?
- Правя естественото за всеки футболист на моите години, който желае да продължи на върховото равнище. Преди можех да си разреша повече купони, само че в този момент всичко е рутина: пребивавам и вдишвам футбол.
- И не Ви доскучава? Толкова популярност и пари единствено с цел да живеете толкоз безшумно?
- Четох в биографията на Андре Агаси, че на него тенисът не му е харесвал, и го разбирам, тъй като това е толкоз уединен спорт. Футболът обаче е друг: аз боготворя да вървя да упражнявам, да съм тук, измежду толкоз и хубави хора… Имам огромен шанс, тъй като, в кавички, работя малко – да, при голям стрес, само че малко часове против положително възнаграждение. Пък и се оглеждам встрани и виждам по какъв начин живеят хората. Зная какво се случва в света. Затова най-малкото, което мога да направя, е да вземам работата си на съществено. Не бих я заменил за никоя друга на света.
- Живеят ли футболистите в сапунен балон?
- Несъмнено. Поне едни 80% от тях, изключително младите, които на мига гледат да имитират идолите си. Мислят си, че в случай че вървят с маркова чантичка през рамо, с обувки за 400 евро и имат осем татуировки, към този момент са звезди и единствено поради това хората ще ги почитат. Забравят действителния свят. Това е класическият сапунен балон на футболиста: покачват те в мъжкия отбор и с първата заплата си купуваш лъскава суперкола.
- Вие какво направихте с първата си заплата?
- Купих си кола (б.и. – разсмива се). Струваше повече от заплатата и трябваше татко ми да ми помогне, с цел да я платя. Когато порастваш, обаче си даваш сметка, че даже и да си Марадона, футболът не е безконечен за никого от нас и е по-добре да се подготвиш за живота след него. Преди това обаче съвсем всички позволяваме едни и същи неточности. Аз също съм имал моментите си, когато съм излизал и съм пиел повече от естественото. За благополучие татко ми ме върна в правия път.
- Кога видяхте светлината?
- В момента в който видях, че мога да стана фигура във футбола, го одобрих на съществено.
Много млад бях отишъл в Аякс и по този начин и не открих себе си. В Мадрид също. Случи се чак когато се срещнах с треньора ми в Депор (Мигел Анхел) Лотина. Той ми обясняваше, изслушваше ме, изпрати ме на психолог… Така осъзнах, че в случай че не узрея, ще бъда просто един от всички. А аз желаех да съм повече от това.
- Можехте да станете академик, ако…
- Не зная дали съм чак толкоз кадърен за това единствено тъй като умея да подреждам кубчето на Рубик, откакто някой ми е посочил по какъв начин става този номер (б.и. – смее се). Науката ме запленява – тя е огромната ми пристрастеност паралелно с футбола и киното. Опиянява ме астрофизиката, защото даже и най-големите мозъци на света не са в положение да отговорят на всички въпроси, а когато се случи да съумеят да отговорят на някой, незабавно изникват още 10 нови. Изпитвам жадност да разбирам нещата, макар че осъзнавам чудесно, че сме наказани в никакъв случай да не разберем всичко. Изумява ме чувството, че сме единствено един виц във вселената – това те смъква на земята. И боготворя да разбърквам науката с религията. Аз съм набожен и обичам да диря научното пояснение за религията и религиозното за науката, да комбинирам два толкоз обособени а приори свята.
- Намирате ли си съотборници в съблекалнята, с които да обсъждате тези неща?
- Истината е, че не. Но с физиотерапевтите и докторите обсъждаме много тези тематики.
- А политическите? Например за ситуацията в Каталуня?
- Да, за това се приказва повече. Следя ежедневно тази тематика и не съумявам да схвана. Уважавам правото на самоопределяне, само че не мога да осъзная за какво, в един отварящ границите си свят, едно общество желае да се затвори. Предполагам, че мисля по този начин, тъй като виждам на нещата като бразилец, а в Бразилия, при всичките дефекти на страната, всички усещат приливна вълна на горделивост, щом чуят химна – леви, десни, все тая. Хората се усещат горди да са бразилци и не разбирам за какво това не се случва тук. Защо желаят да се отделят? В кое считат, че ще бъдат по-добри, в случай че са по-малки?
- Не би трябвало да се смесват спорт и политика ли, или това е просто едно комфортно опрощение да не се замесва човек?
- В началото на кариерата си трепериш, когато даваш първото си изявление. Не знаеш какво да кажеш и прибягваш до клишетата: „ Дадох всичко от себе си”, „ Няма слаб съперник” и така нататък И свикваш на това, тъй като ти икономисва кавги. Има обаче един миг, в който би трябвало да приемеш, че има неща, които не са наред или които не ти харесват, и имаш цялостното право да го изкажеш на глас като всеки жител. Трябва да се осмелиш да го сториш!
- Оправдани ли са полемиките като провокираните от думите на Жерард Пике?
- Аз съм почитател на Пике, въпреки постоянно да не съм склонен с думите му. Важното е, че се осмелява да се изрича. Като Алваро Арбелоа. Тези хора не се плашат да споделят каквото мислят и не се крият зад славата си, с цел да запазят по този начин своя уют. Оле за тях! Това е за удивление и нека повече футболисти бъдем като тях!
- Пари Сен Жермен заплати 222 млн. евро за Неймар. Откачи ли футболът?
- Неймар коства тези пари – това е цената му. Той е третият, в случай че не и вторият, най-хубав футболист в света. Всеки път щом му кажат, че нещо е невероятно, той отива и го реализира. Обожава да преследва цели. Счупи трансферния връх и това би трябвало да го сложи под голям стрес, но той не го усеща. Той е пич, който живее в собствен свят и доста се любува на тези неща. Зная, че тази сума звучи откачено, само че е добре такива пари да се заплащат за футболисти, тъй като потвърждават, че даден състезател може да генерира сходна стойност. Футболът генерира повече пари, в сравнение с хората си мислят.
- Но явлението „ държавни клубове” може да поквари състезателността във футбола…
- Винаги е имало по-богати клубове от останалите, това не е нещо ново. Преди футболистите постоянно желаеха да отидат в Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) или Манчестър Юнайтед. Сега пред звездите има повече разновидности, а и Шампионската лига е по-равностойна и разнообразна. Нямам възражения против това.
- Станахме очевидци на напрежението сред Неймар и Единсон Кавани. Нормално ли е дадена съблекалня да приема с сходно съмнение едно толкоз скъпо попълнение в нея?
- Във всяка специалност, във всеки колектив е нужно време, с цел да се довериш на новия. Но е друго мисленето на един бранител от това на един нападател. Аз да вземем за пример, в случай че на следващия ден Атлети купи Андрес Иниеста за 100 млн. евро, ще си кажа „ Все тая!”, тъй като този пич ще играе постоянно, ще ни печели мачове и триумфът му ще облагодетелства и мен. При нападателите обаче, които са егоисти повече от естественото, спорът е неизбежен… само че решим.
- През лятото изглеждаше, че с напускането на Неймар Барса влиза в рецесия. Днес обаче е водач в Ла Лига и побеждава непрекъснато. В последна сметка очевидно Лионел Меси взема решение всеки проблем…
- Меси е толкоз добър, че може самичък да завоюва Ла Лига с някой несъвършен тим. Да, Барса несъмнено не е подобен, само че се задържа на върха през всичките тези години основно поради него. Защото като клуб умеят с лекост да си основават непрекъснато вътрешни проблеми и по този начин там показват чувството, че това им се харесва. Меси обаче е толкоз, но тооооооооолкова добър, че ги държи на плещите си над водата, каквото и да се случва към него. Когато Меси или Кристиано Роналдо вкара 50 гола, хората си мислят, че бранителите сме неприятни, но ние сме си същите, когато тях ги няма и няма кой различен да вкарва по толкова… Подобна ефикасност е доста сложна за всички и многа елементарно за тях – просто са на друго равнище от останалите.
- Вие защитавахте Меси в доста мачове, а от време на време против него показвате нетипична за себе си неотстъпчивост във влизанията…
- Изиграл съм повече от 30 мача против него и от време на време ми се пада ролята на касапина, само че с цел да сме до дъно почтени, е невероятно да спреш Меси един-на-един без фаулове. Ако се изправи против мен с топката и съм самичък, ще му лишава топката един път на 20 пъти, в случай че не прибягна до нарушаване, изблъскване или нещо нетипично.Зная, че не обича да играе с тил, че би трябвало мигновено да го връхлетиш, щом получи топката… Трябва да съумея да го накарам да се почувства неуютно, тъй като в противоположен случай съм труп. Генерално мисля, че се оправям сносно, въпреки и постоянно да ни вкарва голове.
- Тези конфликти оставят ли отворени рани след края на мача?
- Дори като неприятния във кино лентата и при нужните толкоз твърди влизания, той в никакъв случай не ме е упрекнал. Винаги ми е подавал ръка след мача, поздравявал ме е при наша победа, поздравяваме се изобщо при всяка наша среща. Единственото, което изпитвам към него, е възхита. От това, което съм видял във футбола, той е най-хубавият и мъчно ще забележим в миналото различен като Меси. В събота обаче ще се случи същото като постоянно: ще се борим, ще се пробвам да му лишава топката по всеки вероятен метод и ще се натрупа напрежение… Но нека най-после отново ми подаде ръка след мача.
- Сблъсъкът с Барса може да дефинира значително сезона на Атлети: борба за купата или закъснение. Странен е този сезон за вас с трансферното ембарго и преместването от „ Калдерон”. Как въздействат тези неща на съблекалнята?
- Невъзможността да вършим прехвърляния е доста тежък удар, само че в това време и позитив, тъй като ни разрешава да играем наизуст. Аз познавам Коке, откогато на 16-17 години идваше да тренира с мъжете и играехме на тики-така с (Диего) Форлан. Зная до съвършенство какво ще направи във всеки един миг. И не се трансформира, което е доста значимо.
- Харесва ли Ви новият стадион?
- Да, впечатляващ е, само че ни би трябвало още доста, с цел да свикнем всички – аудитория и тим. Няма да неистина – „ Висенте Калдерон” ми липсва, но това е нужна стъпка в развиването ни. Съперниците ще се усещат застрашени при излизане на терена. Ние към момента се усещаме малко като на безпристрастен терен, само че това е обикновено в процеса по опознаване. На „ Калдерон” знаех от кое място да потегли, къде има грапавина, кога къде стои слънцето… Тези привички още ги нямаме на „ Метрополитано”, но скоро ще ги придобием.
- Връзката сред трибуните и Антоан Гризман още не се е възстановила след флирта му с Манчестър Юнайтед. Това отразява ли ви се?
- Той е момче, което приказва доста ясно, а постоянно играчите приказват, когато се усещат недооценени. Тогава стартират да търсят внимание. Ще да е имал доста предложения от доста клубове, а състезател от неговото равнище желае да е на висотата на най-големите, що се отнася до оценяване от клуба му посредством изискванията в контракта. И е редно да е по този начин, тъй като Гризман има голяма роля тук. В последна сметка, колкото и да е приказвал за други клубове, постоянно е желал да остане и е тук – благополучен и удовлетворен. И сигурно ще остане още време. Надяваме се хората да го схванат и нещата да се върнат към естественото. Макар че към този момент вкара голове, а с голове всичко се лекува…
- Диего Коща се завръща. Той ли е последното изчезнало ви парче от пъзела, с цел да печелите още веднъж титли?
- Той е тъкмо това, от което се нуждаехме. Носи кръвната група на Атлети: военен дух, контраофанзива, мощ, темперамент – чиста проба Атлети! И е футболистът, който съм виждал да демонстрира най-голяма мощ, с цел да отиде в избран клуб. Такава мощ, че за малко даже да ни подмине (б.и. – разсмива се). Завърна се по-силен от всеки път.
- Той участва ли в листата на най-хубавите, с които сте били съотборник?
- Най-добрият. (Хуан Карлос) Валерон съм го виждал да прави неща, които различен не е правил, Неймар и Еден Азар са изключителни гении, само че най-вече купи съм вдигал поради Диего Коща. Винаги вкарва толкоз значимия гол за 1:0. Защото едно е да вкарваш по 30 гола с хеттрици и голеади, а друго е от тези 30 да има 20, които ти оказват помощ да биеш с 1:0. А това никой в света не прави по-добре от Диего Коща.
- Любопитно е, тъй като Диего Симеоне основава чувството на типичния толкоз придирчив треньор, който най-после прегаря играчите си, пък най-после всички отпътували си желаете да се върнете при него…
- От всички качества на Симеоне като треньор, а те са доста, най-голямото му е умеенето да поддържа оптимален интензитет и централизация у всичките си играчи в течение на години, титуляри или не. Има някой ядосан от неналичието на минути състезател, а внезапно го пуска в игра и той дава отговор с такава игра, все едно е подготвен да почине за него на терена. Това е Симеоне – същински водач! Но, хей, не всичко при него е темперамент: той учи чудесно противниците и печели всевъзможни мачове. Много е непосредствен с нас. Въобще приключен треньор, който занапред ще се усъвършенства.
- Вие отидохте в Челси тъкмо когато Атлети бе спечелил купата. Защо, за пари ли? Справедлива ли е тезата, че футболистите са единствено наемници?
- Те са служащи, които вземат под внимание разнообразни въпроси, преди да си сменят местоработата. Като всички останали. Аз сбърках и си дадох сметка на това със самото си идване в Лондон, но имах своите аргументи: да натрупам преживявания в нова лига, нова страна, нова култура… Избирах сред Байерн и Челси, а на новото място ми плащаха тъкмо колкото ми оферираше Атлети за нов контракт. Това се случи съответно при мен, само че има други, които си потеглят за пари. Не че има нещо неприятно и в това, рационално е.
- Защо решихте да се върнете?
- Веднага разбрах, че ми липсват хората на „ Калдерон” и в тима. Атлети влезе в контакт с мен доста скоро с искане да се върна. Проблемът бе, че на моя пост играеше Гильерме Сикейра, който е един от най-хубавите ми другари, а аз не желаех връщането ми да значи, че той би трябвало да си тръгне. Гильерме обаче ме окуражи и аз благополучен се завърнах вкъщи си. Беше доста по-лесно, в сравнение с чаках. Хората се отнесоха отлично с мен и не ме упрекнаха.
- В оня миг имаше неизясненост в клуба. Не беше доста ясно дали планът на Симеоне ще оцелее в средно- или дълготраен план…
- За да разберете какво се случи тогава, би трябвало да го поставите в подтекст. Когато пристигнах в Атлети през 2010 година, ситуацията беше истински бедствено. Отборът не се радваше на никаква непоклатимост, треньорът Кике Санчес Флорес опитваше да сътвори чудеса в една доста комплицирана съблекалня, в която имаше играчи, които не си подаваха топката! И това продължи, до момента в който не се появи Ел Чоло и не промени всичко. Но даже и в първите му години имаше тиха опозиция и опити нещата да бъдат върнати в остарялото русло – да не се стига до класиране даже и за Лига Европа, да се задоволяват с 9-ото място в Ла Лига, да се отпада за Купата на краля от противника от Сегунда Б… И това основава един необикновен микроклимат: слушаш по какъв начин един желае да си отиде, по какъв начин различен желае да печели повече, по какъв начин трети има прелиминарен контракт с различен клуб. И започваш да си мислиш, че в случай че всичко това отива към свършек, по-добре да се насладиш на момента. За благополучие тези дни останаха затворена страница и в този момент, вместо да си потеглят, всички желаят да идват при нас.
- Почти целият шампионски гръбнак на Атлети към този момент е минал границата от 30 години и от ден на ден отговорност поемат младите като Саул Нигес, Люка Ернандес, Томас Тейе Партей… Възможно ли е да се извърши промяна на поколенията, като в това време не се стопира с успехите?
- Много е мъчно, само че и допустимо да се прави реорганизация със в същото време задържане на върха. Реал Мадрид е образец за това. Ние сме в подобен стадий. Знаем, че при Симеоне никой не играе поради това какво е бил, а поради това какво е. Ако се появи някой по-добър от мен, ще постави него в състава. А хлапетата напират доста крепко. В началото ги задържаш след себе си поради опита, но е все по-трудно да си запазиш титулярното място. Което е добре, тъй като тимът израства дружно и по натурален път. Ако на следващия ден си тръгне Коке, което няма да стане, тъй като той е емблема тук, тимът ще се върне доста обратно в развиването си. Но в моя случай, в случай че се появи някой израстващ бек и влиза малко по малко, приказваме за натурален преход, а това би направило по този начин, че да не се усети по какъв начин ветераните излизаме последователно от картинката.
- На 32 години започнахте ли към този момент да планирате живота си след прекъсването с професионалния футбол?
- Бих желал да играя до 40, но… Искам да стана треньор. Гледам всички вероятни мачове и ги проучвам, премислям по какъв начин бих постъпил аз в избрани обстановки и впрочем. Тиаго Мендеш (б.и. – отдръпна се тази година и в този момент е в щаба на Симеоне) занапред ми е предложил да го вървя след, когато се откажа и той стане треньор някъде другаде. Не би било неприятно, само че имам още време да поиграя.
Иняко Диас-Герра, „ Ел Мундо”
Примера дивисион 7 кръг, събота 30 септември
Леганес 0:0краен резулат 
Атлетико Мадрид
- Един часът следобяд е и към този момент сте завършили работния си ден. Какво прави с толкоз свободно време един първокласен футболист?
- Нищо екстравагантно: сиеста, тъй като към този момент не съм на 20 години, и след това прибиране на децата от учебно заведение. Играя с тях, до момента в който си легнат в 21 часа, и след това ми остават към два часа да изгледам някой филм или епизод от сериал. Някой път се случва да „ избухна” с излизане да вечерям на открито, само че несъмнено не повеждам живота на рок звезда.
- Вие изключението ли сте, или правилото за футболистите?
- Правя естественото за всеки футболист на моите години, който желае да продължи на върховото равнище. Преди можех да си разреша повече купони, само че в този момент всичко е рутина: пребивавам и вдишвам футбол.
- И не Ви доскучава? Толкова популярност и пари единствено с цел да живеете толкоз безшумно?
- Четох в биографията на Андре Агаси, че на него тенисът не му е харесвал, и го разбирам, тъй като това е толкоз уединен спорт. Футболът обаче е друг: аз боготворя да вървя да упражнявам, да съм тук, измежду толкоз и хубави хора… Имам огромен шанс, тъй като, в кавички, работя малко – да, при голям стрес, само че малко часове против положително възнаграждение. Пък и се оглеждам встрани и виждам по какъв начин живеят хората. Зная какво се случва в света. Затова най-малкото, което мога да направя, е да вземам работата си на съществено. Не бих я заменил за никоя друга на света.
- Живеят ли футболистите в сапунен балон?
- Несъмнено. Поне едни 80% от тях, изключително младите, които на мига гледат да имитират идолите си. Мислят си, че в случай че вървят с маркова чантичка през рамо, с обувки за 400 евро и имат осем татуировки, към този момент са звезди и единствено поради това хората ще ги почитат. Забравят действителния свят. Това е класическият сапунен балон на футболиста: покачват те в мъжкия отбор и с първата заплата си купуваш лъскава суперкола.
- Вие какво направихте с първата си заплата?
- Купих си кола (б.и. – разсмива се). Струваше повече от заплатата и трябваше татко ми да ми помогне, с цел да я платя. Когато порастваш, обаче си даваш сметка, че даже и да си Марадона, футболът не е безконечен за никого от нас и е по-добре да се подготвиш за живота след него. Преди това обаче съвсем всички позволяваме едни и същи неточности. Аз също съм имал моментите си, когато съм излизал и съм пиел повече от естественото. За благополучие татко ми ме върна в правия път.
- Кога видяхте светлината?
- В момента в който видях, че мога да стана фигура във футбола, го одобрих на съществено.
Много млад бях отишъл в Аякс и по този начин и не открих себе си. В Мадрид също. Случи се чак когато се срещнах с треньора ми в Депор (Мигел Анхел) Лотина. Той ми обясняваше, изслушваше ме, изпрати ме на психолог… Така осъзнах, че в случай че не узрея, ще бъда просто един от всички. А аз желаех да съм повече от това. - Можехте да станете академик, ако…
- Не зная дали съм чак толкоз кадърен за това единствено тъй като умея да подреждам кубчето на Рубик, откакто някой ми е посочил по какъв начин става този номер (б.и. – смее се). Науката ме запленява – тя е огромната ми пристрастеност паралелно с футбола и киното. Опиянява ме астрофизиката, защото даже и най-големите мозъци на света не са в положение да отговорят на всички въпроси, а когато се случи да съумеят да отговорят на някой, незабавно изникват още 10 нови. Изпитвам жадност да разбирам нещата, макар че осъзнавам чудесно, че сме наказани в никакъв случай да не разберем всичко. Изумява ме чувството, че сме единствено един виц във вселената – това те смъква на земята. И боготворя да разбърквам науката с религията. Аз съм набожен и обичам да диря научното пояснение за религията и религиозното за науката, да комбинирам два толкоз обособени а приори свята.
- Намирате ли си съотборници в съблекалнята, с които да обсъждате тези неща?
- Истината е, че не. Но с физиотерапевтите и докторите обсъждаме много тези тематики.
- А политическите? Например за ситуацията в Каталуня?
- Да, за това се приказва повече. Следя ежедневно тази тематика и не съумявам да схвана. Уважавам правото на самоопределяне, само че не мога да осъзная за какво, в един отварящ границите си свят, едно общество желае да се затвори. Предполагам, че мисля по този начин, тъй като виждам на нещата като бразилец, а в Бразилия, при всичките дефекти на страната, всички усещат приливна вълна на горделивост, щом чуят химна – леви, десни, все тая. Хората се усещат горди да са бразилци и не разбирам за какво това не се случва тук. Защо желаят да се отделят? В кое считат, че ще бъдат по-добри, в случай че са по-малки?
- Не би трябвало да се смесват спорт и политика ли, или това е просто едно комфортно опрощение да не се замесва човек?
- В началото на кариерата си трепериш, когато даваш първото си изявление. Не знаеш какво да кажеш и прибягваш до клишетата: „ Дадох всичко от себе си”, „ Няма слаб съперник” и така нататък И свикваш на това, тъй като ти икономисва кавги. Има обаче един миг, в който би трябвало да приемеш, че има неща, които не са наред или които не ти харесват, и имаш цялостното право да го изкажеш на глас като всеки жител. Трябва да се осмелиш да го сториш!
- Оправдани ли са полемиките като провокираните от думите на Жерард Пике?
- Аз съм почитател на Пике, въпреки постоянно да не съм склонен с думите му. Важното е, че се осмелява да се изрича. Като Алваро Арбелоа. Тези хора не се плашат да споделят каквото мислят и не се крият зад славата си, с цел да запазят по този начин своя уют. Оле за тях! Това е за удивление и нека повече футболисти бъдем като тях!
- Пари Сен Жермен заплати 222 млн. евро за Неймар. Откачи ли футболът?
- Неймар коства тези пари – това е цената му. Той е третият, в случай че не и вторият, най-хубав футболист в света. Всеки път щом му кажат, че нещо е невероятно, той отива и го реализира. Обожава да преследва цели. Счупи трансферния връх и това би трябвало да го сложи под голям стрес, но той не го усеща. Той е пич, който живее в собствен свят и доста се любува на тези неща. Зная, че тази сума звучи откачено, само че е добре такива пари да се заплащат за футболисти, тъй като потвърждават, че даден състезател може да генерира сходна стойност. Футболът генерира повече пари, в сравнение с хората си мислят.
- Но явлението „ държавни клубове” може да поквари състезателността във футбола…
- Винаги е имало по-богати клубове от останалите, това не е нещо ново. Преди футболистите постоянно желаеха да отидат в Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) или Манчестър Юнайтед. Сега пред звездите има повече разновидности, а и Шампионската лига е по-равностойна и разнообразна. Нямам възражения против това.
- Станахме очевидци на напрежението сред Неймар и Единсон Кавани. Нормално ли е дадена съблекалня да приема с сходно съмнение едно толкоз скъпо попълнение в нея?
- Във всяка специалност, във всеки колектив е нужно време, с цел да се довериш на новия. Но е друго мисленето на един бранител от това на един нападател. Аз да вземем за пример, в случай че на следващия ден Атлети купи Андрес Иниеста за 100 млн. евро, ще си кажа „ Все тая!”, тъй като този пич ще играе постоянно, ще ни печели мачове и триумфът му ще облагодетелства и мен. При нападателите обаче, които са егоисти повече от естественото, спорът е неизбежен… само че решим.
- През лятото изглеждаше, че с напускането на Неймар Барса влиза в рецесия. Днес обаче е водач в Ла Лига и побеждава непрекъснато. В последна сметка очевидно Лионел Меси взема решение всеки проблем…
- Меси е толкоз добър, че може самичък да завоюва Ла Лига с някой несъвършен тим. Да, Барса несъмнено не е подобен, само че се задържа на върха през всичките тези години основно поради него. Защото като клуб умеят с лекост да си основават непрекъснато вътрешни проблеми и по този начин там показват чувството, че това им се харесва. Меси обаче е толкоз, но тооооооооолкова добър, че ги държи на плещите си над водата, каквото и да се случва към него. Когато Меси или Кристиано Роналдо вкара 50 гола, хората си мислят, че бранителите сме неприятни, но ние сме си същите, когато тях ги няма и няма кой различен да вкарва по толкова… Подобна ефикасност е доста сложна за всички и многа елементарно за тях – просто са на друго равнище от останалите.
- Вие защитавахте Меси в доста мачове, а от време на време против него показвате нетипична за себе си неотстъпчивост във влизанията…
- Изиграл съм повече от 30 мача против него и от време на време ми се пада ролята на касапина, само че с цел да сме до дъно почтени, е невероятно да спреш Меси един-на-един без фаулове. Ако се изправи против мен с топката и съм самичък, ще му лишава топката един път на 20 пъти, в случай че не прибягна до нарушаване, изблъскване или нещо нетипично.Зная, че не обича да играе с тил, че би трябвало мигновено да го връхлетиш, щом получи топката… Трябва да съумея да го накарам да се почувства неуютно, тъй като в противоположен случай съм труп. Генерално мисля, че се оправям сносно, въпреки и постоянно да ни вкарва голове.
- Тези конфликти оставят ли отворени рани след края на мача?
- Дори като неприятния във кино лентата и при нужните толкоз твърди влизания, той в никакъв случай не ме е упрекнал. Винаги ми е подавал ръка след мача, поздравявал ме е при наша победа, поздравяваме се изобщо при всяка наша среща. Единственото, което изпитвам към него, е възхита. От това, което съм видял във футбола, той е най-хубавият и мъчно ще забележим в миналото различен като Меси. В събота обаче ще се случи същото като постоянно: ще се борим, ще се пробвам да му лишава топката по всеки вероятен метод и ще се натрупа напрежение… Но нека най-после отново ми подаде ръка след мача.
- Сблъсъкът с Барса може да дефинира значително сезона на Атлети: борба за купата или закъснение. Странен е този сезон за вас с трансферното ембарго и преместването от „ Калдерон”. Как въздействат тези неща на съблекалнята?
- Невъзможността да вършим прехвърляния е доста тежък удар, само че в това време и позитив, тъй като ни разрешава да играем наизуст. Аз познавам Коке, откогато на 16-17 години идваше да тренира с мъжете и играехме на тики-така с (Диего) Форлан. Зная до съвършенство какво ще направи във всеки един миг. И не се трансформира, което е доста значимо.
- Харесва ли Ви новият стадион?
- Да, впечатляващ е, само че ни би трябвало още доста, с цел да свикнем всички – аудитория и тим. Няма да неистина – „ Висенте Калдерон” ми липсва, но това е нужна стъпка в развиването ни. Съперниците ще се усещат застрашени при излизане на терена. Ние към момента се усещаме малко като на безпристрастен терен, само че това е обикновено в процеса по опознаване. На „ Калдерон” знаех от кое място да потегли, къде има грапавина, кога къде стои слънцето… Тези привички още ги нямаме на „ Метрополитано”, но скоро ще ги придобием.
- Връзката сред трибуните и Антоан Гризман още не се е възстановила след флирта му с Манчестър Юнайтед. Това отразява ли ви се?
- Той е момче, което приказва доста ясно, а постоянно играчите приказват, когато се усещат недооценени. Тогава стартират да търсят внимание. Ще да е имал доста предложения от доста клубове, а състезател от неговото равнище желае да е на висотата на най-големите, що се отнася до оценяване от клуба му посредством изискванията в контракта. И е редно да е по този начин, тъй като Гризман има голяма роля тук. В последна сметка, колкото и да е приказвал за други клубове, постоянно е желал да остане и е тук – благополучен и удовлетворен. И сигурно ще остане още време. Надяваме се хората да го схванат и нещата да се върнат към естественото. Макар че към този момент вкара голове, а с голове всичко се лекува…
- Диего Коща се завръща. Той ли е последното изчезнало ви парче от пъзела, с цел да печелите още веднъж титли?
- Той е тъкмо това, от което се нуждаехме. Носи кръвната група на Атлети: военен дух, контраофанзива, мощ, темперамент – чиста проба Атлети! И е футболистът, който съм виждал да демонстрира най-голяма мощ, с цел да отиде в избран клуб. Такава мощ, че за малко даже да ни подмине (б.и. – разсмива се). Завърна се по-силен от всеки път.
- Той участва ли в листата на най-хубавите, с които сте били съотборник?
- Най-добрият. (Хуан Карлос) Валерон съм го виждал да прави неща, които различен не е правил, Неймар и Еден Азар са изключителни гении, само че най-вече купи съм вдигал поради Диего Коща. Винаги вкарва толкоз значимия гол за 1:0. Защото едно е да вкарваш по 30 гола с хеттрици и голеади, а друго е от тези 30 да има 20, които ти оказват помощ да биеш с 1:0. А това никой в света не прави по-добре от Диего Коща.
- Любопитно е, тъй като Диего Симеоне основава чувството на типичния толкоз придирчив треньор, който най-после прегаря играчите си, пък най-после всички отпътували си желаете да се върнете при него…
- От всички качества на Симеоне като треньор, а те са доста, най-голямото му е умеенето да поддържа оптимален интензитет и централизация у всичките си играчи в течение на години, титуляри или не. Има някой ядосан от неналичието на минути състезател, а внезапно го пуска в игра и той дава отговор с такава игра, все едно е подготвен да почине за него на терена. Това е Симеоне – същински водач! Но, хей, не всичко при него е темперамент: той учи чудесно противниците и печели всевъзможни мачове. Много е непосредствен с нас. Въобще приключен треньор, който занапред ще се усъвършенства.
- Вие отидохте в Челси тъкмо когато Атлети бе спечелил купата. Защо, за пари ли? Справедлива ли е тезата, че футболистите са единствено наемници?
- Те са служащи, които вземат под внимание разнообразни въпроси, преди да си сменят местоработата. Като всички останали. Аз сбърках и си дадох сметка на това със самото си идване в Лондон, но имах своите аргументи: да натрупам преживявания в нова лига, нова страна, нова култура… Избирах сред Байерн и Челси, а на новото място ми плащаха тъкмо колкото ми оферираше Атлети за нов контракт. Това се случи съответно при мен, само че има други, които си потеглят за пари. Не че има нещо неприятно и в това, рационално е.
- Защо решихте да се върнете?
- Веднага разбрах, че ми липсват хората на „ Калдерон” и в тима. Атлети влезе в контакт с мен доста скоро с искане да се върна. Проблемът бе, че на моя пост играеше Гильерме Сикейра, който е един от най-хубавите ми другари, а аз не желаех връщането ми да значи, че той би трябвало да си тръгне. Гильерме обаче ме окуражи и аз благополучен се завърнах вкъщи си. Беше доста по-лесно, в сравнение с чаках. Хората се отнесоха отлично с мен и не ме упрекнаха.
- В оня миг имаше неизясненост в клуба. Не беше доста ясно дали планът на Симеоне ще оцелее в средно- или дълготраен план…
- За да разберете какво се случи тогава, би трябвало да го поставите в подтекст. Когато пристигнах в Атлети през 2010 година, ситуацията беше истински бедствено. Отборът не се радваше на никаква непоклатимост, треньорът Кике Санчес Флорес опитваше да сътвори чудеса в една доста комплицирана съблекалня, в която имаше играчи, които не си подаваха топката! И това продължи, до момента в който не се появи Ел Чоло и не промени всичко. Но даже и в първите му години имаше тиха опозиция и опити нещата да бъдат върнати в остарялото русло – да не се стига до класиране даже и за Лига Европа, да се задоволяват с 9-ото място в Ла Лига, да се отпада за Купата на краля от противника от Сегунда Б… И това основава един необикновен микроклимат: слушаш по какъв начин един желае да си отиде, по какъв начин различен желае да печели повече, по какъв начин трети има прелиминарен контракт с различен клуб. И започваш да си мислиш, че в случай че всичко това отива към свършек, по-добре да се насладиш на момента. За благополучие тези дни останаха затворена страница и в този момент, вместо да си потеглят, всички желаят да идват при нас.
- Почти целият шампионски гръбнак на Атлети към този момент е минал границата от 30 години и от ден на ден отговорност поемат младите като Саул Нигес, Люка Ернандес, Томас Тейе Партей… Възможно ли е да се извърши промяна на поколенията, като в това време не се стопира с успехите?
- Много е мъчно, само че и допустимо да се прави реорганизация със в същото време задържане на върха. Реал Мадрид е образец за това. Ние сме в подобен стадий. Знаем, че при Симеоне никой не играе поради това какво е бил, а поради това какво е. Ако се появи някой по-добър от мен, ще постави него в състава. А хлапетата напират доста крепко. В началото ги задържаш след себе си поради опита, но е все по-трудно да си запазиш титулярното място. Което е добре, тъй като тимът израства дружно и по натурален път. Ако на следващия ден си тръгне Коке, което няма да стане, тъй като той е емблема тук, тимът ще се върне доста обратно в развиването си. Но в моя случай, в случай че се появи някой израстващ бек и влиза малко по малко, приказваме за натурален преход, а това би направило по този начин, че да не се усети по какъв начин ветераните излизаме последователно от картинката.
- На 32 години започнахте ли към този момент да планирате живота си след прекъсването с професионалния футбол?
- Бих желал да играя до 40, но… Искам да стана треньор. Гледам всички вероятни мачове и ги проучвам, премислям по какъв начин бих постъпил аз в избрани обстановки и впрочем. Тиаго Мендеш (б.и. – отдръпна се тази година и в този момент е в щаба на Симеоне) занапред ми е предложил да го вървя след, когато се откажа и той стане треньор някъде другаде. Не би било неприятно, само че имам още време да поиграя. Иняко Диас-Герра, „ Ел Мундо”
Примера дивисион 7 кръг, събота 30 септември
Леганес 0:0краен резулат Атлетико Мадрид Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ