Той е българинът, който оперира детските сърца в Германия, но

Той е българинът, който оперира детските сърца в Германия, само че все пак споделя, че доста се гордее с окончанието „ –ов ” на семейството си, пише сайтът alexdevelopment. Проф. Цветомир Луканов бе в България, с цел да заседава дружно с 350 лекари на Третия интернационален конгрес по майчино-фетална медицина предходната година година, чиято цел е да се обезпечи достъпа на бременни до навременна високоспециализирна диагностика.

За него да облича бялата престилка всеки ден е сбъдната фантазия. Проф. Цветомир Луканов се влюбва в лекарската специалност още на 8-годишна възраст.

„ Аз нищо друго с изключение на хирург не съм желал да стана през целия си умишлен живот. Може и да е патологично положение, само че това е реалност. Виновен за това нещо е един български игрален филм, бях на 8 или 9 години, когато гледах кино лентата „ Хирурзи ”.

И толкоз достоверно, толкоз искрено показана специалността на хирурга и до ден сегашен не съм видял. Този филм по този начин ме сащиса, че от този момент до в този момент ходя в тази тенденция – хирургия ”, споделя той.

„ Нямам лекари в рода си, само че имам занаятчии, моят дядо беше обущар, а „ хирургия ” от гръцки значи „ това, което прави ръката ”. Моят дядо се занимаваше със поминък и ми даде доста прекрасен съвет: „ Ако заран, когато застанеш пред масата с инструментите си, не ти „ настръхва козината по гърба ” – по този начин го сподели той, бягай надалеч от тази работа. ”

Малкото момче от гимназията в Троян не стопира да преследва фантазията си. След довеждане докрай на учебно заведение е признат да учи в медицински университет в Плевен, назовава го своята Алма Матер и споделя, че в никакъв случай не би го заменил.

„ Ако има един добър образец, аз съм този образец. Аз съм взел най-хубавото от българското обучение, започвайки от гимназията в Троян. Имах учители, които знаеха,че желая да стана сърдечен хирург и представете си, ми носеха отрязъци от вестници, когато в публикацията ставаше въпрос за хирургия. Първата трансплантация на дете в България, първите изкуствени сърца в Щатите. Те изрязваха у дома и ги носеха в учебно заведение. Такива учители имах и до ден сегашен подкрепям контакти с тях ”, споделя проф. Луканов.

Няколко години практикува като общ хирург, а по-късно попада в Националната кардиологична болница.

От там пътят го води към международната сцена – клиниката по детска сърдечна хирургия в Хайделберг.

„ Аз не съм немски доктор, аз съм български доктор, който прави сполучлива кариера в Германия. Така че, в случай че има добър образец за това какъв брой положително е българското образование – от гимназиално, до довеждане докрай на здравното учебно заведение и по-късно, аз съм този образец, сигурно ”, споделя проф. Луканов.

На въпроса дали помни първото си влизане в операционна зала и първото си улавяне на скалпел, дава отговор по този начин:
„ Тези неща не се не помнят. То е като първата обич, няма по какъв начин да се не помни. В Плевен аз доста не вървях на лекции, гледах повече по операционните зали да заставам. И имах един преподавател, огромен хирург – Христо Хинков, огромен и хирург, и човек. И всеки петък него го наказваха да прави дребни кожни интервенции в амбулаторията… Две години поред му асистирах и един ден след 15-20 случая, които минаха, той ми сподели: „ Виж какво, Цецко – идващият случай го правиш ти, аз ти асистирам… ” Влиза една, на забележима възраст към 70- годишна, жена, която има огромен израстък – колкото дребен орех на челото. Но това не беше най-страшното, дамата имаше Паркинсон. Само си припомням, че сложното беше до момента в който моя тремор, моето трептене на ръцете, го синхронизирам с треперенето на горката пациентка, оттова нататък всичко потегли добре… ”

Днес проф. Луканов е един от най-успешните хирурзи в Германия. Главен доктор е в клиниката по детска сърдечна хирургия в един от най-старите и реномирани университети в Европа.

„ Най-малките пациенти, които оперирахме, са в действителност предизвикателство. Аз имах случай преди година-две, ме поканиха в една клиника да оперирам три сестри, като по Чехов. Но най-голямата от тези три сестри беше 600 грама… Новородени, недоносени, хванати в 24-тата седмица от бременността, и трите със сърдечен недостатък.

Оперирахме ги сред 6 ч. вечерта и полунощ… И не си дадох сметка, само че на идващия ден някой от екипа сподели: „ Абе, вие осъзнавате ли, че през вчерашния ден тия хора, на които им оперирахме децата, за тях това е било 300% смъртност, риск да не преживеят операцията… “

Добре е, че не си даваме доста сметка за тези неща и не ги пускаме надълбоко да влязат. Родителите не чакат от нас съчувствие, родителите чакат от нас добре свършена работа и професионализъм. И в случай че човек взима прекомерно във вътрешността и прочувствено нещата, той не е за тази специалност.

Попитан по какъв начин, когато има несполучлив случай, човек съумява да се запази, професорът споделя:
„ Това е покруса, голяма покруса човек да загуби дете, няма по-голяма покруса и за нас, тъй като ние ги взимаме нещата доста персонално. Но тя би трябвало да завърши в границите на 24 часа, тъй като на идващия ден чака идващото семейство със идващото дете и те няма да проявят схващане какво се е случило през вчерашния ден. Бързо човек би трябвало да се вземе в ръце и да дава максимума на идващия ден. Аз помня имената на всички деца, които съм изгубил. ”

„ Много тежки случаи има, всеки хирург има тежки случаи. Емоционално тежко беше преди няколко месеца, едно момиче бежанка с бременност пристигна в Хайделберг и роди дете с тежък сърдечен недостатък. И за жалост преди интервенцията ние научихме цялата история, че емигрирайки за Германия, 4-годишното й дете се удавило в Средиземно море при пътуването. Бащата, който е скочил да го избави, също е изгубил живота си, и тя беше сама с това дете, което роди с тежък сърдечен недостатък. Как си представяте диалог преди интервенцията с тази жена? ”, споделя още хирургът.

Като основен доктор проф. Луканов постоянно е изправен пред потребността да подбере точните хора за своя екип. Споделя, че постоянно желае да вижда у тях малко повече Дон Кихот, в сравнение с Хамлет, само че най-вече държи да са хора, които умеят да се радват на триумфа на другите.

На въпрос какво е да си доктор в Германия, споделя:
„ Лекарят в Германия, специалността на лекаря е на доста високо равнище, доста оценено, има почит от нея. Аз си припомням първите месеци, когато отидох. Никога не бях учил немски и можете да си визиите по какъв начин съм разговарял с пациентите, на какъв акцент и на какъв негоден немски език, като им обяснявах, че на идващия ден ще бъдат оперирани, Това бяха възрастни пациенти, изпънати като струна, и споделяха: „ Да, господин докторе ”, „ Както кажете, господин докторе ”. Трябваше ми време да схвана, че това не е моят немски, а това е бялата престилка, която носех. Бялата престилка в Германия е знак за доверие. ”

Въпреки натоварената работа в Германия, проф. Луканов постоянно намира време да си пристигна в България един път годишно, само че не не помни да работи и тук.

„ Аз съм в действителност впечатлен по какъв начин младежи, доста добре готови, от европейски клиники вършат в България нещо, което ние се стремим занапред да сътворяваме в Германия… И мога да ви кажа, че процентът на децата, за които се знае авансово, че имат проблем, тяхното лекуване е доста по-ефективно и хубавото, което аз научих от този конгрес и още във вторник ще опиша на моите сътрудници в Германия, е, че тук се прави доста в тази посока ”, споделя професорът.

„ Родина, място където съм научил най-хубавите неща в живота си, щемпел върху мен, който нося, който демонстрира какъв брой доста костваме българите ” – по този начин дава отговор на въпроса какво е за него България.