Милен Костов пред ТОПСПОРТ: Баскетболът ме научи на принципи
Той е борбено момче. Силен темперамент и изобилен извор на сила. Гори когато хване оранжевата топка. Тръпне във всеки един миг на мача. Има несклоняем дух. Перфекционист е. Изследва всеки подробност от играта. Премерва всяко свое придвижване. И не се опасява от рецензии. Скача надолу с главата в дълбокото и не стопира да се провокира. Играе, с цел да надскочи себе си. А в това време си повтаря " Можеш и още! Можеш! ".
Източник:
Представям ви баскетболистът, който ще ви накара да повярвате, че когато се трудиш, фантазиите в никакъв случай не са прекомерно високо.
На вашето внимание първият посетител в рубриката " BASKET TIME " - МИЛЕН КОСТОВ :
" BASKET TIME " с Мария Константинова
Новата графа в ТОПСПОРТ
Здравей, Милене! Наскоро завърши сезона ти в Италия. Наложи се да смениш два тима. Разкажи ни малко повече за престоя си там?
- Започнах сезона в Италия с Манфредония в Серия С, който завоюва финала преди дни и в този момент е първенец, само че си потеглих от там, освен това по лично предпочитание, и се върнах в Сицилия. Там съм добре прочут. Все отново бяхме доста покрай постигането на някакъв триумф през миналата година.
Това е вторият ти сезон в Италия. Кой определяш като по-успешен и за какво?
- Зависи в какво измерваш триумфите си. Ако е в печеленото на купи, сезонът не е сполучлив, само че в случай че си бил добър образец за някого с отношението си към това което правиш, значи си приключил някаква работа.
Успех беше, че резервирах тялото си крепко, най-малко през по-голямата част от годината. Чисто баскетболно, в случай че би трябвало да съпоставям двата ми сезона, през втория нещата ни се получаваха по-трудно, липсваше синхрона и химията от първия сезон.
Имал си забавна среща там. Запознал си се с най-хубавия баскетболен арбитър в Европа Луиджи Ламоника. Как се случи срещата ви и какво си казахте?
- С Луйджи сме повече от другари. Той е неповторим човек и експерт. Работи във фитнеса на тима и по този начин се стигна до срещата ни. Често се допитвам до него когато нуждая се. Той ми е нещо като наставник. Случвало ми се е да го диря в 5 часа сутринта.
Източник:
Последните два сезона не бяха доста леки за теб. Сблъска се с няколко по-сериозни травми. Как мина през този интервал?
- Имах няколко по-сериозни казуса, само че не желая да се връщам към тези моменти. Това е спорт, такава е работата ми и травмите са част от нея. На времето баба ми споделяше " левент без рани няма ". Аз би трябвало да се оправям по-добре в опазването на тялото си и разчитането на избрани обстановки.
Няма по какъв начин да пропуснем и сезона ти в Германия. Ти самият го определяш като най-успешния си досега . Защо?
- В Германия играех постоянно, преди този момент не бях употребен постоянно в Ямбол и желаех да покажа какво мога. Готвих се добре през лятото и бях сигурен, че триумфите няма да закъснеят. Имах добър игрови темп, натрупах опит и самочувствие през годината, които също ми помогнаха.
Източник:
Кой беше най-ценният урок, който научи до момента в който се изявяваше зад граница?
- Там си самичък. И няма на кого да разчиташ, а това е работа, бизнес и някой е дал пари, с цел да бъде свършена. Стараеш се да даваш най-хубавото от себе си, раздаваш се оптимално. Винаги се чака повече от теб, в случай че не си вършиш работата, взимат различен на твое място, това е международна процедура. Аз персонално в Германия бях на два пробни интервала, не беше елементарно, само че такава беше обстановката.
Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си съумял да постигнеш?
- Има, несъмнено. Кой не съжалява за нещо? Смятам че " не съжалявай за нищо " е факсимиле основало се с времето, с цел да работи успокойтелно. Има неща, които бих направил по друг метод, а с времето й целите се трансформират. Неизменим развой. А в случай че това не е по този начин значи има " error " и някъде има нещо сбъркано в ценностната ти система.
Какво следва от тук нататък?
- Който не играе плейофи, му предстой дълго лято (смее се). Гледам на нещата от позитивната им страна. Добре e, че завърших сезона здрав и без травма. Ще мога да обърна повече внимание на себе си, тялото си и играта, както й да прекарам повече време със фамилията и приятелката ми - неща, които не мога да върша по време на сезона. Ще си умря и стартирам да се приготвям още веднъж.
Имаш ли по-специален обред преди мач?
- Денят на мача е като празник за мен, само че с по-особен заряд и не в приготвянето за него, а по метода, по който се усещам. Особен човек съм. Преди мач обичам да бъда самичък, чувам музика, слушам се с околните ми. Когато стъпя в залата имам рутина, която последвам през последните няколко сезона.
Източник:
Мислил ли си да започнеш да предаваш уменията си с баскетболната топка на по-малките?
- Това в действителност е едно от нещата, което ми основава същинско наслаждение. Харесва ми да оказвам помощ на по-младите и постоянно съм го правил без значение къде съм. Харесва ми да разменям опит с тях, тъй като ми припомнят на мен и желанието, с което го правех.
Все отново имам опит с водене на сходни занимания. В Германия упражнявах момчета сред 16 и 18- годишна възраст, с които успяхме да спечелим районния шампионат. Това ми оказа помощ да видя по какъв начин наподобяват нещата от другата страна.
Обикновено в спортните среди се основават огромни другарства. Кой е твоят непосредствен другар измежду състезателите?
- Имам много другари от средата ми, въпреки всичко спортът основава й другарства. Ако би трябвало въпреки всичко да отлича някого, това би било Павел Маринов. Чуваме се съвсем всеки ден, израснали сме дружно и сме правили куп нелепости. Пожелавам му бързо възобновяване.
Също по този начин Сергей Цветков и Константин Коев. Явно има някаква химия с леките крила.
Какво мечтаеш да постигнеш към момента в професионален проект?
- Мечтая да играя добър баскетбол. Преследвам фантазията си и не се отхвърлям, до момента в който мога да го върша, ще бленувам. След това съм сигурен, че други хрумвания ще влязат в главата ми, само че в никакъв случай не си прекомерно остарял, с цел да имаш цели и фантазии.
Довърши изречението " Баскетболът за мен е... "
- Играта, на която дължа ужасно доста неща в живота си. Създадох много другарства, както в България, по този начин й отвън нея. Завързах контакти със съществени хора, приключих обучение, научих езици, пътувах. Играта ме научи на съществени правила в живота, които спортът построи в мен и всичко това е с помощта на баскетбола.
Източник:
Източник:
Представям ви баскетболистът, който ще ви накара да повярвате, че когато се трудиш, фантазиите в никакъв случай не са прекомерно високо.
На вашето внимание първият посетител в рубриката " BASKET TIME " - МИЛЕН КОСТОВ :
" BASKET TIME " с Мария Константинова
Новата графа в ТОПСПОРТ
Здравей, Милене! Наскоро завърши сезона ти в Италия. Наложи се да смениш два тима. Разкажи ни малко повече за престоя си там?
- Започнах сезона в Италия с Манфредония в Серия С, който завоюва финала преди дни и в този момент е първенец, само че си потеглих от там, освен това по лично предпочитание, и се върнах в Сицилия. Там съм добре прочут. Все отново бяхме доста покрай постигането на някакъв триумф през миналата година.
Това е вторият ти сезон в Италия. Кой определяш като по-успешен и за какво?
- Зависи в какво измерваш триумфите си. Ако е в печеленото на купи, сезонът не е сполучлив, само че в случай че си бил добър образец за някого с отношението си към това което правиш, значи си приключил някаква работа.
Успех беше, че резервирах тялото си крепко, най-малко през по-голямата част от годината. Чисто баскетболно, в случай че би трябвало да съпоставям двата ми сезона, през втория нещата ни се получаваха по-трудно, липсваше синхрона и химията от първия сезон.
Имал си забавна среща там. Запознал си се с най-хубавия баскетболен арбитър в Европа Луиджи Ламоника. Как се случи срещата ви и какво си казахте?
- С Луйджи сме повече от другари. Той е неповторим човек и експерт. Работи във фитнеса на тима и по този начин се стигна до срещата ни. Често се допитвам до него когато нуждая се. Той ми е нещо като наставник. Случвало ми се е да го диря в 5 часа сутринта.
Източник:
Последните два сезона не бяха доста леки за теб. Сблъска се с няколко по-сериозни травми. Как мина през този интервал?
- Имах няколко по-сериозни казуса, само че не желая да се връщам към тези моменти. Това е спорт, такава е работата ми и травмите са част от нея. На времето баба ми споделяше " левент без рани няма ". Аз би трябвало да се оправям по-добре в опазването на тялото си и разчитането на избрани обстановки.
Няма по какъв начин да пропуснем и сезона ти в Германия. Ти самият го определяш като най-успешния си досега . Защо?
- В Германия играех постоянно, преди този момент не бях употребен постоянно в Ямбол и желаех да покажа какво мога. Готвих се добре през лятото и бях сигурен, че триумфите няма да закъснеят. Имах добър игрови темп, натрупах опит и самочувствие през годината, които също ми помогнаха.
Източник:
Кой беше най-ценният урок, който научи до момента в който се изявяваше зад граница?
- Там си самичък. И няма на кого да разчиташ, а това е работа, бизнес и някой е дал пари, с цел да бъде свършена. Стараеш се да даваш най-хубавото от себе си, раздаваш се оптимално. Винаги се чака повече от теб, в случай че не си вършиш работата, взимат различен на твое място, това е международна процедура. Аз персонално в Германия бях на два пробни интервала, не беше елементарно, само че такава беше обстановката.
Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си съумял да постигнеш?
- Има, несъмнено. Кой не съжалява за нещо? Смятам че " не съжалявай за нищо " е факсимиле основало се с времето, с цел да работи успокойтелно. Има неща, които бих направил по друг метод, а с времето й целите се трансформират. Неизменим развой. А в случай че това не е по този начин значи има " error " и някъде има нещо сбъркано в ценностната ти система.
Какво следва от тук нататък?
- Който не играе плейофи, му предстой дълго лято (смее се). Гледам на нещата от позитивната им страна. Добре e, че завърших сезона здрав и без травма. Ще мога да обърна повече внимание на себе си, тялото си и играта, както й да прекарам повече време със фамилията и приятелката ми - неща, които не мога да върша по време на сезона. Ще си умря и стартирам да се приготвям още веднъж.
Имаш ли по-специален обред преди мач?
- Денят на мача е като празник за мен, само че с по-особен заряд и не в приготвянето за него, а по метода, по който се усещам. Особен човек съм. Преди мач обичам да бъда самичък, чувам музика, слушам се с околните ми. Когато стъпя в залата имам рутина, която последвам през последните няколко сезона.
Източник:
Мислил ли си да започнеш да предаваш уменията си с баскетболната топка на по-малките?
- Това в действителност е едно от нещата, което ми основава същинско наслаждение. Харесва ми да оказвам помощ на по-младите и постоянно съм го правил без значение къде съм. Харесва ми да разменям опит с тях, тъй като ми припомнят на мен и желанието, с което го правех.
Все отново имам опит с водене на сходни занимания. В Германия упражнявах момчета сред 16 и 18- годишна възраст, с които успяхме да спечелим районния шампионат. Това ми оказа помощ да видя по какъв начин наподобяват нещата от другата страна.
Обикновено в спортните среди се основават огромни другарства. Кой е твоят непосредствен другар измежду състезателите?
- Имам много другари от средата ми, въпреки всичко спортът основава й другарства. Ако би трябвало въпреки всичко да отлича някого, това би било Павел Маринов. Чуваме се съвсем всеки ден, израснали сме дружно и сме правили куп нелепости. Пожелавам му бързо възобновяване.
Също по този начин Сергей Цветков и Константин Коев. Явно има някаква химия с леките крила.
Какво мечтаеш да постигнеш към момента в професионален проект?
- Мечтая да играя добър баскетбол. Преследвам фантазията си и не се отхвърлям, до момента в който мога да го върша, ще бленувам. След това съм сигурен, че други хрумвания ще влязат в главата ми, само че в никакъв случай не си прекомерно остарял, с цел да имаш цели и фантазии.
Довърши изречението " Баскетболът за мен е... "
- Играта, на която дължа ужасно доста неща в живота си. Създадох много другарства, както в България, по този начин й отвън нея. Завързах контакти със съществени хора, приключих обучение, научих езици, пътувах. Играта ме научи на съществени правила в живота, които спортът построи в мен и всичко това е с помощта на баскетбола.
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ