Той е авантюрист по душа и разказвач на вълнуващи истории

Той е авантюрист по душа и повествовател на вълнуващи истории по предопределение. Георги Милков е роден във Видин през 1973г. Завършва публицистика в Софийския университет. Още като студент стартира работа във в. " 24 часа ".

По-късно става интернационален кореспондент, следящ активността на българските външни министри. Отразявал е делото против българските медици в Либия, военните спорове в Ирак и Афганистан, както и споровете в Западна Сахара и Корейския полуостров.

Има знакови изявленията със международни водачи. И до през днешния ден Георги Милков е част от екипа на в. " 24 часа ", а също е и основен редактор и създател на медийния план " ТРЕНД ". Той е дълготраен боен сътрудник в Близкия изток и Африка.

Пише на тематики, свързани с тероризма, сигурността и интернационалните връзки. Победител е в реалити формата " Африка: Звездите несъмнено са полудели " през 2013 година



За неуморимия дух да бъде жител на света и да споделя невероятни истории за невероятни хора, Георги Милков приказва в студиото на „ 120 минути “.

" Светът е прелестно и забавно място. Ако седиш единствено у дома, гледаш в една точка и се чудиш кого да напсуваш, евентуално си провалил целия си живот. Ако излезеш от вратата на открито, евентуално ще намериш опция да се удивиш ", показа журналистът.

„ Започнах работа през 1994 година - година, която беше възхитително забавна. България стигна до полуфиналите в Съединени американски щати, Нелсън Мандела стана първият негър президент на ЮАР, в Близкия изток Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес получиха Нобелова премия за мир, Netscape Navigator беше фиктивен като браузър, Китай влезе в интернет, а Русия излезе от Германия, с което се постави завършек на Студената война. Исках да пиша за всичко това – по опция на първа страница на „ 24 часа “. Бях обаче в политическия отдел и ми дадоха да се занимавам с една партия - „ Напред, България “ на Иван Славков. Отразявах доста деликатно, само че в никакъв случай нищо не излезе от мен по тази тематика “, описа Георги Милков пред Светослав Иванова.



„ Преместиха ме в отдел „ Оживление “ и в обезверено търсене на вести написах, че „ Катето Евро ще скочи с бънджи “ – тя към този момент ми беше другарка, само че не знаеше, какви са проектите ми за нея. Истината в тези времена беше значима, обадих се на Катето, с цел да я попитам дали би го направила поради мен. Тази жена самоотвержено отиде на бънджито в Южния парк и скочи с него “, показа още той.

Георги Милков описа и за преживяванията си в Афганистан, където един месец отразява войната и мисли, че ще направи репортажа на живота си. Всъщност попада в плен и е затворен в къща дружно с други публицисти. В последния си вероятен диалог се обажда до София, с цел да каже, че желаят откуп за живота му. Следва избавителна интервенция и осъзнаване, че няма да бъдат екзекутирани.



Георги Милков разкри, че през идната година ще навърши 50 и ще напише книга.

Чуйте неговите истории във видеото.

Венелина Гочева: Харизмата му го е спасявала от моя яд

„ Георги Милков ме е карал да се гордея, вбесявал ме е, изненадвал ме е и ме е разсмивал. Когато работиш 28 години с един човек, по някой път се изкушаваш да разказваш не толкоз симпатични неща, които са основали и надградили неговата харизма през всичките тези години. “

Това разяснява издателят на „ 24 часа “ Венелина Гочева.

“Той има харизма и това постоянно го е спасявало от моя яд. Не си припомням по кое време се срещнах за първи път с него, припомням си обаче, когато взех решение да го изведа от отдел " Оживление " и да го вкарам в отдел " Политика ". Може би Тогава обърках неговия живот ”, описа още тя.


„ Работеха към момента лифтовете на Витоша, когато една неделя взех решение да се кача с тях в планината. Докато се изкачвахме обаче те се скапаха и до момента в който увисвам на няколко метра над земята, Жоро се обади от Афганистан, с цел да ме уведоми, че е задържан. Аз се вбесих, тъй като не знаех, че той е там ”, спомня си още Венелина Гочева.

“Георги Милков приказва с финес, с лекост. Всичко му се коства доста занимателно, доста радостно, прави го като добър човек, който не желае да ненавижда и не ненавижда никого. Страхотно качество е да боравиш с думите да боравиш. Той борави ужасно с тях, бе да „ удря “ никого. Това в България през днешния ден е дефицитно качество ”, разяснява тя.