Той е човекът, който накара много наши сънародници да се

Той е индивидът, който накара доста наши сънародници да се гордеят по време на 91-та гала по връчване на " Оскарите " тази година, трансформирайки се в първия български артист, държал тази влиятелна премия в ръцете си. Тогава филмът " Зелената книга ", в който Димитър Маринов изигра запаметяваща се роля, завоюва премията за най-хубав филм.
Той има нелека орис. Напуска България преди 29 години. Преди това прави несполучлив опит да избяга от страната, поради което лежи в пандиза, където е подложен на физическо принуждение. Въпреки това той приключва НАТФИЗ и през 1990 година, след турне с българска фолк джаз групировка в Европа, Канада и Съединени американски щати, остава като политически емигрант в Ноксвил, Тенеси.
Следва работа като мияч на чинии и музикант в разнообразни заведения за хранене и заведения. По-късно става притежател на кафене, ресторант и кетъринг компания. А през 1999 година се качва на сцената на The San Diego Repertory Theatre. Първото му прослушване и поява на огромен екран е за кино лентата Act of Valor, където играе съветски академик и трафикант.
Как се е трансформирал животът му след " Зелената книга ", липсва ли му България, разграничават ли се българските от американските артисти и още - четете в изявлението на.
Несъмнено направихте щастливи доста наши сънародници, откакто се превърнахте в първия българин, държал " Оскар " в ръцете си. Как се промени животът ви след " Зелената книга "?
Определено смяната е в различаване и самопризнание. Масовата визия за Холивуд е, че с цел да успееш е значимо " кой познаваш ". Но в действителност действителността е: " кой теб познава ". Със спечелването на голям брой награди, филмът " Зелена книга " ме показа на Холивуд. Сега към този момент много хора в промишлеността ме познават. Що се отнася до практическото естество на специалността, аз не преставам да отивам на кастинги, както преди, само че несъмнено има различен тип почит и приемане от продукциите. Но в последна сметка, отговорността ми да се представям съгласно упованията, е много по-голяма и задължаваща.

Липсва ли ви към момента България след близо 30 годините в Съединени американски щати?
България постоянно ми е липсвала, а и постоянно ще липсва. Както се споделя: кръвта вода не става. Независимо, че съм надалеч от родината, горделивост за мен е, че, съм толкоз близо до традициите, обичаите, методът и оригиналността в творчеството. Успях да запазя и ревниво вардя българското в себе си, то ми носи триумфа, посредством тъкмо тази българска автентичност и възприятие за комизъм. Винаги имам нуждата почтено да декларирам след всяка извоювана роля: От България съм!
Преди дни отбелязахме една знакова годишнина в българската история - 30 години от демократичните промени. Ако 10 ноември се беше случил по-рано, щеше ли да е по-различна и вашата орис на бежанец?
Според мен, рационалният човек не придвижва предишното в сегашното, тъй като пренесеното няма да има бъдеще. От предишното единствено се учи " урока ", само че не би трябвало да се случва още веднъж. То е минало. Ако е имало неточности, то единствено посредством сегашното ще могат да се поправят в мечтаното бъдеще. Аз в никакъв случай не съм си мислил какво би се случило и би било " в случай че ". Напротив, за мен е по-интересно и значимо какво ще се случи " в случай че ". Да, 10-ти ноември се случи, само че какво тази " преживелица " донесе и през днешния ден осъществя? Какъв е наученият урок, който не би трябвало отново да се претърпява в името на бъдещето? Аз одобрявам тази дата за знак: бленуван ден с вяра за другото, което пристигна. Моята генерация тогава я нарекоха " Децата на прехода ". И ето ни през днешния ден – дали ще го доживеем? Е да, научихме много... само че както споделя Ф.Фелини: " Изучих се, само че не пораснах. "
Успявате ли да се разноските по софийските улици, когато сте в България, и разпознават ли ви повече?
Предният път, когато бях в България през март, не ми се отдаде тази опция просто да се поразходя поради многото задължения. Но все пак си откраднах няколко часа: късно вечер около Народния спектакъл и Раковска и няколко дневни към НДК. Не желаех да бъда разпознаван и даже се криех. Сядах няколко пъти на пейки до непознати хора да си побъбрим. Да, някои ме разпознаха и свенливо молеха за фотография. Но няма в никакъв случай да не помни старата женица в парка против Народния спектакъл. Когато ме разпозна, стартира да плаче и се опитваше да ми целуне ръцете. Никога не бях се чувствал толкоз неловко и даже компрометиран, че видите ли, тази блага бабка ме обгръща с самопризнание, когато в действителност аз й дължа, без да я познавам. Помолих я да пусне ръцете ми и когато се пробвах да я прегърна от признателност, тя стана, мина зад пейката и откъсна цвете. Върна се и го постави в джоба на балтона ми: " Бог да те пази, сине! " – сподели. Обърна се внезапно и покуцваща се отдалечи в тъмното. Чувствах се в безтегловност, срам и горест ме обливаше. Седнах на пейката и държейки цветето в ръка си рекох: " Ето, това е същинският " Оскар! ".

Снимки: Getty Images/Guliver
В края на ноември откривате академия за артисти в НДК. Как пристигна концепцията за нея и на какво най-много желаете да научите тези, които ще се включат?
Идеята ми бе подсказана от няколко български сътрудници през март. Макар че от години насам преподавам на млади артисти в Съединени американски щати, в никакъв случай не бях и се замислял да преподавам в България. Та в България от преподаване няма потребност! Нашата актьорска школа, съгласно мен е на най-виското равнище в Източна Европа. Та аз самия съм възпитаник на тази школа! Но скоро концепцията узря по-скоро не за " преподаване ", а за показване и демонстриране в България на системата в Холивуд. Идея за обмяна на креативен опит. В това към този момент открих смисъла. Да дам опция на студентите в България да съпоставят и опитват с нещо, с което не са действително осведомени, без значение от предоставената информация в медии и в интернет. Да се допрян до практическите техники и похвати, които са действителност в Холивуд. Но и най-много, желая да показва персоналното си верую за специалността артист, основано на професионалният ми и житейски опит: " За да си добър като артист, би трябвало да си по-добър като човек! "
Както споменахте, преподавате в Актьорското студио на Бернард Хилър, което е измежду най-престижните в Холивуд. Ще употребявате ли разнообразни подходи на преподаване при българските си възпитаници или в противен случай?
Разбира се. Студентите ще имат опцията да " вкусят " от методиката на Бернард и от школата на Димитър. Но освен, аз съставям в избрани занятия и майсторите на специалността: Михаил Чехов, Лий Стразбърг, Станиславски и Крутовски. Предлагам на студентите разнообразни теории и тези, способи и техники, само че единствено те имат правото да създадат избора си: кое работи за тях. Или да знаят по кое време, в избран случай, да осъществяват избран теоретичен прийом, способ и техника, с цел да завоюват ролята. При мен няма " ревнивост " към студентите ми. Точно противоположното, колкото са по-свободни и с благоприятни условия да посещават и работят с други сътрудници, толкоз повече съм убеден, че крайният им персонален избор ще ги направи сполучливи и щастливи. Не е значимо кой е " Мастера ", значимото е Мастера да знае, кой студент е съумял и за какво.
С какво се разграничава американският артист от българският?
Не може да има съпоставяне. Различни страни, обичаи, нрави и метод на живот като цяло. Индустрията, пазара и търсенето в Съединени американски щати са радикално разнообразни от България. Да не приказваме и за усети, политика и трендове. А и всичкото това, диктува метода и метода на работа и изява. Но несъмнено, ритъмът и методът са доста по-интензивни и целенасочени. Много тясно и непосредствено фокусирани, предопределени даже. Основната разлика съгласно мен е, че американският артист е непоколебим индивидуалист, до момента в който българският е споделящ сътрудник. Болшинството артисти тук в Америка не разискват функциите си и не разясняват концепциите. Те професионално не беседват един с различен, а просто влизат в деяние и единствено режисьорът е този, който отсъжда, поправя, насочва и изисква – самостоятелно. Американският артист съвсем не се интересува по какъв начин ще наподобява, то е работа на режисьора. Актьорът тук работи с инстинкт и бегла концепция, само че постоянно е подготвен да предлага безчет разновидности и да остави на режисьора да избира. Специално в телевизионните сериали американският артист е бърз, действителен и непосредствено в задачата. Не е въпрос на творчество и живописност, на чувстване и мислене с вторичен проект и подтекст, а на спонтанност. Това е и ритъмът на действителния живот в Съединени американски щати – action. Не се изяснява обстановката, просто се показва, а фенът си я изяснява. Американският артист е тясно профилиран: екран или сцена. Затова тук школите са или за кино и телевизия, или за спектакъл. Но не и у нас в България. Като цяло, Съединени американски щати и България са към момента на разнообразни планети като страни и общества, само че като създатели, според мен, българският артист е несъмнено по-изобретателен, съобразителен и просветен. Трябва му обаче разширение на мирогледa и блян към по-глобален метод на мислене.
Как ще отговорите на тези от учениците ви, които биха ви споделили, че в никакъв случай няма да имат еднакъв старт с актьорите в Холивуд?
Стартът постоянно е еднакъв и идентичен за всички. Въпросът е преди да стартираш, подготвен ли си за него. А и дали си толкоз подготвен, че да финишираш в челната група. И тук обаче е казуса. Всеки млад гений се съмнява в готовността си: " Не, не съм подготвен. Трябва да съм сигурен, че съм изцяло подготвен. " И аз ще кажа: " Вие всички сте подготвени, само че не го знаете! " И това е моята работа като учител, да потвърдя, че си подготвен и да ти дам самочувствието да стартираш решително. Първото ми изречение пред всяка нoва група студенти е: " Никой естествен човек не би решил да става артист. То е естествена даденост. Обречени сте! " Актьорството е това, което те избира, а не ти него. Ако се уловиш в миг, в който се запиташ: " Ставам ли за артист или не? ", то ти не си артист. Това, с което младите започващи в специалността би трябвало да са наясно e, че не е специалност, а метод на живот. Актьорът се ражда като артист! А самочувствието идва с опита, както апетита с яденето. Дори и нищожен на пръв взор опит в актьорството е дълбокосмислен. Да, актьорите в Съединени американски щати имат голям избор и необятни благоприятни условия, само че болшинството са дребни риби в огромна вода. Докато у нас е противоположното. Българският артист носи в жилите си хилядолетен опит и традиция. Това е преимуществото пред много други страни. И аз имах сходни опасения и подозрения по логичност, само че логиката е плод на мисълта която мъти главата: " Излез от главата си в случай че искаш да влезнеш във величието си! " Актьорът не е академик или инженер, който следва закономерности и формули. Актьорът е изразителят, представящ дух, схващане, чувства и усеща посредством ентусиазъм и верую. Провокира мисли и въжделения, провокира и конфронтира обичаи и порядки, образова и въодушевява. Той е лакмуса на действителността. Но в последна сметка, фенът е този, който взема решение да одобри или отхвърли, да признае или жигосах. Няма " еднакъв старт " има пускане на време. " Актьорът си дава триумфа, а фенът му дава славата! "
Кое е предизвикването, което ви се желае да поемете в професионален проект оттук нататък?
Актьорската ми работа, а и режисьорската е предизвикването, което към този момент съм трансформирал в всекидневие – метод на живот. Но най-силното предизвикателство постоянно е било и ще бъде работата ми с млади гении. Там се изисква голямо възприятие за отговорност със обвързване и почит. Та аз слагам основи и посока за бъдещето на човек, който се е доверил и разчита на мен. Млад, некомпетентен, доверчив и чист създател, който има потребност от старт с действителна опция за край в челната група. И той е решил, че зависи до голяма степен от мен. Това точно ме задължава да дефинира, само че не и да предопределя това бъдеще. Честно и с безспорната убеденост да го погледна в очите и да кажа: " На добър час! ". Съзнавам, че да го кажа това на един млад гений с правоверие и увереност е освен предизвикателство, то е съдбовна отговорност. За тази отговорност аз пребивавам!
Интервю на Милена Славкова