Великанът, разплакан от България: Батистута
"Той е един от нас. А Меси е испанец ", е коментарът на един аржентинец, за футболист, който е другото лице на най-популярния спорт в страната на гаучосите. Ако приемем, че едната страна на монетата е Марадона, който провокира спорни мнения, то другата е Габриел Батистута, любимецът на Аржентина. И освен.
Кои са най-добре платените футболисти в света - вижте във видеото
Той е един от кралете на футбола, а моментите, които в България ще бъдат запомнени вечно е по какъв начин огромният състезател плаче след загубата от посочения за новобранец тим на дребната страна от Източна Европа.
КАК съдебна експертиза Е ПРОМЕНИЛ ГАБРИЕЛ БАТИСТУТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ - ВИЖТЕ В СНИМКИТЕ
Габриел Омар Батистута е роден на първи февруари 1969 година.
Майка му е административен секретар в учебно заведение, а татко му работи в касапница. Има три по-малки сестри и е учтив в строго католическо семейство.
За разлика от множеството футболисти, той не е въвличан в кавги за персоналния си живот: намира се със брачната половинка си, когато са младежи, по време на танц за рождения й ден. В началото тя въобще не му обръща внимание. Той обаче не се помирява с обстоятелството, че е пренебрегнат резултатът е в изгода и на двамата: Габриел и Ирина се женят през 1990 година в Италия. Имат четирима сина.
Габриел споделя, че не е имал пищно детство само че никога не е страдал от липса на внимание и обич. Израства под мощното въздействие на татко си и на дядо си. За него е било задоволително да има топка, която да рита, с цел да разпали въображението му. И то несъмнено е летяло доста надалеч.
Марадона и Батистута
Семейството му не е одобрявало избора му на кариера: футболът, само че в последна сметка бащата се предава пред волята на сина си.
Габриел Батистута дебютира за професионалния футбол на 25 септември 1988 година, след близо година в "Нюелс Олд Бойс ". Останалото, както споделят е история. И то каква.
Истинският му дебют ще пристигна три дни по-късно, по време на мач против Сан Лоренцо, когато един от нападателите на титулярния състав е контузен. Габриел не отбелязва гол, само че е видян от всички, сърцатата му игра е допаднала на почитатели и преса, която му посвещава заглавие: "Батистута: едно обещаващо бъдеще ".
Не по този начин обаче мислят много тимове, които отхвърлят да го привлекат, за разлика от един от грандовете на Южна Америка - Ривър Плейт. Въпреки положителното показване в шампионата на страната и повиквателната за националния тим, той е запаса и гледа съотборниците си от скамейката, само че в никакъв случай не повдига този въпрос, нито подлага на критика треньора.
През 1990 година минава от Ривър Плейт в Бока Хуниорс, неговият обичан тим. Всъщност, той си е заречен да завърши кариерата си там. След като затвърждава репутацията си като любим на почитателите на Бока (истински достижение, откакто идва от безконечния зложелател, Ривър Плейт) с 20 гола, той е видян от италианските скаути и попада в тима на Фиорентина.
Мести се в Италия със фамилията си и прави това, в което е най-хубав: отбелязва голове. Но това не е задоволително и тимът изпада от серия А. Тогава се случва немислимото. Той не напуща потъващия транспортен съд, освен това: взема решение да остане на него и да го издърпа от дъното.
Обичта на почитателите към Батигол - прякорът, който получава в Италия, е толкоз огромна, че във Флоренция има бронзова скулптура на футболиста.
Перлата в короната му идва, когато отива в Рома и с "вълците " става първенец на Италия.
Завършва футболната си кариера не там, където е мечтал, а в Ал-Араби.
На сметката си обаче има общо 354 гола: 300 за клубните си тимове и 54 за Аржентина.
През 2014 година дава изявление за Аржентинската телевизия, в което признава, че изпитва непоносими болки в краката и едвам се движи.
На въпроса дали би окуражил някой от синовете си да се занимава с футбол, той дава отговор:
"Трябва да кажем истината на всички деца: футболът е доста сложен. И с времето не става по-лесно... Когато стартирах кариерата си, бях един от многото. Бяхме хиляди деца с една и съща цел: желанието да си най-хубавия. Не зная коя е тайната съставна част на триумфа: кураж, шанс или и двете. За да станеш професионален футболист, би трябвало да си подготвен да положиш старания, на които никой различен не е кадърен. "
"Не е елементарно да угодиш на 40 000 души на стадиона. Винаги ще има недоволни. Но би трябвало да дадем най-хубавото от себе си, ние сме експерти и по тази причина ни заплащат - да работим и да вършим жертви, когато това е належащо. "
В момента Батистута живее в Аржентина и в свободното си време се занимава с голф и поло. Има дял в бизнес в строителството, а синовете му вземат участие в разнообразни риалити формати в страната.
И до момента в който сега в мрежата е цялостно с миймове за Марадона и изявите му по стадионите в Русия, постоянно направени от самите аржентинци, няма да видите нищо такова за Габриел Батистута, тъй като той е дал доста повече от сърцето си за почитателите на футбола. И те не го не помнят.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Кои са най-добре платените футболисти в света - вижте във видеото
Той е един от кралете на футбола, а моментите, които в България ще бъдат запомнени вечно е по какъв начин огромният състезател плаче след загубата от посочения за новобранец тим на дребната страна от Източна Европа.
КАК съдебна експертиза Е ПРОМЕНИЛ ГАБРИЕЛ БАТИСТУТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ - ВИЖТЕ В СНИМКИТЕ
Габриел Омар Батистута е роден на първи февруари 1969 година.
Майка му е административен секретар в учебно заведение, а татко му работи в касапница. Има три по-малки сестри и е учтив в строго католическо семейство.
За разлика от множеството футболисти, той не е въвличан в кавги за персоналния си живот: намира се със брачната половинка си, когато са младежи, по време на танц за рождения й ден. В началото тя въобще не му обръща внимание. Той обаче не се помирява с обстоятелството, че е пренебрегнат резултатът е в изгода и на двамата: Габриел и Ирина се женят през 1990 година в Италия. Имат четирима сина.
Габриел споделя, че не е имал пищно детство само че никога не е страдал от липса на внимание и обич. Израства под мощното въздействие на татко си и на дядо си. За него е било задоволително да има топка, която да рита, с цел да разпали въображението му. И то несъмнено е летяло доста надалеч.
Марадона и Батистута Семейството му не е одобрявало избора му на кариера: футболът, само че в последна сметка бащата се предава пред волята на сина си.
Габриел Батистута дебютира за професионалния футбол на 25 септември 1988 година, след близо година в "Нюелс Олд Бойс ". Останалото, както споделят е история. И то каква.
Истинският му дебют ще пристигна три дни по-късно, по време на мач против Сан Лоренцо, когато един от нападателите на титулярния състав е контузен. Габриел не отбелязва гол, само че е видян от всички, сърцатата му игра е допаднала на почитатели и преса, която му посвещава заглавие: "Батистута: едно обещаващо бъдеще ".
Не по този начин обаче мислят много тимове, които отхвърлят да го привлекат, за разлика от един от грандовете на Южна Америка - Ривър Плейт. Въпреки положителното показване в шампионата на страната и повиквателната за националния тим, той е запаса и гледа съотборниците си от скамейката, само че в никакъв случай не повдига този въпрос, нито подлага на критика треньора.
През 1990 година минава от Ривър Плейт в Бока Хуниорс, неговият обичан тим. Всъщност, той си е заречен да завърши кариерата си там. След като затвърждава репутацията си като любим на почитателите на Бока (истински достижение, откакто идва от безконечния зложелател, Ривър Плейт) с 20 гола, той е видян от италианските скаути и попада в тима на Фиорентина.
Мести се в Италия със фамилията си и прави това, в което е най-хубав: отбелязва голове. Но това не е задоволително и тимът изпада от серия А. Тогава се случва немислимото. Той не напуща потъващия транспортен съд, освен това: взема решение да остане на него и да го издърпа от дъното.
Обичта на почитателите към Батигол - прякорът, който получава в Италия, е толкоз огромна, че във Флоренция има бронзова скулптура на футболиста.
Перлата в короната му идва, когато отива в Рома и с "вълците " става първенец на Италия.
Завършва футболната си кариера не там, където е мечтал, а в Ал-Араби.
На сметката си обаче има общо 354 гола: 300 за клубните си тимове и 54 за Аржентина.
През 2014 година дава изявление за Аржентинската телевизия, в което признава, че изпитва непоносими болки в краката и едвам се движи.
На въпроса дали би окуражил някой от синовете си да се занимава с футбол, той дава отговор:
"Трябва да кажем истината на всички деца: футболът е доста сложен. И с времето не става по-лесно... Когато стартирах кариерата си, бях един от многото. Бяхме хиляди деца с една и съща цел: желанието да си най-хубавия. Не зная коя е тайната съставна част на триумфа: кураж, шанс или и двете. За да станеш професионален футболист, би трябвало да си подготвен да положиш старания, на които никой различен не е кадърен. "
"Не е елементарно да угодиш на 40 000 души на стадиона. Винаги ще има недоволни. Но би трябвало да дадем най-хубавото от себе си, ние сме експерти и по тази причина ни заплащат - да работим и да вършим жертви, когато това е належащо. "
В момента Батистута живее в Аржентина и в свободното си време се занимава с голф и поло. Има дял в бизнес в строителството, а синовете му вземат участие в разнообразни риалити формати в страната.
И до момента в който сега в мрежата е цялостно с миймове за Марадона и изявите му по стадионите в Русия, постоянно направени от самите аржентинци, няма да видите нищо такова за Габриел Батистута, тъй като той е дал доста повече от сърцето си за почитателите на футбола. И те не го не помнят.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ