Той е боготворен от стотици хиляди почитатели и последователи. Книгите

Той е боготворен от стотици хиляди фенове и почитатели. Книгите му са превеждани на доста езици в милионни тиражи. Най-яркият му персонаж - Дон Хуан Матус е една от енигмите в литературния свят от предишния век.

Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда (25 декември 1925 г.- 27 април 1998 г.) е американски публицист, социолог и антрополог от перуански генезис. Автор е на „ Пътуване към Икслан ", „ Учението на Дон Хуан ", „ Една обособена действителност ", „ Дарът на орела ", „ Огънят от вътрешната страна ", „ Силата на мълчанието ", „ Активната страна на безкрайността " и доста други. Нека си напомним част от мъдрите слова на спорния, само че харизматичен Кастанеда.
•    Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш.
•    Всеки върви по собствен път. Но все едно всички пътища водят на на никое място. Значи, смисълът е в самия път и по какъв начин да вървим по него… Ако вървиш на драго сърце, значи това е твоят път. Ако не се чувстваш добре – всеки миг можеш да свърнеш от пътя, колкото и надалеч да си стигнал. И това ще бъде вярно.
•    Смъртта е нашият единствен умен консултант. Винаги когато усещаш, както става нормално, че всичко се е обърнало наобратно и те чака крах, обърни се към гибелта си и я попитай дали е по този начин. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо отвън нейното допиране няма същинско значение. Твоята гибел ще ти каже: „ Още не съм те докоснала ".
•    Безполезно е да похарчиш целия си живт за един единствен път, изключително в случай че този път няма сърце.
•    Егоманията е същински тиранин. Трябва да поставяме непрестанни старания, с цел да я свалим от трона й.
•    Не бъркай самотата с уединението. Самотата за мен е психическо и душевно положение. Уединението — физическо. От първото се затъпява, а второто - успокоява.
•    Да бъдеш недосегаем, значи да докосваш спестовно света към себе си. Да се тревожиш, значи да станеш наличен, безразсъдно наличен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко единствено от отчаяние; а вкопчиш ли се, несъмнено е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
•    Мисля, че направих неточност, като позволих да схванеш повече, в сравнение с разрешават опциите ти за момента.
•    Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безсистемно, не е ли по този начин? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се разкайваме и беседваме с Всевишния. И какво ни споделя той? Казва ни, че би трябвало да бъдем положителни, другояче ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал епохи наред, само че това не е трансформирало нищо. Не тъй като сме зли, а тъй като сме тъпи. У индивида има тъмна страна, да, и тя се назовава нелепост.
•    Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от лакомия? Едва ли! Алчността работи единствено в света на ежедневните каузи. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самотност, човек би трябвало да има нещо по-силно от лакомия - любов! Човек има потребност от любов към живота, към тръпката, към тайната. Има потребност от непресъхващо любознание и кураж в обилие. Така, че въобще не ми ги разправяй тези нелепости, че си бил погнусен! Срамота е!
•    Защо не направиш книжен човек в същински растеж, закачиш касетофон към него, който постоянно да споделя " АЗ ", и го позиционираш в задния си двор, по този начин, че да ти припомня какво си ти!
•    Всички ние обичаме или ненавиждаме тези, които в някаква степен са отражение на самите нас.