Рашков начело на КПКОНПИ – арогантен опит за служебна победа на предсрочния вот
“Той (Бойко Рашков б.а.) ни е литмус. Абсолютен литмус. Знаете, какво имаме и по дейностите ще ги познаете. Там имаме в този момент доста ясни литмуси за независимост”, съобщи към момента настоящият министър председател на страната ни Кирил Петков в следващото си похвално слово за личността и работата на сегашния вътрешен министър Бойко Рашков. Оставяйки настрани следващия му езиков бисер, издаващ необичайно непознаване на българския език, друго прави по-голямо усещане в думите и дейностите на Петков – настойчивите опити незабавно да пробута Рашков в оставащите към 20-тина дни преди разпускането на този парламент за ръководител на КПКОНПИ.
Какво прави това неистово предпочитание за уреждането на Рашков от Петков, Асен Василев и компанията на „ Промяната “, съвсем толкоз неуместно, колкото и изказванието за несъществуваща реклама на пробиотика на премиера в оставка от суперзвездата Опра Уинфри. Отговорът, несъмнено, без изненада се крие в идните предварителни избори. Именно в навечерието на предизборната акция, няма нищо по-важно от това някогашният комунистически следовател да бъде конфигуриран за началник на Антикорупционната комисия и превръщането ѝ в бухалка както против опозицията, само че по този начин също и против досегашните сътрудници на „ Продължаваме промяната “ във властта.
Факт е, че за повече от година отпред на Министерство на вътрешните работи, абсолютно Рашков се потвърди като съвършено „ куче надзирател “ на ръководещата тайфа. Той показва цялостно неуважение на презумцията за непорочност и непрекъснато атакуваше политически партии с всевъзможни внушения, от внушения за манипулиране на избори, през голословни обвиняване за ощетяване на бюджета, до незаконосъобразни полицейски репресии, непознати в годините на демокрацията.
Как се стигна до изненадващата концепция за пращането на Рашков в КПКОНПИ
Още при започване на годината, след няма и месец като титуляр на поста като вътрешен министър, Рашков стартира да стартира скандални хрумвания за така наречен „ разширение на пълномощията на чиновниците на Министерство на вътрешните работи “. Зад това се криеше внезапно оттегляне от европейските полезности, които България е приела с присъединението си към Европейския съюз. Появиха се мнения, че Бойко Рашков има упоритостите да върне Министерство на вътрешните работи във времето на Народната милиция, с всичките им репресивни функционалности.
Напълно съществено, в първите месеци на провалилото се ръководство, МВР-министърът имаше упоритости да възвърне и Централно следствено ръководство. И още неуместни законотворчески упоритости – да се дадат права на проверяващите служители на реда да разширят правото да желаят подслушване, заобикаляйки актуалната роля на прокурора, въведена точно по искане на Брюксел, като гаранция против произвол и нарушение правата на индивида.
Зад комфортната дефиниция „ дейности по необходимост “, Рашков имаше упоритости да развърже ръцете на служителите на реда да повдигат обвинявания, като единствено официално уведомяват за това държавните обвинители. Вътрешният министър въобще не зачиташе разделянето на управляващите, а намерено твърдеше, че промяната е нужна, тъй като прокуратурата му пречила. Със сигурност, в случай че мракобесните му планове бяха срещнали поддръжка, на следващия ден пречката щеше да е в съда, само че рухването на властта охлади тези антидемократични въжделения.
Неуспехът на проекта за трансформацията на Министерство на вътрешните работи в познатата от късния соц Народна милиция, роди още по-абсурдната упоритост на „ Промяната “ – Рашков да бъде незабавно конфигуриран отпред на КПКОНПИ, а самата институция да бъде превърната в „ квазипрокуратура “, като по този метод досегашните ръководещи, от една страна си обезпечават известна индулгенция от следствия, а въпреки това – ще имат наказателен орган, с който да нападат съперниците си.
Това, което Рашков не съумя да направи с Министерство на вътрешните работи, в този момент се пробва да стори през антикорупционното законодателство, за което цялата управническа кохорта в лицето на Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер, внушават, че е съображение за парите по Плана за възобновяване и резистентност от Европейския съюз. Това обаче не е правилно, в никакъв случай Европейската комисия не си е разрешавала да диктува националното законодателство. Истината е, че „ промяната на КПКОНПИ “ е нужна за служебна победа на „ Промяната “ на очертаващите се на 2 октомври предварителни парламентарни избори.
Как може да стане това, ще попита някой?
Много просто – Рашков, който за последната година и два месеца потвърди, че е по-добър във повдигането на медиен звук и стартирането на димки, в сравнение с в реформирането на Министерство на вътрешните работи и възпирането на вихрещата се престъпност, мигновено ще започва или по скоро ще продължи разправата с всеки съперник на Киро, Асен и цялата тайфа от „ променкаджии “.
На първо място – превръщането на Антик
Какво прави това неистово предпочитание за уреждането на Рашков от Петков, Асен Василев и компанията на „ Промяната “, съвсем толкоз неуместно, колкото и изказванието за несъществуваща реклама на пробиотика на премиера в оставка от суперзвездата Опра Уинфри. Отговорът, несъмнено, без изненада се крие в идните предварителни избори. Именно в навечерието на предизборната акция, няма нищо по-важно от това някогашният комунистически следовател да бъде конфигуриран за началник на Антикорупционната комисия и превръщането ѝ в бухалка както против опозицията, само че по този начин също и против досегашните сътрудници на „ Продължаваме промяната “ във властта.
Факт е, че за повече от година отпред на Министерство на вътрешните работи, абсолютно Рашков се потвърди като съвършено „ куче надзирател “ на ръководещата тайфа. Той показва цялостно неуважение на презумцията за непорочност и непрекъснато атакуваше политически партии с всевъзможни внушения, от внушения за манипулиране на избори, през голословни обвиняване за ощетяване на бюджета, до незаконосъобразни полицейски репресии, непознати в годините на демокрацията.
Как се стигна до изненадващата концепция за пращането на Рашков в КПКОНПИ
Още при започване на годината, след няма и месец като титуляр на поста като вътрешен министър, Рашков стартира да стартира скандални хрумвания за така наречен „ разширение на пълномощията на чиновниците на Министерство на вътрешните работи “. Зад това се криеше внезапно оттегляне от европейските полезности, които България е приела с присъединението си към Европейския съюз. Появиха се мнения, че Бойко Рашков има упоритостите да върне Министерство на вътрешните работи във времето на Народната милиция, с всичките им репресивни функционалности.
Напълно съществено, в първите месеци на провалилото се ръководство, МВР-министърът имаше упоритости да възвърне и Централно следствено ръководство. И още неуместни законотворчески упоритости – да се дадат права на проверяващите служители на реда да разширят правото да желаят подслушване, заобикаляйки актуалната роля на прокурора, въведена точно по искане на Брюксел, като гаранция против произвол и нарушение правата на индивида.
Зад комфортната дефиниция „ дейности по необходимост “, Рашков имаше упоритости да развърже ръцете на служителите на реда да повдигат обвинявания, като единствено официално уведомяват за това държавните обвинители. Вътрешният министър въобще не зачиташе разделянето на управляващите, а намерено твърдеше, че промяната е нужна, тъй като прокуратурата му пречила. Със сигурност, в случай че мракобесните му планове бяха срещнали поддръжка, на следващия ден пречката щеше да е в съда, само че рухването на властта охлади тези антидемократични въжделения.
Неуспехът на проекта за трансформацията на Министерство на вътрешните работи в познатата от късния соц Народна милиция, роди още по-абсурдната упоритост на „ Промяната “ – Рашков да бъде незабавно конфигуриран отпред на КПКОНПИ, а самата институция да бъде превърната в „ квазипрокуратура “, като по този метод досегашните ръководещи, от една страна си обезпечават известна индулгенция от следствия, а въпреки това – ще имат наказателен орган, с който да нападат съперниците си.
Това, което Рашков не съумя да направи с Министерство на вътрешните работи, в този момент се пробва да стори през антикорупционното законодателство, за което цялата управническа кохорта в лицето на Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер, внушават, че е съображение за парите по Плана за възобновяване и резистентност от Европейския съюз. Това обаче не е правилно, в никакъв случай Европейската комисия не си е разрешавала да диктува националното законодателство. Истината е, че „ промяната на КПКОНПИ “ е нужна за служебна победа на „ Промяната “ на очертаващите се на 2 октомври предварителни парламентарни избори.
Как може да стане това, ще попита някой?
Много просто – Рашков, който за последната година и два месеца потвърди, че е по-добър във повдигането на медиен звук и стартирането на димки, в сравнение с в реформирането на Министерство на вътрешните работи и възпирането на вихрещата се престъпност, мигновено ще започва или по скоро ще продължи разправата с всеки съперник на Киро, Асен и цялата тайфа от „ променкаджии “.
На първо място – превръщането на Антик
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ